Каква цена плати Катар заради подкрепата си за „Хамас“ и „Мюсюлмански братя“
Не може да се отдели израелската атака срещу столицата на Катар, Доха – по-специално срещу щабквартирата на ръководството на Хамас – от поредицата събития и политически промени, които се разгърнаха в региона преди 7 октомври 2023 г.
Сложността и заплетеността на ситуацията започва с комбинация от две радикални идеологии, които са фундаментално противоположни и чиито наративи се основават повече или по-малко на елиминирането една друга. Уравнението, което Катар искаха да наложат в региона , не се получи, макар че преди 7 октомври бяха постигнати договорки между Израел, „Хамас“ и Катар в замяна на месечна финансова подкрепа от Доха в размер на 50 милиона долара за движението да се поддържа минимално ниво на спокойствие в Ивицата Газа. В това споразумение няма политически клаузи, но се гарантира, че война няма да има.
Бившият премиер на Катар Хамад бин Джасим беше се срещнал с Шимон Перес в резиденцията на катарския посланик през 1993 г., за да обсъдят възможностите Катар да изгражда солидни отношения с Израел въз основа на политически интереси, но с икономическо и търговско измерение. Доха искаше да разшири лобито си и да укрепи позициите си в Близкия изток и с израелски представители, независимо от тяхната политическа принадлежност. Това осигури на Доха влияние във всички правителства в Тел Авив на различни нива, дори по време на различните повратни моменти, през които преминаваше регионалният ред. Това започна с обсадата на покойния президент Ясер Арафат, продължи с израелската война срещу Ливан през 2006 г. и достигна своя връх с преврата на „Хамас“ в ивицата Газа през 2006 г. и по време на шестте войни, които последваха между „Хамас“ и Израел..
Според предишни изявления на представители на Катар, приемането на лидерите на „Хамас“ в Доха е било свързано с ролята му на регионален посредник, като дипломатически източници отбелязват, че това е било направено в координация с Вашингтон. Катарците в различни периоди от войната повтаряха ,че по молба на Съединените щати са поканили лидерите на „Хамас“ в Доха за да се отворят непреки канали за преговори с цел постигане на спокойствие в региона, когато деликатната ситуация в палестинските територии го е изисквала.
Катар обаче се възползва от това като засили медийните кампании в полза на ролята на движението и максимизира неговите възможности и успехи с цел то да да се конкурира на равна нога с легитимната палестинска политическа власт, формирана в резултат на споразуменията от Осло. Това бе част от по-крупен проект на Катар, целящ да увеличи влиянието му в арабските държави чрез „Мюсюлмански братя“.
„Проблематичен“ посредник
Това са кратките заглавия, описващи отношенията между Катар и правителството на Нетаняху и неговите партньори от радикалната религиозна десница и „Хамас“, които бяха разбъркали картите след атаката на 7 октомври, проправяйки пътя за подновяване на посредничеството между тях с участието на Египет под егидата на Съединените щати.
Два повратни момента повлияха на посредническата роля на Катар в продължаващата война поради непреклонността на Израел и „Хамас“. Първият е скандалът „Катар Гейт“ – списъкът с обвинения, за които израелският премиер Бенямин Нетаняху е подведен под отговорност. Вторият – натискът на министри от правителството на Нетаняху, които умишлено разпространиха аудиозапис, в който той нарича Доха „проблематичен“ посредник, защото е приел лидерите на „Хамас“ на територията си. Нетаняху не се спря до тук, но и мобилизира членове на американския Конгрес, които призоваха за преразглеждане на взаимоотношенията на САЩ с Катар, което накара Доха да обяви, че ще преразгледа ролята си в посредническия процес.
Нарастващата враждебност на Бенямин Нетаняху и израелското дясно крило към Катар е отговор на политиката на медийните мрежи начело с Ал Джазира, които пускат фалшиви новини и изфабрикувани репортажи за „победите на „Хамас“ и разпространяват сценарии за свалянето на правителството сред израелското общество, което е разделено по въпроса за оставането му на поста.
Катарските политици са изправени пред реалността на дипломатическия си провал да намерят подход, който да ограничи гневните реакции на идеологическите режими и въоръжените групи в региона. Те платиха първата цена за този провал с ирански бомбардировки на американската база „Ал-Худейд“, разположена на тяхна територия.
Насред днешната мъглява картина фактите се въртят около съдбата на лидерите на „Хамас“, които бяха мишени на израелския удар в Доха: кой е оцелял, кой е ранен, ой е убит? И дали разкриването на обстоятелствата около случилото се след ще доведе до това катарските политици да платят поредната цена за политиката си в региона?
Фалшива популярност
Това, което се случва от две години насам, няма да спре с бомбардирането на Доха или изгонването на останалите живи от лидерите на „Хамас“ от територията й. Катар ще продължи с финансовата подкрепа и насърчаването на военното и политическо безумие на „Хамас“. Катар и „Хамас“ искат да спечелят популярност и да мобилизират обществата в региона и арабските и мюсюлманите емигранти в Европа и света да оказват натиск срещу правителствата на тези страни да изолират Израел.
Все още не се знае дали Катар ще се откаже от посредничество между „Хамас“ и Израел. Има индикации, че ще положи още усилия да убеди движението да приеме предложението на Тръмп. Преразглеждането на поведението на Доха, която продължава да предоставя на „Хамас“ трибуна и щабквартира под претекст, че това е искане на Съединените щати, няма да послужи на справедливата кауза на палестинския народ.
Кой от останалите живи лидери на „Хамас“ ще вземе решение за капитулация?
Според неофициални оценки на службите за сигурност и военните, само 14 израелски заложници са все още живи. Сега се засилват израелските бомбардировки над град Газа в подготовка за повторното му окупиране чрез бавна военна кампания.
„Хамас“ разглежда израелската наземна офанзива срещу град Газа като тактически ход в преговорите, който е начертан от Бенямин Нетаняху в сътрудничество със САЩ и безсмислено се инати върху тази теза, което ясно показва, че механизмът на вземане на решения в движението е блокирал. При израелските операции са убити над 60 лидери от първи и втори ешелон, а също и командири на военни бригади, поради което в „Хамас“ се е образувала организационна празнина между политическото и военното ръководство. Това в допълнение към другата пропаст, която съществува от преди 7 октомври – между политическото ръководство в Газа и това в чужбина.
Въпросът, който стои на дневен ред днес, е: Кой е политическият и организационен орган, който ще вземе всеобхватно решение при катастрофалната реалност в ивицата Газа, особено предвид несигурността около съдбата на политическото бюро след израелската бомбардировка на заседанието им в Доха?
Фрагментиране на движението
Лидерството на „Хамас“ е разпръснато между регионалните му поделения в Техеран, Доха и Анкара и идеологическите му връзки с „Мюсюлмански братя“. Конкурентните фракции и крила се борят за контрол над това, което е останало от движението. Те са разделени и по отношение на своето лидерство.
Политически фалит
Има ли лидер в „Хамас“, способен да спре войната, да върне заложниците, да предаде оръжията на движението и да обяви окончателно оттегляне от управлението на ивицата Газа? Има ли политическа ориентация в „Хамас“ поне за някое от горепосочените решения?
Израелските удари по Доха показаха нивото на политическа несъстоятелност в „Хамас“, която неизбежно ще се отрази на бъдещия имидж на онези, които ще вземат решенията в движението. То все повече върви към разпадане на фракции, зависими от Техеран, Анкара или Доха.
