дом Акценти Шенженският триъгълник: Без Европа, без илюзии, но с шанс за по-голям свят

Шенженският триъгълник: Без Европа, без илюзии, но с шанс за по-голям свят

1
  • ТАСС Андрей Кирилов за това кой сега решава съдбата на света

И така, срещата на „Голямата тройка“, каквото и да казват (или ще казват) скептиците, се превърна в политическа реалност. На 19 ноември руският президент Владимир Путин, китайският президент Си Дзинпин и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха на кръгла маса в Шънджън, Китай, като част от форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Тази среща на върха на лидерите на трите велики сили полага основите на световния ред на 21-ви век, един продължителен преход, белязан от тежки конфликти и глобални икономически сътресения.

Независимо как ще се развият отношенията между Москва, Пекин и Вашингтон в близко бъдеще – а нито развитието на „тристранен диалог“, нито временното напрежение по двустранни линии не може да се изключи – Шънджън предлага надежда за установяването на сложна, многостранна глобална архитектура. Алтернативата е апокалипсис, крах на човешката цивилизация, свеждане на живота на Земята до нивото на плъхове и хлебарки. Накратко, трябва да говорим и да преговаряме.

Си започва, Путин продължава, Тръмп завършва

Си Дзинпин, който председателстваше срещата, веднага зададе тона, наричайки срещата на върха „наистина знакова“. Основната тема, както се очакваше, беше „поддържане на световния мир и насърчаване на стратегическата стабилност в отношенията между големите сили“. Обръщайки се към историята, той отбеляза един прост принцип: „Когато великите сили живеят в хармония, светът е мирен; когато се сблъскват, светът потъва в хаос“. Преди повече от 80 години Москва, Пекин и Вашингтон станаха гръбнакът на глобалния антифашистки фронт и, „борейки се рамо до рамо, постигнаха голяма победа“. Призивът на Си да се „съхрани историческата памет и да се отвори бъдещето, като се надгражда миналото“ резонира в Шънджън с точност.

Японският премиер Санае Такаичи, който присъства на срещата на върха на АТИС, сигурно е потръпнал от тези думи, които напомнят за престъпленията на японския милитаризъм – както и германският канцлер Фридрих Мерц, който не присъстваше в Шънджън. Съдейки по настоящите изявления и действия на правителствата на „вражеските държави“ (както Германия и Япония все още са обозначени в Устава на ООН), те биха предпочели да забравят миналия си опит, подготвяйки се за ускорени програми за превъоръжаване.   

Си Дзинпин също така подчерта, че Китай „активно работи за укрепване на всеобхватното стратегическо партньорство и координация между Китай и Русия в новата ера, както и за изграждане на конструктивни, стратегически и стабилни китайско-американски отношения“. „Като водещи сили и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, нашите три страни трябва да дадат достоен пример, съвместно да отговарят на глобалните предизвикателства и съвместно да поддържат мира и стабилността на планетата“, подчерта китайският президент. Забележително е, че той не спомена другите две постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Обединеното кралство и Франция. Тяхното фактическо изключване от дневния ред на глобалното управление е също реалност на пътната карта от Шънджън за обозримо бъдеще.  

Руският президент продължи темата за историческата приемственост и глобалната отговорност на трите страни: „[Те] са обединени не само от статута си на страни победителки във Втората световна война, но най-важното – от споделената им отговорност за поддържане на международния мир и сигурност.“ Той припомни, че нашите страни са били начело на създаването на Организацията на обединените нации и призова за съвместна работа не само за запазване и укрепване на системата на международното право, но и за обсъждане на глобалните и регионалните икономически връзки, продоволствената и енергийната сигурност. По-късно на пресконференция Путин доразви тази идея, като подчерта, че днешният дневен ред включва задачата за осигуряване на победа над неонацизма – „за да можем да говорим за изкореняване на самите идеологически корени на ксенофобията, русофобията и други фобии“.

Руският лидер подчерта многото „съвпадащи интереси“, които Москва, Пекин и Вашингтон споделят – от борбата с международния тероризъм и транснационалната организирана престъпност до „разрешаването на регионални конфликти“, включително украинската криза. Но ключовата рецепта за успех, поясни Путин, остава непроменена: „конструктивно, партньорско сътрудничество, основано на взаимно уважение, равенство и баланс на интересите“.

В кратките си изказвания Тръмп се съгласи: „Ние наистина правим история“. „Често не сме съгласни, това е разбираемо“, призна шефът на Белия дом, добавяйки, че „никой проблем никога не е бил решен с помощта на старите инструменти“. Дали има предвид остарелите институции на ООН или цялостната система за глобална сигурност, която наистина е в тежко състояние, Тръмп не уточни. Той обаче недвусмислено осъди Международния наказателен съд (МНС), който е „напълно извън контрол“. Този проблем обаче засяга много повече от самото МНС. Американският лидер заяви, че е обсъдил украинския конфликт „надълго“ по време на двустранна среща с руския президент и е оценил динамиката на разговорите като движеща се „в правилната посока“.  

Заключителната декларация формализира този консенсус. Лидерите на трите държави потвърдиха отново ангажимента си към стратегическата стабилност, изказаха се в подкрепа на реформата на ООН и решиха да увеличат производството и доставките на петролни продукти в името на стабилността на световния енергиен пазар. Човек обаче се чуди как това се вписва в продължаващите санкции на САЩ срещу руския петролен сектор.

Накрая Москва, Пекин и Вашингтон потвърдиха централната аксиома на ядрената епоха: ядрена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води, обещавайки да продължат диалога за намаляване на ядрения риск и неразпространение.

Разбира се, няма нужда да се отдаваме на еуфория: Шенженският диалог не е съюз на напълно обединени партии, а по-скоро насилствен прагматизъм на три центъра на силата, всеки със собствен дневен ред. Тръмп, затънал в турбуленции в Близкия изток и вътрешноикономически проблеми, се нуждае от категорична победа във външната политика и управлявано разведряване с Москва и Пекин. Си се нуждае от предвидимост по външните граници в името на икономическата стабилизация и технологичния напредък. За Русия този формат осигурява окончателната легитимация на нов баланс на силите, където опитите на Запада да изолира Москва официално бяха признати за провал.

Защо Шенжен?

Изобщо защо най-важните глобални проблеми, съдбата на световния ред в нашия изключително бурен, както казват политиците, свят, се решават от тези трима и къде изчезна Европа? 

Съединените щати остават сред великите сили, след като се опитаха да управляват света сами след разпадането на СССР. Това се провали, както демонстрира неуспешният хазарт на американците срещу Иран наскоро. Междувременно Великобритания и Европейският съюз се озоваха в задънена улица с украинската криза. Сега те трескаво търсят изход, разчитайки на „силна позиция“, която вече не притежават (и нямат никакъв шанс). Европейските елити не са в състояние да се справят дори с вътрешни сътресения, тъй като по-младото поколение чупи витрини на магазини и унищожава мебели по улиците. На политически жаргон това се нарича системна криза.  

Политически и икономически суверенна Русия, за разлика от това, си възвърна статута на ключов център на световната политика чрез твърдото си противопоставяне не само на извън контрол режима в Киев, но и на целия блок НАТО. Нещо повече, Москва прокарва програма за мултилатерализм и Голямо евразийско партньорство, което Путин потвърди на пленарната сесия на АТИС.  

Китай, от своя страна, се утвърди здраво като суперсила под ръководството на Си Дзинпин. Китай се превърна в доминираща икономическа сила под ръководството на архитекта на реформите Дън Сяопин, но Пекин придоби сравнимо политическо влияние през последното десетилетие или около това време, под ръководството на „петото поколение“ лидери, водени от Си.

И все пак, защо именно триъгълникът формира основата на новата вселена?

Според мен отговорът се крие в простата геометрия: триъгълникът е най-стабилната форма. Всеки четвърти ъгъл би нарушил равновесието. Но върху тази солидна триъгълна основа могат да се създават (или пресъздават) по-сложни международни формати.

Тази устойчивост се обяснява и с ригидната ресурсна логика на 21-ви век, където три фактора са от решаващо значение: гарантиран достъп до евтина енергия и критични суровини (Русия), глобална индустриална и технологична база (Китай) и най-големият потребителски пазар и финансов и военен потенциал (Съединените щати). Нито един от тези „ъгли“ не може да бъде изключен от глобалната система, без да се срине цялата световна икономика, независимо колко европейските политици биха искали това.

Последните сцени от срещата в Шънджън говорят много за истинското разпределение на симпатиите в този триъгълник, повече от всяко комюнике. Путин и Си напуснаха заедно залата за преговори и, разговаряйки приятелски, китайският президент ескортира руския си колега до колата му. Въпреки че Си беше поздравил Тръмп на стъпалата на летището предния ден, смятам, че това беше просто официален жест в замяна на учтивостта на американеца, който лично беше поздравил китайския лидер във военновъздушната база Андрюс по време на неотдавнашното му посещение в Съединените щати.

Основният въпрос сега е дали форматът от Шенжен ще се превърне в постоянен механизъм или ще остане еднократен дипломатически жест. Историята учи, че споразуменията между великите сили траят само докато са подкрепени от реален баланс на силите на място.

Това е голяма политика.