- Голяма част от социално значимите сърдечносъдови заболявания у нас се откриват късно – едва когато вече има усложнения, казва първата жена – лекар на годината
- Каскадният скрининг е подходящ за семейства, в които има установено наследствено заболяване
– Проф. Токмакова, честито! Вие сте първата жена – лекар на годината, как се чувствате?
– Благодаря! Изненадана съм приятно от решението на Българския лекарски съюз. Има много колеги, които заслужават това признание. Приемам го с благодарност и огромна отговорност.
– Как решихте да станете кардиолог?
– Избрах да се занимавам с кардиология от момента, в който започнах да уча пропедевтика на вътрешните болести в III курс. Имах шанс мой асистент да бъде д-р Недко Каблешков – изключителна личност и преподавател от висока класа. Неговите упражнения, по време на които ни учеше на принципите на вътрешната медицина, бяха като театрални представления и всъщност мисля, че „заразата“ започна именно тогава.
Следващите ми учители затвърдиха моя избор. Учех се от най-добрите
– д-р Димитров, д-р Буков, проф. Джурджев, д-р Касабов, проф. Николов и много други колеги и приятели.
– България продължава да е на първите места по сърдечносъдови заболявания и смъртност, защо?
– Това най-вероятно ще бъде тенденция и в бъдеще, защото изисква доста усилия, за да бъде променено. Голяма част от социално значимите сърдечносъдови заболявания се откриват късно – едва когато вече има усложнения. Широко разпространени са и важни рискови фактори, които не успяваме да контролираме оптимално.
Основните причини за високата сърдечносъдова смъртност са хипертонията, неправилният хранителен режим, затлъстяването и обездвижването.
Тютюнопушенето и консумацията на алкохол у нас остават значително над средните нива за ЕС. Дружеството на кардиолозите в България полага усилия за реализиране на национален план за сърдечносъдово здраве.
– Как функционира този национален план?
– Основните цели са навременна превенция и ранна диагностика на сърдечносъдовите заболявания, правилно лечение и рехабилитация за осигуряване на добро качество на живот и намаляване на преждевременната смъртност в България. За реализацията на плана е необходима институционална подкрепа на всички нива.
– Какво трябва да се направи, за да страдат по-малко хора от сърдечносъдови заболявания?
– На първо място да започнем много рано, и то от децата, още от възпитанието в семейството и училището.
Необходимо е да се изграждат правилни хранителни навици за избягване на вредни продукти,
енергийните напитки, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол.
Важна е и редовната физическа активност, защото голяма част от подрастващите са обездвижени, без отношение към спорта. Съвременните деца играят все по-малко, а прекарват повече време пред електронни устройства.
Здравословният начин на живот е препоръчителен за всички възрастови групи и никога не е късно да се започне.
– Инвазивната кардиология ли е разковничето?
– Кардиологията като специалност има водеща роля както в контрола на рисковите фактори, така и в правилното лечение и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Тя е специалност, която обединява различни методи на лечение, както инвазивни така и терапевтични.
За много от сърдечносъдовите заболявания решения се взимат от така наречения сърдечен тийм, който включва различни подспециалности – кардиолог, инвазивен кардиолог, електрофизиолог и кардиохирург, за да се вземе най-доброто решение за всеки пациент.
Не по-малко важна е ролята на личните лекари и на специалистите от извънболничната помощ.
Разковничето е в споделеното взимане на решения и предприемане на действия, в които участват и пациентите.
– Има ли скринингови програми?
– В доболничната помощ има заложени скринингови програми, както и в рамките на различни научни проекти и регистри. Необходимо е също и насочен скрининг на пациенти с фамилна обремененост и на такива с доказани наследствени заболявания.
– Доказана е семейната обремененост при сърдечносъдовите болести, трябва ли роднини да се изследват, за да е ясно дали даден човек страда от подобен проблем?
– Каскадният скрининг е подходящ за семейства, в които вече има установено наследствено заболяване, като например фамилната хиперхолестеролемия. Тогава е добре да бъде направен такъв, защото е възможно да бъдат идентифицирани и други потенциално засегнати.
– Това ще намали ли смъртността в България от сърдечни заболявания?
– Едва ли ще промени цифрите. В крайна сметка статистиката дава посоката и мястото, където се намираме, но реално всеки болен е от значение за обществото и близките му. Така че целта не трябва да е само да променим глобалната статистика, а да помагаме на всеки пациент.
– България постига ли световните стандарти в лечението на сърдечносъдовите болести и нашите лекари по-добри специалисти ли са?
– Кардиологията е една от най-бързо развиващите се специалности в света и в България. Реформите, които започнаха в началото на века, дадоха тласък на нашата специалност. Това стана благодарение на
напредъка на инвазивната кардиология и кардиохирургия,
както и на бързото навлизане на новите фармакологични терапии. У нас работят отлични специалисти, които са получили световно признание.
Дружеството на кардиолозите в България е основен двигател за продължаващото обучение на лекарите и на младите специализанти. Има много инициативи на нашето дружество, които подпомагат кардиолозите – например превода и разпространението на европейските препоръки за лечение на сърдечносъдовите заболявания, организирането на обучителни курсове, отпускането на стипендии за специализации и научни разработки и много други инициативи.
– А цялостно покрита ли е страната ни откъм възможности за лечение на сърдечносъдови заболявания?
– Мисля, че да. Например за лечение на острия миокарден инфаркт и други спешни състояния в България има достатъчно възможности за ранна диагностика и лечение.
По-малко развита е специализираната грижа за хроничните заболявания като например сърдечната недостатъчност. Тежестта, свързана с проследяване и контрол на състоянието и лечението на тези болни, пада върху личните лекари.
В България е много нисък процентът на сърдечните трансплантации и използването на поддържащи устройства при болни с напреднала сърдечна недостатъчност.
СЪВЕТИ ЗА ДОБРО СЪРДЕЧНО ЗДРАВЕ
- Откажете се от вредните навици
- Спортувайте повече
- Намалете стреса
- Бъдете по-добри и уравновесени
- Ходете на профилактични прегледи и познавайте основните рискови фактори
Според проф. Токмакова ключово е хората да се интересуват от сърдечносъдовото си здраве, за да бъдат открити евентуални проблеми на време. А не когато вече има реализирано голямо събитие и по-голямото зло се е случило.
Визитка
Лекарят на годината за 2024 г. проф. Мария Токмакова завършва МУ–Пловдив, през 1995 г. Започва работа като докторант към секция „Кардиология“ в МУ-Пловдив, през 1996 г., става асистент, а след това е повишена в главен асистент.
Има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология, образователна и научна степен „доктор“, а през 2008 г. придобива и научно звание „доцент“ по кардиология. Оттогава 2008 г. е началник отделение към Кардиологична клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. През 2011 г. има завършена магистратура по „Здравен мениджмънт“.
Лекарят на 2024 г. има редица специализации: в Унгария, Франция, САЩ и др.
Ръководител е на Първа катедра по Вътрешни болести МУ – Пловдив, заместник-ректор по научноизследователска дейност и началник-отделение към Кардиологична клиника УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. От март 2019 г. до момента е главен координатор на експертния съвет по специалност „Кардиология“ към Министерството на здравеопазването.
Лекарят на 2024 г. е бил научен секретар и председател на Дружеството на кардиолозите в България. А от тази година е член на управителния борд на Европейското кардиологично дружество.
