- „Особено важен“ е само за Радев, Желязков и Назарян, „важен“ – за министрите, а „обикновен“ – за всички останали
- След като двама летци бягат в Турция, Георги Димитров и Васил Коларов вземат съветски екипажи
- Питат се дали регистрацията на Ту-154М през 1988-а като LZ-BTJ не означава „Браво, Тодор Живков“
Когато на борда на правителствения самолет е някой от тримата големи – президентът, премиерът или председателят на парламента, полетът се кодира като „особено важен“. Следващият шифър е „важен“, когато пътуват министри. Има и категория „обикновен“, когато става дума за други пътници.
Те може и да са бизнесмени, които са наели машината за чартърен полет. Фалконът например е превозвал Илия Павлов. През 2001 г. е бил забелязан да слиза на летището в Ница от самолета, който в онзи момент е с надписа „Република България“ и герба. Никой не се е сетил, че така подават грешен сигнал към партньорите. От авиоотряда си вземат бележка, след като се вдига шум около гафа. Транспортният министър нарежда при наемането на правителствените авиони върху герба и се слага стикер и да се закрива надписът „Република България“.
Обяснението на авиоотряда е, че екипажите не могат да покрият нормативите си за летателни часове, ако возят само VIP персони. Затова решават да пуснат чартъри за бизнесмени. Но все пак заради Павлов шефът на авиоотряда Венцислав Узунов е уволнен от министъра на транспорта Пламен Петров от правителството на Симеон Сакскобургготски.
Наемането на правителствените машини не е директно, а става чрез специално определени посреднически компании. Три са имали договори с авиоотряда. Рентата е по-евтина от тази на други частни самолети, тъй като има риск точно в този момент някой от висшите държавници да има нужда да използва правителствената машина.
Когато бизнесмени пътуват с президента като част от делегация, в последните години практиката е те да плащат един вид билет за превоза. Безплатно е правото им на участие в специализираните форуми, където установяват контакти с колеги от съответната държава и сключват договори за съвместна дейност. Собствениците на големите фирми са канени лично, а другите пускат документи до Агенцията за малкия и средния бизнес. Тя подавала информация към администрацията на президента.
„Накрая одобрението идва от икономическия му секретар. Част от колегите успяват да стартират общи проекти с чужди фирми, но не всички“, разказа участник в подобни визити пред „24 часа – 168 истории“.
Сега делегациите пътуват на борда на „Еърбъс А319“. През годините правителствените самолети са били различни модели – Ан-24, Ту-134, Як-40 и Ил-18, с различна степен на лукс. Легла например е имало само в последния закупен по соца модел – Ту-154М. Диваните се разпъвали, за да станат на кревати. Използвали ги само при дълги полети – до Япония и Северна Корея (когато Тодор Живков е ходил при дядото и бащата на Ким Чен Ун). Имали чаршафи и одеяла, които дезинфекцирали.
Още в първите месеци след 9 септември 1944 г. военно-комунистическите лидери решават да се возят на специални самолети. Те заповядват единственият немски бомбардировач Heinkel He-111 да бъде преустроен в пътнически самолет за висшето командване на войските и военно-дипломатически мисии.
После обаче не са го одобрили да вози официалната българска делегация, поканена на три международни срещи през 1946 г. във връзка с прекратяването на бойните действия в Европа. Преценили са да използват друга налична военна техника – десантно-транспортния Junkers Ju 52/3m. Той също е превърнат в пътнически в Държавната самолетна фабрика в Ловеч. Така 14 души начело с Васил Коларов заминават за Прага, после за Копенхаген и накрая за Париж.
Само веднъж на борда на тази машина се качва Георги Димитров, който пътува от Варна до София. 2 г. по-късно тя е отвлечена в Турция от бившия летец от отряда Страхил Михалакиев. В онези години все още никой не проверява пътниците за оръжие и на борда се завихря схватка между екипажа и ексколегата им. Тогава смъртоносно е ранен шефът на новата за времето си дирекция „Въздушни съобщения“ Борис Ганев, който малко след това почива от раните си.
Инцидентът е само две седмици след друг подобен – пак с желаещи да се доберат до свободния свят българи. На 15 май 1948 г. главният пилот Никола Александров решава да избяга в югоизточната ни съседка и лети през границата с бившия военен самолет Не-111, преустроен като правителствен.
Тези случаи уплашват комунистическите ръководители и те не се доверяват на български летци в продължение на 6 години след бягството на двамата. Търсят помощ от Москва и заемат за пътуванията си съветски граждански и военни самолети, управлявани от техни командири.
Чак през 1954 г. България купува първия си нов правителствен самолет. Моделът, разбира се, е от СССР – Ли-2. За времето си е доста луксозен. С него пътува Вълко Червенков, макар че не задълго. 2 години по-късно – на Априлския пленум, цялата власт взема Тодор Живков. Тогава са доставени още две машини от серията Ил-14П, които уж са за Военновъздушните сили, но де факто се използват за нуждите на VIP-овете.
Интересното е, че звеното за правителствени полети е обособено като самостоятелна единица в рамките на Пето управление на Държавна сигурност (УБО) цели 20 години след 1944 г. Оттогава започват да доставят все по-луксозни самолети. Първите са два Ан-24 от 1967 г., които са със специално оборудвани VIP салони.
По-късно от СССР е доставен „Ли-2 Борд 41“ – военнотранспортен самолет, който също е преустроен за полетите на първите комунистически ръководители. За първи път се обръща внимание и на комфорта и затова в салона са монтирали диван и радиоприемник. Именно на тази машина лети Тодор Живков, след като поема цялата власт на априлския пленум 1956 г. Същата година от Москва пристигат и два Ил-14, които също изведнъж се оказват много нужни за правителствените цели.
В края на 80-те години идва времето на Ту-154М, който ще остане правителствен самолет чак до 2009-а. Регистрацията му обаче развеселява шегаджиите. Питат се дали LZ-BTJ не означава „Браво, Тодор Живков“. Но човекът от Правец не се вози дълго на тази машина, защото тя е в експлоатация едва 1 година, преди пленумът на 10 ноември 1989-а да го свали от всички постове.
След това остава на разположение на Андрей Луканов и Петър Младенов, а впоследствие на Филип Димитров, Жан Виденов и Желю Желев. Но в първите години никой не говори за инциденти. Такива се случват чак по-късно. Най-сериозният от тях е с президента Георги Първанов (2002 – 2012) на борда. В края на януари 2008-а той се отправя на официално посещение в Мексико. Води със себе си голяма делегация от депутати, министри, бизнесмени и журналисти.
Машината спира да зареди с гориво на остров Терсейра, част от Азорските. При опит да тръгне се оказва, че носовият колесник не се затваря напълно. Пилотите три пъти безуспешно се опитват да го приберат за безопасност на полета. Даже прелитат близо до контролната кула, за да могат испанските инженери да погледнат и да дадат инструкции. Пак нищо не се случва. Тогава след консултация с Първанов командирът взема решение да кацне аварийно. Но преди това се налага да направи 14 обиколки над острова, за да изразходи горивото си.
По ирония на съдбата самолетът е щял да се насочи към Бермудския триъгълник, преди да стигне в Мексико. На борда не са суеверни, но се шегуват със ситуацията. Делегацията начело с президента пренощува в Лисабон и после се прибира обратно в София с полет на „България ер“. За Националната служба за охрана е проблем да настани държавния глава в непроверен хотел и на помощ идват испанските служби. Те осигуряват стаите.
А Ту-154М придобива прякора Куцото Ту заедно с още един, с който го наричат журналистите – Москвича. При проведеното разследване за случката на Азорските острови става ясно, че някой не си е свършил работата. Два месеца преди инцидента самолетът е минал на ремонт в Русия. Оказва се, че не са сипали газ в амортисьора, който връща предния колесник. Въпреки проверката не става ясно кой е забравил да зареди с азот.
Същият самолет преживява още няколко инцидента с предшественика на Първанов. През 1999 г. корпусът му е пробит от подвижна стълба, когато президентът Петър Стоянов (1997-2002) е на посещение в Брюксел. Това обаче се случва на кацане, така че никой не е пострадал.
На следващата година държавният глава каца за визита в Атина, когато кола на местното летище закача дясното крило на същата машина и го поврежда.
Стоянов е попадал и трети път в аварийна ситуация. Една от клапите отказва да пропусне въздуха, за да се задвижат двигателите, когато президентът трябва да се върне в София от Търговище, където е бил на обиколка. Тогава се наложило да се придвижи с кола, а самолетът е чакал доставката на нова клапа.
Инциденти са се случвали и с хора от екипажа на авиоотряда. Пилотът Иван Александров, превозвал Надежда Нейнски като външен министър, паднал от стълбичката и се контузил в Белград. Кацайки към 8,30 ч. местно време, той се опитал да свали заглушителите на двигателите на Як-40, чрез което моторите се предпазват от лошо време и влизане на птици.
Александров се подхлъзнал на крилото и паднал на пистата. Той бил откаран в Спешния център с извадена става, мускулен спазъм и разкъсано сухожилие на крака. След гипсиране на ставата и инжекции за спазъма бил транспортиран до самолета. Опериран е в София.
Инциденти е имало и с най-новата правителствена машина – „Еърбъс А319“. Стъклото му се е спукало при маневри през 2016 г., докато са го подготвяли за полет. Пострадали няма, но случката става причина премиерът Бойко Борисов да бъде транспортиран с друг самолет. В крайна сметка сериозни повреди, в които да е бил застрашен животът на някого от VIP персоните, не е имало в историята на авиоотряда.
