Социалисти от цялата страна се събират на историческата поляна под връх Бузлуджа за традиционния Национален събор на левицата, където Българската социалистическа партия (БСП) ще отбележи 135 години от Бузлуджанския конгрес и от създаването на организирано социалистическо движение у нас под мотото „За социализъм с бъдеще“. Това съобщиха от пресцентъра на партията.
Денят ще започне с поднасяне на венци и цветя на паметника на Хаджи Димитър, на барелефа на основоположниците на партията и на паметника на партизаните от Габровско-Севлиевския отряд от ръководството на БСП, членове и симпатизанти на левицата. След това ще бъде поставено началото на политическия митинг.
След края на митинга на поляната ще се състои летният университет, организиран от БСП. В три отделни шатри ще се проведат ателиета, посветени на „Лявото и синдикалните движения“, „Леви колективи“ и „Политика и изкуственият интелект“. По време на събора ще бъдат събирани и подписи в рамките на инициативата „Не залагайте на хазарт старините ни!“.
В събора ще участва певицата Димана Мирчева – DIA.
Началото на отбелязването на годишнината започна вчера в Стара Загора с откриване на информационен офис на евродепутата Цветелина Пенкова, както и младежка дискусия, насочена към бъдещето на лявото в България и Манифеста на левите сили, и кръгла маса на тема „Социализмът на нашия век“.
Празникът на БСП се отбелязва от 1994 г., след като 41-ият конгрес на столетницата одобрява 2 август за празник на партията. Днес БСП чества 135 години от провеждането (1891 г.) на Учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на връх Бузлуджа в Стара планина. На 10 февруари 1894 г. БСДП се слива с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли-4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемократическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти), обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. – Българска социалистическа партия, сочи справка на БТА.
/БИ/
