Важни са първите стъпки на Крум Зарков – екипът му, позицията по евентуално вето на Изборния кодекс и ще бъде ли мост към Радев
С тежка задача тръгва към първия си председателски мандат новият лидер на БСП Крум Зарков – да задържи партията над повърхността (разбирай 4-процентовата бариера за влизане в парламента), при непосредствената опасност Румен Радев направо да я погълне.
Или както и самият Зарков призна в интервю за “24 часа” дни преди да бъде избран за лидер: Трябва да се погрижим БСП да оцелее, а след това да расте.
Пътят ще е дълъг, ще е тежък, но по този път ще вървим заедно. И ще стигнем далеч, обеща Крум Зарков на другарите си, събрали се в зала 3 на НДК в събота вечерта – само минути след като спечели от раз битката за лидер на БСП. Той събра 416 гласа, или 56% от вота на делегатите на конгреса, а основният му съперник – социалният министър в оставка Борислав Гуцанов, взе 302 гласа.
И естествено, първата задача, която новият лидер получи (дори още преди да е избран), беше –
200 000 гласа за БСП
на парламентарния вот. Целта зададе лидерът на столичните социалисти Иван Таков. Това означава, че БСП трябва да задържи 7-те процента подкрепа от 2024 г. – тогава остана пета сила със 184 361 гласа и едва 19 депутати.
Участието в кабинета на Росен Желязков и сътрудничеството с ГЕРБ, ИТН и “ДПС – Ново начало” обаче удари социалистите, а социолози започнаха да се съмняват, че БСП ще успее да мине 4-те процента за влизане в парламента. Ако остане извън НС, левицата може да загуби и държавната субсидия, тъй като по традиция се явява в коалиция.
Сега ще подпечатаме или бъдещето, или кончината на партията, емоционален бе и бившият лидер на БСП в София Калоян Паргов.
За да потуши пожара, Крум Зарков трябва да посочи екип, с който да покаже едновременно радикалната промяна, за която се закани, но и приемственост. Затова очакванията са в Изпълнителното бюро да попаднат млади лица, както и познати фигури, които са оставали назад през последните години. А в изборната нощ
зад Зарков застанаха много от младежите
в БСП, което бе ясен знак.
Знаков беше и още един жест от новия лидер – преди да се качи на трибуната, той отиде и се ръкува с досегашния лидер Атанас Зафиров.
Именно със заявката за рокади по върховете на партията опозицията на Зафиров се пребори за конгрес. За да се преодолее апатията и разочарованието, последвали от колаборациите първо в кабинета на Кирил Петков, а в последствие и в този на Росен Желязков. Нито Корнелия Нинова тогава, нито Зафиров сега успяха да убедят партийния актив, че позитивите от сътрудничество с политически врагове са повече от негативите.
За 10 месеца Зафиров отчете като изпълнени 36 от 100 предизборни ангажименти. Похвали се със стабилизация на финансовото състояние на партията и преодоляване на различията. Разломът в партията обаче далеч не бе преодолян за тази 1 г.
Въпреки това в събота новият лидер успя да дръпне почти 2/3 от делегатите още на първи тур, и то без обвинения в договорки. Сега трябва да задържи добрия тон и другарство.
Твърдият актив и старите симпатизанти искат повече идеология,
леви ценности и предсказуеми политики. Младите пък очакват повече диалогичност, публично взимане на решения и модерност. Затова и делегатите на 51-ия конгрес търсеха ново име.
Лидерският въпрос не е най-важният пред БСП днес. Най-важният въпрос е пътят, който избираме, каза Зафиров, хвърляйки оставка в началото на конгреса. И попита мераклиите за стола му какъв път ще търсят – на бързи жестове или на дълбока промяна, на програмни промени, писани набързо, или на ясна визия за държавата, икономиката, мястото на труда.
Предстои много работа. Ще излезем, ще се виждам с хората, няма да крия нищо. Ще заявим смирено, но амбициозно какво искаме да постигнем за България. Ще се наредим редом до тези, които се борят за справедливост във всичките ѝ форми, очерта новият лидер пътя, по който ще поеме.
Буквално минути след това Зарков бе обявен за “добра новина” – и от свои, и от чужди. Най-много бяха хвалебствията от редиците на ПП-ДБ, които дори заявиха своите очаквания от БСП под негово ръководство – съдебна реформа и подкрепа за приемане на евентуално вето от президента Илияна Йотова, с което да се отменят промените в Изборния кодекс.
В депутатското си амплоа Зарков бе двигател в редица съдебни реформи. ПП-ДБ вече виждат потенциален партньор в БСП и заради искането му за смяна на настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Зарков е възприеман и като
реален шанс за мост към Радев
и новия му политически проект. Останалите кандидати за лидер на БСП или бяха депутати, гласували “за” отнемането на правомощия на президента, или бяха членове на кабинета “Желязков”, който също не пестеше критики по адрес на Радев. А Зарков на два пъти печели доверието му. В същото време обаче показа, че на моста има бариери – не се съгласи с мотивите му за референдума.
Крум Зарков: чува, не мрази, извинява се – 3 дефицитни качества за политик
Новият любимец на партията – това определение получи Крум Зарков преди 6 години, когато “скочи” директно по върховете на БСП след само двугодишна кариера в червените редици. Тогава той изненадващо беше класиран от делегатите на 50-ия конгрес първи в списъка за Националния съвет – място, дълги години заемано от Стефан Данаилов.
През тези 6 години кариерата му в БСП имаше своите възходи и падения, но той остана умерен и диалогичен, водещ се първо от преценката, а после от емоциите си. Другарите му го определят като гласа на разума в партията, защото има редките за политик качества не само да слуша, но и да чува, дори да не е съгласен с мнението на събеседника си, да се извинява и да не мрази никого.
Днес, 6 г. по-късно и с една цифра повече в номера на конгреса, Зарков отново се превърна в любимеца на БСП. Но вече като председател на партията.
Една от силните страни на 44-годишния Зарков е неговото образование. Завършил е право в Сорбоната, специализирал е в Академията по международно право в Хага, работил е към Центъра за изследвания и науки в областта на международното публично право във Франция.
А за своя реализация е избрал път, различен от този на родителите си – майка му е журналистката Анна Заркова, а баща му е коремният хирург д-р Костадин Зарков. Явно е наследил интереса към правото от дядо си ген. Леонид Кацамунски – бивш началник на националното следствие, съдия, прокурор и адвокат.
От 2014 г. е член на БСП, а само 2 г. след като взе партийна книжка, влезе в Изпълнителното бюро по покана на тогавашната лидерка Корнелия Нинова. Бързо обаче се превърна в неин основен критик. През 2021 г., след като БСП от втора стана трета политическа сила, той и Янаки Стоилов поискаха оставката на Нинова, след което изпаднаха от Изпълнителното бюро. Зарков за пръв път се заяви за претендент за лидерския пост в БСП през 2021 г. Но до вот така и не се стигна, защото конгресът не освободи Нинова.
През лятото на 2022 г. младият юрист бе изборът на Румен Радев за служебен министър на правосъдието в кабинета на Гълъб Донев. С което отново вбеси Нинова – прие без да търси одобрението ѝ. И въпреки острите атаки откъм “Позитано” 20 не се отказа от партията си.
През юли 2023 г. Радев го назначи за свой секретар по правните въпроси, заради което напусна Националния съвет, но не и партията. На този пост обаче младият юрист се задържа само 2 г. Верен да отстоява позициите си, независимо какво ще му коства това, той хвърли оставка от “Дондуков” 2 заради несъгласие с въпроса на референдума за еврото, иницииран от президента миналата година.
И понеже, преди да влезе в политиката, е писал пиеси, мнозина намериха ирония в това му действие, правейки препратка към едно от произведенията му – “Скъпи сънародници”, в което той осмива желанието на президента да се правят референдуми по всякакви поводи. Според него това би било възможност за политиците да си измиват ръцете за решенията си с волята на народа.
След “Дондуков” 2 Зарков се отдаде на преподавателска кариера. Със съпругата си Ирина са заедно от гимназията и се радват на син и дъщеря.
