Ритмите на мозъчния детокс, изглежда, са успоредни на малки промени в интервалите между сърдечните удари, които могат да бъдат измерени със смартустройство
Сънят играе ключова роля в изчистването на мозъка от токсични отпадъци като протеини, свързани с болестта на Алцхаймер, показва ново научно изследване.
Ритмите на мозъчното прочистване, изглежда, са успоредни на малки промени в интервалите между сърдечните удари, които могат да бъдат измерени с модерно устройство за носене на китка, се казва в статия, публикувана в Science преди дни.
Проучването установи, че сънят е необходим за основно биологично прочистване – което предполага, че пропускането му може да носи по-големи рискове, отколкото чувството за недобро настроение на работното място например.
“В продължение на десетилетия мислехме за съня предимно от гледна точка на паметта и възстановяването”, каза Майкен Недергаард, невролог от Университета в Рочестър в САЩ. – Това, което се очертава сега, е идеята, че сънят е и високоорганизирано състояние на транспортиране на течности, което помага за поддържане на здравето на мозъка. Сънят изпълнява много функции, но аз вярвам, че прочистването на мозъка може би е най-фундаменталната от всички.”
Докладът се фокусира върху ролята на мозъчно-регулиращи химикали, известни като невромодулатори, които включват серотонин и допамин. Те работят независимо един от друг в будно състояние, за да повлияят на настроението, вниманието и поведението, но сънят “реорганизира тяхната активност в координиран мозъчен ритъм”, се казва в проучването.
Синхронизацията в нивата на невромодулаторите карат
кръвоносните съдове да променят размера си
и да стимулират потока на цереброспинална течност, която предпазва мозъка.
Течността преминава през т.нар. глимфатична система – мрежа, открита през 2012 г., която помага за прочистването на мозъка от потенциално вредни отпадъци. Те включват амилоид-бета и тау протеини, които образуват токсични натрупвания при страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции.
Промените в нивата на невромодулатора норепинефрин по време на сън, изглежда, се движат съвместно с малки промени във времето между сърдечните удари, твърди Недергаард. Така наречена вариабилност на сърдечната честота може да се наблюдава от смартчасовник и би могла да е индикатор за потенциално опасни нарушения в нощния процес на подреждане на мозъка.
“Идеята все още предстои да бъде тествана експериментално, но привлекателна характеристика на вариабилността на сърдечната честота е, че тя може да предостави
информация за качеството на съня, а не само за продължителността му”,
каза Недергаард.
Изследването допълва предишни проучвания, предполагащи, че дългосрочните нарушения на съня могат да повишат уязвимостта на човек към деменция, каза Шеона Скейлс, директор на изследванията в благотворителната организация Alzheimer’s Research UK.
“Резултатите сочат, че химичните ритми на мозъка един ден биха могли да бъдат цел за бъдещо лечение и надежда на хората, живеещи с деменция”, продължи Скейлс.
