© |
Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН и посланик в Италия, Великобритания и Франция, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
В Епизод 67 отговаряме на въпроса: провокация или призив за подкрепа на следващи избори са думите на руския посланик Елеонора Митрофанова, че ако можеше, би гласувала за „Възраждане“? Ще говорим и за идващите от Кремъл провокациит. Наш гост е Стефан Тафров – бивш постоянен представител на България в ООН и посланик в Италия, Великобритания и Франция. Добре дошли в аудиокасата на „Фокус“ „Това е България“, г-н Тафров.
Здравейте.
Защо направеното изявление на посланик Митрофанова е неуместно и е опит за намеса във вътрешните работи на страната, както го определят в позиция от Министерството на външните работи?
Това не е опит за намеса, това е намеса, и то груба намеса във вътрешните работи на България. Митрофанова – не я наричам „посланик“, защото тя не се държи като посланик, нарушава основни правила в поведението на дипломатите. Те не коментират вътрешната политика на България и подобно изказване във всяка друга страна би довело до нейното обявяване за персона нон грата, незабавно обявяване. В нашия случай Министерство на външните работи реагира едва след четири дена по един много мек начин. И освен това, аз се учудвам, че министърът на външните работи Николай Милков лично е разговарял изглежда с Митрофанова. Това е абсолютно недопустимо. При подобно поведение осигуряването на контакти на толкова високо равнище с този посланик-нарушител е абсолютно неприемливо. Така че Митрофанова не за първи път се държи в разрез с правилата от Виенската конвенция за дипломатическите представителства и аз не се учудвам на това, защото след нейните груби изяви, предишни груби изяви, поредната идва логично, защото за предишните нямаше никаква санкция, имаше само предупреждения, но не и санкции. Време е Митрофанова да напусне България, да бъде обявена за персона нон грата след това си скандално изявление.
Какво е обяснението ви за прекалено толерантното отношение на Министерството на външните работи към персоната на г-жа Митрофанова?
Не мога да ви кажа, трябва да питате тях: първо, защо се забавиха с четири дена и второ, защо наричат това „опит за намеса“.
Цитирам ги точно.
Да, да, точно така, права сте. За съжаление, това те наричат „опит“, а това е намеса, и то груба намеса, не просто намеса, а груба намеса. Освен това, Министерство на външните работи не казва, какво ще последва след тази груба намеса във вътрешните работи на България за този чужд посланик. В момента, в който една държава – това е елементарно, започне да позволява на чужди посланици да обясняват за кого биха гласували, тя е изгубила своя суверенитет. Очаквам от Министерството на вашите работи и от правителството да защити суверенитета на България.
Знаете ли, няма да са малко тези, които ще кажат „Вие сочите Митрофанова – какво да кажем за Херо Мустафа?“.
Херо Мустафа никога, никога, нито друг американски посланик не е обяснявал, за кого ще гласува в едни български избори. Има огромна разлика.
Когато говорим за провокации, как да възприемем свикването от Русия на заседание на Съвета за сигурност на ООН с председателство на Сергей Лавров?
Вижте, председателството на Съвета за сигурност на ООН се извършва на ротационен принцип по азбучен ред на страните членки в момента. Това е формален критерий, той няма как да бъде променен, така че това, че Русия е председател на Съвета за сигурност, е, разбира се, абсурдно. И абсурдна е темата, която те избраха за това заседание, на което председател ще е Лавров – „Международният мир и сигурност“ и не знам какво. Но важно е все пак в моменти на криза да има едно място, където постоянните членки си говорят, и това все пак продължава да бъде Съветът за сигурност, колкото и диаметрално противоположни да са позициите.
Ще позволите още питане в тази посока. В речта си в централата на световната организация в Ню Йорк Лавров подчерта, че украинският въпрос „не може да се разглежда изолирано от геополитическите събития, при които НАТО от години заплашва сигурността на Русия в региона“. Моят въпрос е: какво печели ООН от предоставянето на изява на концепцията, която Русия се стреми да наложи?
Вижте, ООН не може да забрани на Лавров и на Русия да председателстват Съвета за сигурност, това се опитах да ви обясня. Секретариатът в лицето на генералния секретар може да възрази на Русия, което генералният секретар Гутериш направи, той възрази. Той каза, че руската агресия в Украйна носи огромни страдания за украинския народ и подкопава международния мир и сигурност, създава огромни проблеми за целия свят. Той го каза това и неговият тон не за първи път беше остър. Така че в това отношение Секретариатът в лицето на генералния секретар изпълни своята роля и се представи достойно.
Може би въпросът ми е звучи по-лаично, но ще ви попитам: такива заседания практика ли е да се бламират, т.е. водещият заседанието да остане сам или със своята подкрепа от БРИКС, например?
Не, защото той може да даде ход на заседанието дори без участието на делегация. Той няма и да не си произнесе речта, това не работи просто. Може, както се случи, мисля, че сега се случи на по-ниско равнище и т.н. Това са знаци, но това няма да попречи, не би попречило на Лавров да си произнесе там вече своята реч, която си я е подготвил.
И още една тема в сходна посока: в неделя в 36 града в България и в чужбина излязоха българи за пети пореден път на „Поход за мир“ и със заявяване волята на България да запази неутралитет. Темата за неутралитета е като манджа, която периодично се подгрява от началото на войната в Украйна. Защо?
Ами, за да обслужва руските интереси. България е проядена от руската агентура, тя организира тези протести. Хора, които са… аз не казвам, че те всички са… не дай си Боже, не казвам, че те са платени от някого. Това са заблудени хора в условията на много некачествени медии. Но това е ситуацията в България, стар недъг на нашето общество, нищо ново под слънцето. Тези хора излизат с руски знамена да искат мир, при положение че Русия е страната агресор. Това е парадоксът, но в медиите това не се насочи достатъчно, а просто се предава съвършено неутрално, сякаш всичко това е в реда на нещата, а те развяват знамена на страна-агресор. Това трябва да звучи по всички медии.
Означава ли, че българските медии са се превърнали в мегафони на кремълската пропаганда?
Вижте, със своята пасивност. Аз не искам да обобщавам за всички медии, за всички журналисти, аз съм далеч от тези обобщения, но като цяло информационният фон е: „Ами то, те имат своята гледна точка“. Не, те нямат своята гледна точка. Гледната точка трябва да почива на факти, а фактите са, че има една страна-агресор и една страна, която е жертва на агресия. Това трябва от сутрин до вечер медиите да припомнят, а те не го правят. Това не е добра журналистика. Добрата журналистика припомня фактите постоянно, под различна форма и така помага на своята аудитория да си състави мнение. Когато фактите стават жертва на привидна обективност и неутралност, това е лоша журналистика.
Защо се спекулира с думата „неутралитет“ и като политическо понятие?
Неутралитетът е част от информационната война на Кремъл срещу България, и не само България. Това е. България е член на Европейския съюз и на НАТО и на Русия много би й се искало България да заеме неутрална позиция спрямо войната в Украйна. Това е.
Г-н Тафров, водят се разговори, в процес сме на формиране на кабинет или неформиране на такъв. Мнозина очакваха след изборите, че именно отношението към войната в Украйна ще бъде една от движещите сили в хода на разговорите. Парадоксално обаче, не се споменава. Защо? Малко се говори, между другото, и за външна политика.
Не се споменава, но вижте, програмите и на двете коалиции съдържат елементи, които са много сходни в това отношение, така че това не предизвиква някакви разногласия. Така че аз не съм учуден от това. Това е напълно естествено, предвид заетите позиции от двете коалиции по въпроса за руската агресия в Украйна.
А не ви ли учудва все пак, че това не е тема на разговорите след изборите?
Вижте, аз се притеснявам от друго – че не само в България, а изобщо по света започва тази руска агресия в Украйна да се слива с пейзажа, тя се възприема като даденост.
Да се привиква към нея?
Да, да се привиква към нея, точно така. Това е лошото, това е страшното. В една страна като България, която е черноморска страна, която е много близо до театъра на военните действия, театъра на руската агресия, това не би трябвало да се случва. И пак ролята на медиите в това отношение не е добра. В началото на конфликта те изпращаха свои специални пратеници, някои от които направиха чудесни репортажи от там. Сега почти няма, Украйна не се споменава в новините.
Тя изпадна от новините, ако позволите.
Да, изпада все по-надолу и надолу в информационния ред на новините и това не е добре.
Какви рискове, какви опасности води фактът, че към войната в Украйна започна да се гледа като на рутина, като на нещо дадено, което си съществува?
Има определена умора, но за щастие все пак общественото мнение в свободния свят, в Европейския съюз, САЩ, Канада и т.н. изглежда непроменено по отношение на Русия. Имаше неотдавна едно изследване на Европейския съвет за външна политика, което установи, че продължава да има широка поддръжка за подкрепа за Украйна от страна на Запада и това е добре. Разбира се, това, което се случва с отношението към войната в Украйна в информационно отношение носи определени рискове, но поне засега отрицателни последици не се забелязват. Те не са забелязват и на политическо равнище, тъй като няма промяна в подкрепата за Украйна от страна на влиятелните държави. Разбира се, военната помощ трябва да бъде по-масивна и по-бърза, това си остава факт и до днес.
Как изглежда сега българската външна политика?
Ами, тя изглежда неориентирана, защото не обръщат внимание на България, на нейните външнополитически позиции. Тя предизвиква повече загриженост със своята колебливост, особено по отношение на Украйна, но то се обяснява с проточилата се политическа криза и с властовата фигура на президента Радев, който очевидно има други разбирания за ролята на България. Това е. Но пък от друга страна се чака от нашите партньори една по-сериозна стабилност, за да се разбере какво се случва в България.
Ако кризата обаче се проточи, България все по-изолирана ли ще остава?
Ако продължава да се държи по този начин, разбира се. И това има своята цена за България, тъй като ние очакваме подкрепа от нашите партньори в Европейския съюз и в НАТО за много неща, включително за еврото, включително за „Шенген“, и това колебливо външнополитическо поведение не ни помага, меко казано.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост, и за времето, което ни отделихте.
Благодаря и аз.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
