© |
Славчо Нейков, председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“
На пряката ни телефонна линия вече е Славчо Нейков – председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт. Здравейте, г-н Нейков.
Здравейте. Благодаря за поканата.
Какво според вас е състоянието днес на националната енергийна политика, на фона на политическата криза в България?
Oт гледна точка на стратегическата рамка, състоянието е тревожно, да не кажа, че е трагично, защото има много открити въпроси, които изискват стратегическа визия. Ще ви дам само няколко примера. Тук можем да причислим безспорно въпроса за развитието на ядрената енергетика, въпроса за постепенното извеждане от експлоатация на въглищните мощности, с това с какво ще бъдат заменени. Въпросът е свързан и с развитието на електроенергийния пазар специално. Има и други, така че от стратегическа гледна точка има много съществени проблеми. От гледна точка на законодателството има законодателство специално на ниво закон, което е свързано с работа на парламента, и там проблемът се свежда до това, че ние просто нямаме много дълго време парламент, а има редица открити въпроси, които изискват безспорно неговата намеса. Първото нещо, което е – има няколко решения на парламента, които по статут са задължителни за всички институции и лица, които се отнасят, които трябва да бъдат ревизирани. И тук отново ще цитирам такива решения, които се отнасят до развитието на ядрената енергетика. Знаете, че има едно решение, което беше свързано с въглищните централи. Те трябва да бъдат преоценени. А същевременно има и закони, които трябва да бъдат погледнати. Аз мога веднага да дам пример с необходимостта от дефиниция на понятието „енергийна бедност“, което трябва да влезе в закон.
Знаем, че всъщност България е на финалния етап от приемането на официална дефиниция за енергийна бедност.
Точно така. Има разработена дефиниция. Там проблемът е, че освен изменението в закона, след това трябва да бъде приета и една наредба. Има проект на наредба, но първо трябва да бъде приет съответният текст в закона. Така че аз само изброявам няколко неща. Списъкът е доста по-дълъг в това отношение. Още повече че паралелно с това, докато ние нямаме парламент и нямаме редовно правителство, настъпват изменения в европейското законодателство, които също трябва да бъдат отразявани. Така че искрено се надяваме парламентът да заработи максимално бързо и да имаме редовно правителство, за да може целият този законодателен процес да бъде извървян. Но хубавото е, че има една положителна страна, която не е никак за подценяване – като цяло фактическото състояние на енергийния сектор е много добро. Ние имахме една безпроблемна зима и за гражданите, и за бизнеса. Цената на природния газ пада, нямаме никакви проблеми от гледна точка на сигурността на снабдяването с електроенергия, с газ. Има някои теми, които са свързани с петрола, които трябва да бъдат преоценени, но като цяло секторът е в добро състояние. И това се дължи до много голяма степен на бизнеса – и на държавния, и на частния бизнес, и също така на отличната работа на енергийния регулатор, и на служебното правителство.
Г-н Нейков, искам да се върнем отново на дефиницията за енергийна бедност в България. Ако ми позволите да ви попитам, според вас какво точно трябва да съдържа тя?
Аз веднага искам да подчертая едно много важно обстоятелство – терминът „енергийна бедност“ насочва естествено вниманието към енергийния сектор, но всъщност става дума за едно социално понятие. Енергийната бедност не е енергийна категория, тя е социална категория, защото става дума по-скоро за подоходна бедност. И всъщност целта на въвеждане на тази дефиниция, за която говорим от много време, е да се създаде една адекватна, съответстваща на съвременните разбирания и на съвременното развитие рамка, на база на която да бъдат подпомагани тези, които имат проблеми с покриване на своите сметки за енергетиката. Но искам да подчертая, че проблемите, които те имат, са свързани не толкова с цените на електроенергията или на газа, а по-скоро с това, че те имат ниски доходи. И от такава гледна точка, понятието за енергийна бедност се свързва, пак подчертавам, с ниските доходи, а не с цените на съответните енергоресурси. Искам да припомня, че към 1 декември миналата година, 2022 г., когато беше проведен едни много голям форум в България по инициатива на…
Да, на Сергей Станишев, тогава излезе официална информация в рамките на едно проучване на Българската академия на науките, съгласно което застрашените от енергийна бедност лица в България са повече от 2,8 милиона души. Това на практика е около 40% от реално живеещото население в страната. Т.е. проблемът е с огромно социално значение.
Г-н Нейков, ще си поговорим още малко и за това, за мерките в енергийния сектор, които трябва да са свързани, разбира се, и с промяна в подоходната политика в тази връзка.
Това, което според мен трябва да стане на първо място, е да се структурира една цялостна визия за по-нататъшното развитие на сектора в стратегически план. Служебното правителство направи една важна стъпка в това отношение, която беше до голяма степен критикувана, според мен неоснователно. То подготви една визия за развитие на електроенергийния сектор, но всъщност ние имаме нужда от Национална енергийна стратегия, която да обхване и другите секторни политики по отношение на природния газ и по отношение на въглищата, където е един от големите въпроси, и по отношение на топлофикациите, мерките, свързани с подпомагане на енергийната ефективност.
Нека да не забравяме, че енергийният пазар много рязко се променя в посока на това, че мястото на производство на електроенергия специално се доближава все повече до мястото на потребление. Виждаме го в огромния бум на ВЕИ мощности. Но тук искам да споделя с вас един парадокс, например, който има нужда точно от стратегически поглед, подплатен и със съответно законодателство. В момента има повече от 30 000 мегавата нови ВЕИ мощности, които чакат присъединяване, а това присъединяване трудно може да бъде осъществено, просто защото електроенергийните мрежи не могат да поемат тези мощности. И от такава гледна точка е нужна много по-целенасочена политика на държавата за развитие на електроенергийните мрежи, както тези на Електроенергийния системен оператор, така и на електроразпределителните дружества, тези, които наричаме в разговорния език ЕРП-та.
Бяха предприети някои стъпки в това отношение, но тази политика трябва много по-бързо да бъде задвижена напред. На второ място това, което бих подчертал, е много сериозно обръщане на внимание на темата за въглищата. Вие знаете, че според Плана за възстановяване и устойчивост и според някои изрични нормативни изисквания на Европейския съюз, които България е приела, е необходима ревизия на бъдещето на въглищните ни мощности. Този проблем се подценява и ако миналата година тези ТЕЦ-ове, които работеха на въглища, бяха всичките на огромна печалба поради конюнктурата с цената на тока, тази година това вече не е така и тенденцията е за промяна в това отношение. Така че много бързо трябва да се реши какъв ще бъде подходът. Да не забравяме също така, че догодина, през 2024 г., изтича един от дългосрочните договори с една от американските централи, а другият договор изтича през 2026 г. Става дума за 18% от тока на страната, който се произвежда от тези централи. Собствениците ще решат какво да правят с тях, но трябва да е ясна и държавната политика, държавната позиция в това отношение – нещо, което все още липсва.
Г-н Нейков, а вие имате ли предложение какъв трябва да бъде подходът?
Ние сме изразявали многократно не само наши предложения, ние сме изразявали и виждане на хората по места. В рамките на по-малко от 6 месеца организирахме няколко събития, посветени на въпроса за зеления преход и въглищата, за електроенергийните мрежи, за петрола и газа и аз лично изпратих с писмо на служебния премиер обобщенията в това отношение, какво мислят хората, какво мисли бизнесът, какво мислят синдикатите. Но в крайна сметка въпросът е на решение на правителство и на парламент. Но като цяло това, което според мен трябва да се вземе предвид, е, че реалностите в енергийния сектор се променят много бързо и държавата не трябва да стои настрани чрез своите институции, за да не изпаднем в положение, в което къщата от карти ще се срути изведнъж и много хора ще бъдат пряко засегнати, ще бъде засегната и национаАЕЦ „Белене“ от 7 години – подчертавам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откакто те са доставени, и повече от 10 години, откакто са произведени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори._лната икономика. Един друг въпрос, който стои на преден план, който също изисква много бързо решение, за което също сме изразявали виждане, това е въпросът за ядрената енергетика. Ние имаме на площадката на АЕЦ „Белене“ от 7 години – подчертавам, от 7 години имаме два реактора, които стоят под найлон. Това са 7 години, откакто те са доставени, и повече от 10 години, откакто са произведени. И няма никаква държавна визия какво ще се прави с тези реактори. Има виждания на отделни експерти – едни казват да се строи, други казват да не се строи, но всичко това изисква ясна икономическа обосновка. Така че първото нещо, което трябва да се направи според нас и това сме го предлагали, е преоценка на тенденциите в развитието на пазара и икономическа оценка на различните варианти, защото оттук нататък със социални заклинания и с общи пожелания няма да стане. Необходима е ясна икономическа картина за реалностите в това отношение, защото става дума за много пари.
Точно така. България трябва да реши какво ще прави с двата реактора за АЕЦ „Белене“, които струват над 1 милиард лева.
1,4 милиарда бяха, когато ги платихме. А те имат през това време разходи по поддръжка, по консервация, има охрана и т.н. Т.е. тези суми се трупат, така да се каже, ние нямаме никаква визия в това отношение. По отношение на централите, на въглищните централи, има няколко идеи, които бяха лансирани, включително и в рамките на много сериозни проучвания, но като цяло тенденцията е такава, че трябва да се гледа с един реалистичен поглед за това, че въглищата постепенно си отиват и те си отиват не защото някой в Брюксел е казал това или защото някой в България желае това, те си отиват просто защото много трудно ще издържат на конкуренцията на другите източници на енергия. И това трябва да се планира. Не става въпрос за утре, но това трябва да се погледне реалистично. А такъв реалистичен поглед няколко пъти го предлагаме. Между другото, предлагат го и синдикатите, предлагат го и неправителственият сектор, бизнес асоциации. Така че виждания има, но проблемът е, че липсва цялостна държавна политика, а по закон, подчертавам, по закон тази политика се формира чрез енергийната стратегия, която се изготвя от министъра на енергетиката, одобрява се от правителството, но се утвърждава от парламента. Така че пак стигаме до държавните институции, които за съжаление, особено парламентът го няма никакъв.
Да, бих искала да обсъдим с вас още нещо любопитно. До 30 април тази година Европейската комисия и държавите членки са упълномощени, знаете, да извършат преглед на регламент на Съвета от 6 октомври 2022 г. С този регламент бяха въведени редица извънредни мерки за справяне с високите цени на енергията, включително и прилагането на тавани на инфрамаргиналните приходи на пазара на електроенергията. Разкажете ни малко повече за това.
Както вие казахте, това е една временна мярка. Всъщност Европейският съюз чрез своите институти, специално Европейската комисия създаде правна рамка, която е общовалидна за всички страни, въпреки че и страните членки имат свои правомощия в тази рамка, съответно за справяне с кризата. И аз, честно да ви кажа, много се радвам, е наближава краят на този период. Причината за това, че съм доволен за тази развръзка, е свързана с факта, че това са първо извънредни мерки, които са на ръба на пазарните, а енергийният сектор по своята същност е пазарен сектор, той не е социален, не е сектор, който разчита по принцип на държавни помощи. И от такава гледна точка е добре, че вече излизаме от тази ситуация. Проблемът, който възникна в България и който породи известно недоволство сред бизнеса, защото тези мерки са насочени основно към бизнеса, беше свързан с това, че както се казва, много често се раздаваха пари на калпак. И всъщност от гледна точка на този уравниловъчен подход, естествено, че имаше представители на бизнеса, които се чувстваха недостатъчно обезпечени, и такива, за които се смята, че получават подпомагане, въпреки че реално нямат нужда от него. Пак казвам, това, което е важно, е, че ние в крайна сметка излизаме от този период, не само в България, а въобще в рамките на Европейския съюз, в една относително добра цялостна ситуация на енергийния сектор, защото аз винаги съм казвал, че в областта на енергетиката ние в Европейския съюз споделяме общи цели, но имаме индивидуални проблеми. И слава богу, в България в крайна сметка, като теглим чертата, тези проблеми не бяха толкова много. Те бяха по-скоро от оперативно естество. Тези, които трябваше да бъдат подпомогнати, бяха подпомогнати. Пак казвам, имаше и такива, които не бяха особено доволни, и такива, които са по-доволни, но в крайна сметка, резултатът е добър.
Така че в заключение, за България – подчертавам, не за Европейския съюз, аз лично смятам, че този регламент изигра своята положителна роля и което е най-важното – натрупахме в национален мащаб и някакъв опит. Дано да не ни се налага пак подобна ситуация, но видяхме как работи и системата и видяхме какво не работи добре в нея. Важното е обаче, че нещата тръгват вече на оправяне, на цялостно оправяне и да се върнем към нормалното пазарно русло, в което трябва да работи енергийният сектор.
Към енергийната дипломация, нали така?
Точно така, енергийната дипломация. Между другото, има много място за енергийна дипломация. Аз лично изразявам напоследък становище, че в рамките на енергийната дипломация все повече има място за енергиен национализъм, в което няма нищо лошо. Това е да си отстояваме по-силно конкретните национални интереси и ако трябва, дори да се борим за това да се променят правила. Ние, между другото, имахме такъв пример неотдавна. Ако си спомняте, имаше опит в рамките на Европейския съюз да се наложат санкции по отношение на Русия, включително във връзка с ядреното гориво, и от българската страна имаше много сериозна и добре обоснована съпротива в това отношение и в крайна сметка, както поради нашата позиция, така и поради позицията на още две страни, тези санкции в това отношение не бяха приети.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
