Синдромът на изгубената възможност или какво става, като ви е страх от шефа

0
7


Ако го смятате за справедлив и му имате доверие, ще сте много по-мотивирани да работите и да поемате премерен риск

Точният човек“ е специален проект на „24 часа“ за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.

Вие сте като всички нормални хора – не сте оперирани от страх. Той помага за оцеляването ви, защото ви кара да откривате опасности и да ги обезвреждате. Превръща се и в мотиватор за работата ви – стараете се да си я вършите така, че да не сгрешите, и шефът да е доволен от вас. Иначе може да ви уволни или още по-зле – да ви нарочи и да ви почерни професионалния, а оттам и личния живот.

Страхът е мотиватор – често срещан, но не е най-ефективният. Ако искате да постигне успех в кариерата, много по-добре е да имате не шеф, от когото се страхувате, а шеф, в справедливостта на когото имате доверие.

Това означава, че ви мотивира не заплахата от наказание, а желанието да постигнете повече. Можете да поемете дори премерен риск да се провалите, защото сте сигурни, че мениджърът справедливо ще оцени усилията, които сте положили, и предохранителните мерки, които сте взели.

Изследванията показват, че при служителите, които се страхуват от шефа, действа т.нар. синдром на изгубената възможност. Те я виждат, оценяват, че може да донесе ползи на компанията, на екипа, на тях самите. Но понеже не са 100% сигурни, че ще се реализира или че ще хареса на началника, не се осмеляват да използват. Просто я пропускат, сякаш не са я забелязали.

За тях да проявят инициатива е абсурдна идея. Защо, след като шефът не я иска изрично, а ако евентуално нещо се обърка, ще накаже инициатора?

Страхът от шефа се превръща и във вътрешен страх на служителя от провал, при което той започва да отлага всяка по-трудна работа.

Това също е доказано с изследвания. Мениджърът, от когото подчинените се страхуват, обикновено няма успех, защото екипът му действа атавистично. Също както първобитните хора при среща с лъв, служителите му избират между четири възможности: да се сборят с него, да избягат, да се престорят на умрели или да му се умилкват.

С ужасяващия началник шансът е като с ужасяващия лъв. Глупаво е да се надяват на победа, така че защо да изберат да се сбият. Следователно винаги предпочитат някой от другите три варианта според обективната ситуация и субективното настроение на шефа, което отлично са се научили да разгадават.

Мениджърът, който разчита на съпричастност между себе си и подчинените, както и между самите си подчинени, винаги постига по-високи резултати.

Вие също винаги ще постигне повече, щом работите с хора, на които имате доверие, и на първо място с шеф, в чиято справедливост не се съмнявате. Причината е, че активирате успокояващо-афилиативната си система. (Афилиация е принадлежност, свързаност с група.) Т.е. чувствате се част от общност, приети от другите, а това намалява страховете ви. Социалната подкрепа ви помага по-лесно да преодолявате трудностите. Дори да не се наложи да прибегнете до нея, вие сте по-уверени. Тя е много по-силен мотиватор отколкото страхът от наказание, който всъщност сковава.

Тъкмо по тази причина психотерапевтите винаги съветват пациентите, страдащи от тревожност, да се обградят с хора, на които имат доверие, ако искат да се излекуват. Това с пълна сила важи за работата, на която посвещавате голяма част от времето си всеки ден.

Първата крачка към „лечението“ е да осъзнаете какво изпитвате към ръководителя си.

Ако това е страх, трябва да избягате от него. Както е известно от древни времена, бързото бягство от страховити същества е начин за оцеляване. Щом да всява страх е управленският стил на началника ви, вероятността да го промени е по-малко от нищожна.

Втората крачка обаче е да оцените себе си. Добре, шефът ви е от онези, които смятат, че трябва да управляват подчинените си чрез страх. Но вие това сте го интернализирали – взели сте го много навътре, както се казва популярно. Анализирайте защо е така.

Ако е, защото всъщност така ви е по-лесно – работите си, но си имате алиби да не мърдате нито крачка извън рутината и нарежданията, значи нямате особени професионални амбиции. Не е страшно, щом положението ви задоволява.

Но ако страхът от шефа е силен, защото ви липсват професионални качества, умения, опит, самочувствие, вижте как да ги получите.

Иначе и от следващия началник ще изпивате страх. Това не е най-ефективният мотиватор не само за успех в кариерата, а и просто да понасяте работата си. Това е директна заплаха за психическото ви здраве.

„Можем да избягаме от оси. Но не можем да избягаме от страха у самите себе си“, казва психотерапевтът Дженифър Герлах.

–– Дали пък да не се сбиете с боса

При опасност човек изпитва страх и мозъкът му казва „бий се или бягай“. Специално за шефа допълненията „престори се на умрял или се подмажи“ също са полезни реакции.

Но опитвали ли сте някога да се сбиете? Дори върху началник, който управлява чрез страхопочитанието на служителите, боят – сиреч да му се противопоставите, като не е прав, може да произведе изключително впечатление.

Всичките ви колеги уплашено мълчат, а вие се осмелявате да си кажете мнението. Ако не друго, поне ще ви забележи – за добро или за лошо.

Той никога няма да стане мениджър, който е лидер – вдъхновява хората и така постига успехи. (Как да се държите и да имате успех с шеф мениджър и как с шеф лидер) Но има вероятност да допусне човек, който реагира необичайно, защото ще му е полезно в екипа да има и дисидент. Твърди се, че др. Тодор Живков – някогашният Първи на тоталитарната държава, казвал: „Един може“.

Може и да не може при вашия шеф и всичките ви страхове да се оправдаят. Но ще се уверите, че ви оглавява мениджър, който цени страхопочитанието и нищо друго.

А и удоволствие ще изпитате да се сбиете, вместо да се страхувате и да мълчите.

(Как елегантно да възразявате на шефа четете утре.)

Естествено, разумно ще е преди тази демонстрация на инакомислие и смелост пред шефа да сте си набележили резервен изход за напускане, или по-точно резервен вход към друга работа.

В „Точният човек“ можете да прочетете още:

Я внимавай! Как успешно да използвате различните видове концентрация

Малки разлики в думите, с които се заявявате като компетентни професионалисти

Типове колеги, на които не може да разчитате да пазят тайна

Печелите или губите с шеф, който е слуга на подчинените си

Как високият коефициент на позитивност води към успех

Трик да се учите от грешките си, без да страда егото ви

Как да работите с невъзпитан колега

Техники да излезете от армията на „компетентните тихи“ и безстрашно да се саморекламирате

Тактики за умно измъкване, като не можете или не искате да отговорите

Перфекционизмът е път към неуспех. Колко да се стараете, за да не се престаравате

Щом на шефа не му пука за личния ви живот, с него не ви чака и успех в работата





Източник 24часа