СЕЛО ДРОПЛА – ГОРДОСТТА НА ДОБРУДЖА

0
572

Тази седмица с фоторепортера Румен Сарандев посетихме балчишкото село Дропла. То се намира точно по средата между областния център Балчик и град Добрич. И до двата града разстоянието е около 25 километра. 

Землището на селото надхвърля 40 хиляди декара плодородна земя. Благодарение на нея и на усилията на местните жители – трудолюбиви и топли хора, село Дропла се гордее със своите успехи в селското стопанство през годините. Местното ТКЗС е било 4-кратен първенец в страната, както по добив на зърно, така и по общи селскостопански показатели. Това ни каза кметският наместник на селото Денчо Попов, който е на поста вече втори мандат. Той е роден и израстнал в село Дропла, което обяснява пламъкът в очите му когато говори за родното си село.

Денят, в който посетихме селото беше много ветровит и съвсем очаквано хората се бяха прибрали по къщите си и улиците бяха празни. От време на време профучаваше някой автомобил. Първата ни спирка с фоторепортера Румен Сарандев беше местното читалище “Велко Ангелов”, където ни посрещна кметския наместник Денчо Попов. Там ни посрещнаха и големите фигури на Пижо и Пенда, намиращи се в голямата и красива градинка с пейки пред самото читалище. Те бяха с размер един човешки бой и облечени в носии. Разбрахме, че са изработени от децата от местната детската градина. Силният вятър обаче ги беше наклонил сериозно.

На бърз ход влязохме в читалището, където разговаряхме с кмета Денчо Попов.

“Населението на селото намалява. В момента реално тук живеем не повече от 170 човека. Имахме училище, което обаче беше закрито през 2008 година. Сградата там не е в добро състояние”, сподели с носталгия и съжаление Денчо Попов. Според него това е и една от основните причини за отлива на млади хора от селото.

Населението ни е застаряващо. Младите хора бягат в големите градове. Имаме детска градина с група от 16 деца. Имаме и две деца от ромски произход от съседното село Кремена, които се учат на език и българските традиции, благодарение на двете учителки в детската градина. Учениците учат в основното училище в другото съседно село Сенокос”, сподели още кметския наместник.

С усмивка на лице той ни разказа за успехите на местното ТКЗС, както и за интересните неща, които могат да бъдат видяни в селото. А те не са никак малко. Каза, че жителите на Дропла живеят в разбирателство. В селото преобладават българските граждани. Има и турско население, както и ромско. Чужденци също купуват имоти в селото. Сред тях преобладават германци и англичани, които обаче предпочитат живота на село повече през летните месеци.

Основният поминък на населението ни е земеделието. В селото имаме стопанска кооперация с двама големи арендатори, които осигуряват работа на местните и които помагат за развитието на селото. Има и няколко по-малки стопани. Тук винаги са живеели трудови хора. Така беше навремето. Така е и сега”, сподели още Денчо Попов.

Освен трудолюбиви, хората тук са и много гостоприемни. Затова и не ни изненада факта, че вече има семейства в селото, готови да приютяват бежанци от Украйна, както ни сподели кметският наместник Денчо Попов.

В края на разговора ни, Денчо Попов ни показа къде се е намирал някогашния родилен дом в селото, където и той е бил роден – точно на площадката пред читалището. Освен родилен дом, в селото е имало и мандра, свинеферма, фурна за хляб, която по думите на кмета е била най-известната в целия окръг и е произвеждала най-хубавия хляб, имало е ритуална зала, дори и дискотека, където младите да се забавляват. На входа на селото се намира и храмът „Свети Георги Победоносец”, построен през 2011 година. Той беше заключен, тъй като жената, която го поддържа я нямаше в този момент. Срещу църквата видяхме леко запустял парк, а пред него и голяма и красива чешма с издигаща се статуя на българка в носия. Чешмата не работи, но кметът си е поставил за цел догодина да я реновира и дропленци да си я използват. Болна тема на местните жители обаче са проблемите с безводието, заради честите ВиК аварии и остарелите тръбопроводи. Това създава доста неудобства за хората в селото. Пътищата в Дропла са добре поддържани, но има и участъци, които не са ремонтирани от дълги години.

Селото първоначално се е състояло от две махали – Тойкосю и Търновка. Търновка е създадена от българи, преселили се от село, носещо същото име в Николаевска губерния, днешна Украйна. След Крайовската спогодба с Румъния, при връщането на Южна Добруджа на България, между двете махали са заселени преселци от Румъния. Така, през 1940 година, се образува днешното село, носещо името на най-голямото летящо животно – птицата Дропла.

Почти целият си живот в селото е прекарал 88-годишния дядо Гаврил Петков, който е роден именно в украинското село Търновка.  Няма човек в Дропла, който да не го познава. Той е бил общественик, работил е в кметството, играл е футбол в местния отбор, пял е в селския хор, а освен това е играл и в театрални пиеси. През много неща е минал дядо Гаврил през живота си. Преживял е и бомбандировките през 1944 година, когато баща му е бил на фронта. Въпреки трудностите в живота си, усмивката не слизаше от лицето му. Дядо Гаврил е скромен и позитивен човек, който е истинска енциклопедия що се отнася до историята на село Дропла.

Усмивката не слезе от лицето на дядо Гаврил през целия ни разговор. Особено когато заговори за футбол. Гледа мачове по цял ден, а любим му е отбора на ЦСКА. Но, не този с “1948” след името, а другият, каза шеговито той. Изрази съжалението си, че днес село Дропла няма футболен отбор. Пожелах му един ден отново да има. Пожелах му и да стигне 100 години. С усмивка и обещание за нова среща се разделихме с дядо Гаврил. Той се качи на колелото си и побърза да си напазари, докато не затворят магазините. Оказва се, че всеки ден и двата магазина излизат в дълга обедно-следобедна почивка. Затварят в 12.00 и отварят в 16.00 часа. 

Срещу кметството мярнахме едно заведение, носещо името на Йовковият Антимовски хан. Нямаше как да не се поинтересувам как се развива ресторантьорския бизнес на село.

В механата ни посрещна главният готвач Петър Стоянов – млад човек, който с двете си ръце доставя удоволствие за небцето на местните жители и на хора от съседни села, градове, а дори и чужденци. Всеки ден готви сам. Както се казва, човекът-оркестър в кухнята. Не се оплака от работата си, въпреки трудностите, породени най-вече от завишените разходи и сметки за ток.

Свинско с картофки, супа топчета, шкембе чорба … Все хубави български ястия, които бяха залегнали в дневното меню на Петър Стоянов. Докато разговаряхме започнаха да влизат и първите клиенти. При тези аромати, които се носеха от кухнята, нямаше как и ние с Румен Сарандев да не се сгреем с една топла чорбичка. Все пак, мъдеите хора са казали, че “гладна мечка хоро не играе”.

Кръшни хора` играят и самодейците от Народно читалище “Велко Ангелов” по време на празници и сбирки в местния пенсионерски клуб. За успехите на самодейците през годините, за работата с децата и за празниците на село, ни разказа читалищният секретар Стефка Димитрова. 

За празник на село Дропла е избран 6 май. Тогава се провежда и селския сбор. През последните две години, той не се е провеждал така както трябва заради пандемията, но Стефка Димитрова се надява, че тази пролет сборът ще бъде цветен и празничен.

Председател на читалището е Николайчо Маринов. Той е и един от двамата местни арендатори. Маринов е роден в селото и е решил да развива своята дейност именно тук. Работи заедно със своя син. В стопанството си той е изградил голяма къща за гости. Има и хубав двор, в който освен едно дружелюбно куче, забелязахме и три сърнички. Нямаше как те да не попаднат в обектива на Румен Сарандев.

Арендаторът ни прие също толкова топло и с предложение да ни почерпи с нещо. Разказа ни за това как се е захванал с тази дейност и за трудностите, с които се сблъсква. Те са породени най-вече от отлива на млади хора в земеделието и обезлюдяването на българските села.

“Младите хора са ни необходими, особено когато технологиите навлизат сериозно в нашия сектор. Имам 7 работници, голяма част от които са от близки села или от Балчик и Добрич”, сподели Маринов. Въпреки проблемите в земеделието, които не са никак малко по думите му, той не се отказва, а точно обратното.

“Нали ние сме тези, които трябва да решаваме проблемите”, каза с усмивка Маринов и допълни, че е воден от любовта към земята. Той се надява тази любов да се появи при младите и да спре това обезлюдяване на българските села.

“Животът на село си има своите предимства. Но няма как да ги разбереш, ако не опиташ. То е като книгата. Ако не я разлистиш, няма как да научиш истината”, обясни Маринов. Той разкри, че сравнително нов бизнес за Добруджа е отглеждането на сливи. 

“Изпращаме тонове сливи в Троян. Така че, спокойно можем да кажем, че троянската сливова ракия, всъщност е дропленска”, каза с усмивка арендатора.

След срещата ни с арендатора, се отправихме и към кланицата на местното месодобивно предприятие. Собственикът го нямаше, но влязохме в малкия фирмен магазин за месо, намиращ се на входа на кланицата. Вече бяхме хапнали, но пак огладняхме. Суджуци, пържоли, луканки… Вътре ни посрещна продавач-консултантът Александрина, която се притесни от микрофона, но след това сподели, че месото което предлагат е винаги прясно. Каза и, че за разлика от други места, тук цените не са се вдигали.

Опитите ни да срещнем още хора по улиците на селото, с които да поприказваме, за съжаление удариха на камък. Вятърът беше силен, беше ранния следобед и както вече разбрахме, по това време дропленци бяха по къщите си.

На тръгване от селото, видяхме и още нещо интересно – в двора на една от къщите на центъра имаше десетки макети на самолети, изработени от местен жител, които бяха като големи красиви птици. Точно каквито са дроплите. Всъщност, те са най-големите животни, които могат да летят и са в Червената книга на застрашените от изчезване видове. На връщане от село Дропла се замислих, че и младите хора в българското село са на изчезване. Замислих се и как би могло да спре това обезлюдяване на селата, тъй като животът там си има както своите плюсове, така и своите минуси. Може би отговорът се крие в това, кое ще натежи на житейската везна, нали?

Иван БАРБОВ, Радио Варна