Утре – 24 септември, от 17.00 ч., в Регионална библиотека „Дора Габе“ ще се състои представяне на второ издание на книгата „Добруджанци“ (1934) на Яни Калиакренски. Сборникът е преиздаден по повод 80 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа в пределите на майка България, с подкрепата на Община Каварна и родолюбиви българи.

Изданието е с предговор от изтъкнатия български филолог и историк акад. Иван Радев, който споделя тръгвайки от сборника „Добруджанци“, имаме реалните основания да възприемем и оценим по достойнство аспектите, в територията на които Яни Калиакренски се оказва „верен ученик“ на Йордан Йовков. Онова, което ни предлага той, е автентичната картина на друг, трагичен отрязък от живота на Добруджанския край, постигната според дадената му дарба на разказвач.“

Илюстрациите към сборника са на известния наш художник и карикатурист Любомир Михайлов.

Идеята, съставителството и издаването е дело на Атанас Димитров – АтаДим.

Изданието е съобразено с изискванията на съвременния българския правопис.

Екземпляри от книгата ще бъдат предоставени безвъзмездно на всички читалища в Южна Добруджа, дн. в областите Добрич и Силистра.

 

Яни Калиакренски е псевдоним на Яни Парашкевов Хаджиянев, български писател и журналист, обществен, културен и театрален деец, редактор. Роден на 12 януари 1898 г. в Каварна.

Редактира вестниците „Единство”, „Куриер”, „Добруджански глас” (1935, основател заедно с Любен Станчев), „Златна Добруджа”, списание „Поле” (основател, 1927, Добрич). Печата във в. „Литературен час”, в. „Вечерна бургаска поща”, сп. „Завети” и др.

Пише разкази, импресии, скици, есета, статии. Автор е на книгите „Смехът на Добруджа” (разкази, 1929), „Суша” (повест, 1929), „Добруджанци” (разкази, 1934), „Легенда за 40-те калиакренски девойки” (повест, 1936), сборника „Неизвестните”, останал в ръкопис. Има редица неиздадени изследвания, разкази, речи, изнасяни по различни поводи.

Участва в дейността на Българското културно общество (БКО), на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и на легион „Стефан Караджа”. Основател и секретар на Българския народен университет в Добрич (1929), действащ по време на румънската окупация. Член на Съюза на провинциалните професионални журналисти (1936), на Задругата на българските писатели-историци (1940), на Съюза на българските писатели (1941).

Земният край на този очарователен и талантлив творец е жесток. На 8 срещу 9 септември 1944 г. е измъкнат от дома му и „изчезва безследно“ в тази „велика безкръстна гробница“, както визионерски нарича той Добруджа.

 

loading...