Правителството прие Национална стратегия и Пътна карта за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г.
Министерският съвет прие Национална стратегия и Пътна карта за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г. Проектът е разработен в резултат на последователните действия на българското правителство, с подкрепата на ЕК и е свързан с основни стратегически документи на Република България: Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г., Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, Национален план за възстановяване и устойчивост 2022-2026 г.
Разработването на Стратегията е извършено въз основа на резултатите от изпълнение на проект REFORM/SC2020/089 „Подготовка и стартиране на цифрова реформа на българския строителен сектор“, финансиран по Програмата за подкрепа на структурната реформа 2017-2020 г. на Европейския съюз, съвместно с всички заинтересовани страни, организирани в две национални работни групи със заповеди на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Стратегията е разработена в съответствие с европейските приоритети в сектор строителство за зелена, дигитална, устойчива екосистема, цифрова икономика, енергийна ефективност, кръгова икономика, неутралност по отношение на климата, устойчиво използване на ресурсите, демографски промени, привлекателни работни места, образование, обучение, представени в стратегическите документи на Европейската комисия: „Сценарии за преход към строителна екосистема устойчива на кризи, по-зелена и по-дигитална“, „Цифров компас до 2030 г.“, Стратегия на Европейския съюз за адаптиране към климата, План за действие за нова кръгова икономика, Директивата за енергийната ефективност, Директивата за енергийни характеристики на сгради.
Реформата с хоризонт 2030 г., предвижда осигуряването на:
- нормативни условия и ИТ инфраструктура за цифрова трансформация на строителния сектор – формати за електронно предаване на строителна документация и инфраструктура за управлението й, в т.ч. съхраняване на документацията и систематизирането й в регистри, интеграция на информационни системи;
- електронно управление на процедурите по завиване, служебно препращане за вътрешноведомствено и междуведомствено съгласуване, одобряване и връчване на крайния административен акт, свързан с проекти на устройствени планове и инвестиционни проекти;
- бази данни за устройствено планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството, кадастър, свлачищни, абразионни и ерозионни процеси на територията на Република България и публикуването им или предоставянето им по електронен път на трети страни;
- възможности за повишаване на квалификацията на публичния и частния сектор за работа със строително информационното моделиране (СИМ) ниво 2;
- постепенното преминаване в цифров режим на работа СИМ ниво 2 на участниците в строителния процес от публичния и частния сектор;
- условия за предоставяне на качествено образование за прилагане на СИМ в професионалните гимназии за средно техническо образование и висшите училища в областта на строителството;
- условия за развитие на иновации в строителния сектор.
Осъществяването на цифровата реформа на строителния сектор ще доведе до повишаване на качеството и ефективността на процесите по проектиране, одобряване и изпълнение на строежите, до създаване на възможности за тяхната по-добра поддръжка, удължаване на живота им и по-добро управление на енергийния ресурс. Администрацията ще предоставя комплексни и синхронизирани електронни услуги чрез осигуряване на оперативна съвместимост и автоматизиран обмен на данни и електронни документи.
Реформата цели да модернизира консервативния строителен сектор и да привлече интереса на младите хора към него, да повиши квалификацията и конкурентоспособността им, да стимулира високотехнологичните иновации в сектора, устойчивото строителство, да намали неговия негативен отпечатък върху околната среда и създаде благоприятни условия за международните инвестиции и бизнес средата в областта на строителството.
Одобрен е отчетът за предоставената от JASPERS техническа подкрепа през 2022 г.
Правителството одобри отчет за изпълнение на мерките от Плана за действие 2014 – 2020 г. на JASPERS (Съвместна помощ за подготовката на проекти за Европейските региони) през 2022 г.
JASPERS е традиционен партньор в усилията на страната ни за ефективно усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
В рамките на изминалата година е заявена експертна подкрепа от JASPERS по подготовката на общо 28 проекта, финансирани със средства от ЕС в секторите „Транспорт“ (13), „Околна среда” (14) и „Образоване” (1). За дванадесет от текущите проекти се предвижда удължаване на срока за предоставяне на техническа помощ, а един е приключил. Договорен е обхватът на подкрепа за петнадесет проекта, които ще бъдат подпомагани в рамките на настоящия програмен период.
Реализираните дейности са насочени към повишаване качеството на подготвяната документация по приоритетни национални проекти, както и към засилване на институционалния капацитет.
Предоставяната по линия на JASPERS техническа помощ е безвъзмездна за страната.
Правителството одобри Годишен отчет за напредъка по изпълнението на мерките, включени в Плана за действие (2021-2025) към Националната стратегия за финансова грамотност на Република България
Правителството одобри Годишен отчет за 2022 г. за напредъка по изпълнението на мерките, включени в Плана за действие (2021-2025) към Националната стратегия за финансова грамотност на Република България (НСФГРБ).
Документът е изготвен в изпълнение на стратегията и съдържа информация относно изпълнението през 2022 г. на дейностите, залегнали в Плана за действие към нея. В отчета е включена също така и допълнителна информация относно допълнителни дейности и мерки, които са извършени от правителствените и надзорните институции, както и от организациите в неправителствения сектор. Отчетната информация е предоставена от тези институции и организации в рамките на Междуведомствената работна група по финансова грамотност, създадена към министъра на финансите.
През отчетния период Междуведомствената група по финансова грамотност се включи активно при разработването на рамката на компетентностите за възрастни в областта на финансовата грамотност. Министерството на финансите възложи също така разработването на специализиран портал за финансова грамотност. През месец октомври 2022 г. стартира 2-годишен проект за техническа помощ към Европейската комисия за създаване на образователно съдържание за портала и за укрепване на административния капацитет за изпълнението на НСФГРБ.
Мерките, залегнали в Плана за действие към НСФГРБ имат за цел подобряване на финансовата грамотност и финансовото образование на населението, както и повишаване на финансовата култура и познанията по управлението на личните финанси, за постигане на индивидуално финансово благосъстояние.
Определен е директор и алтернативен директор за страната ни в Съвета на директорите на ЕИБ
Със свое решение правителството определи заместник-министъра на финансите Методи Методиев за директор за Република България в Съвета на директорите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и директора на дирекция „Международни финансови институции“ на Министерството на финансите Гергана Беремска за алтернативен директор. Решението е във връзка с процедура на избор на Съвет на директорите на ЕИБ.
Според Устава на Банката, Съветът на директорите на ЕИБ се състои от 28 директори и 31 алтернативни директори. Директорите се назначават от Съвета на управителите на ЕИБ по предложение на държавите членки с мандат от 5 години.
Страната ни е акционер в ЕИБ от 1 януари 2007 г., в съответствие с подписания договор за присъединяване на Република България към Европейския съюз и чл. 266 от Договора за създаване на Европейската общност.
Одобрено е допълнително финансиране на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Решение за одобряване на допълнително финансиране на Министерството на здравеопазването за 2023 г. в размер на 250 000 лв.
Необходимите допълнителни средства са за финансиране на сключено споразумение между Българския Червен кръст и Сдружение „Национална асоциация на доброволците в Република България“ във връзка с функционирането на контактен център към Правителствения информационен портал за Украйна.
Приемането на решение се налага поради удължаване на срока за предоставяне на временна закрила до 4 март 2024 г. и необходимостта от продължаване на дейността на контактния център за връзка с пристигащите от Украйна лица, както и осигуряване на допълнителни средства за обезпечаване на дейността на контактния център през 2023 г.
С проекта на акт се предлага да бъде одобрено допълнително финансиране с цел предоставяне на авансова субсидия на Българския Червен кръст за обезпечаване на дейности за периода месец март – месец декември 2023 г.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на един имот – публична държавна собственост. Имотът е разположен на територията на община Стара Загора. Това ще позволи реализацията на обект „Реконструкция на гаров комплекс Стара Загора“.
Съгласно друго правителствено решение, на НКЖИ се предоставя безвъзмездно управлението на 2 имота – публична държавна собственост. Те са разположени на територията на с. Ново село, община Стамболийски, област Пловдив. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на железопътната отсечка Септември – Пловдив – част от Транс – европейската железопътна мрежа“ позиция 2: „Модернизация на железопътна отсечка Пазарджик – Стамболийски“.
Променя се статутът на част от имот, предоставен за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Имотът представлява сграда, а статутът й е променен от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Сградата се намира на територията на с. Вакарел. Министерският съвет даде съгласието си тя да бъде премахната от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ поради лошото й техническо състояние.
Министерският съвет обяви имот публична – държавна собственост за имот – частна държавна собственост. Той се предоставя за ползване на община Свищов, област Велико Търново. В терена от 4060 кв. м е разположена триетажна сграда със застроена площ от 437 кв. м и в бъдеще ще се използва за социални услуги. На негова територия ще бъдат настанени Център за грижа за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, Център за грижа за пълнолетни лица с физически увреждания, Общностен център за ранно детско развитие и Дневен център за лица с увреждания и техните семейства, включително с тежки и множествени увреждания. Досега имотът се е ползвал за нуждите на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, но поради отпаднала необходимост се прехвърля за ползване от общината. Същият се намира в гр. Свищов на ул. „Градево“ № 24.
Министерски съвет отменя акта за откриване на почетно консулство в гр. Чандигарх, Индия
Поради отказ на индийската страна да издаде консулска екзекватура на назначения за почетен консул на България със седалище в гр. Чандигарх, Индия г-н Сандйп Гоял, Министерският съвет прие решение за отмяна на акта на откриване на почетното консулство в гр. Чандигарх и за назначаването на г-н Гоял за почетен консул.
България назначава почетен консул в гр. Силвър Спринг, щата Мериленд
Министерският съвет прие решение за откриване на консулство на Република България в Съединените американски щати, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, и за назначаване на г-н Нийл Голдстийн, гражданин на Съединените американски щати, за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в Съединените американски щати със седалище в град Силвър Спринг и с консулски окръг, обхващащ територията на щата Мериленд.
Г-н Нийл Голдстийн извършва дейност като брокер на недвижимо имущество в района на гр. Вашингтон, окръг Колумбия, и щата Мериленд. В периода януари 2001 г. – януари 2013 г. е избран шест пъти за градски съветник към общината на гр. Вашингтон, като през 2010 г. е назначен за председател на Консултативната комисия за съседство.
По време на мандата си на градски съветник, г-н Голдстийн стартира процедура за преименуване на кръстовището пред Посолството на Република България във Вашингтон в чест на известния български политик Димитър Пешев, допринесъл за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Инициативата е успешно реализирана през 2013 г., като за своите заслуги г-н Голдстийн е награден с почетния знак на Министерството на външните работи на Република България „Златна лаврова клонка“.
Понастоящем г-н Голдстийн оказва съдействие за разпространяването на историята за героичното дело на Димитър Пешев чрез специално създадена страница във Фейсбук „Honor Dimitar Peshev“. По повод отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи през 2023 г. планира създаването на награда „Dimitar Peshev“, предназначена за ученици, застъпили се за други ученици, които са били обект на тормоз.
Назначаването на почетен консул на България в град Силвър Спринг, щата Мериленд, ще допринесе за разширяване на контактите с местната администрация и по-нататъшното задълбочаване на отношенията със САЩ в ключови за страната ни области като двустранната търговия, инвестициите, туризма, образованието, науката и културата, както и за още по-широкото популяризиране на историята за спасяването на българските евреи сред американската общественост.
За България развитието на креативни учители е приоритет
Политиката за развитие на мотивирани и креативни учители е приоритетна за българската държава, а повишаването на привлекателността и на престижа на учителската професия и обезпечаването на системата на образованието в дългосрочен план с учители по всички учебни предмети са от ключово значение. Тази позиция на страната ни бе представена от заместник-министъра на образованието и науката Мария Гайдарова пред Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС (Образование) в Брюксел на 7 март. Резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета бяха одобрени от Министерския съвет.
България изрази подкрепа за целенасочената политика на европейско ниво за насърчаване на мобилността сред учителите и за създаване на мрежи в рамките на европейското образователно пространство. Според страната ни това ще помогне на отделните държави да модернизират системите си за образование и обучение въз основа на определени общи приоритети.
В хода на дискусиите държавите членки представиха своя опит със справянето с недостига на учители и предизвикателствата, свързани с привличането, повишаването на квалификацията и задържането на квалифицирани и добре обучени учители и обучители.
Предоставяните в рамките на Европейското образователно пространство възможности за споделяне на опит и добри практики бяха оценени положително. Очерта се тезата, че в контекста на европейското сътрудничество могат да бъдат обсъдени редица конкретни въпроси, сред които подпомагане на иновациите в обучението, подкрепа на благосъстоянието на учителите, улесняване на работата в мрежа, споделяне на знания и мобилност на преподавателите.
Министерският съвет одобри промяна в концесионния договор за добив на варовици от находище „Каменец”
Министерският съвет даде съгласие да бъде променен концесионния договор за добив на строителни материали – варовици, от находище „Каменец”, разположено на територията на област Ямбол. Концесионер е „Варовик – Комерс” ЕООД.
Промяната на договора се налага заради необходимостта той да бъде приведен в съответствие с действащото законодателство, според което концедент следва да бъде държавата, представлявана от министъра на енергетиката, а не общината.
С друга част от днешното решение правителството даде съгласие срокът на концесионния договор да бъде удължен с 15 години. Първоначалният договор е сключен на 29 декември 2005 г. за 15 години, с възможност за удължаването му. Удължаването на срока е мотивирано с оставащите запаси в находището и необходимостта от оптималното им извличане.
С днешното си решение Министерският съвет оправомощи министъра на енергетиката в тримесечен срок да сключи допълнително споразумение към договор за концесия с „Варовик-Комерс“ ЕООД.
Утвърдени са разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2022 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за четвъртото тримесечие на 2022 г. на министрите и заместник-министрите, на областните управители, на председателите на държавни комисии, агенции и институции.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 5 677,74 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници 1 701,78 лв., за командировки на областни управители 5 032,35 лв., за командировки на председатели и членове на държавни комисии 684 лв. и за командировки на ръководители на държавни институции по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията – 30 лв.
Ваня Илиева е определена за представител на НЗОК в Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
Министерският съвет прие решение за промени в състава на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. На мястото на г-жа Ваня Тонева за представител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определена г-жа Ваня Илиева.
Ваня Илиева заема длъжността главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ в НЗОК и има над 20 години професионален опит. Придобила е висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и притежава образователно- квалификационна степен магистър по специалност „Право“. Владее английски и руски език.
Заети и безработни ще получават ваучери за обучение по професионална квалификация, цифрови и други ключови компетенции
Заети, безработни и икономически неактивни хора ще могат да получат ваучери за обучение за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация, цифрови и други ключови компетентности. Това предвиждат проект на постановление на Министерския съвет, който беше одобрен от правителството. С документа се определят условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) 2021 – 2027 г., Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Фонда за справедлив преход (ФСП).
Постановлението доразвива и надгражда досега натрупания опит за обучения с ваучери на заети и безработни по проекти, финансирани по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в периода 2009 – 2020 г. За първи път ще се финансират обучения за придобиване на базово, средно, напреднало и високоспециализирано ниво на цифрова компетентност. Ваучерите за обучение ще се предоставят от Агенцията по заетостта (АЗ) на безработни, неактивни и заети хора, които са представители на целевите групи по ПРЧР, НПВУ и ФСП. Те ще могат да кандидатстват за тях чрез електронната платформа на АЗ.
Ваучерът ще представлява цифров документ с уникален идентификационен цифров код, който ще позволява неговото индивидуализиране и проследяване. Агенцията по заетостта ще продължава да поддържа на електронната си страница публичен регистър на предоставените ваучери.
Хората, получили ваучери, ще имат право сами да избират вида и доставчика на обучението. Стойността на ваучерите зависи от вида и продължителността на курсовете. За придобиване на първа степен професионална квалификация например тя ще бъде 660 лв. за обучение от не по-малко от 300 учебни часа. За втора степен на професионална квалификация ваучерът ще е на стойност 1320 лв. за не по-малко от 660 учебни часа, а за трета степен – 1980 лв. за 960 учебни часа.
Постановлението предвижда да се създаде Единен сертификационен център, който ще сертифицира придобитите от обучените цифрови знания и умения. Тази функция ще се изпълнява от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи към министъра на труда и социалната политика.
Хората, получили ваучери, са задължени да посещават редовно курса на обучение съгласно утвърдения график и да имат минимум 80 на сто присъствие на учебните занятия. Сертифицирането на придобитите знания и умения ще се извършва чрез изпит по указания, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.
Одобрен е проектозакон за промени в ЗСРС
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Със законопроекта се предлага в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) като субекти, които имат право да искат използване на специални разузнавателни средства, наред с Главна дирекция „Гранична полиция“ да се добавят и регионалните дирекции „Гранична полиция“. Предложеното допълнение на ЗСРС се мотивира с обстоятелството, че седемте регионални дирекции „Гранична полиция” отговарят за съответната гранична зона, в това число въздушната граница. Отдалечеността на повечето регионални дирекции „Гранична полиция“ необосновано увеличава необходимото време и ресурси (финансови и човешки), свързани с искането за използване на специални разузнавателни средства.
В заключителна разпоредба от законопроекта се предлага в чл. 56а, ал. 3, т. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), като структура на Министерство на вътрешните работи (МВР) с право на достъп до електронната информационна система на Българска народна банка (БНБ) да се добави и Главна дирекция „Гранична полиция“. Предложението за допълнение на ЗКИ се обосновава с това, че в чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ са посочени структурите на МВР с право на достъп до електронната информационна система на БНБ – Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, а Главна дирекция „Гранична полиция“ не е посочена като структура на МВР, оторозирана по силата на посочената разпоредба с достъп до такава информация от БНБ.
Като национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за МВР (оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления), полицейските органи на Главна дирекция „Национална полиция“ изпълняват функционалните си задължения по извършване на тези дейности на територията на цялата страна, а не само в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3, изр. 1-во от ЗМВР. Осъществяването на тези дейности цели предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпления, както и тяхното разследване, чрез събиране на достатъчно доказателства с годни доказателствени средства. Неизменна част от мероприятията за пълно и всестранно документиране на престъпленията е именно събирането на данни от всякакво естество, в това число и финансова информация, които в определен момент да послужат за целите на доказването. Липсата на достъп до електронната информационна система на БНБ по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ води до невъзможност да се ползват наличните в нея данни, а това се отразява негативно върху извършваните от ГДГП оперативно-издирвателни мероприятия.
БАБХ ще извършва надзора на пазара на продуктите за наторяване
Министерският съвет прие Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Промените се правят с цел привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие с европейското законодателство.
Измененията предвиждат Българска агенция по безопасност на храните да изпълнява надзора на пазара по отношение на продуктите за наторяване от ЕС, като са разписани и съответните й правомощия.
Със законопроекта се създават условия за пускането на пазара и употребата на продукти, за които е гарантирано високо ниво на защита на здравето на човека, животните и растенията, и опазване на околната среда. Осигурява се възможност на българските икономически оператори да участват ефективно в европейския пазар на продукти за наторяване. С промените са дефинирани и задълженията на икономическите оператори, езиковите изисквания за предоставянето на информация и санкциите при конкретни нарушения.
Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ е определена като нотифициращ орган, отговорен за установяването и провеждането на необходимите процедури за оценяване на съответствието и за наблюдението на нотифицираните органи.
Промени в Закона за особените залози въвеждат ясни правила за регистърното производство и по-надеждна защита на личните данни
Министерският съвет одобри изменения и допълнения в Закона за особените залози. С тях се цели предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса чрез създаване, поддържане и развитие на функционален и надежден електронен Централен регистър на особените залози (ЦРОЗ). Предвижда се също осигуряване на по-висока степен на защита срещу злоупотреба с лични данни.
Считано от 1 април 2023 г. ЦРОЗ преминава към Агенция по вписванията. По подобие на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, промените осигуряват регистриран достъп до делата на залогодателите в ЦРОЗ и съдържащите се в тях електронни образи на документи с лични данни, както и възможност за осъществяване на контрол върху достъпа до личните данни. Регистрираният достъп може да се заявява онлайн или да се предоставя в териториалните звена на Агенция по вписванията.
Актовете, подлежащи на обявяване в централния регистър, са публични и общодостъпни, като в тях личните данни, освен онези, които се изискват по закон, са заличени.
Детайлизирани са правилата във връзка със съдържанието на заявленията за вписване, заличаване и обявяване на актове в ЦРОЗ. Дава се възможност за отстраняване на допуснати нередовности в заявлението в тридневен срок, без заплащане на нова такса. Урежда се възможност при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят да може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство, като се ползва от представени вече документи. В тези случаи се заплаща нова държавна такса.
Прецизирана е разпоредбата за подаването на документи в електронна форма, с възможност за подписване с електронен подпис.
Регламентира се начинът за служебно откриване на персонална електронна партида на залогодателя след 1 април 2023 г. в ЦРОЗ към Агенция по вписванията.
Одобрен е законопроект за промени в Закона за авторското право и сродните му права
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Проектът на закон беше одобрен от Министерския съвет с Решение № 930 от 22.11.2022 г. и беше внесен в 48-ото Народно събрание с вх. № 48-202-01-36/22.11.2022 г., но поради предсрочното разпускане на парламента законодателната процедура остана незавършена. С цел внасяне в 49-ото Народно събрание след свикването му, проектът се предлага за повторно одобрение.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП) е изготвен с основна цел въвеждане в националното законодателство на Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета (Директива 789) и на Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО на Съвета (Директива 790).
Със законопроекта се предлагат и някои изменения и допълнения, насочени към усъвършенстване на съществуващата правна уредба, в това число административно наказателните разпоредби, към осигуряване използването на функцията „публичност“ на регистрите на наименованията на артистичните групи и на лицата, получили регистрация за колективно управление на права, водени от Министерство на културата.
Приети са промени в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца
Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца. С тях се регламентира редът за предоставяне на еднократни помощи от 300 лв. за деца, записани в първи, втори, трети, четвърти и осми клас, независимо от това дали учат в държавно, общинско или частно училище. Помощта се отпуска без доходен критерий.
Промените основно са свързани с привеждане на разпоредбите на правилника в съответствие с направените изменения и допълнения в Закона за семейни помощи за деца, с които бяха въведени еднократни помощи за ученици във втори, трети и четвърти клас. Очаква се такава подкрепа да получат общо 156 000 деца. За изплащането им за 2023 г. ще са необходими 23,4 млн. лв.
С промените в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца се прецизират и разпоредбите, които регламентират подкрепата за децата със или без право на наследствена пенсия от починал родител и подкрепата на самотните осиновители.
Намалява се административната тежест за семействата при подаване на заявления декларации за отпускане на семейни помощи. Прецизира се и обхватът на обмена на информация между АСП и МОН по отношение на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование, съобразно основните принципи за обработването на лични данни.
Близо 130 млн. лв. са очакваните еднократни приходи от мобилните оператори за използването на радиочестоти в обхвати 700 MHz и 800 MHz
Министерският съвет прие промени в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Целта е да се стимулира интересът на мобилните оператори да усвоят спектъра в обхвати 700 MHz и 800 MHz, който до този момент не е използван за граждански нужди и за който не са получавани приходи. Очакваните еднократни приходи за 2023 г. са близо 130 млн. лв., а ежегодните такси, които ще се плащат от мобилните оператори ще са в размер на близо 8 млн. лв.
Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на отбраната, както и други заинтересовани институции, работят за освобождаване на честотите и ползването им за граждански от почти 20 години. Вече бяха проведени успешни тестове за съвместно ползване на честотите от военновъздушните сили и предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги. След обществено обсъждане, Комисията за регулиране на съобщенията предложи промени в размера на таксите, които отчитат състоянието на пазара, необходимостта от стимулиране развитието на 5G мрежи и насърчаване на инвестициите и иновациите.
Изменението е свързано и с изпълнение на Реформа 2: Ефективно използване на радиочестотния спектър от Плана за възстановяване и устойчивост, което ще гарантира плащанията. България трябва да приключи процедурите по предоставянето за ползване на радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz и 800 MHz, от което зависи ускореното разгръщане и надграждане на 5G мрежите. Страната ни е една от последните в Европа, където този обхват не се използва все още за предоставяне на мобилни услуги от пето поколение.
Министерският съвет прие проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности
Министерският съвет одобри днес проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Законът предвижда създаването на нова антикорупционна комисия и промени в правомощията на действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Реформата е част от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Предлага се новата антикорупционна комисия да има разследващи функции и да може да обжалва пред съд отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство по изпратени от нея преписки.
Две ще са основните направления на работа на комисията – превенция (чрез събиране и анализ на информация и предлагане на антикорупционни мерки) и разкриване и разследване на корупционни престъпления. Изрично са изброени престъпните посегателства, по които ще се работи, сред тях: длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари.
Новата антикорупционна комисия ще разследва прояви на висшия ешелон – народните представители, членовете на правителството, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, ръководителите на агенция „Митници“, на НАП, областните управители, заместник областните управители, кметовете и заместник- кметовете на общини.
Комисията ще е петчленна. Предлага се съставът да е: двама членове, избирани от Народното събрание; един, назначаван от президента и по един, избиран от общите събрания на двете върховни съдилища – съответно ВКС и ВАС. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят ще се определя чрез жребий. Мандатът на членовете на Комисията ще бъде 5 години.
Доц. Момчил Мавров е определен за член и председател на Надзорния съвет на НЗОК
Министерският съвет определи за член и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса доц. Момчил Мавров.
Доц. Мавров понастоящем е началник на кабинета на министъра на здравеопазването. Той е магистър по право, магистър по финанси и магистър по здравен мениджмънт. Доцент и доктор е по професионално направление „Право“. Притежава повече от 10 години професионален опит като заместник-директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Бил е и юрисконсулт на болницата. Асистент е в Медицински университет – Пловдив. Има юридически опит като адвокат.
Доц. Момчил Мавров поема поста от д-р Александър Златанов, настоящ заместник-министър на здравеопазването.
Матей Матев е назначен за председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за нов 4 – годишен мандат
Министерският съвет прие решение, с което определи Матей Матев за председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките за нов 4 – годишен мандат.
Матей Матев е магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и има дългогодишен опит в областта на облигационното, търговското, вещното право, приватизацията, чуждестранните инвестиции и ценни книжа, както и процесуалното представителство по търговски, административни и граждански съдебни спорове. От март 2019 г. Матев заема длъжността председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Правителството одобри доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2022 г.
Министерският съвет одобри доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2022 г. Документът съдържа отчет за постигнатите резултати в сферата на отбранителната политика през 2022 г. и е част от демократичния и граждански контрол над въоръжените ни сили. Той ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.
През 2022 г. беше осигурена приемственост в националните цели и приоритети, произтичащи от Конституцията, законите и стратегическите документи в областта на сигурността и отбраната, както и в изпълнение на поетите ангажименти в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Фундаментално променената среда на сигурност в резултат на войната на Руската федерация против Украйна поставя повишени изисквания към отбранителните способности на българските въоръжени сили и налага ускоряване на процеса на превъоръжаване и модернизация.
Усилията на Министерството на отбраната бяха фокусирани върху: изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили; изграждане и поддържане на необходимите отбранителни способности и попълване на техния дефицит; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; превъоръжаване и модернизация; изграждане на предното присъствие на НАТО в региона; попълване на вакантните длъжности във въоръжените сили; окомплектоване и подготовка на доброволния резерв.
В Доклада са представени и основните проекти за превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили, с реализацията на които се създават базови предпоставки за преодоляване на дефицита от критично необходими способности.
На базата на направените изводи, докладът очертава основните направления за работа през 2023 г. и в средносрочен план.
