РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 16 НОЕМВРИ 2022 Г.

0
206

        

Министерският съвет създаде Национален инициативен комитет за отбелязване на 150-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски

 

Министерският съвет прие решение за създаване на Национален инициативен комитет за отбелязване на 150-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

През 2023 година се навършват 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Отбелязва се героизмът и доблестта на един велик българин, революционер и демократ. Борец за равноправието между народите, за политически и граждански права, за демократично устройство на обществото, Левски е синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

За достойното отбелязване на кръглата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски, ще бъде сформиран Национален инициативен комитет, който да изготви и приеме Национална програма със събития и инициативи за отбелязване на годишнината.

 

Вицепремиерът Атанас Пеканов е определен за председател на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка

Министерският съвет прие Решение, с което определи заместник министър-председателя по управление на европейските средства Атанас Пеканов за председател на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка.

Правителственото решение е в изпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ПМС № 86 от 30.04.2020 г. за създаване на Консултативен съвет за Европейската зелена сделка.

 

Одобрени са докладите за изпълнение, наблюдение и оценка на регионалните планове за развитие на страната за периода 2014-2020 г.

Министерският съвет одобри докладите за изпълнението, наблюдението и оценката на регионалните планове за развитие на страната за периода 2014-2020 г. Средносрочните документи за стратегическо планиране, определящи целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие на територията на регионите за планиране от ниво 2, бяха приети от правителството през 2013 г.

Постигането на заложените цели се оценява на основата на постигнатите промени по отношение намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото, социалното и инфраструктурното развитие и опазването на околната реда. Направените анализи показват, че рамката на стратегическите цели и приоритети е определена в съответствие с проблемите и нуждите на районите към момента на разработването на регионалните планове за развитие на шестте района. Оценката на изпълнението им показва, че като цяло тя се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране.

Един от основните изводи в докладите показва, че в периода 2014-2020 г. липсва ясен механизъм за обвързване на целите и приоритетите на плана с мерките, които са изпълнявани със средства от държавния бюджет и от бюджетите на общините в съответните региони. Това рефлектира и върху ограничената възможност за оценка на приноса на тези средства към постигането на целите на плановете. Необходими са допълнителни усилия за преодоляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Изведени са и препоръки по отношение на планирането на мерки за насърчаване динамиката на растеж, насочени към интегрирано въздействие върху състоянието и ефективността на регионалните фактори за всеки от районите и специфичните му проблеми.

Изводите и препоръките в докладите относно резултатите от последващите оценки на регионалните планове за развитие ще бъдат използвани при подготовката на новата стратегическа рамка за регионално развитие за периода 2021-2027 г.

 

Нова тригодишна програма за интеграция на деца от малцинствата 

Нова тригодишна програма за дейността на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства прие правителството. Мерките по нея ще се осъществяват в периода от 2022-2024 г. Те са насочени към гарантиране на устойчивост на процеса на образователна интеграция, намаляване на неравенствата, насърчаване на мотивацията на деца и родители към образование. Предвижда се също и системна работа с родителите за привличането им като пълноценни участници в образователния процес.

Центърът ще разработва и изпълнява проекти, свързани с подпомагане на общините и социално приобщаване на децата от етническите малцинства. По програмата ще се осъществяват и дейности, свързани с мониторинг и оценка на образователната интеграция на децата и учениците.

Изпълнението на мерките по програмата е в съответствие със Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030) и Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030).

 

Одобрен е доклад за изпълнението на националната стратегия по миграция в периода април 2021 г. – юни 2022 г.

Правителството одобри Доклад за изпълнението на Националната стратегия по миграция на Република България 2021-2025 в периода април 2021 г. – юни 2022 г. и План за 2022 г. за изпълнение на приоритетите от Националната стратегия по миграция на Република България 2021-2025 г., приета с РМС № 256/25.03.2021 г.

Документите са изготвени от стратегическа работна група „Миграционни политики“, създадена към Националния съвет по миграция, убежище и интеграция и са в изпълнение на механизма за отчитане на Националната стратегия по миграция на Република България, съгласно който Министерския съвет приема годишен План за прилагане на стратегията и Доклад за нейното изпълнение през предходната година.

Структурно планът съдържа приоритети, които са съобразени и следват заложените в Националната стратегия по миграция мерки, като включва за изпълнение 70 мерки, а докладът акцентира върху няколко приоритета, сред които: постигнатото за преодоляване последиците от войната в Украйна; подготовката на България за пълноправно членство в Шенген; успехите в управлението на легалната миграция и противодействието на нелегалната миграции.

Отменят се текстове от правителствено решение, касаещи обхвата, отговорностите и ролята на системния оператор „Информационно обслужване” АД по отношение на МВР

Правителството прие изменение на РМС № 727 от 2019 г. за определяне на административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на системния интегратор – „Информационно обслужване“ АД.

Системната интеграция по глава първа „а“, раздел IV от Закона за електронното управление се осъществява от „Информационно обслужване“ АД. Съгласно § 45 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (ДВ, бр. 94, доп. ДВ, бр. 102) „Информационно обслужване“ АД е публичен възложител само при възлагане на дейностите по чл. 7с – предоставяне на услуги по изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните и комуникационните системи, използвани от административните органи, както и дейности, които осигуряват изпълнението на тези услуги.

С Решение № 727 на Министерския съвет от 2019 г., изменено и допълнено с РМС № 358 и № 419 от 2020 г., № 203, № 371, № 466 и № 471 от 2021 г. и № 127 от 2022 г., са определени административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности на системния интегратор – „Информационно обслужване“ АД,

С т. 16 от РМС № 727 от 2019 г. за Министерство на вътрешните работи са определени следните дейности за възлагане на системния интегратор „Информационно обслужване“ АД – по системна интеграция на информационни и комуникационни системи, използвани при предоставяне на административни услуги по електронен път и за обмен на електронни документи с други административни органи.

Електронните административни услуги на Министерство на вътрешните работи се реализират на база функциониране на автоматизираните информационни системи на министерството, които се изграждат, поддържат, развиват и наблюдават по определен вътрешен нормативен ред. Не се налага дейностите по т. 16 от РМС № 727 от 2019 г. да се възлагат на системния интегратор „Информационно обслужване“ АД.

Текстът на т. 16 относно определянето на обхвата, отговорностите и ролята на системния оператор „Информационно обслужване” АД по отношение на Министерство на вътрешните работи се отменя.

 

Освобождават се държавни резерви с цел обновяване

Министерският съвет разгледа и прие Решение за освобождаване с цел обновяване на държавни резерви.

Обновяването е замяна на държавни резерви преди изтичане на срока им на съхранение след доставяне на равни количества новопроизведени. Обновяването на държавните резерви се налага поради тяхно морално остаряване. Същите следва да бъдат подновени с оглед на изискванията за качество и срок на годност.

Съгласно правителственото решение, с цел обновяване се освобождават консервирани хранителни продукти, спални чували и бутилирана вода за питейни нужди.

Съгласно друго правителствено решение, взето на днешното заседание на Министерския съвет, се предоставят безвъзмездно освободени държавни резерви и военновременни запаси от консервирани хранителни продукти, спални чували, индивидуални превързочни комплекти и бутилирана вода за питейни нужди на Министерството на вътрешните работи.

Предоставянето на посочените материали ще представлява хуманитарна помощ съгласно установения ред за работа на Координационния център на ЕС за реакция при бедствия на ЕС.

Правителството избра нов представител на работодателите в Управителния

съвет на Сребърния фонд

Министерският съвет избра Светослава Георгиева от Съюза за стопанска инициатива за член на Управителния съвет (УС) на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд“) за 2023 г.

Георгиева заменя Станислав Попдончев, съгласно ротационния принцип за излъчване на член на УС от национално представителните организации на работодателите.

Ръководството на Сребърния фонд се осъществява от УС с 8 членове. Негов председател е министърът на финансите, а заместник-председател – министърът на труда и социалната политика

 

Министерският съвет подкрепи увеличението на капитала на БРСЕ 

Министерският съвет одобри проект на Решение на Административния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) за предложение до Управителния съвет относно увеличение на капитала на банката и упълномощи представителите в Административния и Управителния съвети да го подкрепят.

БРСЕ е многостранна банка за развитие с изключително социален мандат и представлява основен инструмент на политиката на солидарност в Европа. Участва във финансирането на социални проекти, реагира при извънредни ситуации и допринася за подобряване на условията на живот на най-неравностойните групи от населението. Банката финансира основно държавни проекти, проекти на местни власти и банки като посредници.

Република България е страна членка от 28 май 1994 г., като в Банката членуват държави, които са членове на Съвета на Европа. Размерът на записания капитал на Република България е 1,140% от капитала на Банката.

Правителството одобри доклада и документацията по трансакцията за емитиране на облигации на международните капиталови пазари 

Министерският съвет одобри доклада на министъра на финансите за резултатите от трансакцията за емитиране на облигации на международните капиталови пазари, проведена през септември 2022 г. Одобрени са и документите, които съпътстват действията по емитиране на облигациите и финализирането на трансакцията.

На 15 септември 2022 г. страната ни успешно пласира двоен транш облигации на обща стойност 2,25 млрд. евро (4,40 млрд. лева). Трансакцията включва транш от 7-годишни облигации на стойност 1,50 млрд. евро и транш от 12-годишни облигации на стойност 0,75 млрд. евро. Емитираните държавни ценни книжа са част от Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на международните капиталови пазари.

 

Министерският съвет одобри целева вноска от страна на БЕХ във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“

Министерският съвет одобри целева вноска от страна на „Български енергиен холдинг“ ЕАД към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) в размер на 200 млн. лева. Индикативният размер на вноската, средства за която следва да се осигурят на БЕХ ЕАД от дъщерните му дружества – производители на електрическа енергия, е изчислен на база отчетни данни за месец октомври 2022 г. и прогнозни данни за месец ноември и месец декември 2022 г. Средствата са предвидени за покриване на разходите за изпълнение на Програмата за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи за периода от 1 октомври 2022 г. до 31 декември 2022 г.

Съгласно приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., ФСЕС следва да компенсира небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, за съответния месец и базовата цена от 250 лв./MWh за периода от 1 юли до 31 декември 2022 г.

За да се извършат предвидените компенсации в Закона е предвидено публичните предприятия от сектор енергетика със 100% държавно участие в капитала да внасят целеви вноски във ФСЕС за покриване на разходи по чл. 366, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката. Размерът на вноските се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката при отчитане на пълната себестойност на произведената електрическа енергия, необходимите средства за изпълнение на инвестиции и ремонти без ДДС, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала.

 

България ще предостави вноска към извънбюджетната Програма на ОССЕ за подкрепа на Украйна

Министерският съвет одобри 88 012 лева по линия на официалната помощ за развитие на България, които да бъдат предоставени като целева вноска към извънбюджетната Програма на ОССЕ за подкрепа на Украйна за финансиране на проект „Оценка на въздействието и разработване на стратегия за възстановяване на околната среда“.

Финансирането ще бъде осигурено от средства по бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за развитие и хуманитарна помощ.

Насочването на доброволен принос към изпълнението на този проект ще има добавена стойност за България в контекста на близостта на Украйна и факта, че негативните последици от войната в екологичната област неизбежно оказват влияние върху състоянието на околната среда на страните в съседство.

Предоставянето на доброволен принос ще излъчи и силно политическо послание за ангажимента на страната ни към намиране на мирно решение на конфликта в Украйна, като същевременно ще потвърди българската подкрепа към Украйна и международните усилия за справяне с негативните последици от войната.

 

Удължава се срокът на националната програма за улесняване достъпа на българи от чужбина до университетите 

От 36 на 60 месеца се удължава срокът на Националната програма за популяризиране на българското висше образование и улесняване кандидатстването на българи от чужбина във висши училища, реши правителството. Тя трябва да надгради пилотната електронна платформа за онлайн кандидатстване и информиране на желаещите да се обучават в България.

За тази цел беше обявена обществена поръчка, която в последствие беше прекратена, защото подадените оферти не отговаряха на предварително обявените условия. С удължаването на срока ще се гарантира достатъчно дълъг период, в който отново да бъде обявена обществена поръчка за изпълнението на дейността по надграждане на пилотната електронна платформа за онлайн кандидатстване.

Предвижда се със спечелилия кандидат да се сключи договор за три години, с цел обезпечаване на кандидатстудентските кампании за този период.

 

255 училища ще провеждат часове в музеи и галерии

225 общински училища в цялата страна ще получат финансиране за провеждане на учебни часове в музеи и галерии. Предвиждат се и срещи на ученици с актьори и музикални дейци.

Целта е по-добро усвояване на учебния материал по предмети и теми, свързани с изкуствата. За реализирането й правителството одобри отпускането на 516 086 лева по Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда”. Средствата са предназначени за входни билети за ученици и придружаващите ги учители за посещение на музей, галерия, театрално представление или концерт, както и за такси за беседи, виртуални турове и видеоуроци в музей или галерия. Покриват се и разходи за пътуване с влак или автобус от училището до културната институция, както и за провеждане на концерти и театрални постановки в самите училища. Максималният размер на одобрените училищни проекти е до 2 500 лв.

Със същото решение кабинетът одобри и отпускането на средства по още две национални програми – „Ученически олимпиади и състезания” и „Обучение за ИТ умения и кариера” на обща стойност 131 603 лева.

 

Над 650 000 лв. компенсации за деца без места в детска градина 

Държавата ще плати 652 577 лв. на семейства, за чиито деца не е осигурено място в детска градина. От тях 648 187 лв. ще бъдат преведени на Столична община, а 4 390 лв. – на община Пловдив.

С това решение на правителството се компенсират разходи за отглеждане и обучение на децата за периода от 1 юли до 14 септември 2022 година. За този период броят на децата, чиито родители в София ще получат компенсации, е 802. В Пловдив ще се изплатят компенсации за пет деца.

В началото на годината в столицата право на такова обезщетение имаха родителите на 820 деца, за месеците март и април броят им се увеличи на 833, а през май и юни бяха 848.

Увеличен е и месечният размер на компенсацията от 372 лв. за периода април – юни 2022 г. на 399 лв. за юли – август и 413 лв. за септември – декември 2022 г.

 

Правителството одобри сключването и изменението на договори за финансова помощ с до 10% над бюджета по ОПРР 2014-2020

Правителството даде съгласие Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 да сключва и или изменя договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 10 на сто над определения бюджет на програмата. Средствата ще се осигурят от неусвоения финансов ресурс по ОПРР в процеса на договаряне и изпълнение на договорите.

По този начин навреме ще бъдат предоговорени освобождаващите се средства и ще се намали рискът от загуба на неизползвани пари по програмата. В допълнение, това ще обезпечи увеличението на стойностите на сключените договори за строителство, чието изпълнение за много от бенефициентите е трудно и е под въпрос заради увеличението на строителните материали и създалата се икономическа криза.

Договарянето, мониторингът, верифицирането и сертифицирането на разходите, както и изплащането на помощта по договорите ще продължи да се извършва в съответствие с правилата, условията и контролните механизми, предвидени в програмата.

 

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност и имот – публична държавна собственост, на община Велико Търново за срок от 10 години. Груповата недвижима археологическа културна ценност „Велика лавра” се намира в област Велико Търново, община Велико Търново, гр. Велико Търново, ул. „Климент Охридски” № 7 и представлява поземлен имот с площ от 4 308 кв. м., заедно с построените в него Църква „Св. 40 мъченици” и Пристройка Мавзолей – костница, както и разположения в непосредствена близост до църквата поземлен имот с площ от 1 518 кв. м. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей – Велико Търново.

Правителството предостави безвъзмездно на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) управлението на два имота – публична държавна собственост. Те са разположени на територията на село Крушовица, община Елин Пелин, Софийска област. Това ще позволи реализацията на национален обект „Модернизация на жп линия София- Пловдив: жп участъци София-Елин Пелин и Елин Пелин-Септември”, участък Елин Пелин- Ихтиман.

С друго решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост за изграждането на жп линията София – Пловдив, участък Ихтиман – Септември по проект „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: ж.п. участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември“. Имотите са в землищата на селата Долна Василица и Костенец, на територията на община Костенец, Софийска област. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, на засегнатите имоти са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно следващо правителствено решение се отнема правото на управление върху имот поради отпаднала необходимост от Министерството на образованието и науката и се предоставя на Министерството на здравеопазването. Имотът се намира на бул. „Сливница“ № 235, гр. София и е с площ 1 378 кв. м. В имота са разположени две административни сгради със засторена площ, съответно 867 кв. м и 264 кв. м. Със същото решение се отнема правото на управление от Министерството на здравеопазването върху имоти – публична държавна собственост и предоставянето им за нуждите на Висшия съдебен съвет, намиращи се в област София, район „Възраждане“, представляващи: дворно място с построената в него 5-етажна масивна сграда и сутерен, както и административна сграда на един подземен и шест надземни етажа. С отнемането и предоставянето на имотите ще бъде осигурено задоволяването на нуждите от сграден фонд, обезпечаващ нормалното функциониране на администрациите на Министерството на здравеопазването и Висшия съдебен съвет.

Министерският съвет възлага на Агенцията за публичните предприятия и контрол да извърши приватизация чрез електронен търг на имот – частна държавна собственост. Поземленият имот с площ 3007 кв. м, заедно с построените в него четири сгради и разположените съоръжения, се намира в гр. Стара Загора. Приватизацията е по предложение на областния управител на област Стара Загора, в чието управление е имотът.

С решение на правителството община Ямбол получава собствеността върху бившите „Пехотински казарми“, намиращи се на ул. „Ген. Владимир Заимов“ в град Ямбол. Имотите, които са частна държавна собственост, представляват терени с обща площ 342 692 кв. м и построените в тях сгради. Общината ще ги използва за обособяване на паркови зони за отдих, спорт с добре развита игрова среда и възможност за осъществяване на социални и културни мероприятия и развлечения. По този начин ще се даде възможност за обособяване на нова градска територия за рекреация и спорт чрез паркова зона, пешеходни и велоалеи, площадки за спорт и озеленяване.

Съгласно друго правителствено решение, по предложение на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество, Министерският съвет възложи на Националната агенция за приходите да осъществи съответните правни и фактически действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да продаде имуществото, отнето в полза на държавата с влезли в сила съдебни решения по 18 случая. Изключение е направено за един лек автомобил, който се предоставя на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на неговите функции.

 

Република Сърбия открива почетно консулство в Република България 

Министерският съвет на Република България прие днес решение, с което дава съгласие за откриване на консулство на Република Сърбия, ръководено от почетно консулско длъжностно лице.

Митко Солаков ще бъде почетно консулско длъжностно лице на Република Сърбия в Република България. Той разполага с необходимите обществени и бизнес контакти, за да съдейства за развитието на икономическите отношения, както и на сътрудничеството в областта на културата и спорта между двете страни. Към момента е управител на „МГС ОЙЛ” ЕООД и „Бранд Дистрибюшън България” ЕООД.

Политическият диалог между България и Сърбия се развива все по-интензивно през последните години, което създава предпоставки за активизиране на двустранните икономически отношения, както и тези в сферата на културата и спорта. Откриването на консулство на Сърбия, ръководено от почетно консулско длъжностно лице у нас, ще стимулира развитието на сътрудничеството в посочените области на територията на консулския му окръг.

Седалището на почетното консулско длъжностно лице на Република Сърбия е град Благоевград, а консулският окръг обхваща територията на области София, Кюстендил, Перник, Благоевград, Враца, Монтана, Видин и Плевен.

 

България назначава почетен консул в гр. Прово, щата Юта

Министерският съвет прие решение за откриване на консулство на Република България в САЩ, ръководено от почетно (нещатно) консулско длъжностно лице, и назначаване на г-н Кърк Джоуърз за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България в САЩ със седалище в град Прово и с консулски окръг, обхващащ територията на щата Юта.

Г-н Кърк Джоуърз е член е на адвокатските колегии на Вашингтон, окръг Колумбия; щата Юта; Върховния съд на САЩ; Окръжния съд на САЩ за окръг Колумбия; Десети окръжен апелативен съд на САЩ. От 2015 г. започва работа в корпорацията за производство и търговия с етерични масла „doTERRA International”, като понастоящем е неин президент за Северна Америка и отговаря за корпоративните връзки. Има съществен принос за успешното разрастване на дейността на корпорацията на територията на Европа, в това число и в България, която многократно е посещавал.

През 2015 г. е създадено дъщерно дружество на „doTERRA International” – „Esseterre България”, чието седалище се намира в гр. Добрич. Към момента дружеството се нарежда сред 300-те компании с най-големи приходи в България. В резултат от своята цялостна активност „doTERRA International” е един от големите американски инвеститори в България. По отношение на износа от страната за САЩ за 2020 г., корпорацията заема трето място с обем от порядъка на 100 млн. щ. д.

Назначаването на почетен консул на България в град Прово, щата Юта, ще допринесе за разширяване на контактите с местната администрация и по­нататъшното задълбочаване на отношенията със САЩ в ключови за страната ни области като двустранната търговия, инвестициите, туризма, информационните технологии, науката, образованието и културата.

 

Одобрен е проект на декларация за намерение връзка с проекта за създаване на Център на изкуствата на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“

Министерският съвет прие решение, с което одобри Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Декларация за намерение между правителството на Република България и правителството на Френската република във връзка с проекта за създаване на Център на изкуствата на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, гр. Созопол, Република България.

Културното сътрудничество между България и Франция през последните години придобива нови измерения и се радва на изключителна активност и от двете страни. Една от основните области на сътрудничество двете страни е свързана с опазването и представянето на културното наследство. В тази връзка, по искане на Правителството на Република България, двете страни се спряха на възможността съвместно да реализират, проекта „Център на изкуствата“ на остров „Св. св. Кирик и Юлита“, гр. Созопол, Република България. Правителството на Френската република заявява интереса си да окаже подкрепа на правителството на Република България по този проект.

Проектът „Център на изкуствата“ си поставя за цел да помогне за развитие на културния и творчески обмен между България и Франция и да утвърди престижа на българското културно наследство и на съвременното творчество в многобройните му аспекти.

Основната цел на приетата Декларация за намерения е двете страни да проведат съвместно предпроектно проучване, което да оцени възможностите за реализацията на Проект „Център на изкуствата“ на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, като вземат предвид проучването, направено от български експерти до този момент и предоставено на френските власти от правителството на Република България.

 

Отменя се денонсирането, извършено с правителствено решение в сферата на отбраната

Министерският съвет отмени денонсирането, извършено с Решение на №767 от 04.11.2022 г. за денонсиране от Република България на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Италианската Република, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Департамента за национална отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската Република, Федералното министерство на отбраната на Федерална Република Германия, Министерството на национална отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на национална отбрана на Република Литва, Министерството на национална отбрана на Черна гора, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, министъра на националната отбраната на Република Полша, Министерството на национална отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Генералния щаб на Република Турция (от името на правителството на Република Турция), Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбраната на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на силите на НАТО в Европа (SHAPE) относно функционирането, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Италия (HQ NRDC-ITA)“, одобрен с РМС № 531 от 09 септември 2019 година.

С този акт на Правителството се разрешава на български военнослужещи да изпълняват служебните си задължения в щаба на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Италия.

С решението се задълбочава сътрудничеството в областта на отбраната между Република България и Италианската република. По този начин страната ни затвърждава съюзната солидарност към общите усилия на Алианса за гарантиране на суверенитета и териториалната цялост на страните-членки.

Правителството се запозна с резултатите от редовното заседание на Съвета на министрите на земеделие и рибарство на ЕС

 

Министерският съвет се запозна с резултатите от редовното заседание на Съвета на министрите на земеделието и рибарството на Европейския съюз (ЕС). То се проведе в периода 17-18 октомври 2022 г. в гр. Люксембург.

По време на заседанието министрите обсъдиха състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на конфликта в Украйна. В позицията си страната ни посочи, че прилагането на инструменти за бързо въздействие е от съществено значение за предотвратяването на по-сериозни икономически сътресения на пазара на селскостопански продукти на ЕС. Извънредната подкрепа по Временната рамка за държавна помощ дава възможност да се смекчат част от икономическите трудности, с които се сблъскват земеделските стопанства. България приветства удължаването на това подпомагане до края на 2023 година и настоява таванът да бъде пропорционално увеличен.

Министрите проведоха задълбочена дискусия по отношение на представената от Комисията информация за внос на селскостопански стоки в Съюза от трети страни. България посочи, че следва да бъдат изпълнявани идентични на високите стандарти на ЕС за околната среда, хуманното отношение към животните, здравето на растенията и ветеринарните изисквания, които европейските производители са длъжни да спазват. И припомни, че за страната ни чувствителни въпроси продължават да бъдат вносът на мед, слънчогледово масло и птиче месо от Австралия и страните от МЕРКОСУР. Също така и защитата на географските означения в споразумението за свободна търговия с Австралия. Относно споразумението на ЕС с Китай за взаимна защита на географски означения, припомни, че азиатската страна става все по-сериозен производител на розово масло, така че за България е изключително важно Защитеното географско указание „Българско розово масло“ да бъде включено в най-кратки срокове като защитен продукт в Китай.

Аграрните министри на страните членки дискутираха ограниченията за съфинансиране на фитосанитарни и ветеринарни програми, породени от недостатъчни средства в Програмата за единния пазар. Повечето държави, включително и България, считат, че това преразпределение на средства ще създаде усложнения с одобрените по-рано национални бюджети, които вече са изправени пред нарастващи предизвикателства, поради скорошните международни кризи в областта на здравеопазването и сигурността.

Правителството прие резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика 

Правителството прие резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика. Срещите се проведоха на 21 октомври 2022 г. в град Прага, Чешка република.

Основни теми на дискусиите бяха развитието на високоскоростните жп линии, международната свързаност и предизвикателствата пред европейския железопътен транспорт.

В рамките на сесията българската страна посочи, че липсва осигурено финансиране на разширяването на Трансевропейската транспортна мрежа. Очакванията на България са до края на 2030 г. да бъдат модернизирани близо 835 км железопътни линии от основната железопътна мрежа, което представлява едва 47,7% от цялата й линейна дължина на територията на страната. Необходимите инвестиции само за основната мрежа, без поддръжката й, са над 15 млрд. лв. Този ресурс далеч надхвърля финансирането за железопътна инфраструктура от европейските фондове за периода до 2027 г. и на практика е непосилен за националния бюджет.

По време на обсъжданията за въздействието на енергийната криза в железопътния транспорт, България представи националните мерки, които са предприети. Те обхващат компенсиране от страна на държавата на жп превозвачите, чрез търговците на ел. енергия; намаляване на технологичните разходи и на инфраструктурните такси с 50%.

По време на форума в Прага, българската страна проведе среща с министъра на инфраструктурата и транспорта на Гърция Константинос Караманлис. Основна тема бе ускоряването на проекта за железопътен коридор „Солун – Кавала – Александруполис – Бургас – Варна – Русе“.

Двете страни бяха категорични, че коридорът ще подобри транспортната, икономическа и енергийна свързаност не само между България и Гърция, но и в целия регион. Той ще свързва Егейско с Черно море и Дунав. Коридорът ще осигурява свързаност с плаващия терминал за втечнен газ в Александруполис, в който България има 20% участие. Съоръжението се намира в близост до важния енергиен възел Комотини.

 

Министерският съвет одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда

Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда, проведено на 24 октомври 2022 г. в Люксембург.

Министрите приеха заключения, които служат като обща преговорна позиция на Европейския съюз за 27-ата конференция на ООН по изменението на климата в Шарм ел-Шейх, Египет. Съветът подчерта, че ангажиментите за намаление на емисиите следва да се засилят с оглед постигането на индикативната цел от Парижкото споразумение за намаляване на глобалното затопляне до 1,5°С над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб. Съветът потвърди и поетия от ЕС и неговите държави членки ангажимент за увеличаване на международното финансиране на борбата с изменението на климата.

Бяха одобрени и заключения относно позицията на ЕС за предстоящите преговори на 15-ата конференция на ООН по биологично разнообразие на ООН през декември т.г. в Монреал, Канада. България заяви подкрепа за разработването на Глобална рамка за биологичното разнообразие като амбициозен документ, насочен към опазване и възстановяване на природата в световен мащаб.

Министрите обсъдиха предложението за преразглеждане на Директивата относно емисиите от промишлеността, което е част от мерките на Съюза за справяне със замърсяването от големи промишлени инсталации. България приветства очаквания принос на законодателните промени към ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика. Същевременно изрази загриженост относно разширяването на обхвата на директивата по отношение на селскостопанските дейности.

Дискусия се проведе и по предложението за Регламент относно изискванията за екопроектиране на устойчиви продукти. Страната ни оцени положително прилагането на регламента към почти всички категории продукти и заложените изисквания за екопроектиране, както и въвеждането на цифров продуктов паспорт.

България подкрепи представената от Словения информационна нота за засилване на ранните действия, готовността и реакцията на ЕС за справяне с последиците от изменението на климата, като сподели опасенията по отношение на засушаването и недостига на вода и подчерта значението на адекватното финансиране за справяне с тези предизвикателства.

 

Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерския съвет

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерския съвет за 2022 г. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерския съвет за 2022 г.

 

За ратификация е предложено Споразумението за изготвянето на Планове за управление на речните басейни и на Планове за управление на риска от наводнения за България

Министерският съвет прие Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране със закон на Изменение №1 на Споразумение за предоставяне на помощни услуги в подкрепа на изготвянето на ПУРБ и ПУРН за България между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие.

С Изменението се удължава крайният срок за изпълнение с една година, прави се промяна в междинните срокове за изпълнение на отделните дейности, прецизират се очакваните резултати и се съкращават сроковете за приемане на работата и за преработка на резултатите от страна на (МБВР).

Целта на Споразумението е да се предостави съдействие на Министерството на околната среда и водите за разработване на вторите Планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) и третите Планове за управление на речните басейни (ПУРБ).

ПУРБ и ПУРН за периода 2022 – 2027 г. са от ключово значение както за осигуряване на устойчивост при управлението на водите, така и като ангажимент на страната за прилагане на Рамковата директива по водите и Директивата за оценка и управление на риска от наводнения. С осъществяването на дейностите, предвидени в Споразумението и прилагане на добри европейски практики и международен опит от страна на екипа на МБВР, се очаква осигуряване на необходимата експертиза и значително подобряване на методологичната основа и качеството на стратегическите документи, включително и изпълнение на препоръки на ЕК при оценката на вторите ПУРБ и първите ПУРН.

С цялостното изпълнение на дейностите, включени в обхвата на Споразумението и приемането на ПУРБ и ПУРН от Министерския съвет, ще се постигне и изпълнение на индикаторите на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ по приоритетни оси „Води“ и „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“.

 

Над 2 милиона пенсионери ще получат допълнителна сума за Коледа

Във връзка с предстоящите коледни празници 2 034 000 пенсионери ще получат допълнително по 70 лв. през месец декември. Допълнителната сума ще се изплати на всички пенсионери, независимо от размера на получаваната пенсия.

За тази цел правителството ще отпусне допълнителни 142 380 000 лева по бюджета на държавното обществено осигуряване. Средствата са осигурени за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 г.

 

Одобрена е позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Правителството одобри позицията на Република България относно изпълнението на новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г., която ще бъде представена на предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 21 ноември 2022 г. в Брюксел, Кралство Белгия.

В рамките на заседанието се очаква Комисията да представи на Съвета информация относно изпълнението на Стратегията за горите за 2030 г.

С приемането на новата Стратегия за горите Европейската комисия си поставя амбициозни цели за адаптиране на горите към климатичните промени и отключване на потенциала на горското стопанство като част от зелената икономика. Поемат се ангажименти за изготвяне на законодателни инициативи и разработване на насоки, касаещи основно опазването на биоразнообразието в горите.

Новата стратегия за горите на ЕС предвижда засилване на партньорството между държавите членки в областта на научните изследвания и иновации, свързани с горското стопанство. Предлага се създаване на „Пакт за умения“, с цел обучение и повишаване на квалификацията и преквалифициране на лицата в сектора на горското стопанство. Тези инициативи ще имат по-значим ефект, ако се осъществяват в сътрудничество и обмен на опит между по-голям брой държави членки. Сътрудничеството между държавите членки по отношение на картирането и остойностяването на екосистемните услуги от горите би могло да допринесе за разработването и въвеждането на ефективни публични и частни схеми за плащания за екосистемните услуги и диверсифициране на приходите от горите. По време на заседанието се очаква Европейската комисия да представи и информация относно селскостопанските аспекти на предложението за Регламент за възстановяване на природата, информация на Съвета за проведената в началото на м. октомври Конференция относно биоикономиката на ЕС, както и информация за своето Съобщение относно гарантирането на наличността и финансовата достъпност на торовете.

В българската позиция се отбелязва, че посочените от Комисията действия за подобряването на прозрачността на пазара, засилване на научно обоснованото използване и пестене при употребата на торове, влагането на продукти с органичен произход, които да заместват синтетичните торове, са в унисон с други европейски инициативи. Част от тези действия са заложени и в Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика, включително и в този на България.

 

Правителството одобри Първоначалния меморандум на Република България във връзка с процеса на присъединяване на страната ни към ОИСР

Министерският съвет одобри Първоначален меморандум на Република България във връзка с процеса на присъединяване на страната ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

След решението от 25 януари 2022 г. на Съвета на ОИСР за започване на разговори за присъединяване с шест страни, сред които и България, на 10 юни 2022 г. по време на срещата на Съвета на ОИСР на министерско ниво, бяха приети Пътни карти с условията и етапите на процеса на присъединяване на всяка от страните.

В съответствие с този документ, Република България изготви настоящия Първоначален меморандум, съдържащ първа самооценка на съответствието на законодателството, политиките и практиките на страната ни с всеки действащ правен инструмент на ОИСР.

Изпращането на Първоначалния меморандум до ОИСР е важна стъпка в процеса на присъединяване, след която комитетите на ОИСР ще започнат провеждане на задълбочени технически прегледи на страната ни за областите на тяхната дейност. След тяхното приключване България трябва да представи Окончателна позиция.

Въз основа на Окончателната позиция на България и доклад от Генералния секретар на ОИСР за цялостния процес на присъединяване, Съветът на ОИСР следва да вземе решение да отправи покана за присъединяване към Организацията.

Присъединяването на България към ОИСР е сред основните външнополитически приоритети на страната. Членството на страната ни в тази глобална общност на държави, споделящи общи ценности, стандарти и най-добри практики за постигане на устойчив икономически растеж и висок стандарт на живот, ще донесе дългосрочни ползи за икономическото и социално развитие на България.

 

Правителството предлага за ратификация международни договори в сферата на отбраната

Министерският съвет одобри международни договори (LOA) BU-D-SAD „Придобиване на 8 (осем) нови самолета F-16C/D Block 70, боеприпаси, средства за обучение, средства за поддръжка, резервни части, първоначална поддръжка и обучение за българските Военновъздушни сили“ и (LOA) BU-P-LBC „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) и свързана с нея поддръжка и оборудване“.

С решението се предлага на Народното събрание на основание чл, 85, ал.1, т.4 и т.7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон тези договори.

След влизане в сила по условията на Закона за международните договори на Република България на същите, ще се пристъпи към придобиване на още 8 броя самолети F-16 Block 70, въоръжение, оборудване, резервни части, поддръжка и обучение в изпълнение на Етап 2 от проект „Придобиване на нов тип боен самолет“.

Министрите за Кохезионната политика на ЕС ще обсъдят сближаването в ЕС след 2027 г. 

Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета по общи въпроси на ЕС, част „Кохезия“ на 22 ноември 2022 г. в Брюксел. Министрите ще продължат политическия дебат по бъдещето на европейската политика за сближаване, който започна в Прага през септември.

Председателството е насочило вниманието на държавите членки върху дългосрочното въздействие на кохезионната политика и взаимодействието между заинтересованите лица в реализирането на ключови инвестиции, което носи ползи за всички държави членки. С кои цели и принципи на политиката не трябва да се прави компромис в бъдеще, добавената й стойност за ЕС в сравнение с други национални и европейски политики, необходимо ли е нейното адаптиране в контекста на предизвикателствата пред ЕС, са въпросите, които Чешкото председателство поставя на дневен ред.

В своята позиция България акцентира върху мисията на кохезионната политика на ЕС съгласно Договора за функционирането на ЕС за насърчаване на социално-икономическото развитие на регионите и намаляване на различията между тях. За целта целенасочената подкрепа за инвестиции, особено в по-слабо развитите региони по пътя им към устойчив растеж, трябва да продължи.

Страната ни ще открои ползите, които политиката носи на ЕС със своя подход и добри практики за планиране, изпълнение и контрол на инвестициите, залегнали в законодателството. Кохезионната политика помага за реализиране на „Европейския проект“ във всеки отделен регион, се казва в позицията ни. Освен това тя задава модели за добро управление, прозрачност и отчетност при разходването на европейските бюджетни средства. Дава интегрирани решения и съчетава на място политики в отговор на нуждите на гражданите и бизнеса. Различните фондове на европейския бюджет могат да се комбинират така, че да отговарят на особеностите на всеки регион.

България счита, че опростяването на правилата и процедурите на политиката за сближаване е крайъгълен камък в плановете за бъдещето, който е важен за всички европейски политики и финансиращи инструменти на европейския бюджет. Важно според страната ни е също да се стремим към единни и хармонизирани правила за тяхното прилагане.

В условията на днешните изпитания, пред които е изправена Европа е изключително важно да бъде намерен баланс между осигуряването на гъвкавост за реакция на непредвидени обстоятелства от една страна и гарантирането на предвидимост и сигурност за инвестициите в растеж, заетост и конкурентоспособност, от друга.

В дневния ред на министрите се предвижда Съветът да приеме и заключения относно ролята на кохезионната политика.

Приети са интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране 

Министерският съвет одобри интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране от ниво 2 – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен, за периода 2021-2027 година. Те отчитат предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за съответния регион и са основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ.

Интегрираните териториални стратегии ще бъдат основополагащи в прилагането на новия интегриран териториален подход. В тях е анализирано икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2. Съдържат още прогнози за развитие, визия, цели и приоритети за регионално и пространствено развитие на региона.

Така например визията за Северозападния регион включва преодоляване на социално-икономическото изоставане и демографски проблеми чрез подходящи инвестиции в свързваща инфраструктура и укрепване на потенциала за растеж. Североизточният регион ще се утвърждава като отворена към Черно море и света българска територия с богата история, развита инфраструктура и туристически имидж. Визията за Северен централен регион е за бързо и устойчиво развиващ се европейски регион, а за Югоизточния – привлекателно място за живот и бизнес, използващ потенциала си за балансирано социално-икономическо развитие. Югозападен регион ще се стреми да развива своите потенциали за достойно място сред европейските региони. Южен централен регион ще се утвърждава като привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно и културно наследство.

Приемането на шестте интегрирани териториални стратегии ще помогне за успешното провеждане на държавната политика за регионално развитие при отчитане на местните специфики и потенциал и преодоляването на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Стратегическите приоритети в документите отговарят на проблемите и нуждите на всеки отделен регион. Дали са изпълнени заложените цели и в каква степен ще се оценява според промените, свързани с намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото, социалното, инфраструктурното развитие и опазването на околната среда. Чрез стратегиите ще се подобри ефективността на предвидените ресурси за регионално развитие по програмите, съфинансирани от Европейския съюз, както и от други финансови източници.

 

Одобрени са промени в Закона за авторското право и сродните му права 

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Проектът па Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП) е изготвен с основна цел въвеждане Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83 ЕИО на Съвета (Директива 789) и на Директива 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на Директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО на Съвета (Директива 790).

Със законопроекта се предлагат и някои изменения и допълнения, насочени към усъвършенстване на съществуващата правна уредба, в това число административно наказателните разпоредби, към осигуряване използването на функцията „публичност“ на регистрите на наименованията па артистичните групи и на лицата, получили регистрация за колективно управление на права, водени от Министерство на културата.

Правителството предлага промени в Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд

Правителството одобри Закон за изенение и допълнение на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд. С приемането му ще се осигури необходимата правна сигурност и ще се ускори подготовката за стартиране работата на Единния патентен съд.

Споразумението предвижда създаването на наднационален орган, специализиран в областта на патентните спорове, който има юридическа правосубектност във всяка договаряща държава членка и се ползва с най-широката правоспособност, предоставена на юридическите лица съгласно националното й право.

Приемането на закона цели да бъде финализира националната процедура по одобрение на Съвместно изявление на държавите, ратифицирали Протокола за предварително изпълнение, с което те ще приемат общо тълкуване на разпоредбата на чл. 3, във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Споразумението.

Ефективното стартиране на работата на Единния патентен съд ще улесни достъпа до патентна закрила, ще осигури по-добри условия за защита на технологичните постижения на местните и чуждестранни предприятия у нас и ще засили техния интерес към инвестиционна и иновационна дейност на територията на България.

 

Прецизират се текстове в Правилника за прилагане на Закона за Националната служба за охрана

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Националната служба за охрана, приет с ПМС № 131 от 2016 г.

С приетите промени в подзаконовия нормативен акт се прецизират текстове с цел подобряване на съдържанието и синхронизирането им с действащата нормативна уредба, с което се постига целта за подобряване и оптимизиране в организационен план на дейността на Националната служба за охрана.

 

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ). С тях се регламентира възможността служителите на АКСУ, извършващи контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги да осъществяват своите задължения извън седалището на агенцията.

Досегашната липса на правна уредба на „изнесените работни места“ създаваше съществени рискове при изпълнението на служебните задължения на служителите и по отношение на спазването и прилагането на редица нормативни документи от агенцията, които ще бъдат обезпечени с направените промени.

Новите разпоредби в Устройствения правилник на АКСУ ще създадат условия за подобряване на оперативното изпълнение на задълженията на служителите извън седалището на агенцията и за повишаване на ефективността на контрола и мониторинга на предоставянето на социалните услуги.

 

Политическа партия „Демократи за силна България“ получава за ползване държавни имоти в СофияПолитическа партия „Демократи за силна България“ получава правото да ползва безвъзмездно имоти – частна държавна собственост в гр. София за административни нужди за срок от 10 години и докато тя отговаря на изискванията на чл. 31 от Закона за политическите партии.

Имотите представляват помещения с обща площ 636,41 кв. м в самостоятелни обекти на първия и втория етаж в сграда на бул. „Витоша“ № 18, район „Триадица“.

Учредяването на безвъзмездното право на ползване е по предложение на областния управител на София по реда на Закона за държавната собственост и Закона за политическите партии.

Партията разполага с финансов ресурс за стопанисването им, като ще ги използва за цели, пряко свързани с дейността й без да ги преотдава под наем или да ги преотстъпва за ползване.

Правителството одобри позицията на България за Съвета „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 18 ноември 2022 г. в Брюксел.

Министрите ще започнат подготовката на редовното заседание на Европейски съвет на 15 и 16 декември 2022 г., като обменят мнения по проекта на анотиран дневен ред.

ЕК ще информира Съвета за актуалното развитие на отношенията ЕС – Обединеното кралство (ОК) по отношение на прилагането на Протокола за Северна Ирландия.

В рамките на СОВ ще се проведе изслушване по процедурата по чл. 7 от ДЕС по отношение на Унгария.

ЕК ще представи приоритетите, залегнали в работната й програма за 2023 г., като министрите ще проведат обмен на мнения по основните политики и законодателни досиета за следващата година. Сред политиките от европейския дневен ред, на които България отдава приоритетно значение, са енергийна сигурност и зелен преход, икономическо развитие и конкурентоспособност, присъединяване на България към Шенген, миграция, цифровизация и образование, отстояване на европейските ценности, отношенията със съседни държави, сигурност и отбрана и др.