Още 17 студенти от Република Северна Македония ще учат медицина в България
Четири български висши училища ще обявят извънреден прием в специалност „Медицина“ за граждани от Република Северна Македония. Допълнителните места са 17 – по две в МУ-Плевен и в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна, осем в Тракийския университет в Стара Загора и пет в университет „Проф. Асен Златаров“ в Бургас.
Първоначално бройките бяха предвидени в план-приема за студенти по постановлението за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. Те обаче останаха незаети след четвъртото класиране и заради големия интерес се прехвърлят към приема на младежи от западната ни съседка.
През юни т.г. Министерският съвет утвърди 75 места за „Медицина“ за живеещи извън България наши сънародници и отделно още десет за граждани на Република Северна Македония. Със сегашното прехвърляне на места за прием ще бъде осигурена възможност още 17 младежи от Република Северна Македония да следват регулираната специалност в български висши училища.
Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Столична община
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Столична община за 2021 година. С Постановлението се осигурява допълнителен трансфер по бюджета на Столична община за 2021 г. в размер на 243 743 лв. за финансиране на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ за изпълнение на функциите по създаване, представяне и разпространение артистични продукти; представяне висококачествени чуждестранни продукции и подпомагане взаимодействието на българските артисти с чуждестранните им колеги и др.
С ПМС № 83 от 2021 г. считано от 1 юли 2021 г. Общинският културен институт „Топлоцентрала“ е преобразуван в Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ е определен като делегирана от държавата дейност с 25 субсидирани бройки и стандарт в размер на 18 321 лв. с РМС № 220 от 17 март 2021 г. за изменение и допълнение на РМС № 790 от 2020 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2021 г.
Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ управлява закрита площ от 4000 кв. м., за което е приет допълващ стандарт за закрити площи от 3 001 кв. м. до 4 000 кв. м. в размер на 28 920 лв.
Висшите училища получават 15 млн. лева за справяне с кризата
С 15 милиона лева допълнително за последните три месеца на тази година ще бъдат подпомогнати държавните висши училища в условията на извънредна епидемична обстановка, реши правителството. Средствата са от актуализацията на държавния бюджет, приета от 46-ото Народно събрание през септември т.г. Според гласувания от депутатите текст парите се разпределят по ред, определен от Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.
Съгласно решението на ректорите, съгласувано с национално представителните синдикати и Националното представителство на студентските съвети, с 11,5% ще бъде повишена субсидията на университетите за издръжка на обучението. За целта ще са необходими 13,6 млн. лв. Тези пари ще се разпределят като добавка към възнагражденията на преподавателите и останалите служители във висшите училища за последните три месеца от 2021 г. Целта е да се гарантира по-високо качество на обучението от дистанция в пандемията.
От 1 октомври т.г. с 10% ще се повишат средствата за стипендии на студентите и докторантите, за което ще се използват останалите 1,4 млн. лв. от актуализацията на тазгодишния бюджет.
Правителството се разпореди с имоти
Променя се статутът на част от имот, управлявана от Министерството на вътрешните работи, от частна държавна собственост на публична държавна собственост. Имотът се намира на ул. „Лукашов“ № 1 в гр. Враца и представлява самостоятелен обект на първия етаж със застроена площ 40,83 кв. м.
Съгласно друго правителствено решение имот – публична държавна собственост става частна държавна собственост, а управлението му се отнема от Българската агенция по безопасност на храните поради отпаднала за ведомството необходимост. Имотът се намира на ул. „Младост“ в село Микрево, област Благоевград и представлява терен е площ 1900 кв. м с изградени в него двуетажна ветеринарна лечебница с площ от 76,50 кв. м, стационар с площ 45 кв. м и гараж с площ 26,20 кв. м. Съгласно Закона за държавната собственост той преминава в управление на областния управител на Благоевград.
Министерският съвет прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху имот – частна държавна собственост, на община Кърджали, област Кърджали. Имотът се намира в землището на с. Седловина и е необходим на общината за изграждане и стопанисване на общински приют за безстопанствени животни, което ще спомогне изпълнението на вменените й по Закона за защита на животните задължения.
По предложение на Висшия съдебен съвет с мотив за отпаднала необходимост правителството отнема ползван досега от тях имот – публична държавна собственост, в гр. Балчик, находящ се на ул. „Варненска“ № 1. По искане на кмета на гр. Балчик, същият имот се предоставя безвъзмездно за управление на общината, като той ще бъде използван за масов спорт и отдих. Поземленият имот е с площ 9370 кв. м, ведно с построените в него 4 сгради. Предвижда се на част от него да бъде разположена малка спортна зала (с временен статут), както и спортна площадка, като съществуващата на място дървесна и храстовидна растителност ще бъде запазена.
Правителството промени статута и на имот в село Зорница от частна държавна собственост на публична държавна собственост. Урегулираният поземлен имот с предназначение – за почивна станция, с площ 1268 кв. м и построени в него триетажна и едноетажна масивни сгради, е в управление на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна.
Правителството прие решение за отнемане на земеделски земи от Министерство на отбраната и включването им. в Държавния поземлен фонд. Предмет на акта на Министерския съвет са четири поземлени имота, намиращи се в област Бургас, в общините Сунгурларе, Средец и Созопол. Имотите са с трайно предназначение на територията: земеделска. За тях е отпаднала необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, поради което с приетото Решение на Министерския съвет тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд.
По решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти – частна собственост, необходими за изграждане на участък с дължина малко над 23 км, който започва след пресичането с път III-301, а края му е след пресичането с път III-303. Имотите и частите от имоти се намират в землищата на с. Крушуна, гр. Летница и с. Горско Сливово, община Летница, област Ловеч, с. Чавдарци, община Ловеч, област Ловеч, гр. Сухиндол, община Сухиндол, област Велико Търново, гр. Павликени, с. Върбовка и с. Бутово, община Павликени, област Велико Търново. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуал ния кодекс.
Oт Министерския съвет се отнема част от имот – публична държавна собственост – в сградата на Министерския съвет, находящ се гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 1 и безвъзмездно се предоставя за управление на Конституционния съд на Република България.
Кабинетът се запозна с резултатите от заседанието на министрите по транспорт на ЕС
Правителството се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика (част „Транспорт“). Форумът се проведе от 21 до 23 септември 2021 г. в Словения.
В рамките на Съвместната дискусионна сесия, България посочи, че разгръщането на зарядна инфраструктура за електромобили следва да се базира на стратегически подход. Той трябва да бъде осъществен в близко сътрудничество на европейско и регионално ниво, както и с включване на частния сектор чрез субсидии и грантови схеми.
Във връзка с предложението за изменение на Регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, българската страна изрази позиция, че е нужен реалистичен анализ на очаквания трафик както на леки, така и на тежкотоварни превозни средства, включително на регионално ниво и в по слабо натоварени участъци от Европейската транспортна мрежа.
Държавите членки се обединиха около ползите от предложението за регламент и потенциала му да спомогне ефективно за климатичните амбиции на ЕС, както и бързото внедряване на алтернативните горива в транспортния сектор.
По време на заседанието голяма част от държавите членки посочиха важността от завършването на основната европейска транспортна мрежа в срок, преди да се набелязват други приоритети.
Одобрени са резултатите от съвместното неформално заседание на транспортните и енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие доклада с резултатите от участието на България в съвместното неформално заседание на транспортните и енергийните министри на ЕС, проведено на 22-23 септември 2021 г., гр. Кран, Република Словения.
В рамките на заседанието енергийните министри обсъдиха въпроси, свързани с предложението за изменение на Директивата относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и предложението за преразглеждане на Директивата относно енергийната ефективност.
Страните членки изразиха своите позиции и предложения по двете директиви, и изразиха загрижеността си относно високите цени на електроенергията в Европа. Те се обединиха в искането за намиране на подходящи мерки за преодоляване на кризисната ситуация.
Комисарят по енергетика Кадри Симсън посочи, че това е сериозно предизвикателство, което изисква мониторинг на настоящата безпрецедентна ситуация. Тя изрази съгласие, че трябва да се предприемат мерки в отговор на загрижеността на бизнеса и гражданите. На равнище ЕС ще бъдат насочени усилия за разработване на насоки за преодоляване на кризата, и ще се търси постигането на баланс между националните и европейските мерки. В заключение Симсън отбеляза, че в настоящата ситуация от важно значение е повишаването на енергийната ефективност, намаленото използване на изкопаеми горива и инвестирането във ВЕИ.
Одобрена е „Оценка на изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 г“
Министерският съвет одобри „Оценка на изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 г“. Документът е разработен в изпълнение на решение на Народно събрание от 20 август 2021 г., с което е възложено на Министерския съвет да внесе в срок от два месеца оценка на изпълнението на „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ (Програма 2020), с изводи и препоръки за преодоляване на идентифицираните проблеми.
Анализът на изпълнението на Програма 2020 показва, че най-непосредствени и сериозни проблема в отбраната, които изискват спешни мерки, са големият брой вакантни длъжности за военнослужещи и остарялото и оперативно несъвместимо въоръжение и бойна техника.
Основният извод за състоянието на отбранителните способности на Въоръжените сили е, че то позволява изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения в сроковете и обема на изпълняваните задачи.
Отбелязва се, че по отношение на структурно-организационните промени заложените в документа цели и приоритети като цяло са постигнати. Стартирани са основни проекти за превъоръжаване, но финансовите ограничения, особено в началото на програмния период, са забавили модернизацията и превъоръжаването и мерките за преодоляване на некомплекта от военнослужещи.
При изпълнението на приетите от държавата Цели за способности на НАТО сериозно е изоставането в изграждането на тежка механизирана бригада в Сухопътните войски, съгласно стандартите на НАТО.
Документът отбелязва, че по време на Стратегическия преглед на отбраната (2019-2020 г.) също е направена задълбочена оценка на състоянието на Въоръжените сили, като анализът на изпълнението на Програма 2020 и извлечените изводи и поуки са използвани при разработването на сега действащия стратегически документ „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032“.
Одобрено е решение за излизане на България от участие в NRDC-ITA
Министерският съвет одобри проект на Решение за излизане на Република България от участие в Щаба на Корпус за бързо развръщане на НАТО в Италианска Република (NRDC-ITA). Решението е взето в контекста на разширеното участие на страната в адаптираните структури на НАТО и свързаната с този процес необходимост от финансова оптимизация. Двустранните отношения в областта на отбраната с Италианската Република продължават да бъдат сред приоритетите на страната.
Одобрени са резултатите от редовното заседание на Съвета на министрите на земеделието и рибарството на ЕС
Министерският съвет одобри резултатите от редовното заседание на Съвета на министрите на земеделието и рибарството на Европейския съюз (ЕС). То се проведе в периода 11-12 октомври 2021 г. в Люксембург.
По време на заседанието министрите обсъдиха подготовката на Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика. В позицията си страната ни посочи, че за намаляване на времевия натиск при изпращането на проект на стратегическия документ за одобрение от Европейската комисия (ЕК), е от значение да бъде проявен гъвкав подход от страна на службите на ЕК. Основно значение в процеса на разработване на Стратегическия план е наличието на достатъчно време за получаване на обратна връзка от земеделския сектор, хранително-вкусовата промишленост и преработка, както и заинтересованите страни в селските райони.
Министрите проведоха и политически дебат по Съобщението на Комисията относно новата Стратегия на ЕС за горите за 2030 г. Според България, управлението на горите е приоритет и отговорност на държавите членки. Баланс между трите стълба на устойчивост може да бъде постигнат само ако той бъде съобразен с националните и регионалните особености на горското стопанство. Страната ни също така обърна внимание, че необоснованото ограничаване на икономическите ресурси на горите, при липса на външно финансиране, в крайна сметка вероятно ще доведе до влошаване и на всички останали функции на горите, поради невъзможност за адекватното им управление.
Аграрните министри на страните членки дискутираха и преразглеждането на маркетинговите стандарти на ЕС за селскостопански продукти. Повечето държави, включително и България, подчертаха значимостта на маркетинговите стандарти и откроиха необходимостта от намиране на начини за тяхното допълнително подобряване.
Одобрени са действия във връзка с участието на Република България в Общия защитен механизъм на Единния фонд за преструктуриране
Правителството одобри проект на Паралелно споразумение за защитен механизъм между нашата страна като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател и упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите, както и да подпише споразумението при условие за последваща ратификация.
С Решение (ЕС) 2020/1015 на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. беше установено тясно сътрудничество между Европейската централна банка и Българската народна банка. От определената начална дата на тясното сътрудничество, 1 октомври 2020 г., България участва равноправно в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране в рамките на Банковия съюз.
Общият защитен механизъм осигурява финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) не са достатъчни и не могат да бъдат осигурени чрез пазарно финансиране. Общият защитен механизъм включва защитен механизъм (револвираща кредитна линия) от Европейския механизъм за стабилност, който дава подкрепа от името на еврозоната, и Паралелни споразумения (револвиращи кредитни линии), които се предоставят от всяка, участваща в Банковия съюз държава членка извън еврозоната, като се осигурява равнопоставеност и еквивалентно третиране на всички държави членки, участващи в механизма.
В Паралелното споразумение е определена максималната сума, до която могат да бъдат предоставени заеми от България. Максималната сума е пропорционална на съответните предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране от кредитните институции, установени на територията на нашата страна. Държавата-кредитор по Паралелното споразумение решава дали да отпусне искания заем за всеки конкретен случай, на базата на установените критерии и при спазване на процедурите, заложени в споразумението.
Всеки заем се отпуска с първоначален падеж до три години, като падежът може да бъде удължен до максимум пет години. Когато заемът е поискан за осигуряване на ликвидност от ЕФП, неговият първоначален падеж е 12 месеца. Върху размера на главницата по всеки заем се начислява лихва при лихвен процент, равен на приложимия базов лихвен процент през всеки лихвен период плюс марж, като ЕСП изплаща на заемодателя разходите за емитиране и други разходи и разноски.
При използването на общия защитен механизъм се спазва принципът на бюджетната неутралност в средносрочен план, като се изисква капацитетът за изплащане на Единния съвет за преструктуриране да е достатъчен за пълното погасяване на искания заем в рамките на неговия падеж.
Очаква се Общият защитен механизъм на ЕФП, да започне да функционира от началото на 2022 г.
От датата на влизане в сила на Общия защитен механизъм се прекратява Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, подписано на 07.10.2020 г. и ратифицирано със закон (ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г.).
Училища и детски градини получават 15,4 млн. лв. за борба с епидемията
Министерският съвет одобри допълнителни 15,4 млн. лв. за осигуряване на ефективни противоепидемични мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 в образователни институции. Осем милиона лева от тази сума са предвидени в актуализацията на бюджета за 2021 г. Останалите 7,4 млн. лв. са от преструктуриране на разходите на Министерството на образованието и науката за тази година.
Със средствата ще се подпомогнат училищата, детските градини, центровете за подкрепа за личностно развитие и центрове за специална образователна подкрепа. Ще могат да се купят дезинфектанти, маски, тестове, термометри, уреди за пречистване на въздуха и за спазване на други противоепидемични мерки, включително за тестове за откриване на SARS-CoV-2 на педагогическия персонал, в случай че те не могат да бъдат осигурени в пълен обем от РЗИ.
Основната част от финансирането – 13 691 607 лева, се разпределя по бюджетите на общините, тъй като повечето училища, детски градини и центрове са общински. Няколко министерства получават целеви средства за държавните училища, които са на тяхно подчинение. На Министерството на младежта и спорта се отпускат 52 466 лева, а на Министерството на културата – 158 772 лева. За Министерството на образованието и науката са одобрени 1 497 155 лева.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие проект на Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. в размер на 46 474 600 лв. Предвидените средства са предназначени за закупуването на допълнителни 1 533 037 дози ваксини срещу COVID-19.
Средствата са осигурени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COV1D-19 и други.
Одобрена е позицията на страната ни по дело С-362/21 на Съда на Европейския съюз
Със свое решение правителството одобри позицията на Република България и даде съгласие за участие по дело С-340/21 на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд. То е във връзка с образувано дело по касационна жалба срещу Националната агенция за приходите във връзка с осъществен на 15.07.2019 г., неразрешен достъп до лични данни, съдържащи се в информационните системи на агенцията.
Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на чл. 5, пар. 2, чл. 24, чл. 32 и чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО във връзка с прилагането на подходящи организационни и технически мерки за осигуряване защитата на лични данни, както и отговорността при нарушаване защитата на лични данни. Тълкуването трябва да установи дали администраторът на лични данни е спазил нормите на Регламент 2016/679 и на приложимото национално законодателство, определящи правилата за защита на лични данни и за обезщетяване на нанесени вреди вследствие от нарушаване на тази защита. Целта на запитването е да не се допусне установяване на съдебна практика, противоречаща на правото на ЕС.
Конституирането на България като страна в производството по това дело, ще позволи на нашата държава успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда на Европейския съюз, с оглед на еднаквото и точно прилагане на общностното право.
Изменя се постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджета на МОСВ
Правителството одобри изменение на Постановление № 331 на Министерския съвет от 14.10.2021 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2021 г. Промяната е необходима поради факта, че част от постъпленията по Закона за водите в полза на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда са постъпили по бюджета на МОСВ през 2020 г.
България ще предостави хуманитарна помощ за Афганистан и Украйна
България ще предостави помощ за справяне с хуманитарните кризи в Афганистан и Украйна, реши правителството на днешното си заседание. Финансирането ще бъде осигурено от средства по бюджета на Министерството на външните работи, предназначени за развитие и хуманитарна помощ.
Одобрената помощ е в съответствие с приоритетите, заложени в Средносрочната програма за помощ за развитие и за хуманитарна помощ на Република България за периода 2020-2024 г. и с географските приоритети на България по хуманитарните въпроси за 2021 г.
Хуманитарната помощ за Афганистан ще бъде разпределена към Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) за прилагане на Всеобхватната рамка за отговор на бежанската криза в Афганистан (146 687 лева) и към Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) за осъществяване на проекти и дейности в страната (48 896 лева).
Хуманитарната помощ за Украйна, в размер на 136 908 лева, ще бъде насочена за изпълнение към Международния комитет на Червения кръст.
Предоставената от България хуманитарна помощ е част от усилията на международната общност за покриване на неотложните хуманитарни потребности на населението в тези кризисни региони. България ще продължи да се утвърждава като предвидим донор и надежден партньор в ЕС и международната общност чрез своя принос към усилията за посрещане на най- острите хуманитарни предизвикателства.
Одобряват се допълнителни разходи/трансфери за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
С Постановлението се одобряват 16 719 451 лева за извършване на дейности за намаляване на риска от бедствия, възстановяване на непредвидени разходи за провеждане на спасителни и аварийно-възстановителни работи, преодоляване на последиците от бедствия. Сумата се осигурява от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Одобрена е позицията на страната ни за заседание на Съвета ЕКОФИН
Правителството одобри позицията на страната ни за участието на министъра на финансите Валери Белчев в заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 9 ноември 2021 г. в Брюксел.
По време на срещата министрите ще обсъдят новия пакет от законодателни предложения на Европейската комисия за въвеждане на реформата Базел III в регулаторната рамка на ЕС, бъдещето на икономическото управление след COVID-19, както и покачването на цените на енергийните продукти и начините за ограничаване на последствията от това.
Участниците в заседанието ще бъдат информирани за прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост и финансирането по инструмента „Следващо поколение ЕС“.
Предвижда се да бъдат одобрени заключения на Съвета за бъдещето на Европейския семестър в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост и заключенията на Съвета за статистиката на ЕС. Министрите ще бъдат запознати с Годишния доклад на Европейската сметна палата за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2020 г.
Одобрено е становище на Министерския съвет по конституционно дело №15 за 2021 г.
Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело №15 за 2021 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 5, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) поради противоречие с нормите на чл. 4, ал. 1, предл. първо, ал. 2, предл. второ и трето, чл. 6, ал. 1, чл. 56 и чл. 120 от Конституцията на Република България. В становището е застъпена тезата, че искането на тричленния състав на ВАС е неоснователно и необосновано. Изложени са подробни доводи за съответствие на оспорената законова уредба с Конституцията. В становището се предлага Конституционният съд да отхвърли като неоснователно искането на тричленния състав на ВАС.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“
Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2021 г.
По бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2021 г. са одобрени допълнителни разходи в размер до 2 121 000 лв. за обезпечаване дейността на Агенцията в условията на засилен миграционен натиск.
Средствата се осигуряват за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2021 г. по централния бюджет в частта за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с COVID-19 и други по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Одобрени са допълнителни разходи от 15 млн. лв. за изплащане на еднократна финансова подкрепа от 300 лв. за отопление на около 50 000 семейства
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи от 15 000 000 лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2021 г. Средствата ще се използват за изплащане от Агенцията за социално подпомагане на еднократна финансова подкрепа за отопление в размер на 300 лева.
Право да я получат ще имат хората и семействата, които са получили отказ за отпускане на целева помощ за отопление за предстоящия зимен сезон поради превишение на определения диференциран доход с до 30 лева или поради неизпълнение на изискването за 6-месечна задължителна регистрация като безработни в дирекциите „Бюро по труда“. От тази подкрепа при посочените условия ще могат да се възползват и хората, които отговарят на нормативните критерии, но не са подали документи в определения за това срок 31 октомври 2021 г. Очаква се по този начин държавата да подпомогне около 50 000 семейства през зимния сезон.
Допълнителният финансов ресурс е осигурен за сметка на централния бюджет за 2021 г.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. в размер на 24 300 000 лв. с ДДС. Допълнителните разходи са закупуване на 30 000 флакона от лекарствения продукт Veklury (INN Remdesivir), предназначен за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция.
Одобрени са допълнителни трансфери по общинските бюджети за 2021 година
Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 56,1 млн. лв. по бюджетите на общините.
Финансовият ресурс е за изпълнението на инфраструктурни проекти от социалната и техническата инфраструктура – реконструкция и ремонт на улична мрежа и общински пътища, доизграждане и основен ремонт на водопроводни мрежи, неотложни ремонти на сгради публична общинска собственост, ремонт и възстановяване на централната градска част на някои населени места.
Необходимите средства за изпълнение на постановлението ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
