РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 15.07.2020

15.07.2020

988

Одобрено е правителственото становище по конституционно дело № 4/2020 г.

Правителството одобри становище на Министерския съвет по конституционно дело № 4 за 2020 г., образувано по искане на шестдесет и трима народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251 г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251 г, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251 в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (в редакцията ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) (ЗЕС) и на свързания с тях § 51 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., последно изм., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.).

В становището на Министерския съвет се застъпва тезата, че оспорените разпоредби не противоречат на Конституцията на Република България и искането следва да се отхвърли като неоснователно.

Цифровата трансформация на икономиката ще доведе до по-ниски разходи за енергия и ресурси

Правителството прие целите и приоритетите на политиката за цифровата трансформация на страната за периода до 2030 г. Документът залага принципите на цифрова промяна в основните сфери на икономическия живот. Целта на широката употреба на цифрови технологии е да бъде намалено използването на енергия и ресурси.

Един от основните приоритети на стратегията е подобряването на съществуващата инфраструктура като се осигури широко разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет. Високоскоростните оптични трасета, както и мрежите от пето поколение, ще бъдат сред най-важните градивни елементи на цифрова икономика и общество. Подобряването на свързаността ще позволи развитието на иновативни бизнес модели в множество сектори като научните изследвания, цифровото и дистанционното здравеопазване, сигурността, логистиката, автономните и свързаните превозни средства, цифровото управление и цифровото образование, както и развитието на „умни“ градове.

Подкрепата за високоскоростна свързаност ще бъде придружена от мерки за повишаване на цифровите умения и стимулиране на търсенето на интернет базирани услуги от гражданите и бизнеса. Стратегията поставя за цел включването на технологични дисциплини и цифрови умения в учебните програми на всички нива на образованието и системите за професионално обучение и преквалификация.

На Агенцията за публичните предприятия и контрол се възлага изготвянето на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия

Правителството възложи на Агенцията за публичните предприятия и контрол да изготви анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики.

Законът за публичните предприятия бе приет през септември 2019 г., по силата на който бе създадена Агенцията за публичните предприятия и контрол, която да осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия и съответно да наблюдава и докладва на Министерския съвет за нейното изпълнение.

Законът предвижда Агенцията, по възлагане от Министерския съвет, да изготви на анализ на създадените със специални закони държавни предприятия за изясняване характера на тяхната дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики. Въз основа на анализа, Министерският съвет в срок от три години ще може да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества или в административни структури.

Иван Терзиев е предложен за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие

Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаването на Иван Терзиев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата. Предложението е на Министерството на културата.

Иван Терзиев е роден на 11 февруари 1934 г. в град Ловеч. Там завършва и средното си образование, като е първенец на випуск 1951 г. Продължава образованието си във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София, където през 1958 г. завършва актьорско майсторство. Като актьор в Плевенския театър, където първоначално е разпределен, Иван Терзиев се включва в работата на основания в града киноклуб „ПЛЕВЕН-ФИЛМ“, където заснима 2 новели, на които е сценарист и режисьор. „Пътища и параграфи“ получава Голямата награда на I кинолюбителски фестивал, който се провежда през 1960 г. На следващия фестивал, през 1962 г., Златен медал е присъден и на втората новела – „Големите и малките“. Филмът е отличен и на IV Световен младежки фестивал в Хелзинки. През 1966 г. Иван Терзиев завършва кинорежисура в Националния институт по кименатография в Москва. Дипломната му работа е филмът „Фьодор Трай“, който получава Гран-при и награда за мъжка роля на фестивала ВГИК 66.

В следващите години Иван Терзиев е сценарист и режисьор на поредица от 7 новели и няколко късометражни документални филми в тогавашната студия „Спектър“. След 1989 г написва сценарий за документален филм с работно заглавие „Апокрифи“.

В НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ е Иван Терзиев е професор, художествен ръководител на класове по „кинорежисура“ (4 класа); „режисура на монтажа“ (4 класа); „актьорство за кино и ТВ“ (3 класа). Паралелно с това ръководи едногодишни школи по „кинорежисура“ и „актьорство за кино и ТВ“. Изнася цикъл от лекции в НБУ и ЮЗУ „Неофит Рилски“. През годините работи и в БНТ, Студия за научно-популярни и документални филми, филмови студии „Време“ и „Екран“.

Режисьор е на следните филми:

– Документални: „Среща с равнодушието” (1970) и „Широка лъка и света“

(1973);

– Игрални: „Г-н Никой“ (1969) – награда за мъжка роля на фестивала във Варна; „Мъже без работа“ (1972) – награда за мъжка роля на фестивала във Варна; награда Жорж Садул – Париж, „Силна вода“ (1976) – награда на кинокритиката и награда за мъжка роля на фестивала във Варна, специална награда – Локарно, селекциониран е за ФЕСТ 77 в Белград – 100-те най-добри филма от световната годишна кинопродукция; „Селцето“ (1980) – сериал, който 10 години чака своята премиера, киновариантът на филма е селекциониран за програмата „особен поглед“ на фестивала в Кан (1986).

Татяна Сърбинска e предложена за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие

Министерският съвет предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаването на Татяна Сърбинска с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата. Предложението е на Министерството на културата.

Татяна Сърбинска е дългогодишна солистка на Фолклорен ансамбъл „Пирин“ – Благоевград. Емблематична е нейната песен „Катерино моме“, която остава незабравима и до днес. Години наред тя е сред най-известните солистки на ансамбъла, с който се изявява в зали като Ла Скала, Ковънт Гардън, Карнеги Хол, Кенеди център и др. Трудовият й път продължава в Благоевград, където работи като директор на школа по изкуства, а също така е и преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Успоредно с това продължава и концертната си дейност. През 1991 г. Сърбинска заминава за САЩ, където се установява да живее. Поканена е да стане преподавател по българска музика. Изнася множество концерти в Бостън, Ню Йорк, Чикаго, Пенсилвания, Колорадо, Калифорния. Вашингтон и др.

Репертоарът, с който се представя включва народни песни от различни краища на България, стари градски песни, госпъл и други музикални произведения. През 2004 г. Авторитетната медия „Voice of America“ я нарича „български славей, който учи американците да пеят“. През 1992 г. в Бостън, САЩ, Татяна Сърбинска сформира първата си мъжка певческа група, която е наречена „Зорница“. Съставена е само от мъже по модел на т.нар. Мацурева група от Банско. Същата година поставя основите и на частно училище за балкански и български фолклор. През 1993 г. е поканена за преподавател в Бостънската консерватория, където преподава източно-европейски фолклор През 2001 г. във Вашингтон сформира Ансамбъл „Орфей“, както и групата „Славея“. Преподава балкански фолклор в Мерилендския университет.

През 2004 г. Татяна Сърбинска е наградена с престижната награда „Уоми – Вашингтон“ Wammy (Washington Area Music Award), която й е присъдена за световен музикален вокалист на 2004 г. През 2014 г. е удостоена със званието „Почетен гражданин на Благоевград“, а през 2016 г. получава и почетния знак на Президента на Република България.

Връчването на държавната награда, орден „Св. Св. Кирил и Методий ” огърлие на Татяна Сърбинска е израз на висока чест и уважение за особено значимите й заслуги в областта на културата.

Приети са промени в правилата за плаване

по река Дунав

Министерският съвет прие актуализирани правила за плаване по река Дунав, които въвеждат нови текстове и изисквания, одобрени на сесия на Дунавската комисия.

Правилата в българския участък на водния път се уеднаквяват с нормите, приложими в останалите страни по Конвенцията за режима на корабоплаване по Дунав. Промените са насочени към повишаване на безопасността, предотвратяване на аварии и подобряване на условията за плаване по Дунав.

Въвеждат се изисквания към процеса на зареждане на корабите, като се регламентират задълженията на екипажа при снабдяване на кораба с гориво, смазочни материали и втечнен природен газ. Допълнени са правилата за радиообмена, за автоматичната идентификационна система за вътрешното корабоплаване и за преминаването през шлюзове.

Утвърдени са промени в класификацията на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми за периода 2018-2021 г.

Министерският съвет измени РМС № 502 от 2017 г. за утвърждаване на класификация на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции и на Държавен фонд „Земеделие“ за периода 2018-2021 г.

С приетото решение в утвърдената класификация се добавят функционална област „Контрол по изпълнението на бюджета и управлението на публичните средства и дейности“ и бюджетна програма „Независим ефективен и ефикасен одит, подпомагащ доброто управление и отчетността на публичните средства и дейности“. Въз основа на тях Сметната палата трябва да разработи бюджетната си прогноза за периода 2021-2023 г. и да представи разпределение на разходите си.

Изменението е във връзка с Решение № 64 от 2020 г. за бюджетната процедура за 2021 г. С него Министерският съвет определи да прилагат програмен формат на бюджет за 2021 г., освен първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 18, ал. 2 от Закона за публичните финанси, и останалите първостепенните разпоредители, чиито бюджети се включват в държавния бюджет, с изключение на бюджета на съдебната власт.

С направените промени ще продължи разширяването на обхвата на бюджетните организации, прилагащи бюджетиране, ориентирано към резултатите, създаване на устойчива рамка на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми, по които се разпределят разходите, както и по-голяма прозрачност и отчетност при управлението на публичните средства.

България предприема действия за промяна на статута си в два комитета на ОИСР

Със свое решение правителството одобри намерението на страната ни за придобиване на статут „участник“ в Комитета по финансови пазари и на статут „гост“ в Комитета по застраховане и частно пенсионно осигуряване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като министърът на финансите е упълномощен да изпрати заявление до генералния секретар на Организацията за промяна в статутите.

Присъединяването на България към ОИСР е кауза с високо значение за страната. През септември 2019 г. в Париж беше официално представен пред Съвета на Организацията План за действие на България с ОИСР за периода 2019-2020 година. Във връзка с дейностите по присъединяване и по Плана за действие, България осъществява засилено сътрудничество с ОИСР в различни направления, като в много от тях Министерството на финансите има водеща роля. Промяната в статутите е залегнала и като мярка в Плана за действие.

С промяната в статутите към двата комитета ще се предостави възможност за обмяна на опит и добри практики с останалите страни при прилагането на инструментите на ОИСР в областта на финансовите пазари, в т.ч. на застрахователните и частните пенсионни пазари. Това ще допринесе и за по-активното участие на страната ни в работните формати към ОИСР, което е приоритетно и с оглед на кандидатурата на България за пълноправно членство в Организацията.

Създава се нова програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация

Правителството измени индикативния списък с програмите, които ще бъдат финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове през програмен период 2021-2027 г.

Текущата криза, породена от пандемията от коронавирус, показа че е необходимо да се ревизира подходът към планиране на подкрепата от ЕС като основната цел е да се подпомогне развитието на среда и капацитет за иновативен и умен икономически преход и увеличаване на способността на икономиката да реагира при кризи.

Приетото решение е основна стъпка в процеса на подготовката за следващия програмен период и предпоставка за ускоряване разработването на програмните документи за програмен период 2021-2027 г.

Кабинетът измени индикативното разпределение на средствата от ЕС по програми

Правителството измени индикативно разпределение на средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд като основа за изготвяне на програмите и провеждане на преговори с Европейската комисия.

С изменението се обособява финансов ресурс за обезпечаване на новата Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, която ще подкрепя развитието на среда и капацитет за иновативен и умен икономически преход и увеличаване на способността на икономиката да реагира при кризи.

Правителството се разпореди с имоти

С решение на Министерския съвет се отчуждават имоти – частна собственост, за изграждане на пътен надлез над ж. п. линията София – Елин Пелин в землището на с. Казичене, област София. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица, на засегнатите имоти – частна собственост, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Два имота в София – бивши резиденции, се прехвърлят от МВнР на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД (АДИС ЕООД), която ще може да ги отдава под наем. АДИС ЕООД е търговско дружество със 100-процента държавно участие, като правата на държавата се упражняват от министъра на външните работи. Основният предмет на дейност на агенцията е отдаване под наем, управление и поддръжка на имоти на дружеството.

Първият имот – Резиденция №1, се намира в квартал „Овча купел“ и включва еднофамилна жилищна сграда на два етажа с подземни гаражи и помещения за абонатна станция. Вторият имот – Резиденция №14, разположен в район „Студентски“, представлява двуетажна сграда с два гаража. Първата резиденция не е била използвана през последните 30 години, а Резиденция №14 при предишни ръководства на МВнР за известно време е била използвана за представителни цели за нуждите на Държавния протокол. МВнР е заплащало дължимите данъци и такси за сградите. С решението на правителството сега се дава възможност на АДИС ЕООД да ремонтира, стопанисва и отдава под наем двата имота. В резултат от апортирането на резиденциите ще намалеят текущите разходи на МВнР.

Имот – частна държавна собственост, се апортира в капитала на „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД, гр. София, намиращ се в гр. София, район „Студентски“, местност „Студентски град“. С придобиването на терен в градска среда със стратегическо местоположение и изградена инфраструктура, НКИЗ ЕАД ще отговори на засиленото търсене на такъв тип имоти и ще се създадат предпоставки за реализирането на бъдещи инвестиционни проекти. НКИЗ ЕАД е компания, специализирана в създаване, изграждане, управление и развитие на индустриални, икономически и технологични зони и паркове и се стреми да създава благоприятни услови за реализиране на нови инвестиционни проекти. В последната година и половина се наблюдава засилен инвеститорски интерес за покупка на терени за реализация на високотехнологични проекти. В тази връзка имотът е изключително перспективен за изграждане на научни, високотехнологични модули и постигане на целесъобразна икономическа активност.

Министерски съвет учреди възмездно безсрочен сервитут за изграждане и обслужване на въздушен електропровод и подземен ел. кабел. Сервитутът е върху поземлен имот в горска територия – публична държавна собственост, в землището на гр. Сливен, с площ 1,530 дка. Съоръженията ще се използват от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

На община Павликени за срок от 10 години безвъзмездно се предоставя за управление на имот – публична държавна собственост, намиращ се в област Велико Търново, гр. Павликени и представляващ част от археологическа недвижима културна ценност „Античен керамичен център“. Предоставянето на имота на община Павликени ще допринесе за обогатяване културно- историческото наследство на местно ниво, ще подпомогне популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за развитието на туризма в общината. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност от Исторически музей – Павликени.

Също за срок от 10 години на община Белене безвъзмездно се предоставят за управление имоти – публична държавна собственост. Имотите се намират в гр. Белене и представляват част от териториалния обхват на групова археологическа недвижима културна ценност „Антична крепост Димум”. Предоставянето на имотите на общината ще допринесе за популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм на местно ниво. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей – Плевен.

Правителството предостави управлението върху имот – публична държавна собственост на Министерството на правосъдието за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Ведомството ще реализира проект за изграждане на нов пилотен затвор на територията на Столична община по линия на Норвежки финансов механизъм 2014 – 2021. Имотът се намира в м. „Брестовете“, кв. Враждебна, гр. София и представлява терен с площ 39 993 кв. м и 5 сгради в него.

От частна на публична държавна собственост се променя статутът на имот в град Плевен, ж.к. „Сторгозия“. Имотът представлява едноетажна сграда със застроена площ 774 кв. м. Със същото решение кабинетът предостави безвъзмездно за управление част от имот – публична държавна собственост на Министерството на културата за нуждите на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Това са помещения в четириетажна административна сграда, също намираща се в Плевен, ж.к. „Сторгозия“. Имотите ще се използват от библиотеката за книгохранилища и съхраняване на нарастващия библиотечен и архивен фонд.

Одобрени са резултатите от проведени видеоконференции на ресорни министри от държавите-членки на ЕС

Правителството одобри резултатите от проведената на 9 юни неформална видеоконференция на министрите на външните работи/търговията на ЕС. Министрите обсъдиха актуалното състояние на въпросите, свързани с дейността на Световната търговска организация, а също търговските аспекти на пандемията COVID-19 и последици за търговската политика.

На 12 юни се проведе неформална видеоконференция на министрите, отговарящи за конкурентоспособността (вътрешен пазар и индустрия). Дневният ред на срещата включваше обсъждане на зеления и цифровия преход в контекста на европейския План за възстановяване. Всички се обединиха около идеята, че този преход е ключов за глобалната конкурентоспособност. Министрите приветстваха Плана и по отношение на амбицията и приоритетите, които има, свързани с необходимостта от навременно предоставяне на средствата за възстановяване, както и от спешна подкрепа за най-засегнатите от кризата сектори, със специален фокус върху малките и средните предприятия.

Министрите, отговарящи за европейската политика за сближаване, също проведоха неформална видеоконференция на 15 юни. По покана на хърватското председателство министрите обмениха предварителни виждания по предложенията на Европейската комисия за промени в европейската регулаторна рамка за сближаване. Като част от мащабен План за възстановяване на Европа от пандемията с COVID-19, се предлага допълнително финансиране за преодоляване на последствията върху икономиките и обществото, както и ускорени инвестиции в критичните първи години. България призова да не се подценява ситуацията на слабо развитите региони, подчертавайки, че за тях е необходима специална, целенасочена подкрепа, която да вземе под внимание техните по-неблагоприятни стартови позиции за справяне с последиците от кризата.

Одобрен е и докладът за резултатите от неформалната видеоконференция на Съвета на ЕС по околна среда, проведена на 23 юни. Основна тема на дискусията беше приносът на политиките по околна среда и климат за възстановяването от кризата с COVID-19. Министрите обсъдиха как мерките от наскоро представените инициативи, част от Европейската зелена сделка, като Плана за действие за кръгова икономика, Стратегията на ЕС за биоразнообразие 2030 г. и проекта на Европейски климатичен закон, биха могли да допринесат най-ефективно за възстановяването от кризата с COVID-19 и да помогнат да се изгради гъвкава, устойчива и подготвена за бъдещи предизвикателства Европа. Страната ни подчерта, че зеленият преход е един от основните стълбове за възстановяване от пандемията с активното участие и съвместни усилия на всички държави-членки. България приветства представените от Европейската комисия План за възстановяване и преразгледаната Многогодишна финансова рамка, като подчерта необходимостта Европейската комисия да извърши оценка на нужните средства и на национално ниво. Също така, България открои важни за страната проблеми, каквито са емисиите от транзитния транспорт и рискът от изтичане на въглерод. България посочи, че осигуряването на зелен и справедлив преход може да бъде постигнато, само ако е налична пълна подкрепа от гражданите и бизнеса, като задължение на взимащите решения на европейско ниво е гарантирането на конкурентоспособноетта, икономическия ръст и социалното благополучие във всички държави-членки.

Министерският съвет одобри също така позицията на България за участие в неформална видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз, част „Научни изследвания“, която ще се проведе на 21 юли. На нея ще се дискутират теми, касаещи важността на т. нар. гражданска наука, осигуряване на по-добра издръжливост и устойчивост на мащабни кризи, както и за научните изследвания и иновации в развитието и използването на зелен водород в енергетиката. По време на дискусиите България ще подкрепи принципно тези инициативи на Германското председателство на Съвета на ЕС.

По отношение на гражданската наука нашата страна ще подчертае нуждата от ангажиране на гражданите с науката като начин за разрешаване на важни обществени предизвикателства. Като основно предизвикателство при ангажирането на обществото може да се отчете липсата на лесен и удобен достъп до резултатите от научните изследвания, финансирани с публични средства. Акцентът ще е върху по-голямата отвореност и разпространение на резултатите от научните изследвания в полза на обществото и на икономиката като предпоставка за повишаване на европейската конкурентоспособност и просперитет, но също така и за ангажиране на европейските граждани.

Макар резултатите да са най-видими в краткосрочен и средносрочен план, България счита, че паневропейските научни проекти и инициативи биха имали съществена добавена стойност в дългосрочен план по отношение на повишаване ангажираността на гражданите към общоевропейските каузи и към науката като цяло. В дългосрочен план това би повишило интереса на младите хора към научна кариера.

По темата за нуждата от повишена обществена устойчивост и готовност за пандемии и други мащабни кризи България ще изрази мнение, че Европейското научноизследователско пространство следва да отговаря на високите очаквания на държавите членки за гъвкавост на научноизследователските и иновационни системи в ЕС. Особено важно място в научните изследвания и иновации, касаещи COVID-19, заеха паневропейските научни инфраструктури и т. нар. отворена наука. В бъдеще е необходима амбициозна, всеобхватна и кохерентна инициатива, която да осигури необходимата издръжливост и устойчивост не само на научноизследователските системи, но и на самите общества и икономики, както и предсказване на подобни кризи от този мащаб.

По отношение на въпроса за зеления водород България счита, че водородът има потенциала да обедини още повече Европа. Като ключова инвестиция се идентифицира изграждането на научен капацитет в целия Съюз, е което да се постигне цялостното икономическо сближаване на Съюза.

На 17 юли предстои да се проведе неформалната видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика. Видеоконференцията е посветена на приноса на пазара на труда и социалната политика за устойчивото възстановяване от социалните и икономическите последици от пандемията от COVID-19. Министрите ще дискутират какъв е приносът на системите за социална закрила за възстановяване от кризата с акцент върху осигуряването за безработица и схемите за минимален доход, по-доброто прилагане на правата на сезонните и мобилните работници на практика, както и приносът на здравето и безопасността на работното място за възстановяването.

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство ще заседава на 20 юли в Брюксел. Очаква се министрите да продължат с обсъждането на Пакета за реформата на ОСП след 2020 г, като дискусията ще се съсредоточи върху въпроса за заделяне на средства за екосхемите, както и необходимостта от гъвкавост и възможни решения на въпросите, които вече бяха идентифицирани. Министрите ще обсъдят и Стратегията „От фермата до трапезата“ въз основа на предварително формулиран въпрос от Председателството, а Европейската комисия ще запознае Съвета с актуалната информация относно ситуация в развитието на пазара на селскостопански продукти.

Неформална видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, ще се проведе на 16 юли. Срещата на министрите ще постави основен акцент върху пандемията от COVID-19. Освен анализ на постигнатото до момента, теми на дискусията ще бъдат възможностите за по-координиран европейски подход и постигането на баланс между провеждането на политика, основана на доказателства за справяне с извънредни ситуации на общественото здраве, и навременното вземане на обосновани решения за управление на една здравна криза.

В контекста на кризата от COVID-19 в рамките на заседанието министрите на здравеопазването ще обсъдят и още два важни въпроса: гарантиране на доставките на лекарствени продукти в ЕС с приоритет към непрекъснато и безопасно снабдяване на лекарства за лечение и профилактика на инфекциозни заболявания; създаване на общо Европейско пространство за здравни данни и потенциалните действия на ниво Европейски съюз във връзка с подобряване обработката на здравни данни за целите на научни изследвания и справяне със здравни кризи.

Съвет „Общи въпроси“ (СОВ) ще заседава на 15 юли чрез видеоконферентна връзка. Германското председателство на Съвета на ЕС, чието мото е „Заедно. Да направим Европа отново силна“, ще представи приоритетите си за следващите 6 месеца. Принципите, върху които се основава програмата на председателството са: устойчиво преодоляване на кризата COVID-19; по-силна и иновативна Европа; справедлива Европа; устойчива Европа; Европа на сигурността и споделените ценности; силна Европа в света. България приветства извеждането на общия отговор на ЕС към пандемията COVID-19 като приоритет на германското председателство. Съвет „Общи въпроси“ ще подготви и присъственото заседание на Европейския съвет, което е се състои на 17 и 18 юли.

България отпуска 20 стипендии за студенти-франкофони от Западните Балкани и Централна и Източна Европа

Правителството одобри проект на Споразумение между МВнР и Специализирания институт на Франкофонията за администрация и мениджмънт (СИФАМ) в София. То продължава действието на сключеното през 2018 г. споразумение между двете институции, което предвиди предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от 58 000 лв. за 20 стипендии за студенти на института от Албания, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Република Северна Македония, Молдова, Сърбия и Украйна.

Предоставената сума от бюджета на МВнР за 2018 г. по линия на официалната помощ за развитие не е усвоена, а новото споразумение предвижда тя да бъде използвана през учебната 2020/2021 г.

Половината от тези стипендии ще се предоставят на жени и момичета като по-уязвима група по отношение последиците от пандемията на вируса COVID-19, с което Споразумението се адаптира към новите приоритети за преодоляване на последствията от пандемията.

Предоставянето на стипендиите е израз на ангажираността на нашата страна в образователното сътрудничество в Централна и Източна Европа, включително Западните Балкани, и утвърждава образа на България като един от двигателите на Франкофонията в нашия регион.

СИФАМ е специализирана структура за обучение на Университетската агенция на Франкофонията (УАФ) в сферата на управленските науки със седалище в София.

Прекратява се процедурата за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „Робинзон“

Министерският съвет реши да бъде прекратена процедурата за предоставяне на концесия за морски плаж „Робинзон“, община Несебър, област Бургас.

Мотивите за решението са, че със заповед на началника на Службата по геодезия картография и кадастър-Бургас е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр. Свети Влас, община Несебър, област Бургас, с което имотът, представляващ морски плаж „Робинзон“, е съществено изменен. Размерът на активната плажна площ също се различава от този на обекта в процедурата.

Промяната е твърде съществена, което поставя необходимостта за новия обект – морски плаж, да бъдат извършени всички изискуеми от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие дейности по възлагане на концесията. Гореспоменатите причини правят невъзможно продължаването на процедурата за възлагане на концесия за морски плаж „Робинзон“.

Одобрен е Отчетът на Шестмесечната програма с приоритетните за България теми и досиета по време на Хърватското председателство на Съвета на ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приет Отчет на Шестмесечната програма е приоритетните за Република България теми и досиета по време на Хърватското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2020 г.).

Отчетът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в Шестмесечната програма е приоритетните за Република България теми и досиета по време на Хърватското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2020 г.).

В Шестмесечната програма бяха включени общо 50 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през първите 6 месеца по време на Хърватското председателство на Съвета на Европейския съюз и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес.

Възникналата усложнена епидемиологична обстановка, свързана с пандемията от COVID-19, постави нови приоритети в дневния ред на ЕС и наложи промени в календара на Председателството. В отчета се съдържа и информация по теми и досиета, които не бяха заложени в Шестмесечната програма, приета с Решение № 47 от 27 януари 2020 година на Министерския съвет, но по които беше постигнат напредък през първата половина на 2020 г.

Одобрена е Шестмесечна програма с приоритетните за България теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на ЕС

С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2020 г.). Тя е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото Председателство.

Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и законодателни проекти (досиета) по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2020 г.) включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси“, „Икономически и финансови въпроси“, „Правосъдие и вътрешни работи“, „Земеделие и рибарство”, „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, „Социална политика, заетост и свободно движение на хора“, „Конкурентоспособност“, „Образование и култура“, „Околна среда“.

В Шестмесечната програма са включени общо 62 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.

Очаква се 44 000 ученици, записани в осми клас, да получат еднократна помощ в началото на учебната 2020 – 2021 година

Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в осми клас за учебната 2020 – 2021 г. да бъде в размер на 250 лв., реши правителството. Тази нова помощ се отпуска по реда на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Право на подкрепа за покриване част от разходите в началото на учебната година имат семейства, чиито деца са записани в осми клас на държавно или. общинско училище за предстоящата учебна година. Необходимо условие за получаване на средствата е децата да живеят постоянно в България и да не са настанени за отглеждане извън семейната среда. Друго задължително изискване е средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на 450 лв.

Еднократната помощ ще се изплаща на два пъти. 50 на сто от нейния размер ще се получават след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът – в началото на втория учебен срок на учебната 2020 – 2021 г., но само при условие, че детето продължава да посещава училище.

Помощта се отпуска без доходен тест за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и за деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства. Срокът за подаване на заявлението декларация за отпускане на помощта след записване на детето в осми клас е не по-късно от 15 октомври.

Одобрен е Проект на Закон за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство

Министерският съвет одобри Проект на Закон за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. (ДВ бр. 60 от 2012 г.), ратифицирана със закон на 25 януари 2012 г. (ДВ бр. 11 от 2012 г.)

Резервата по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, която гласи, че „Република България заявява, че член 31 не задължава Република България да предоставя на лицата без гражданство по-благоприятен статут от този, който се предоставя на чужденците като цяло“ е предложена от Министерството на вътрешните работи при ратифицирането на Конвенцията със закон, приет от 41 – то Народно събрание на 25 януари 2012 г. и обнародван в Държавен вестник на 07 февруари 2012 г.

Предвид ясно разписана процедура в Закона за чужденците в Република България по предоставяне на статут на лице без гражданство, приложима от 2016 г. резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. е неактуална.

По смисъла на Закона за чужденците в Република България чужденец е и лице без гражданство – лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. За лицата с предоставен статут на лице без гражданство по реда на Закона за чужденците в Република България са приложими както принудителните административни мерки, така и административнонаказателните разпоредби, които се налагат на всички чужденци, пребиваващи на територията на Република България.

Законопроектът ще бъде предложен на Народното събрание за разглеждане и приемане.

Плащаме 80 на сто от глобата, ако го направим в срока на обжалване

Гражданите, едноличните търговци и юридическите лица с наложени глоби или имуществени санкции, ще могат да платят само 80 на сто от сумата, посочена в наказателното постановление, ако го направят в срока на обжалване. Това е една от промените в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която Министерският съвет одобри на днешното си заседание.

Пакетът с изменения е предложен от вицепремиера Екатерина Захариева, след проведени широки консултации с представители на изпълнителната власт, съда, прокуратурата, адвокатурата, научните среди, Националното сдружение на общините в Република България, граждани, търговски дружества, работодателски организации, чуждестранни търговски и индустриални камари.

Възможността за намалено плащане на глобата цели повишаване на събираемостта, навременност на санкцията и облекчаване на съдилищата от голям брой дела, тъй като при плащането в намален размер няма да може да се обжалва размерът на наложената санкция. Предвижда се обаче наказателното постановление да може да се обжалва по отношение размера на другото по вид административно наказание, ако има наложено такова наред с глобата или относно отнети вещи в полза на държавата. Самият нарушител ще избира дали да се възползва от плащане на глобата или имуществената санкция в намален размер или да обжалва пред съда цялото наказателно постановление.

Въвежда се и т.нар. споразумение, което ще позволи приключване на административнонаказателното производство в кратки срокове. Контролните органи са длъжни да разяснят на лицето правните възможности и последиците от споразумението. То се съставя в писмена форма между страните и се издава вместо наказателно постановление. При сключването му е предвидено намаляване на размера на глобата или имуществената санкция – в размер на 70 % от минимума или абсолютния размер на глобата или имуществената санкция предвиден в закона за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум – се определя от наказващия орган, но не повече от 70 % от половината от максимума. Споразумение няма да може да се сключи в четири случая: за повторно извършено нарушение; когато нарушението не попада в дефиницията за повторност по силата на специален закон – за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид; когато деянието съставлява престъпление; когато признанието на нарушителя не се подкрепя от материалите по преписката. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Сумата се заплаща в 14-дневен срок от сключването, а в случай че не бъде заплатена, наказващият орган обявява, че не е постигнато споразумение и издава наказателно постановление.

Законопроектът създава ефективни правни гаранции за защитата на гражданите в извънсъдебната фаза на процеса чрез обжалваемост на всички актове, които могат да засегнат правата и законните интереси на лицата. Вече ще могат да се обжалват предупреждението по чл. 28 ЗАНН, издадено при маловажен случай на нарушение и резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, освен когато наказващият орган прекратява производството и изпраща материалите по преписката на прокурора, поради установени признаци на извършено престъпление. Когато наказващият орган е извършил разпореждане с веществени доказателства или е отнел вещи в полза на държавата, съответният акт ще може да се обжалва и от собственика на вещите. Тези промени са в унисон с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, предвиждащ гражданите и юридическите лица да могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, с чл. 6, ал 1 от ЕКПЧ, предвиждащ, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, и с чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧ относно правото на необезпокоявано ползване на притежания.

Друга гаранция за упражняване правото на защита на лицата е увеличението на процесуалните срокове. Срокът за депозиране на възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение се увеличава от 3 на 7 дни, а срокът за оспорване на наказателни постановления и другите актове на наказващия орган – от 7 на 14 дни. Така гражданите и бизнесът ще имат повече време да организират защитата на своите права и законни интереси.

С проекта се предвиждат и повече превантивни антикорупционни мерки при осъществяване на контролната и санкционна дейност на администрацията — предвижда се отправяне само на писмено, но не и на устно предупреждение при маловажен случай на нарушение и ограничаване правото на субективна преценка на наказващия орган относно това, кога е налице маловажен случай, чрез създаване на законова дефиниция на това понятие; разширява се кръгът на лицата, които могат да искат възобновяване на производството; ограничава се субективната преценка на наказващите органи за размера на санкцията, в случай на сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство; въвеждат се ясни правила кога лице с правомощие на актосъставител, не следва да съставя акт за установяване на административно нарушение или са налице основания за отвод на наказващия орган, сроковете и реда за отвод на наказващия орган; лимитират се основанията за прекратяване на производството и реквизитите на мотивираната резолюция; предвижда се задължение за наказващия орган да изложи мотиви в наказателното постановление по отношение на вида и размера на наложената административна санкция.

Предлага се осъвременяване на института на възобновяване на административнонаказателното производство чрез прецизиране на подлежащите на възобновяване актове и сроковете за това. Допълват се и основанията за възобновяване с нови такива – когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на ЕКПЧ, което има съществено значение за делото или преписката; когато вследствие допуснато съществено нарушение на процесуалните правила правоимащите лица са били лишени от възможността да участват в административнонаказателното производство или не са били надлежно представлявани; когато с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите, в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на наказателното постановление и др.

Предвижда се при противоречива или неправилна практика по приложението на ЗАНН да се произнасят съвместно съответните колегиите на ВАС и ВКС с оглед спецификите на административното наказване. Разширява се също така кръгът на органите, които могат да инициират тълкувателна практика на върховните съдебни инстанции чрез включване на Министерския съвет, всички министри и колективни органи на власт, създадени със закон и отговарящи за изпълнението на съответния нормативен акт.

Следвайки заложените от правителството цели за развитие на електронното управление, се урежда възможността, при изрично заявено желание от нарушителя, наказателното постановление да му се връчва чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.

С оглед на развитието на дигиталното общество и запълването на празноти в закона се урежда териториалната компетентност на наказващите органи за нарушения, извършени в киберпространството.

Възнаграждението за един час нощен труд става най-малко 1 лев

Допълнителното възнаграждение за всеки час нощен труд ще се увеличи най- малко на 1 лев. От 1 януари 2021 г. новият размер на ставката ще е четири пъти по- висок в сравнение с досегашната й стойност от 0,25 лв. Това реши правителството с приемането на промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно новия механизъм размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се обвързва с минималната работна заплата и става 0,15 на сто от нея за всеки отработен нощен час или за част от него, но не по-малко от един лев.

По този начин размерът на добавката ще се актуализира съобразно темповете на нарастване на заплащането и ще се гарантира прозрачност и прогнозируемост при определяне на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.

Ставката не е променяна от 2007 г., когато минималната заплата в страната е била 180 лв. Повишаването й ще увеличи доходите на над 436 000 работещи, които полагат нощен труд.

Изменя се Наредбата за допълнителните мерки за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението.

С наредбата се определят процедурите за оценяване на съответствието на конкретните продуктови групи от обхвата на приетите, съгласно чл. 15 на Директива 2009/125/ЕО регламенти на Комисията. До 2017 г. бяха приети 28 регламента, което е отразено в наредбата.

През 2019 г., след отмяната на 9 регламента на Комисията и изменението на други 3 регламента, определящи изисквания за екопроектиране на продукти, свързани с енергопотреблението, в „Официален вестник“ на ЕС бяха публикувани общо 10 нови регламента на Комисията за определяне на изисквания за екопроектиране. С 8 от регламентите са актуализирани изискванията за съответните продуктови групи, а с останалите 2 регламента са въведени изисквания за две нови групи продукти.

Засегнатите продуктови групи са: сървъри и продукти за съхранение на данни; електронни екрани; външни електрозахранващи устройства; домакински съдомиялни машини; светлинни източници и отделна пусково-регулираща апаратура; електродвигатели и задвижвания с регулируема скорост на въртене; хладилни уреди; хладилни уреди с функция за директна продажба; битови перални машини и битови перални машини със сушилня; оборудване за заваряване.

Това налага наредбата да бъде изменена и допълнена, за да може да се осигури прилагането на процедурите за оценяване на съответствието за тези продукти, които попадат в обхвата на новите регламенти.

С приемането на изменението и допълнението на наредбата ще се постигне пълно съответствие на българското законодателство с изискванията на приетите съгласно чл. 15 на Директива 2009/125/ЕО регламенти по отношение на оценяването на съответствието им с изискванията за екопроектиране.

С близо 120 млн. лева ще бъдат подпомогнати земеделските стопани в страната по мярката

Covid-19 от ПРСР

С близо 120 млн. лева ще бъдат подпомогнати земеделските стопани в страната по мярката Covid-19 от на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР). Програмирането на извънредната мярка стана възможно по инициатива на България, която бе подкрепена в хода на преговорния процес от всички страни-членки на ЕС и след одобряване на осмо изменение на ПРСР от правителството. Въвеждането й цели намаляване на негативните последици за българските производители, предизвикани от пандемията.

Осигуряването на целевото финансиране ще спомогне за преодоляване на текущите трудности и ще осигури непрекъснатост на стопанската дейност на земеделски стопани, малки и средни предприятия. Подпомагането е разработено в три подмерки и ще се предоставя под формата на еднократно плащане.

Подмярка COVID-1 обхваща чувствителните сектори – „Плодове и зеленчуци“, „Маслодайна роза“ „Винени лозя“, „Декоративни растения“, „Животновъдство“ и „Пчеларство“. Размерът на помощта зависи от вида на стопанството.

По подмярка COVID-2 е предназначена за всички останали в областта на растениевъдството, свиневъдството и птицевъдството. Плащането по нея е 30 лв. за едно заето лице в стопанство, отглеждащо други селскостопански култури, извън допустимите за COVID-1. За отглеждащите свине – за едно заето лице в земеделско стопанство, ставката е 245 лв. и 430 лв. за едно лице е земеделско стопанство, отглеждащо птици. Таванът на финансова помощ за земеделските стопани по подмерките Covid -1 и Covid-2 е 7000 евро на един кандидат.

Подмярка COVID-3 включва подпомагане на малките и средни предприятия, преработващи първична земеделска продукция, извън обхвата на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Компенсацията е изчислена в два алтернативни варианта, като бенефициента избира по кой да кандидатства. Първият е 5 % от декларираните приходи от реализацията на преработената продукция за 2019 г. при условие, че има 20 % спад на приходите за 4 месеца през 2020 г. или 270 лв. на едно заето лице. Таванът на финансова помощ за предприятията по подмярка COVID-3 е до 50 хил. евро.

Определен е редът за ползване на помощ за основни туристически услуги за вътрешен туризъм

Министерският съвет прие решение за определяне на реда за ползване на помощ за основни туристически услуги за вътрешен туризъм и за приемане на списък на обектите по чл. 27, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

Лицата, имащи право на еднократната помощ, са лекари, медицински и немедицински специалисти, специализанти и други, извършващи помощни дейности в лечебните заведения за болнична помощ, служители на регионалните здравни инспекции, центровете за Спешна медицинска помощ и Националния център по заразни и паразитни болести, служители на районните здравноосигурителни каси, командировани в регионалните здравни инспекции, служители от системата на Министерството на труда и социалната политика и от системата на Министерството на вътрешните работи и от Националното ТОЛ управление, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID-19.

Помощта ще се предоставя за ползване на основни туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв. за не по-малко от 7 нощувки в обекти или категоризирани или регистрирани места за настаняване, като ще се изплаща авансово в 14-дневен срок преди ползването й въз основа на издадената заповед.

Средствата за помощта ще се изплащат чрез бюджетите на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на отбраната. Помощта не се включва в облагаемия доход на лицето и за нея не се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски.

Помощта за туристически услуги може да се ползва от изброените групи лица еднократно в срок до 30 ноември 2021 г. Отпускането й ще допринесе, от една страна, за възстановяване на силите на хората, работещи на първа линия в борбата с COVID- 19, а от друга – до създаване на заетост и реализиране на приходи в обектите и категоризираните или регистрирани места за настаняване, което би подпомогнало обектите от туристическия бизнес – безспорно един от най-засегнатите от световната пандемия, предизвикана от COVID-19.

Правителството одобри организирането и осъществяването на защита на правата и интересите на България пред Съда на ЕС по приетите законодателни актове по

Пакет Мобилност I

Правителството одобри действията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков за организиране и осъществяване защитата на правата и интересите на България пред Съда на Европейския съюз по приетите законодателни актове по Пакет Мобилност I. Одобрено е и приложеното Писмо за ангажимент (Engagement Letter) за ангажиране на експертна помощ за осигуряване защита на правата и интересите на Република България пред Съда на Европейския съюз по приетите законодателни актове по Пакет Мобилност I.

Срокът на оспорване на посочените актове пред Съда на Европейския съюз е приблизително два месеца от тяхното публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз. Българската страна поддържа необходимия контакт по темата и с другите държави-членки от т. нар. група „единомислещи“ държави – Полша, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Кипър, Естония, Румъния. За подготовката на необходимите правни и фактически аргументи и всички относими доказателства с цел изготвянето на проект на позиция, за сезирането на Съда на Европейския съюз и осъществяване на процесуалното представителство пред Съда, е необходима качествена и специализирана експертна помощ. Целта е да се подготви документ, който със съответните изменения, (ако такива са необходими съгласно изисквания/бележки на българските власти), да бъде основа на проект на позиция, съответно и на жалба пред Съда на Европейския съюз.

Одобрено е споразумение във връзка с борбата с пандемията от COVID-19

Министерският съвет одобри Споразумение, с което Европейската комисия се упълномощава да сключи от името на участващите държави-членки, предварителни споразумения с производители на ваксини за покупка на ваксини за целите на борбата с пандемията от COVID-19, при условията на последваща ратификация.

Включилите се в Споразумението държави-членки ще придобият възможността на следващ етап да закупят дози ваксини от производителите на базата на предварителните споразумения за покупко-продажби. Инициативата на Европейската комисия цели за държавите-членки (в т.ч. и България) да се създадат условия за осигуряване на антивирусни ваксини за борба с пандемията от COVID-19. Политиките за ваксинация остават по преценка на държавите-членки.

Правителството на Република България прие горното решение с цел осигуряване на достъп до ваксини за COVID-19. България ще се счита за страна по Споразумението след неговата ратификация от Народното събрание.

Удължава се срокът на извънредната епидемична обстановка до 31 юли

Министерският съвет прие Решение за удължаване срока на обявената извънредна епидемична обстановка до 31 юли 2020 г.

Пандемията от COVID-19 продължава да представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб. По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията към 9 юли в света са регистрирани 12 017 118 заболели от COVID-19, в това число 549 276 починали. От тях 1 567 717 случая или 13,05% са заболелите на територията на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с общ брой починали – 178 826 или 32,56% от всички докладвани смъртни случаи от новия коронавирус.

В България към 9 юли т.г. са съобщени 6 342 заболели и 259 починали от COVID- 19. За периода от 9 юни до момента се отчита значително завишаване на броя на дневно регистрираните случаи в страната.

Удължаването на извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, ще даде възможност да се засили прилагането на временни противоепидемични мерки, с цел ограничаване разпространението на заболяването и опазването на живота и здравето на гражданите.

България продължава да настоява за амбициозно финансиране на традиционните политики на ЕС

Кохезионната и Общата селскостопанска политика остават сред приоритетите за България в следващата Многогодишна финансова рамка, като страната ни ще настоява за амбициозното им финансиране. Това е част от позицията за предстоящото заседание на Европейския съвет, одобрена днес от Министерския съвет. Заседанието ще се проведе на 17-18 юли в Брюксел и ще бъде първото присъствено от началото на пандемията.

На него ще бъдат обсъдени Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. и Планът за възстановяване.

Постигането на своевременно политическо споразумение е от ключово значение за незабавното прилагане на мерките по настоящата Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г. и стартирането на новите програми за финансовия период 2021-2027 г. В това отношение България е готова за конструктивни дискусии и преговори с оглед постигането на балансирано и навременно споразумение.

Одобрени са промени по бюджета на Министерството на здравеопазването

Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г, за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер на 16 934 791 лв„ във връзка с увеличаване капитала на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.

Средствата ще бъдат използвани за строителство на нова сграда – диагностично- лечебен корпус за клинични звена по педиатрични и онкологични специалности. Предвижда се изграждане на нов болничен корпус по Педиатрия и Онкология, върху собствен терен, в База 2 на лечебното заведение, с цел реализиране на концепцията за създаване на модерно детско лечебно заведение в гр. Пловдив, обслужващо пациентите от цяла Югоизточна България.

Учредява се „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД

Министерският съвет прие Разпореждане за учредяване на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, гр. София.

Предметът на дейност на дружеството е извършване на всички разрешени от закона дейности, свързани с организацията и контрола по изграждането и пускането в експлоатация на обект от национално значение: „Изграждане на Национална многопрофилна детска болница“, както и всякаква друга, незабранена от закона дейност. Правата на държавата ще се упражняват от министъра на здравеопазването.

Дружеството е с капитал в размер на 100 000 000 лв., формиран, чрез парична вноска на държавата, внесена, както следва: 30 000 000 лв. – към момента на вписване на дружеството; 50 000 000 лв. – до 1 година след вписването на дружеството; и 20 000 000 лв. – до 2 години след вписването на дружеството. Средствата, необходими за изграждане на Националната педиатрична болница са предвидени по бюджета на Министерство на здравеопазването за 2020 година и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г.

По този начин се създава единна структура, която да осъществява организацията и контрола по изграждането на Националната детска болница, до завършването й като строителен обект, окомплектоването й с оборудване и медицинска апаратура и превръщането й в готовност за работа като лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.