УМБАЛ Каспела е определена за университетска болница
Министерският съвет взе решение за определяне на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Каспела“ ЕООД – Пловдив за университетска болница.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, университетските болници са многопрофилни или специализирани, определени от Министерския съвет. В тях се осъществяват дейности по всяко от следните направления: клинично обучение на студенти и докторанти по медицина и/или дентална медицина и/или фармация; клинично обучение на студенти по специалности от професионално направление „Здравни грижи“; следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи.
Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои от лечебните заведения или техни клиники или отделения, получили „много добра“ или „отлична“ акредитационна оценка за дейностите по клинично обучение на студенти и докторанти и следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и специалисти по здравни грижи, придобиват правата на университетски болници/клиники или отделения за срока на акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването се прави въз основа на мотивирано искане от съответния ректор на висшето училище, съгласувано с ръководителя на лечебното заведение.
Приет е План за действие за 2020 г. за борба с измамите и защита на финансовите интереси на ЕС
Министерският съвет прие Плана за действие за 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2014 – 2020.
Документът поставя ясна годишна рамка за достигане на заложените стратегически и оперативни цели. Дейностите надграждат постигнатите до момента резултати, като е осигурена необходимата приемственост с плана за действие за предходната година.
На 4 декември 2019 г. Планът за действие за 2020 г. бе обсъден и приет на заседание на членовете на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (Съвета АФКОС). Документът е изготвен и в тясна комуникация с Прокуратурата на Република България.
Определено е ново възнаграждение на изпълнителния директор на НАП
Със свое решение правителството увеличи основната месечна заплата на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Галя Димитрова на 5 500 лева, считано от 01.01.2020 г. Увеличението е свързано с повишаването на разходите за персонал в бюджетните организации за 2020 г.
При формиране на основната месечна заплата е отчетен водещият принос на изпълнителния директор на приходната администрация за успешното изпълнение на основните стратегически и оперативни цели на НАП за 2019 г., свързани със събираемостта на приходите и доброволното изпълнение на задълженията.
Обезщетения ще бъдат изплатени по три решения на ЕСПЧ
Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 18 254 лв. обезщетения в изпълнение на три решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 10.10.2019 г. – 12.12.2019 г.
По делото „О. Д. срещу България“ жалбоподателят е сирийски гражданин. Пред ЕСПЧ той твърди, че ако бъде експулсиран в Сирия, има опасност за живота му и риск да бъде подложен на нечовешко и унизително отношение, в нарушение на чл. 2 (правото на живот) и чл. 3 (забраната за изтезания) от Конвенцията. ЕСПЧ напомня, че чл. 3 поставя абсолютна забрана едно лице да бъде експулсирано в държава, в която има реален риск да бъде подложено на отношение, противоречащо на тази разпоредба, дори когато същото лице представлява заплаха за националната сигурност на експулсиращата държава. Според ЕСПЧ в настоящия случай такъв риск е налице и приема, че ако жалбоподателят бъде експулсиран в Сирия, би било налице нарушение на чл. 2 и 3 от Конвенцията. Съдът счита, че изводът за нарушение представлява достатъчна обезвреда и присъжда на жалбоподателя единствено сумата от 2500 евро за разходи и разноски.
По делото „Думагас срещу България“ жалбоподателят е дружество, регистрирано в Румъния и осъществяващо транспортни и логистични услуги. Митническите органи откриват недекларирани стоки в три камиона на жалбоподателя. Камионите са иззети като веществени доказателства. Междувременно, срещу водачите на камионите са образувани наказателни производства за контрабанда, които завършват със споразумения, включващи отнемането на камионите. В решението си ЕСПЧ разглежда оплакванията само в светлината на чл. 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) и се позовава изцяло на решението си по делото „UNSPED РАКЕТ SERVISI SAN. VE TIC. А.S.срещу България“, като счита, че е нарушен балансът между правото на жалбоподателя на защита на притежанията му и обществения интерес. По отношение на справедливото обезщетение и доколкото жалбоподателят не е представил конкретни искания за обезщетение за причинените вреди, Съдът му присъжда само направените разходи и разноски в размер на 800 евро.
По делото „Илиева срещу България“ през 2010 г. апартаментът на жалбоподателката и помещенията на компания, управлявана от нея, са претърсени от полицейски служители, които не представят съдебно разрешение. Иззети са вещи и от двете места. На следващия ден Окръжен съд Добрич одобрява протоколите от претърсванията. Като се позовава изцяло на предходната си практика по сходни дела срещу България, Съдът приема, че претърсванията на апартамента и офиса на жалбоподателката са представлявали незаконна намеса в правата й по чл. 8 – право на зачитане на личния и семеен живот. Върху претърсванията не е осъществен предварителен съдебен контрол и не е извършен ефективен последващ контрол, тъй като съдията само е подписал протоколите, без да изложи причини за одобряването им. ЕСПЧ присъжда на жалбоподателката сумата от 6000 евро за претърпените от нея неимуществени вреди и 33,30 евро за разходи и разноски.
Моторен кораб „Атанас Димитров“ ще бъде предложен за приватизация
Правителството ще предложи на Народното събрание да вземе решение за приватизация на моторен кораб „Атанас Димитров“, част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД (БМКЦ). По своето предназначение м/к „Атанас Димитров“ няма пряко отношение, не се използва и не е необходим за дейността на дружеството, а поддръжката му е свързана с неоправдани разходи. В случай, че Народното събрание вземе решение за приватизация, процедурата за това ще бъде реализирана от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Съгласно друго правителствено решение част от имот – публична държавна собственост е обявена за частна държавна собственост. Имотът представлява помещение, с площ 211,05 кв.м, в сграда на ул. „Независимост“ № 5, в Добрич. Помещението се стопанисва от областния управител на Добрич и с обявяването му за частна държавна собственост ще се даде възможност за по – ефективното му управление в бъдеще, като се отдава под наем. Приходите от това ще постъпват в държавния бюджет.
МОН и ИА „ОПНОИР“ ще си сътрудничат с МБВР
Правителството одобри проект на Споразумение между Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ („ОПНОИР“) и Международната банка за възстановяване и развитие. Страните ще подпишат Споразумение за консултантска помощ със срок на продължителност от 22 месеца от датата на подписване на документа.
Международната банка за възстановяване и развитие ще подпомогне подготовката на Стратегическата рамка за образование до 2030 г., както и ще извърши анализ на публичните разходи за наука и иновации и ще зададе насока за новите политики и инвестиции в областта на науката. Също така банката ще подпомогне и процеса на програмиране на Оперативна програма за наука и образование за периода 2021-2027 г.
Стойността на консултантската помощ е 2 794 189 евро, съфинансирани от Приоритетна ос 4 „Техническа помощ“ на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 и бюджета на Министерство на образованието и науката.
Одобрена е българската позиция за участие в Десетия Световен градски форум
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в десетия Световен градски форум, който ще се проведе в Абу Даби, ОАЕ, в периода 8 – 13 февруари 2020 г.
Темата на десетия Световен градски форум е Градове на възможностите: свързване на културата и иновациите. Основната тематика, избрана за тази сесия на Световния градски форум, има за цел да бъде обсъдена реализацията на визията на градовете през призмата на културата и иновациите. В много отношения културата може да се разглежда като четвърти стълб на устойчивото развитие, редом до опазването на околната среда, развитието на икономиката и социалния аспект. Същевременно, градовете са центрове за иновации, които често се използват за справяне с широк спектър градски предизвикателства – управление на водата, устойчива мобилност, сигурност, управление на отпадъците и възобновяема енергия и т.н.
Форумът отново поставя фокус върху Новия градски дневен ред на ООН като инструмент и ускорител за постигане на Дневния ред за устойчиво развитие 2030 и целите за устойчивото развитие.
Одобрени са резултатите от участието на България в заседание на Съвета на ЕС, част „Енергетика”
Министерският съвет прие днес резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, което бе проведено на 4 декември 2019 г. в град Брюксел, Белгия.
Участниците в заседанието дискутираха енергийните приоритети на новия състав на Европейската комисия. България отбеляза, че преходът към чиста енергия трябва да бъде плавен и справедлив към всички държави-членки, при отчитане на националните специфики на енергийните системи и географските особености. Важно значение в процеса има създаването на атрактивни стимули и инструменти за планиране и привличане на финансови ресурси, които са ключови за успешното изпълнение на климатичните цели на ЕС в дългосрочен хоризонт.
В рамките на заседанието Европейската комисия информира за статуса на тристранните разговори с Украйна и Русия и представи резултатите от международни инициативи и срещи в областта на енергетиката, проведени през последните месеци. Делегацията на Хърватия представи програмата на новото ротационно председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2020 г.
Правителството прие промени в състава на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти
Министерският съвет прие Решение за промяна в състава на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП). Като член на Съвета е освободена проф. Ирина Николова Николова. Мястото й заема проф. Маноела Методиева Манова-Овчарова.
Проф. Маноела Манова-Овчарова е член на Управителния съвет (2010-2013 г.) на Български фармацевтичен съюз, на Българското научно дружество по фармация, на Международно общество за фармакоикономически проучвания и анализи и на Балкански медицински съюз.
Одобрени са резултатите от заседанието на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество
Министерският съвет одобри резултатите от XVII-то заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно- техническо сътрудничество.
Заседанието бе проведено на 16 и 17 септември 2019 г. в резиденция „Евксиноград“, гр. Варна. Съпредседатели на междуправителствената комисия са Теменужка Петкова, министър на енергетиката на Република България и Денис Мантуров, министър на промишлеността и търговията на Руската федерация.
Двете страни обсъдиха въпроси от основните области на двустранното сътрудничество: взаимна търговия, инвестиции, енергетика, селско стопанство, туризъм, транспорт, строителство и благоустройство, отбрана, спорт, научно- техническо и иновационно сътрудничество и др. Бяха набелязани съгласувани мерки за разширяване и задълбочаване на деловите връзки в областите от взаимен интерес.
В рамките на заседанието на междуправителствената комисията се състоя българо- руски бизнес форум с последващи двустранни срещи, организиран от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия от българска страна и Министерството на промишлеността и търговията от руска страна. От българска страна във форума взеха участие представители на около 60 компании от различни браншове: енергетика, машиностроене, туризъм, консултантски услуги, фармация, транспорт и логистика, битова химия и др.
Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, с което се предвиждат промени и в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Промените целят повишаване степента на защита на стратегическите за страната обекти и подобряване функционалността на специализираните административни дирекции в Държавна агенция „Национална сигурност“, както и намаляване на административната тежест за задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари субекти.
След влизането в сила на Постановлението ще се постигне извършването на по-надеждни проверки в процедурата по издаване на разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Ще се подобри и физическата сигурност на стратегическите обекти при посещения от страна на представители на международни организации. По отношение на структурните звена на Държавна агенция „Национална сигурност“ ще се оптимизира осъществяването на информационно-аналитичната дейност от значение за националната сигурност. Посредством промените в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари ще се намали административната тежест за задължените субекти.
Правителството прие промени в три нормативни акта
Министерският съвет прие промени в три нормативни акта -Устройствения правилник на Министерството на образованието и науката (УПМОН), Постановление № 13/31.01.2018 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката и Постановление № 148/ 24.07.2017 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването.
Измененията и допълнения на Устройствения правилник на МОН имат за цел да обезпечат изпълнението на задълженията за административните органи по Закона за киберсигурност, както и по Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. Създава се Звено за мрежова и информационна сигурност на пряко подчинение на министъра за осъществяване на функции, свързани с организирането, управлението и прилагането на мерки за мрежова и информационна сигурност в министерството. Обособява се също така и нова дирекция „Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие“, която обединява функциите на настоящите дирекции „Политики за стратегическо развитие“ и „Квалификация и кариерно развитие“. Целта е постигане на по-добро административно управление на процесите и оптимизиране на числеността.
Актуализират се и функциите на дирекция „Професионално образование и обучение“ в изпълнение на политиките на МОН за осигуряване чрез дуално обучение на съответствие с търсенето на пазара на труда.
Промените включват и Националния център за информация и документация (НАЦИД) към министъра на образованието и науката. Във функциите му преминават още три нови дейности – поддържането на Регистъра на академичния състав на висшите училища, администриран до сега от дирекция „Виеше образование” на МОН; създаване и поддържане на Национален портал за отворен достъп до научна информация; организирането и поддържането на информационна система е различни регистри. Поради допълнително възложените задачи НАЦИД ще разполага с още четири щатни броя. Увеличението е за сметка на намаляване на общата численост на МОН с два щатни броя и на общата численост на Регионалните здравни инспекции в системата на здравеопазването – с два щатни броя, което е съгласувано с Министерството на здравеопазването.
Близо 13 000 безработни ще започнат работа по Националния план за действие по заетостта
през 2020 г.
Правителството прие Националния план за действие по заетостта за 2020 г. В него се предвижда 12 918 безработни да започнат работа по програми и мерки, а над 11 824 лица да бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Предвидени са средства за обучение по ключови компетентности на 1 200 заети лица в средни, малки и микро предприятия. Финансирането на заложените дейности ще бъде в рамките на утвърдените средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда – 73 млн. лв.
В резултат от реализирането на заложените в плана действия, програми, проекти и мерки през 2020 г., се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 4.1 %, а заетостта във възрастовата група 20-64 години да достигне 75%.
Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост ще бъдат съобразени с минималната работна заплата, която от началото на 2020 г. е 610 лева при пълен работен ден. През настоящата година се увеличава субсидирането на средствата за трудово възнаграждение – от 450 лв. на 500 лв. месечно за наемането на едно лице по мерки от Закона за насърчаване на заетостта. При осигуряване на работа на безработни с виеше образование ще се субсидират 550 лв., както и дължимите осигуровки. Останалата част от трудовото възнаграждение ще се осигурява от работодателя.
Повишават се и средствата за започване на самостоятелна стопанска дейност от безработни лица, регистрирали микро предприятие. Те ще могат да получат до 4000 лв. съобразно одобрения бизнес проект, което е с 1500 лв. повече в сравнение с предходната година.
От 2020 г. се предвижда да се увеличи трудовото възнаграждение на младежите включени в програма „Старт на кариерата“ (от 650 лв. на 700 лв.); на младежките медиатори към общините (от 680 лв. на 730 лв.); на психолозите и мениджърите на случай (от 700 лв. на 750 лв.); на ромските медиатори със средно образование (от 600 лв. на 650 лв.); на ромските медиатори с виеше образование (от 650 лв. на 700 лв.) по програма „Активиране на неактивни лица“.
През 2020 г., стартира изпълнението на Национална програма „Предоставяне на грижи в домашна среда”. Програмата ще осигури заетост на 2 400 безработни като домашни помощници за предоставяне на персонална грижа в домашна среда. Финансирането е в размер над 16.5 млн. лв., осигурени от държавния бюджет.
По регионалните програми за заетост на 28-те области се предвижда през 2020 г. работа да започнат 1000 безработни, а по проект „Красива България” ще се осигури заетост на 230 души.
Отхвърлена е претенция на „Шопов транс“ ООД за възстановяване на платени суми за специално ползване на пътищата
Министерският съвет прие решение, с което отхвърля претенция на „Шопов транс“ ООД, предявена за възстановяване на заплатени от дружеството такси по Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Платените суми на обща стойност 16 647,73 лв. са за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях за периодите от 06.10.2009 г. до 26.04.2011 г. и от 04.07.2011 до 07.04.2014 г. Те са начислявани и събирани по отменената от Върховния административен съд през 2018 г. разпоредба от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно Закона за пътищата специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. В случая това е Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като издадените в полза на „Шопов транс“ ООД разрешения касаят търговски обект „Бензиностанция, газостанция, автомивка и търговия“ в обслужващата зона на второкласния републикански път II-44 Обходен път Севлиево – Велико Търново – Севлиево – Габрово.
На дружеството са начислявани и събирани такси за специално ползване на пътищата въз основа на действащата към онзи момент разпоредба от Тарифата за таксите, които се събират от АПИ /в сила от 09.09.2008 г./. Съгласно Административно- процесуалния кодекс за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт /Тарифата/ до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Определено е наличието на основен интерес при реализация на превоза на отбранителни продукти по договорите за доставка на самолети F-16 Block 70
Министерският съвет на Република България прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан с реализация на превоза на отбранителни продукти по сключените международни договори за доставка на самолети F-16 Block 70, изпълнявани по програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ (FMS).
Превозът на отбранителните продукти, свързани с изпълнението тези договори, ще бъде организиран чрез Агенцията на НАТО по поддръжка и придобиване (NSPA), която и в момента осигурява услуги за транспорт по програма FMS за държавите-членки на НАТО.
