По ОПРР се пренасочва допълнителен ресурс за здравеопазване, енергийна ефективност, образование и ремонт на пътища
Близо 110 млн. лв. от резерва за изпълнение на проекти от приоритетните оси „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ и „Регионална социална инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. се пренасочват към проекти за здравеопазване, енергийна ефективност, образование и ремонт на пътища. Правителството одобри промяната по предложение на Управляващия орган на програмата след преглед на нейното изпълнение и необходимостта от преразпределяне на разполагаемия финансов ресурс.
25 млн. лв. ще бъдат насочени допълнително за изпълнение на мярката „Подкрепа за енергийната ефективност в опорни центрове в периферните райони“. По нея се финансират проекти за подобряване на енергийната ефективност на административни и жилищни сгради в 28-те по-малки града. Санирането им води до намаляване на крайното енергийно потребление, емисиите на парникови газове и спомагат за постигане на индикативните национални цели за пестене на енергия.
С 20 млн. лв. ще бъде увеличена Приоритетна ос „Регионална здравна инфраструктура“. Ресурсът ще бъде предоставен за купуване на медицински хеликоптер и осигуряване на необходимата инфраструктура за неговото използване, като по този начин освен подобрено качество на медицинските услуги ще може да бъде предоставяна и по-навременна помощ при спасителни действия. Мярката кореспондира с националното значение на качеството и обхвата на спешната медицинска помощ и идентифицирани нужди от страна на Министерството на здравеопазването.
Малко над 57 млн. лв. ще бъдат пренасочени за подобряване на свързаността с европейската TEN-T пътна мрежа. Средствата са по приоритетна ос „Регионална пътна инфраструктура“ за рехабилитация на участъци от републиканската пътна мрежа. Предвижда се е част от ресурса в размер на 2 млн. лв. да се финансира и внедряване на интелигентни системи, които да подпомогнат осигуряването на високо равнище на безопасност и сигурност на пътната инфраструктура.
Над 6 млн. лв. ще бъдат допълнителните средства за приоритетна ос „Регионална образователна инфраструктура“. Те ще се изразходят за подобряване на регионалната образователна инфраструктура, като ще бъде осигурена възможност за осигуряване на съвременно спортно оборудване в средните училища.
В изготвените предложения за промени в оперативната програма се предвижда включване на нови бенефициенти и партньори, с оглед да се гарантира успешното прилагане на допълнителните мерки, насочени към надграждане на подкрепяните дейности.
Предлаганите изменения в ОПРР 2014-2020 бяха обсъдени и одобрени на проведеното 15-то заседание на Комитета за наблюдение на програмата, като бе взето и решение да бъдат предприети необходимите действия за промяна на оперативната програма, включително водене на преговори със службите на Европейската комисия до окончателното одобрение на изменението.
Промените в ОПРР 2014-2020 не водят до увеличаване на общия ресурс в бюджета на програмата или промяна в размера на планираното национално финансиране. Не се нарушават регламентираните изисквания за тематична концентрация и минимални размери на разпределените средства.
Правителството предлага полковник Юлиян Радойски да бъде назначен на длъжността „Началник на ВВВУ „Георги Бенковски”
Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да назначи полковник Юлиян Радойски на длъжността „Началник на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски” и да го удостои с виеше офицерско звание „бригаден генерал”, считано от 01.01.2020 г.
С друго свое решение Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде указ, с който да освободи генерал-майор Красимир Кънев от длъжността „Директор на Щаба на отбраната“ и да го назначи на длъжността „Национален военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите“ в Монс, Белгия, считано от 01.01.2020 г.
Правителството прие промени в състава на Надзорния съвет на НОИ
Министерският съвет прие Решение за промени в състава на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. По закон надзорът се състои от по един представител на всяка от национално представителните организации на работодателите и синдикатите и равен на тях брой членове, определени от правителството, един от които задължително е заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Във връзка с Решение на Народното събрание от 3 декември за персонални промени в Министерския съвет се освобождава досегашният член на правителството в Надзорния съвет на НОИ Бисер Петков и се определя нов член – Деница Сачева.
Също така, по предложение на Министерството на финансите от състава на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт е освободена Илияна Владова, като за нов член се определя Росица Спасова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
България ще участва с национални щандове на Международното изложение „Зелена седмица Берлин 2020“ и на Международния салон на сиренето и млечните продукти в Париж
Правителството прие решение за участие на България с национален щанд на най-мащабното Международно изложение за селско стопанство и хранителна промишленост и градинарство „Зелена седмица Берлин 2020“. То ще се проведе в периода от 17 до 26 януари 2020 г. в Берлин, като страната ни ще участва за 31-ви път. Събитието предоставя възможност на българските изложители да покажат своите продукти и да популяризират родни храни и напитки пред германските потребители и пазар.
За първи път България ще участва с национален щанд на Международния салон на сиренето и млечните продукти в рамките на Международното селскостопанско изложение „СИА 2020“, което ще се проведе от 23 до 26 февруари 2020 година в Париж. Събитието предоставя на българските изложители възможността да промотират качествата на бялото саламурено сирене, българското кисело мляко и млечните продукти. Пред френските и чуждестранни потребители ще бъде популяризирана уникалната българска бактерия – Лактобацилус булгарикус.
Част от разходите по подготовката и участието на България в двете изложения се предвижда да бъдат осигурени по линия на Държавна помощ „Помощ за участие в изложения“. Чрез нея ще бъдат подпомогнати българските производители, които ще участват в изложенията и са заети с първично производство на земеделска продукция в сектор „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ или извършват дейност в преработката на земеделски продукти.
Министерският съвет одобри заявяването на намерение за участие на Република България в
19-то захранване на Международната асоциация за развитие
Правителството одобри заявяването от българска страна на намерение за участие като контрибутор с финансов принос в 19-то захранване на Международната асоциация за развитие (MAP).
В съответствие с решението на Министерския съвет заявяването от Република България на намерение за финансов принос в размер на 2,7 млн. евро се обвързва с изпълнение на вътрешноправните процедури на българската страна и сключване на споразумение за финансов принос с Асоциацията при условие за последваща ратификация. Република България е поканена да заяви свой принос по обсъжданото в момента 19-то захранване, докато заявлението на страната ни за членство в MAP се разглежда.
MAP е създадена през 1960 г. и е единствената от 5-те организации от Групата на Световната банка, в която към момента България не членува. Асоциацията допълва дейността на Международната банка за възстановяване и развитие, като подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира с облекчаване на дълг по линия на различни инициативи.
В MAP към момента членуват всички държави-членки на Европейския съюз (ЕС) с изключение на България и Малта, като повечето от страните участват като контрибутори и се включват в отделните захранвания на институцията с безвъзмезден донорски принос.
Поканата към България за участие като контрибутор в 19-то захранване на MAP и заявяването на намерение за подобно участие е с разбирането, че наред с членството на страната в Асоциацията, то ще укрепи ролята и видимостта на страната ни в международната общност.
Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени по бюджетите на МФ, МП, МТСП, МОСВ, МРРБ и МТИТС
Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г. От тези вътрешнокомпенсирани промени 500 000 лв. се предоставят по бюджета на Националния компенсационен жилищен фонд за изплащане на нововъзникнали задължения за левови компенсации на граждани, отговарящи на нормативно установените изисквания като притежатели на многогодишни жилищно-спестовни влогове. Средства в размер на 33 666 400 лв. се предоставят за изграждане и управление на отказоустойчива, резервирана, производителна, защитена и документирана информационна и комуникационна инфраструктура на Националната агенция за приходите, както и за доставка на мобилна рентгенова система и текуща издръжка по бюджета на Агенция „Митници“. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г.
Правителството одобри също вътрешнокомпенсирани промени в размер на 2 990 000 лева по бюджета на Министерство на правосъдието за 2019 г. Намаляват се утвърдените разходи по „Политика в областта на правосъдието“ и по бюджетна програма „Правна рамка за функционирането на съдебната система“ с общо 2 800 000 лв., както и утвърдените разходи по бюджетна програма „Администрация“ със 190 000 лв. Със същия размер средства се увеличават утвърдените разходи по „Политика в областта на изпълнение на наказанията“ по бюджетна програма „Затвори – изолация за правонарушителите“.
С вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. ще се покрие недостигът на средства по едни бюджетни програми на ведомството, за сметка на икономия на средства от други. 3 238 160 лв. е недостигът на средства по Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита. Тези средства ще бъдат компенсирани чрез намаление на разходите по други три политики, а именно – за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансовите инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда; политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, подобряване качеството на превантивния и текущ контрол в строителството и на строителните продукти; бюджетна програма „Ефективна администрация и координация“. По тези политики има икономия на средства в резултат на нисък процент усвояване на предвидения финансов ресурс за тях. Промяната е в рамките на утвърдените разходи по бюджета на МРРБ за 2019 г. и не води до въздействие върху държавния бюджет.
Вътрешнокомпенсирани промени се правят и на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. Преразпределението ще доведе до преструктуриране на предварително разчетения финансов ресурс с цел обезпечаване на нормалното функциониране на основните структури към министъра на труда и социалната политика през 2019 г. и постигане на заложените основни стратегически и оперативни цели на министерството.
Вътрешнокомпенсираната промяна по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2019 г. има за цел преразпределение на средства във връзка с реализирани икономии по политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда и политика в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост. Промените няма доведат до допълнителни разходи по бюджета на МОСВ, тъй като промяната се извършва в рамките на утвърдените разходи по бюджета на ведомството.
Промените по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г. касаят преразпределяне на утвърдените разходи между политиките и програмите, като също не се променя общият бюджет на министерството.
Правителството одобри 8 835 770 лв. за обезщетения в сферата на образованието
8 835 770 лв. ще получат общините за изплащане на обезщетения на персонала след прекратени правоотношения през месеците септември-октомври 2019 г. Средствата за обезпечаване на Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2019 година ще се осигурят от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г. и чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет за настоящата година.
Споразумение между МОСВ и Световна банка се удължава до 31.05.2020 г.
Министерският съвет одобри и предложи на Народното събрание да ратифицира изменение на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 4.12.2019 г.
С решението се удължава срокът на действие на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги до 31.05.2020 г. Целта е да се осигури ефективно изпълнение на договорените практически дейности по Плана за изграждане на капацитет за изпълнение на Дейност №3 „Институционална координация и ангажираност“. С изпълнение на Споразумението Световна банка оказва съдействие на МОСВ за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, фини прахови частици и амоняк в атмосферния въздух.
Споразумението се финансира със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове 2014-2020 г., предоставени чрез Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“. Изменението на споразумението не засяга общата бюджетна рамка на проекта и не изисква допълнително финансиране.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството разреши продажба на два високоволтови електропроводи, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, разположени на територията на клон „Черно море“. Продажбата на активите ще се осъществи чрез пряко договаряне с „Електроразпределение Север“ ЕАД при начални цени не по-ниски от пазарната стойност, определена от независим оценител.
На Териториалната дирекция на НАП – Велико Търново се предоставя безвъзмездно имот – публична държавна собственост. Имотът с площ 31,18 кв. м. включва две помещения на първи етаж в сграда, намираща се на пл. „Център“ № 2 във Велико Търново. Досега в тях работеше Националната служба за съвети в земеделието към Министерството на земеделието, храните и горите, но службата ще бъде преместена в други две стаи, на втория етаж, в сграда на ул. „Христо Ботев“ № 2 в града.
Българският институт по метрология и Патентното ведомство на Република България получават управлението на държавни имоти. Институтът ще управлява едноетажна сграда с площ 61 кв. м на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 54 в София. Имотът вече е предоставен за нуждите на БИМ. Самостоятелен обект с площ 64,74 кв. м в административна сграда на столичния бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 526 получава Патентното ведомство на Република България.
Одобрено е финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите
Правителството прие Решение, с което одобрява финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
От бюджета на Министерството на икономиката на Община Божурище ще се предоставят средства за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура. Те ще бъдат отпуснати за реконструкция и рехабилитация на част от общински път Костинброд. Ремонтът се извършва във връзка със сертифициран проект по ЗНИ – „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД – „Разширение на производствен център на Кока-Кола в Костинброд, 2020“.
Временно се прекратява дейността на Посолството ни в Сана
Правителството прие решение за временно прекратяване на дейността на Посолството на Република България в Сана, Република Йемен от 1 януари 2020 г.
Ситуацията на несигурност в Република Йемен затрудняват дейността на посолството. Решението за временно затваряне на посолството в Сана ще позволи да бъдат спестени бюджетни средства за административни разходи.
Дейността на посолството ни в Република Йемен ще може да бъде възобновена, след като обстановката по сигурността в йеменската столица се нормализира.
За ратификация е предложено Споразумението в сферата на социалната сигурност между България и Квебек
Правителството предложи на Народното събрание да ратифицира Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек. Документът беше подписан на 19 септември в Квебек и ще влезе в сила на първия ден от четвъртия месец, следващ размяната на ратификационните документи.
Влизането в сила на това Споразумение ще даде възможност на хората, работили в България и в Квебек, да реализират както пенсионните права, зависещи от пребиваване по федералното законодателство на Канада, така и пенсионни права, зависещи от вноски по квебекския пенсионен план.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Министерският съвет одобри българската позиция за заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 16-17 декември в Брюксел. Очаква се министрите да продължат дискусията за Стратегическите планове от пакета за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Дискусията и обмена на мнения ще бъдат фокусирани върху изготвения от Финландско председателство доклад за напредъка. България поддържа позицията си за проява на по-висока финансова амбиция по отношение на дела на обвързаната подкрепа. От голямо значение за поддържане стабилността на доходите на земеделските стопани в уязвимите сектори е и запазването на преходната национална помощ и след 2020 г. По отношение развитието на селските райони и мониторинга на качеството на изпълнението, поддържаме позицията си, че въвеждането на годишни цели следва да отпадне и да бъде заменено от поставяне на цели в средата и в края на програмния период. В областта на рибарството се очаква да бъде прието Предложението за Регламент на Съвета за определяне на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси за 2020 година в Средиземно море и Черно море.
Правителството одобри също резултатите от проведеното на 18 ноември заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Тема на обсъждане беше пакетът за реформата на ОСП след 2020 г. относно климатичните и екологични цели на политиката. Предлага се въвеждане на единен процент или фиксирана сума за тях в рамките на целия бюджет на Стратегическия план за ОСП. Предложението на Председателството бе приветствано от голяма част от делегациите. Някои от тях подкрепиха гъвкавостта, което това предложение би предоставило на държавите-членки. Няколко министри използваха още веднъж възможността да заявят, че по-висока екологична и климатична амбиция следва да бъде съпътствана от адекватен бюджет за ОСП. В допълнение по темата за реформата на ОСП, Европейската комисия представи две предложения за Регламенти относно преходните правила за ОСП, които бяха одобрени от министрите. Беше представена декларация, изготвена по инициатива на България, за включване в Регламента за преходните правила на възможността за прилагане на Преходната национална помощ, на финансови нива, не по-ниски от тези за 2020 г. Документът бе подкрепен от делегациите на Кипър, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Латвия.
На 21 ноември в гр. Брюксел се проведе заседание на Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт, част „Култура и аудиовизия“. Приета бе Резолюция на Съвета на ЕС и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно културното измерение на устойчивото развитие. Финландското председателство бе включило в дневния ред на заседанието и дебат на тема: „Силни страни, иновационен потенциал и конкурентоспособност в световен мащаб на европейските културни, творчески и аудиовизуални индустрии“. По време на заседанието, българската делегация предостави и информация по темата: „Добри практики в областта на защитата на културно наследство – Връщане на археологически предмети на България“. Точката в дневния ред бе включена по искане на страната ни с цел да се подчертае необходимостта и важността от сътрудничество на ниво ЕС в борбата с трафика на културни ценности за защитата на общото европейското наследство за бъдещите поколения.
Прекратяват се три концесионни договора за добив на подземни богатства
Концесионният договор за добив на строителни материали – андезитобазалти, от находище „Бозалъка“ ще бъде прекратен едностранно от държавата поради неизпълнение на основни договорни задължения от страна на концесионера. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание. Концесионерът на находището – хасковското дружество „Финтекс“ ООД, не е превел необходимите концесионни плащания, не е предоставил банкова гаранция, обезпечаваща изпълнението на паричните задължения и задълженията, свързани с опазване на околната среда. Не са представени и годишни работни проекти, както и отчети за добитите количества строителни материали. Находище „Бозалъка“ се намира на територията на община Момчилград, област Кърджали. През май 2008 г. за него е сключен концесионен договор с 25-годишен срок с „Финтекс“ ООД.
Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми – флуоритова суровина, от находище „Лукина падина“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, след като правителството одобри искането на концесионера. Находище „Лукина падина“ се намира на територията на община Чипровци, област Монтана. През юли 2005 г. за него е сключен концесионен договор с „Н и Н Трейдинг“ ООД, гр. Карара, Италия. С допълнително споразумение от февруари 2011 г. правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло на „България флуорит“ ЕООД, гр. София. В искането си за прекратяване на договора концесионерът посочва, че не извършва производствена дейност от 28 януари 2016 г.
Също по взаимно съгласие и като се одобрява искането на концесионера ще бъде прекратен концесионният договор за добив на строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Картал тепе“. Находището се намира на територията на община Лесичово, област Пазарджик. Концесионният договор за него е сключен през септември 2003 г. с пазарджишкото дружество „Врис“ ЕООД. В искането си за прекратяване на договора дружеството посочва, че не осъществява добивна дейност от находището поради липса на технологична възможност за изземване на подземното богатство.
„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД е новият концесионер на находищата „Мързян“, „Шумачевски дол-Андроу“ и „Гюдюрска“
„Родопи Еко Проджектс“ ЕООД, гр. Златоград, е новият концесионер на участък „Мързян-север“ на находище „Мързян“. Дружеството е също така новият концесионер на находище „Шумачевски дол-Андроу“, както и на участък „Южна Петровица“ на находище „Гюдюрска“. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, одобрявайки поисканата от предишния концесионер промяна.
И в трите находища се добиват оловно-цинкови руди. Участък „Мързян-север“ на находище „Мързян“, както и находището „Шумачевски дол-Андроу“ се намират на територията на община Златоград, област Смолян. Концесиите за тях са предоставени през 2004 г. за срок от по 35 години на „Горубсо-Златоград“ АД. Участък „Южна Петровица“ на находище „Гюдюрска“ също е разположено на територията на община Златоград. Концесията за него е предоставена през 2004 година за 12 години на „Горубсо-Златоград“ АД, а през 2014 година срокът на предоставената концесия е продължен с още 15 години.
С днешните решения на МС правата и задълженията по трите концесии се прехвърлят изцяло на „Родопи Еко Проджектс” ЕООД. Условията по концесионните договори остават без промяна. Възможността за прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия е регламентирана в чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства.
С по 15 години се удължават концесионните договори за находищата „Долни Дъбник“ и
„Горни Дъбник“
С по 15 години ще бъдат удължени концесионните договори за находищата „Долни Дъбник“ и „Горни Дъбник“, област Плевен. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки исканата промяна от концесионера – „Проучване и добив на нефт и газ“ АД. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находищата, които биха останали неиззети.
Концесионните договори за двете находища са сключени през 2003 г. за срок от по 17 години.
„Автомагистрали-Черно море“ АД ще добива варовици от находище „Хитрино-4“
Шуменското дружество „Автомагистрали-Черно море“ АД ще добива строителни материали – варовици, от находище „Хитрино-4“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето днес, с което дружеството е определено за концесионер.
Находище „Хитрино-4“ е разположено в землището на с. Сливак, област Шумен. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години. През този период дружеството ще инвестира над 480 хил. лв. в производствената дейност. Очакваните концесионни плащания за целия период ще надхвърлят 1.8 млн. лв. без ДДС. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства, тези приходи постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е Хитрино.
Откриват се процедури за възлагане на концесия на морските плажове „Градина – Централен“ – част 2 и „Елените”
Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Градина – Централен“ – част 2 в община Созопол и „Елените“ в община Несебър, област Бургас. Целта е обезопасяване на плажовете и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесиите.
Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесиите да е 20 години. Той е обусловен от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морските плажове.
Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за плажа „Градина – Централен“ – част 2 е 55 757 лв. без ДДС, а за „Елените“ – 146 350 лв. без ДДС. Този размер е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове- обект на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Двата морски плажа ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.
Одобрено е изменение на данъчна спогодба между България и Узбекистан
Министерският съвет прие проект на Протокол за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО), подписана на 24.11.2003 г.
Основната причина, която налага промяната, се дължи на факта, че част от разпоредбите на действащата спогодба не съответстват на измененията в модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който България следва в своята договорна практика, както и заради последните развития в областта на международното данъчно облагане за противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Моделът на СИДДО на ОИСР е претърпял няколко редакции, като последната редакция е от 2017 г. – във връзка с проекта на Организацията за противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Base Erosion and Profit Shifting – BEPS Package). Над 125 държави и юрисдикции обединиха усилията си, за да си сътрудничат при прилагането на съответните мерки чрез създаването на Приобщаващата рамка по въпросите на BEPS (Inclusive Framework). От 01.06.2016 г. България е член на Приобщаващата рамка и е интензивно ангажирана с работата по изпълнение на „минималния стандарт“ на Проекта BEPS.
Проектът BEPS предлага на държавите решения за преодоляване на различията в съществуващите международни данъчни правила, които позволяват на компаниите, чрез използването на схеми за агресивно данъчно планиране, да минимизират данъчните си задължения, прехвърляйки изкуствено корпоративните си печалби към юрисдикции с ниски или нулеви данъчни ставки. Едновременно с това, мерките по Проекта BEPS създават предпоставки за по-голяма данъчна предвидимост и правна сигурност за компаниите, чрез намаляване на споровете между бизнеса и администрациите или по-ефективното им разрешаване, при прилагането на новите международните данъчни правила и изисквания.
Намаляват дисбалансите в страната с промени в Закона за регионалното развитие
Оптимизиране броя на стратегическите документи за регионално развитие, въвеждането на нов подход в политиката за управление на регионите за балансирано развитие и увеличаване функциите и правомощията на Регионалните съвети за развитие. Това предвиждат промени в Закона за регионалното развитие, които бяха приети от Министерския съвет. С тях се цели създаване на условия за по-балансирано развитие на територията, както и нов, по-адекватен подход към регионалната политика в страната.
Една от мерките предвижда обединяване на документите за регионално развитие и пространствено планиране на национално ниво, на ниво район (NUTS2) и на ниво община и отпадането на стратегическите документи на областно ниво. Така ще се гарантира по-високо качество на стратегическите документи, с по-ясна насоченост и фокус върху специфични цели, както и ще се подобри и опрости процесът на наблюдение, контрол и оценка. Ще се намали и административната тежест и обем на събираната и обработвана информация за целите на регионалното и пространствено развитие и ще се прецизират съставът, отговорностите и функциите на звената за управление в съответствие с изискването за повишаване на ефективността на тяхната работа.
Стратегическите документи за регионално и пространствено развитие ще включват Национален документ за регионално и пространствено развитие, който определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за устойчиво развитие на националната територия, документи за интегрирано териториално развитие за районите от ниво 2, които ще определят средносрочните цели, приоритети и перспективи за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район. Предвижда се разработването на документи за интегрирано развитие на община, които ще определят средносрочните цели и приоритети за нейното устойчиво развитие и връзките й с други общини. Това ще се постигне чрез обединяване на общинския план за развитие с интегрирания план за градско възстановяване и развитие в нов документ, който включва характеристиките на двата документа.
Промените предвиждат и да се засили ролята на Регионалните съвети за развитие /РСР/ в посока ефективност и споделена отговорност в управлението на регионалната политика. Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2 вече ще включват два състава — управленски и експертен, като няма да има център на управление, съсредоточен в даден град. Те ще изпълняват функции, свързани с изпълнението на интегрираните териториални стратегии за развитие на районите и ще участват в процеса на предварителен подбор на проекти, съфинансирани от Европейските фондове.
Законът предвижда още Националната концепция за регионално и пространствено развитие да бъде със срок до 15 години без елементите на техническата инфраструктура, които се планират за период до 30 години. Подготовката за следващия програмен период 2021-2027 г. и Европейските структурни и инвестиционни фондове ще се използва като ускорител на промяната на модела за изпълнение на регионалната политика.
Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Министерският съвет прие изменения в Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С направените промени на подзаконовата нормативна уредба са разписани ясни и подробни правила за провеждане на търговете за продажба на свободните имоти в бившите стопански дворове. Целта е да се разграничи процедурата за провеждане на търг за съседни имоти от тази за общите търгове. При търговете, на които могат да участват само собственици на имоти – съседни на имотите, предложени на търга, се регламентират специални условия за участие. Въвежда се изрично изискване за създаване на конкурентна среда при провеждането им.
По отношение на свободните имоти в стопанските дворове, върху които след 01.03.1991 г. са изградени сгради и/или съоръжения от физически или юридически лица, е предложено да се обявяват за продажба само на общ търг. По този начин се дават равни възможности за участие на всички заинтересовани лица, в условията на свободна конкуренция.
Регламентиран е изричен ред за законосъобразно приключване на административното производство с годен за обжалване индивидуален административен акт. Това важи за случаите, в които министърът на земеделието, храните и горите не одобри изцяло или частично протокола на тръжната комисия за резултатите от търга, с което ще се даде възможност на участниците да защитят правата си по съдебен ред.
При извършването на годишните проверки за състоянието и ползването на земеделските земи от държавния поземлен фонд, по отношение на земите, отдадени под аренда за създаване и отглеждане на трайни насаждения, е въведено задължително изискване за извършване и на теренна проверка.
Правителството прие Наредба за концесиите за добив на минерална вода
Правителството одобри Наредба за концесиите за добив на минерална вода. Приемането й е свързано с влизане в сила на новия Закон за концесиите от 02.01.2018 г., според който концесиите за добив на минерална вода се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите.
Наредбата определя реда за извършване на подготвителни действия и за провеждане на процедурата за предоставяне на концесиите за добив на минерални води изключителна държавна собственост и публична общинска собственост. Утвърждават се условията за изпълнение, изменение и прекратяване на концесионните договори за добив на минерални води.
Откриването на процедурата за предоставяне на концесия и определянето на концесионера се извършва с решение на концедента. Концедент за добив на минерални води изключителна държавна собственост е Министерски съвет, а за добив публична общинска собственост – Общинският съвет. Осигуряването на извършването на подготвителните действия и организацията по провеждането на процедурата за предоставяне па концесия са в компетенциите на министъра на околната среда и водите за държавните концесии, и на кмета на общината за общински те концесии.
Концедентът взема решение за приемане или отказ за изменение на концесионен договор по предложение съответно на министъра на околната среда и водите или кмета на общината. Те сключват концесионния договор и осъществяват контрола върху изпълнението му.
Одобрени са промени в годишните разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на
ДФ „Земеделие” за 2019 г.
Министерският съвет прие решение за утвърждаване на актуализирани годишни разчети на сметката за средствата от Европейския съюз на Държавен фонд „Земеделие“ за 2019 г.
Извършени са промени в приходите, разходите и трансферите за привеждане на показателите в съответствие с очакваното изпълнение на сметката.
Основната цел на изменението е обезпечаване на директните плащания за кампания 2019, прехвърлени към Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
За изпълнение на заложените в програмата цели през декември 2019 г. се планират директни плащания за необлагодетелствани райони в размер до 83,8 млн. лв. публични средства. Плащанията ще са на база на вече подадените заявки от кампания 2019 г.
В разчетите за месец декември са предвидени и директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер до 750 млн. лв., както и плащания по бюджетни програми „Развитие на селските райони”, „Селскостопански пазарни механизми“ и „Рибарство и аквакултури”.
Одобрен е графикът за използване на централизираната електронна платформа за обществени поръчки
Със свое постановление правителството прие график за използване на Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП), според изискванията на ЗОП.
Графикът съдържа два етапа. Първият, стартира на 1 януари 2020 г., като от тази дата възлагането на обществени поръчки чрез електронната платформа е задължително за три групи възложители: органите от изпълнителната власт – Министерския съвет, министерствата, държавните комисии и агенции, изпълнителните агенции, както и второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на финансите, създадени с нормативен акт, включително Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Втората група възложители, които ще прилагат платформата от началото на 2020 г., са избрани между кметовете на големи общини, които са водещи през последните години по броя на възлаганите от тях обществени поръчки – Столична община, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас и Русе. Обхванати са и представители на секторните възложители, които отново са подбрани между тези с най-голям опит, определен на база броя на възложените обществени поръчки – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ТЕЦ “Марица Изток 2“ ЕАД, “Мини Марица-изток“ ЕАД, Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“ и “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.
Вторият етап стартира от 1 април 2020 г., като от тази дата всички останали възложители по ЗОП се задължават да възлагат обществени поръчки чрез ЦАИС ЕОП.
Приетият график ще доведе до оптимално натоварване на платформата и осигуряване на нейното стабилно функциониране, с оглед минимизиране на евентуални рискове от забавяне на поръчките при използването й от всички възложители. По този начин ще се създадат условия за постепенно и по-безпроблемно преминаване към изцяло електронно възлагане на договори за обществени поръчки.
Одобрени са средства за плащания към бенефициенти на отпаднали нередности или финансови корекции с влезли в сила съдебни решения
Правителството одобри допълнителни разходи за 2019 г. в общ размер на 2 142 819 лв. за дължими плащания към бенефициенти по влезли в сила съдебни решения за отменени финансови корекции. Средствата са разпределени, както следва: по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. – 594 482 лв.; по бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2019 г. – 1 140 722 лв.; по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г. – 407 615 лв.
Решението е във връзка с предоставена информация за приключили съдебни производства, довели до пълна или частична отмяна на решения за налагане на финансови корекции, в резултат на което управляващите органи дължат възстановяване на суми на бенефициенти по оперативните програми за програмен период 2007-2013 г. На бенефициентите следва да бъдат платени тези суми, съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ и съответното решение на съда.
Средствата се предоставят за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2019 г.
Правителството прие промени в Тарифата за таксите, събирани по Закона за хазарта
Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират съгласно Закона за хазарта.
Промените предвиждат включването на такси за разглеждане на документи по подадено искане за извършване на промени по издаден лиценз за организиране на хазартни игри онлайн.
Уеднаквява се подходът при предоставяне на услуги по електронен път, като таксата за тях ще бъде с 5 % по-ниска от съответната такса за същата административна услуга.
Заявяването по електронен път ще допринесе за намаляване броя на документите на хартиен носител при организиране на работния процес на администрацията, ще се рационализира съхраняването им и ще се ограничи административната тежест върху бизнеса чрез намаляване на държавната такса.
Създава се възможност заплащането на таксата по чл. 11 от Тарифата да се извършва по банков път.
Чрез приетото постановление са детайлизират и изискуемите документи, за да се гарантира по-голяма яснота и прецизност при обработването им.
Без визи за Тайланд за дипломатически и служебни паспорти
Българските граждани с дипломатически и служебни паспорти ще могат да пътуват без виза до Тайланд. Това се предвижда в одобрено днес от Министерския съвет Споразумение между правителствата на Република България и Кралство Тайланд за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни паспорти.
Споразумението ще бъде подписано от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министъра на външните работи на Тайланд Дон Прамудвинай на предстоящата 14-та среща на външните министри на Форум „Азия-Европа“ (АСЕМ), която ще се проведе на 15-16 декември 2019 г. в Мадрид.
България: ЕС не може да приеме Истанбулската конвенция без съгласие на всички държави членки
Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело пред Съда на Европейския съюз, което е образувано по искане на Европейския парламент за становище относно присъединяването на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).
В рамките на делото ЕП отправя два въпроса към Съда на ЕС, по които могат да участват и държавите членки, за да изразят своята позиция по исканите въпроси.
Българското правителство дава положителен отговор на въпроса дали за сключването от името на ЕС на Истанбулската конвенция е необходимо Съветът на ЕС да приеме две процедурни решения, по подобие на възприетия при подписването й подход.
Вторият въпрос се отнася по същество до това дали е съвместимо с учредителните договори на ЕС Съюзът да сключи Истанбулската конвенция без наличие на общо съгласие на всички държави членки, в резултат на което те всички ще бъдат обвързани от тази конвенция.
По този въпрос правителството отговаря, че за сключването от името на ЕС на Истанбулската конвенция е необходимо общото съгласие на всички държави членки.
България не може да даде такова съгласие поради Решение № 13 от 27.07.2018 г. на Конституционния съд. В него се обявява, че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията на Република България.
Борбата с климатичните промени и бюджетната рамка на ЕС ще бъдат сред приоритетните теми на предстоящото заседание на Европейския съвет
Министерският съвет утвърди българската позиция за заседанието на Европейския съвет, което ще се проведе на 12-13 декември в Брюксел. Борбата с климатичните промени и бюджетната рамка на ЕС ще бъдат сред приоритетните теми в дневния ред.
България се застъпва за целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Същевременно в борбата с климатичните промени, приоритетни за България, продължават да бъдат отчитането на националните особености, разходо- ефективността, правото на държавите членки да определят своя енергиен микс, спазването на принципите за технологична неутралност и солидарност и осигуряването на справедлив социален и икономически преход, включително чрез финансиране на европейско ниво.
На заседанието в Брюксел лидерите ще обсъдят ключови въпроси, свързани с бъдещия многогодишен бюджет на ЕС на основата на предложението на Финландското председателство. За България от водещо значение в преговорите продължава да бъде осигуряването на достатъчно средства за Кохезионната и Общата селскостопанска политика и тяхното справедливо разпределение, както и на адекватно финансиране за посрещане на новите предизвикателства пред ЕС.
Сред останалите теми, които ще бъдат обсъдени на заседанието в Брюксел, са идеята за провеждане на Конференция за бъдещето на Европа, партньорството между ЕС и Африка, реформата на Световната търговска организация.
На 13 декември ще се проведе също заседание на Европейския съвет по чл. 50. Лидерите на държавите членки ще приемат заключения в рамките на процеса на оттегляне на Великобритания от ЕС.
Осигуряват се близо 3 млн. лв. за медицинска апаратура за ВМА
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерство на отбраната за 2019 г.
Средствата в размер на 2 972 374 лв. са за закупуване на медицинска апаратура свързана с дооборудване на операционни зали за извършване на чернодробни трансплантации и проследяване на пациенти в клиниката по реанимация на Военномедицинска академия.
Одобрени са промени по бюджета на МРРБ
По решение на правителството с 824 119 000 лв. се увеличава размерът на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от Министерството на регионалното развитие и благоустройството през 2019 г.
Същите са предвидени за сключване договори за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа. Дейностите по превантивно, текущо и зимно поддържане и за ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации ще бъдат със срок на изпълнение от 60 месеца и ще се извършват в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за съответната година.
С 350 962 401 лв. се увеличава максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани от министерството през тази година. Промяната се налага поради извършено авансово плащане за изграждането на магистрала „Хемус“ през септември 2019 г. на „Автомагистрали“ ЕАД.
До 49,4 млн. лв. се отпускат по бюджета на МРРБ за финансиране дейността на Националното тол управление
До 49 415 820 лв. се отпускат по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за финансиране на Националното тол управление за 2019 г. Те са за възстановяване на разходи, направени за сметка на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ от началото на годината на база фактическо изпълнение. Средствата са предназначени за текущи и капиталови разходи.
За издръжка на Националното тол управление са предвидени 46 003 750 лв. От тях 11 000 200 лв. са за възстановяване на разходи по договора за проектиране, изграждане и въвеждане на електронната система за събиране на пътни такси на база време и на база изминато разстояние. Останалите средства са за оборудване на работни помещения на НТУ, разходи за поддържане на автомобилите на тол контрола, на терминалите за самотаксуване, режийни разходи и т. н.
Капиталовите разходи са 3 412 070 лв. От тях част от средствата са за софтуерна разработка за вторична интеграция между Агенция „Митници“, МВР и НТУ за пътни такси и разрешителни, счетоводен софтуер и др.
Разчетите са разработени на база анализ на разходите, свързани с действащи договори във връзка с функционирането на Националното тол управление.
Средствата за Национално тол управление за 2019 г. са планирани по централния бюджет, а не по бюджета на МРРБ и се отпускат с постановления на Министерския съвет.
Правителството отпусна близо 280 млн. лв. за разплащане на строителни работи на републиканските пътища
Министерският съвет отпусна 279 968 812 лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно на Агенция „Пътна инфраструктура“, с които до края на годината ще бъдат разплатени строително-ремонтни дейности по републиканската пътна мрежа.
От тях 27 082 849 лв. са за изградения участък от АМ „Хемус“ от Ябланица до Боаза и за модернизацията на АМ „Европа“ в отсечката от Драгоман до Сливница. 10 180 117 лева са за 9,3- километровата отсечка на АМ „Хемус“ от Ябланица до Боаза, а 16 902 732 лв. – за участъка от Драгоман до Сливница.
Останалите 252 885 963 лв. са за ремонти на участъци от републиканската пътна мрежа, с което се повишава безопасността на движение и има реален ефект за икономическото развитие на страната. От тях за извършващите се аварийно-възстановителни дейности в тръбата за София на тунел „Витиня“ са осигурени 10 млн. лв. Останалите средства са за ремонта и за текущото поддържане на пътни участъци, които са изключително натоварени целогодишно като: Велинград – Сърница, Сливен – Стара Загора, Омуртаг – Котел, Поликраище – Елена и др.
Ремонтните дейности включват фрезоване на настилката, полагане на нови пластове асфалтобетонова смес, отводнителни мероприятия, ландшафтно оформяне, бетонови работи, нова хидроизолация на съоръженията, подмяна фугите, ремонт на мантинелите, възстановяване на вертикалната сигнализация, полагане на хоризонтална маркировка и други.
Правителството се ангажира да осигури 1,38 млрд. лв. за довършването на АМ „Хемус“
Министерският съвет пое ангажимент за осигуряване на 1 380 000 000 лв. по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждането на последните 88,9 км от АМ „Хемус“. Това е участъкът между 222-ри и 310-ти километър – след връзката с пътя Русе – Велико Търново до строящия се в момента участък Белокопитово – Буховци. За целта се увеличава размерът на ангажиментите за разходи, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да поеме през 2019 г. С това се цели планиране на завършването на автомагистралата от София до Варна.
Средствата ще бъдат предназначени за изготвянето на технически проекти и изпълнение на строително-монтажните работи в отсечката в периода до 2022 г. От тях 483 000 000 лв. се отпускат по бюджета на МРРБ за 2019 г. за предстоящи плащания.
През миналата година правителството предостави 1,3 млрд. лв. за строителството на 134 км в отсечката от Боаза до връзката с пътя Русе – Велико Търново. Цялостното доизграждане на АМ „Хемус“ е основен приоритет в Управленската програма на правителството, тъй като бъдещето на Северна България и модернизирането на региона е свързано със строителството на автомагистралата и осигуряването на бърза и безопасна пътна комуникация между София и Варна.
В момента в експлоатация са участъците от София до Боаза и от с. Белокопитово до Варна, с обща дължина от около 180 км. Неизградената част, започваща от п. в. „Боаза“ и завършваща при с. Белокопитово, ще свърже вече изградените участъци от двете страни на магистралата. Изграждането на АМ „Хемус“ е разделено на следните участъци:
- Участък 1 е с дължина 15,26 км. Започва от Боаза, където ще приключва изграждащата се в момента отсечка, и ще е до пресичането с път III-307 Луковит – Угърчин (км 87+800 до км 103+060), включително пътен възел „Дерманци“.
- Участък 2 е 19,2 км. Той е от края на пътен възел „Дерманци“ – при пресичане с път III-307 Луковит – Угърчин, до връзката с път III-3005 Радювене – Катунец, включително пътен възел „Каленик“ (от км 103+060 до км 122+260).
- Участък 3 е 17,08 км. Той ще започва от края на пътен възел „Каленик“ при пресичането с път III-3005 Радовене – Катунец до връзката с път II-35 Плевен – Ловеч, включително и п. в. „Плевен“ (от км 122+260 до км 139+340).
- Участък 4 е 26,8 км. Той е от края на п. в. „Плевен“ при пресичане с път II-35 Плевен – Ловеч до път III-301 Летница – Ловеч, включително пътен възел „Летница“ (от км 139+340 до км 166+144.09).
- Участък 5 е 23,2 км. Той е от края на пътен възел „Летница“ при пресичането с път III-301 до път III-303 Бутово – Павликени, включително и пътния възел (от км 166+144,09 до км 189+344).
- Участък 6 е 32,6 км. Започва от края на пътния възел на път III-303 Павликени – Левски до път 1-5 Русе – Велико Търново, включително и пътния възел (от км 189+344 до км 222+000).
С поетите като ангажимент от страна на правителството 1 380 000 000 лв. ще се изгражда отсечката от 222-ри до 310-ти км. Обособени са следните три участъка по нея:
- Участък 7 е 43,6 км. Той е след пресичането на път I-5 Русе – Велико Търново до км 265-ти км при пресичането с път II-51 Бяла – Търговище.
- Участък 8 – 33,5 км. Отсечката е след пресичането с път II-51 Бяла – Търговище и е до връзката с път II-49 Търговище – Разград.
- Участък 9 – 11,9 км. Този участък е от пресичането с път II-49 и до изграждащия се в момента участък Белокопитово – Буховци, при пресичането на път I-4 с път III-5102).
За изграждането на трите участъка се подготвя процедура за сключване на договор по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки, приложими за публичните възложители, какъвто е Агенция „Пътна инфраструктура“ с държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД. МРРБ е едноличен собственик на 100% от капитала на „Автомагистрали“ ЕАД и правата на държавата в дружеството се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. АПИ също е второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР за 2019 г.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2019 г. Средствата в размер на 34 000 000 лв. са за предвидени плащания за персонал по бюджета на МВР за настоящата година.
Възлага се на Авиоотряд 28 да сключи договор за доставка на въздухоплавателно средство
Правителството прие решение да възложи на генералния директор на Авиоотряд 28 да проведе преговори за сключване на договор за доставка на въздухоплавателно средство за изпълнение на полети със специално предназначение. Резултатът от преговорите ще бъде докладван на Министерския съвет за приемане на постановление.
Със същото решение се възлага да бъдат проведени необходимите процедури, съгласно българското законодателство, за изграждане на хангар за съхранение и техническо обслужване.
