Разнообразна дейност осъществява читалището в радомирското село Копаница. Това разказа за БТА секретарят му Василка Николова.
В момента към културната институция функционират две танцови групи. Първата от тях е „Омайниче“. В нея участват предимно деца на пет – шестгодишна възраст, правещи първите си стъпки в народните танци и играещи игри от миналото. Втората група, наречена „Мераклийче“, е съставена от над 20 младежи танцьори. Голяма част от тях не живеят в селото, а в Радомир. Това обаче не спира желанието и ентусиазма им да разпространяват българския фолклор и традиции. Доказателство за това са множеството награди от регионални и национални състезания и прегледи. Дълги години групата е представяла автентичните хорà, характерни за Копаница и на събора в Копривщица.
Репетициите на състава обикновено се провеждат в почивни или ваканционни дни, съобразно натовареността на учениците.
От 70-те години досега групата е имала няколко ръководители. Това са били хора от селото, успели да предадат характерното танцуване на възпитаниците си. Сред тях са Симеон Манов и Ставри Велев. От 1995 до 2019 г. групата се ръководи и от Василка Николова. В момента децата се обучават от Радостина Асенова.
Читалището в Копаница се гордее и със своите разказвачи на автентичен хумор от района – Петър Велев и Йордан Гоговски. Към културната институция функционира и самодеен читалищен театър, който заради пандемията от коронавирус временно е преустановил дейността си. Сред поставяните на сцена пиеси през годините от местните театрали са класиките „Женско царство“, „Юнаци с умни калпаци“, „Лют звяр“, „Под чехъл“ и др. Най-предпочитана от самодейците обаче остава комедията „Върла магесница“ на Александър Гергинов. Известният писател и драматург е роден в пернишкото село Кладница. Според Николова в текста му има нещо, което е близко до душевността на местното население. Заради това постановката присъства в репертоара на любителския театър още от 80-те години на миналия век и се радва на голям интерес от страна на публиката.
Василка Николова, която работи в читалището в радомирското село от повече от 40 години, казва, че това място е целият ѝ живот. Жената е на мнение, че е щастлива и приема вседневните рутинни дейности и задачи като любимо занимание.
/РБ/
