Как ще бъде погребан Франциск? Как се организира конклавът и кой участва в него? С какво мнозинство ще бъде избран следващият папа? Тук отговаряме на тези и други въпроси, пише „Дойче веле“:
След смъртта на папа Франциск Римокатолическата църква ще започне сложния процес, който слага край на папството му и води до избирането на следващ глава на църквата.
Изпращането на папата
По време на периода, известен като „sede vacante“ (празен стол), обикновените дела на Римокатолическата църква, която има близо 1,4 милиарда членове, ще се ръководят от кардинал, известен като „camerlengo“ (камерлинг). Това в момента е ирландско-американският кардинал Кевин Ферел. Той официално потвърждава смъртта на папата – процес, който включва медицински преглед и издаване на смъртен акт. Преди години смъртта се е установявала чрез почукване по челото на папата със сребърен чук три пъти.
Камерлингът и трима негови асистенти, известни като кардинали електори (те се избират измежду кардиналите, които нямат навършени 80 години), решават кога тленните останки на папата ще бъдат изнесени в Базиликата „Свети Петър“. Тези кардинали трябва и да се уверят, че ще бъде унищожен т.нар. „Пръстен на рибаря“ на папата, за да не може да се използва от друг за фалшификации. Това е пръстен печат, който е вторият официален атрибут на папата и се изготвя индивидуално за всеки нов лидер на Римокатолическата църква.
Камерлингът заключва и запечатва личната резиденция на папата. В миналото това ставаше в апартаменти в Апостолическия дворец, но Франциск живееше в малък апартамент в къщата за гости във Ватикана, известна като Санта Марта. Траурните ритуали продължават девет дни, като датата на погребението се определя от кардиналите. Апостолическата конституция Universi Dominici Gregis казва, че те трябва да започнат между четвъртия и шестия ден след смъртта му.
Франциск поиска по-семпло изпращане
Папа Франциск, който избягва голяма част от разкоша и привилегиите, свързани с ръководството на Римокатолическата църква, промени и опрости папските погребални ритуали през 2024 година.
Очаква се погребалната меса да се проведе на площад „Свети Петър“, но за разлика от много свои предшественици Франциск поиска да бъде погребан в римската базилика „Санта Мария Маджоре“, за да бъде близо до любимата си икона на Мадоната.
Франциск също така поиска да бъде погребан в обикновен дървен ковчег, за разлика от предшествениците си, които бяха погребвани в три взаимосвързани ковчега, изработени от кипарис, олово и дъб. Той помоли тялото му да не бъде изложено на издигната платформа или катафалка в базиликата „Свети Петър“, за да може посетителите в Рим да го гледат, както беше при предшествениците му.
Конклавът: как протича изборът на новия папа
Кардинали от цял свят се стичат в Рим след смъртта на папата. Те провеждат ежедневни срещи, известни като генерални конгрегации, на които обсъждат църковни въпроси и излагат характеристиките, които според всеки от тях трябва да притежава новият папа.
Кардиналите на възраст над 80 години могат да присъстват на генералните конгрегации, но нямат право да участват в конклава за избор на следващия папа – избор, който правят по-младите кардинали. Голяма част от дискусиите се провеждат в лични разговори между духовниците.
По традиция се спазва 15-дневен траур, преди да започне конклавът. Преди да се откаже от папството през 2013 г., папа Бенедикт промени апостолическата конституция, за да може той да започне по-рано, ако кардиналите решат, или максимум 20 дни след смъртта, ако някои кардинали имат затруднения да стигнат до Рим.
Конклавът се провежда в Сикстинската капела. До двата конклава през 1978 г., на които са избрани Йоан Павел I и Йоан Павел II, кардиналите са обитавали импровизирани стаи около Сикстинската капела. От конклава през 2005 г., който избра папа Бенедикт, те гласуват в Сикстинската капела, но отсядат в къщата за гости „Санта Марта“, където има около 130 стаи.
Думата „конклав“ идва от латинския израз cum clave – с ключ. Тя произлиза от традиция, започнала през 13 век, при която кардиналите са били заключвани, за да бъдат принудени да вземат решения възможно най-бързо и да се ограничи външната намеса. Сега на участниците е забранена всякаква комуникация с външния свят. Не се допускат телефони, интернет и вестници, а ватиканската полиция използва специална апаратура, за да наложи спазването на правилата.
С изключение на първия ден от конклава, когато има едно гласуване, кардиналите гласуват по два пъти на ден. За избора е необходимо мнозинство от две трети плюс един. Ако след 13 дни не бъде избран никой, се провежда втори тур между двамата водещи кандидати, но все още е необходимо мнозинство от две трети плюс един. Това се прави, за да се насърчи единството и да се обезкуражи търсенето на компромисни кандидати.
„Habemus Papam“
Когато конклавът избере нов папа, той трябва да бъде попитан дали приема и какво ще бъде папското му име. Ако избраният откаже, процедурата започва наново. Новият папа облича бели одежди, приготвени в три размера, и сяда на трон в Сикстинската капела, за да приеме останалите кардинали, които му отдават почит и обещават послушание.
Светът разбира, че е избран папа, когато длъжностно лице изгори хартиените бюлетини със специални химикали, за да се извиси бял дим от комина на капелата. Черният дим означава, че вотът не е избрал нов папа.
Старшият електор сред кардиналите, в момента френският кардинал Доминик Мамберти, излиза на централния балкон на базиликата „Свети Петър“, за да обяви на събралите се на площада: „Habemus Papam“ (от латински – „Имаме папа“). След това новият папа се появява и дава на събралото се множество първата си благословия като глава на Римокатолическата църкв
