ГЕРБ запазва водещата си позиция с 23.4%, на второ място са „Продължаваме промяната“ (ПП) със 17,7%. Партията на Кирил Петков и Асен Василев понася най-сериозни щети. Това по-казват данните от социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“.
Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.
ГЕРБ запазва водещите си позиции с 23.4%, но губи два пункта от подкрепата си през октомври. Лидерът на партията Бойко Борисов се ползва с 19.6% доверие и 55.7% недоверие.
На втора позиция, със 17.7% са „Продължаваме промяната“. Отливът при тях за последните два месеца е около 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни щети от отказа на младите избиратели да гласуват. Спада и одобрението към лидерите К. Петков и А. Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.
ДПС е една от партиите с по-слаб отлив на подкрепа. Тя се запазва на обичайните за Движението нива в страната от 10.4%, а доверието в лидера му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо равнище на недоверие сред партийните лидери – 57.4%.
„Възраждане“ е другата партия, регистрираща относително по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а одобрението за К. Костадинов е 13.9% срещу 55.5% неодобрение.
Електоралните позиции на БСП отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% в началото на декември. К. Нинова губи 4 пункта от личния си рейтинг и към момента се ползва с 14.1% доверие срещу 55.1% недоверие.
Подкрепата за „Демократична България“ (ДБ) намалява с около 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на коалицията. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% одобрение срещу 47.9% неодобрение. Вл. Панев остава по-слабо познат с 9.2% положително срещу 33.3% отрицателно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие срещу 52.5% недоверие.
На границата на 4-процентната бариера е подкрепата за „Български възход“ (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се разглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско недоверие – 17.5% срещу 30.8%.
15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.
Макар намеренията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2-ри октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие – възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори.
Оценка за дейността на институциите
2022-ра бележи траен спад на обществено доверие в институциите – пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната:
Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на П. Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).
Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Р. Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт, водят до регистрирания спад на доверие. За първи път от избирането на Р.Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.
Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Г. Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.
Ерозията на доверие в институциите през последната година е естествена обществена реакция на политическата нестабилност и неефективния междуинституционален диалог. Критиката на хората е насочена не само към „обичайния заподозрян“ парламента, но вече и към президента и изпълнителната власт. Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.
Оценка за годината и очаквания за 2023
България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели.
Разбираеми на този фон са песимистичните очаквания за 2023г. От 1998г., откакто Алфа Рисърч следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.
Ако по отношение на личния живот, особено сред младото и средното поколение, има и оптимисти, то очакванията за света и за България през 2023г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27%, предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.
В поредицата от тревожни очаквания, проучването регистрира и един своего рода негативен парадокс, който може да се резюмира с думите „аз и светът можем и да се оправим, но България – едва ли“. Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие. Несъмнено, политическата безпътица, в която навлезе България с каскадата от предсрочни избори, взаимния блокаж между партиите, довел до неспособността да се излъчи редовно правителство, както и икономическите тревоги на хората, имат основен „принос“ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на почти всички социални групи съвпадат. 64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.
Нерадостни, но не и неочаквани в този скъсен хоризонт, са предвижданията на хората какво ни чака през 2023г. Най-голям дял, 57 на сто, виждат поредните предсрочни избори. 35% смятат, че ще се стигне до социални протести и вълнения. 27% очакват ескалация на конфронтацията и нестабилността. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични очаквания. 34% се надяват България да започне да излиза от кризите, 32% – да се увеличат доходите и жизнения стандарт.
Далеч по-скромни са очакванията България да реализира по-амбициозни цели и да се превърне в желан модел за живот и просперитет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, предвиждат нарастване ролята на България на Балканите и в Европа.
В година на крушения на много лични надежди, национални разочарования, съпреживян ужас от войната и от хилядите загубени и разбити животи, очакванията за 2023г. няма как да не бъдат пъстър калейдоскоп от упования и опасения. Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% – тревога 21% – оптимизъм, 7% – страх. Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество.
Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 1 – 13 декември 2022г., сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. https://blitz.bg
