Проектът „Истини и въображения. Пинокио и други фантазии” бе открит днес в Младежкия театър, в присъствието на министър, дипломати и хора на изкуството.
До 4 февруари в София може да се видят творбите на италианския художник Франческо Де Франческо, вдъхновени от романа „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди. След това експозицията гостува в Пловдив (20 февруари – 1 март) и Видин (8-14 март).
Проектът е на почетното консулство на Италия в Пловдив под патронажа на италианското посолство и Италианския културен институт в София, в сътрудничество с асоциация „Докосни дъгата” и фондация „Мудима”.
„Изложбата включва 21 графични произведения, в които текстът на Колоди е преосмислен чрез символи, алюзии и визуални парадокси. Това не са илюстрации, а визуални размишления, в които чрез черния молив тишината и паузата разказват повече от думите“, коментираха от „Докосни дъгата“. Председателят на асоциацията Данислава Ангелова, припомни, че проектът започва през 2023 година „с ясното съзнание, че искаме да покажем на младежите на България, че във всеки един от нас се крие дървеното човече Пинокио, но също така във всеки един от нас се крия пътят, който трябва да извървим до моралната зрялост“. Тези картини вълнуват, тези картини говорят, а сценичният диалог е нещо, което искахме да направим като завършено художествено преживяване, каза тя.
„Графиките на баща ми са една енигма, която всеки от вас трябва да разгадае“, каза Джовани де Франческо, син на художника.
„За мен не е лесно, защото това е нещо много лично. Нещо, което баща ми е създал. И хем ми е хубаво, хем ми е трудно. Интересно е, че „Пинокио“ е първата книга, която баща ми е прочел като дете, и съм изключително свързан с нея. Наследил съм неговата част от изкуството, така че съм изключително свързан с това, което прави“, каза още той.
„Пинокио“, както знаете, е една изключителна книга, може би най-много превежданата в целият свят от италиански автор. От фондация „Колоди“ казват, че е преведена на 669 езика и диалекти“, каза посланикът на Италианската република в България Марчело Апичела.
„Мисля, че успехът се дължи на това, че самото произведение представлява един въпрос: Какво трябва да направим, за да бъдем наистина истински, ние самите? Това е книга, която е четена и превеждана от различни поколения, по различни начини. Можем да се сетим за филми на „Дисни“, на Матео Гароне и да споменем, че във филма на Гароне Бенини всъщност е бащата на Пинокио. Или да си помислим за телевизионното представление на Коменчини, което повечето от нас, италианците тук, си спомняме. Също така и за удивителното превъплъщение на Кармело Бене. Аз имах късмета да видя изданието от 1982 г. на този спектакъл. Публиката влизаше там, като си мислеше, че познава историята, но излизаше с една съвсем различна интерпретация“, каза Марчело Апичела. По думите му „Пинокио“ е тържество на образователния процес и разказва паденията и успехите на едно човече, което после се превръща в истинско дете.
„На всички географски ширини, ако искаме да посочим един политик, който говори лъжи, веднага го изобразяваме с дълъг нос. Мисля, че тази изложба ни представя още една ценност, извън тази, която е в текста на Колоди. Това всъщност е заслуга на чичото на Джузепе де Франческо – Франческо Де Франческо, който в своя живот е бил лекар-кардиолог, но в свободното си време се отдава изцяло на изкуството и не е загърбвал красивото. Това е добър урок за нашето ежедневие, защото показва, че всъщност изкуството не е само за елита, а е отворено към всички тези, които искат да открият своята емоционална свързаност към красивото. Така че и ние, в дървото на нашето ежедневие, не трябва да преставаме да търсим в себе си нещо по-хуманно“, каза Марчело Апичела.
Вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов каза, че историята на Пинокио е преди всичко история за пътя: „Пътят е инфраструктурата, с която аз се занимавам ежедневно, но важното е движението – движението напред. Това е книга за изборите, които правим, за срещите, с които се сблъскваме, за всичко онова, което ни променя по този път. Това е пътят на израстването. За мен като човек, който е професионален отдаден и на пътя, и на свързаността, и на общуването между хората, тази метафора е много силна. Защото истинското пътуване не е само в пространството, то е и духовно, даже преди всичко духовно и културно. За мен Италия винаги е била много близка и със своята култура, и със своето изкуство, и с живото си присъствие в европейския диалог. Но трябва да си призная, и мнозина от вас със сигурност ще ме подкрепят, че е изключително известна със своята кухня, на която се наслаждаваме, надявам се, всички“.
„Вярвам дълбоко в смисъла на европейското ни сътрудничество и на онези мостове между народите, които се изграждат не само от инфраструктурата, но и от културата, от паметта и от въображението. Именно такъв мост за мен е тази изложба, на която всички се наслаждаваме. Важен е и този повод, за който сме се събрали, а именно 200-годишнината от рождението на най-известния италиански писател Карло Колоди, с чието име всъщност от много ранна детска възраст и аз съм закърмен, и съм чел многократно книгата за Пинокио“, каза още Гроздан Караджов.
По думите му Колоди е автор, който е създал не просто един литературен пореден герой, а е образ, който се е превърнал в символ на човешкото израстване, на човешкото порастване: „Пинокио е история, която всички ние познаваме и сме чели неведнъж. Едва ли има родител, който да не я е прочел поне един път на своите деца. Аз също, до съвсем скоро, си спомням, че книгата стоеше на нощното шкафче на моите две дъщери“.
„За днешната изложба мога да кажа, че това е още една среща, която дава възможност да се срещам с още една изключителна личност, а именно лекарят, но всъщност и художник Франческо де Франческо – творец с необичайна биография, кардиолог, който буквално до последния си ден е помагал на хората за техния живот, за тяхното здраве. И всъщност, помагайки на хората в пандемията от КОВИД, пада и е покосен от същата тази пандемия“, каза Гроздан Караджов.
„В тези картини се разкрива цялата дълбочина на историята за Пинокио, а в нея се повдигат и въпросите за раждането и смъртта, за истината и лъжата, за моралните дилеми, пред които ни изправя животът. За да разкрие това богатство, художникът е вписал фигурата на Пинокио сред класически образци на изкуството като древните женски скулптори, „Витрувианският човек“ на Леонардо да Винчи, „Сътворението“ на Микеланджело, до акулата от филмовата класика на Спилбърг“, каза Гроздан Караджов. „Пинокио е толкова популярен, точно защото всеки един от нас открива себе си в него, и защото само с помощта на културата сбъдваме неговото желание, неговата мечта, най-съкровения му блян да стане истинско момче. И всеки от нас, чрез докосването до културата, според мен иска и по малко успява да стане малко повече истински човек“, добави той.
„Много се радвам и затова съм много благодарен на организаторите и на негово превъзходителство, които са направили тази изложба и тази среща, защото всъщност ни дават възможност, докосвайки се до изложбата и припомняйки си още веднъж незабравимото произведение за Пинокио, да станем малко повече истински хора. Благодаря“, каза още Караджов.
„В това духовно пространство днес отваряме един нов разговор за истината, за избора и за отговорността да бъдеш човек, а не дървена кукла“, каза Росица Кирова, председател на Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество в 51-ото Народно събрание.
„Авторът, който даде на света едно дървено момче, а чрез него всъщност даде най-дълбокото морално огледало. Пинокио никога не е била просто детска приказка. Това е една история за трудния път към осъзнатия избор да бъдеш добър, да бъдеш човек. Пинокио се учи, греши, поддава се на изпитания, на изкушения и всяка негова стъпка ражда само един въпрос: Как се става истински човек? Именно тук идва изкуството на Франческо де Франческо. Той ни подава ръка. Неговите графични образи не само илюстрират текста на приказката, а разкриват вътрешните състояния на героя – страха, самотата, погледа на едно дете, което все още не знае как да носи тежестта на собствената си свобода“, каза Росица Кирова.
„Днес, когато като общество все по-често се сблъскваме с липсата диалог, с агресия, с отчуждаване в най-ранна възраст, посланието на Колоди звучи болезнено актуално. И тук не реферирам вътрешната ситуация, политическа в България, а всичко, което се случва днес в света. Пинокио ни учи, че неискреността всъщност деформира човешките отношения. А когато връзките се разпадат, ние забравяме да възприемаме себе си един друг като хора“, добави Росица Кирова.
„Като председател на Комисията по гражданското общество, прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество аз лично вярвам, че изкуството и културата не са просто украшения. Те са съвестта на обществото. Чрез тях ние говорим по онези трудни теми, които достигат не само до разума ни, а и до сърцето“, каза Росица Кирова.
„Изложбата ни напомня, че въображението не е бягство от реалността. То е начин да я разберем по-дълбоко, да видим детето във всеки един от нас. Защото Пинокио става човек от дървено момче, едва когато поема отговорност за другите. Когато мисли не само за себе си. Това е и голямото послание според мен на днешната изложба и на днешното събитие – че човечността не е даденост, а е избор. И че изкуството е един от най-добрите учители точно за този избор. За мен е особено ценен фактът, че тази изложба и този проект ще достигнат не само до София, но и до Пловдив, и Видин, моя роден град, и ще превърнат това културно изживяване в една споделена територия, извън границите на нашата столица. Това е важна стъпка културата да достигне до по-широк кръг от хора и до различни общности, които могат да комуникират помежду си чрез изкуството“, каза Росица Кирова.
„Призовавам ви да влезем в тази изложба не само като зрители, а като хора, готови да си зададат няколко въпроса: Къде е моята истина? Как да използвам своята свобода? Какъв човек избирам да бъда?“, каза още тя.
/ДД
