Вторият панел, под надслов „Православие и книжовност в XXI век“, се проведе в рамките на Третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“.
Форумът беше открит днес в Националния дворец на културата. Той е организиран от президента Илияна Йотова и включва пленарни доклади и дискусии, посветени на кирилицата и нейното място в дигиталната епоха. Панелът беше модериран от проф. д-р Веселка Желязкова.
Доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, представи дейността на институцията в областта на дигитализацията. „Обемът на дигитализираните файлове от колекцията на Националната библиотека към края на февруари тази година е над 2 124 574, от които достъпни за потребителите са 1 200 000″, посочи тя. Иванова изтъкна, че при общ фонд от над 8,5 милиона документа предстои значително разширяване на капацитета на дигиталния център.
Д-р Мария Полимирова постави акцент върху проблемите при изследването на ранните кирилски печатни книги в България. Тя отбеляза, че значителна част от книгохранилищата в страната, сред които Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Църковно-историческия архивен институт и редица манастирски библиотеки, не разполагат с актуални описи.
Проф. д-р Ян Страдомски представи историята и съвременното състояние на изследванията на кирилските ръкописи и старопечатни книги в Полша. Той посочи, че в библиотеките, музеите и архивите там се съхраняват над хиляда ръкописа и най-малко 1500 старопечатни кирилски издания.
Проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова представи в своя доклад системата от дигитални ресурси за изследване на средновековното книжовно наследство, разработена от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет. Тя запозна присъстващите с работата по дигитализирания старобългарски речник и образователната платформа „e-Medievalia“, използвана от над 4500 студенти през последните 12 години. Тотоманова отбеляза, че България е единствената православна славянска държава, включена в европейската изследователска инфраструктура RESILIENCE.
Д-р Елка Златева от Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките (КМНЦ) представи дигиталното хранилище Кирилометодикон. „Това хранилище представлява динамична инфраструктура, даваща възможност за постоянно допълване и актуализиране на съдържанието“, каза тя. Златева добави, че към 1 март 2026 г. хранилището съдържа близо 6000 архивни единици, организирани в шест основни колекции и 33 подколекции.
Форумът ще продължи и утре, когато ще се пренесе в Иконната зала на Рилския манастир.
Днешният ден от събитието ще завърши с концерт на квартет „Светоглас“ в криптата на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, предшестван от приветствие на президента Илияна Йотова.
