Проблемите и възможностите пред журналистиката в рамките на предизборна кампания, както и отношенията между властта и журналистиката, обсъдиха експерти по време на дискусия за свободата на словото на медиите в България, която беше открита в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Нямаме различие по темата за свободата на словото – това е битка, която може и трябва да водим заедно, каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев. На въпрос от модератора Бойко Василев, журналист от БНТ, свързан с чл. 189 ал. 3 от Изборния кодекс, касаещ отразяване на предизборната кампания от обществените електронни медии, Митев посочи, че правят всичко, за да позволят на всеки един гражданин на страната да вземе информиран избор.
„Нашият законодател смята, че ако не ни каже как да го направим, ние няма да се справим“, посочи още Митев. Той смята, че трябва да се помисли за цялостен подход. Важно е да се знае, че ако ни се даде малко свобода, ние няма да злоупотребим с нея, добави генералният директор на БНР. По думите му свръхрегулацията не е хубава за медиите – колкото повече е ограничена, толкова повече на журналиста се отвлича вниманието към хронометъра, а не към разговора, който трябва да води.
Законът не е оправдание, за да не свършиш нещо, трябва да търсим здравия смисъл в законите – той е, за да служи на обществото, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на дискусията. Медиите се опитваме да водим разговор за връщането на политическия дебат, но за лидерите на партиите ние, медиите, сме оправданието защо те не идват на дебати, каза още Вълчев. Той беше категоричен, че лидерите на политическите партии трябва да бъдат лишени от това оправдание.
Най-големият проблем в предизборната кампания е доверието на социологията, смята Даниела Тренчева, журналист от Нова телевизия. Медиите се насочват към тези парламентарни партии, които са над чертата или близо до нея, добави тя. Ако не дадеш думата на малките политически формации, къде отива свободата на словото, попита Тренчева. Според нея политическите формации вече не правят стандартните кампании, те провокират събития, сезират прокуратурата. Политиците се подпъхват в дневния ред на обществото и изместват една предизборна кампания, в която журналистите трябва да задават въпросите, добави Тренчева.
Виждаме как някой политици издевателстват върху други гости в студиото или върху журналисти, използват езика на омразата, посочи Добрина Чешмеджиева, журналист от БНТ. В такива ситуации журналистът трябва да стопира този език на омразата и да даде време на всички останали, посочи тя. Има много големи формации, които не искат да участват, има лидери на големи партии, които не се появяват в студиото, добави Чешмеджиева. Една част от журналистите, които не се съобразяват с чл. 189 от Кодекса, могат да правят различен дебати – за образование, икономика или наука, а нашите предавания губят своя имидж, защото не са това, което хората очакват, посочи журналистът.
От години виждам как се подкопава доверието в медиите, каза д-р Габриела Наплатанова, член на Съвет за електронни медии (СЕМ). Според нея медиите трябва да го отвоюват и да не губят връзката със своята аудитория. Контактът с обществото минава и през отпечатък на терен – там, където са хората и където се случва събитието, смята Наплатанова. Тя обясни, че СЕМ следи социологическите проучвания и даде пример с едно от тях, което сочи, че за 82% хората е важно да има изборни дебати.
Биляна Църноречка, пресаташе в Бюрото на Европейския парламент в България, потвърди важността от връщането на лидерските дебати. Единственият информиран начин, който гражданите могат да имат избор, е връщането на тези дебати, смята Църноречка. Тя посъветва представителите на българските медии и регулатори, които присъстваха на дискусията, да почерпят опит от други държави-членки на ЕС и да обменят опит за въвеждането на пропорционалност по отношение на отразяване на предизборна кампания. Важно е да има представителност и на малките партии, които се чувстват непредставени по време на предизборните кампании, добави пресаташето.
