Две слънчеви и две лунни затъмнения ще се видят от Земята през 2026 г., като от територията на България ще могат да се наблюдават едно слънчево затъмнение и едно лунно. Това съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”.
Той подготвя новото издание за 2026 г. на справочника „Гид на любителя астроном“ на катедра „Астрономия“, което се очаква да бъде издадено скоро.
На 17 февруари предстои първото за годината слънчево затъмнение, то ще е пръстеновидно, каза физикът. Това слънчево затъмнение ще се наблюдава като частично от най-южните част на Южна Америка, Южната част на Атлантическия океан, Антарктика, най-южните части на Африка, о-в Мадагаскар, централната и южната част на Индийския океан. Като пръстеновидно затъмнение то ще се наблюдава от малък район в най-южната част на Индийския океан и от също малък крайбрежен район на Антарктида. Затъмнението ще може да се наблюдава от о. Ливингстън, където е българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, като частично с малка фаза, с начало 09:59 UTC (универсално време) и край в 11:28 UTC, като максималната фаза ще настъпи в 10:44 UTC, уточни Маркишки.
На 12 август от най-северозападните части на нашата страна ще може да се наблюдава частично слънчево затъмнение с малка фаза. Това пълно слънчево затъмнение ще се наблюдава като частично от Арктика, северната част на Северна Америка – в Канада, Аляска, северните райони на Русия, по-голямата част от Европа, но без най-югоизточните ѝ райони, северната част на Атлантическия океан и Западна Африка, поясни Пенчо Маркишки.
Пътят на пълното затъмнение, т.е. на лунната сянка, ще започне от най-северната част на Якутия, Русия, ще продължи през Арктика, ще премине по източните брегове на Гренландия, след което ще продължи през Северния Атлантик – съвсем близо до западните брегове на Исландия, посочи той. След това лунната сянка ще пресече Испания – от северозапад на югоизток, ще достигне Балеарските острови и ще завърши пътя си в Средиземно море.
В Европа най-добри условия за наблюдение на затъмнението ще предостави неголяма област от северното крайбрежие на Испания – районът около гр. Овиедо, разказа Маркишки. Оттам явлението ще се наблюдава ниско над западния хоризонт, а продължителността на пълната фаза ще бъде 1 минута и 48 секунди.
От България то ще може да се наблюдава в северозападната част на страната. За Видин то ще започне в 20:27 ч., когато Слънцето ще бъде на височина едва 1 градус и 19 минути над западния хоризонт. Явлението ще бъде видимо за кратко – до залеза на Слънцето малко по-късно, поясни физикът.
Първото за годината лунно затъмнение е на 3 март и ще се наблюдава от Северна и Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия, Арктика и Антарктика. От България то ще бъде недостъпно за наблюдение, но началото му ще бъде видимо от българската антарктическа база, каза експертът. За о. Ливингстън затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 08:44 UTC. Луната ще залезе за тях в 09:12 UTC, когато тя ще бъде навлязла в земната полусянка с около половината от своя диаметър. Частичните фази на затъмнението още няма да са започнали, когато Луната ще залезе за тях, поясни експертът.
На 28 август рано сутринта от територията на България ще може да се наблюдава началото на частичното лунно затъмнение, до момента на залеза на Луната. Явлението ще бъде видимо също и от Западна Европа, Западна Африка, Атлантика, Северна и Южна Америка, югоизточната част на Тихия океан и Антарктика, каза Маркишки. Явлението ще е видимо и от о. Ливингстън – от начало на затъмнението от полусянката на Земята в 01:23:29 ч. универсално време до края в 07:02:00 UTC, като максималната фаза ще бъде в 04:12:52 UTC. По това време на Антарктида е зима и обикновено няма научни експедиции.
През годината се очакват и „супер Луни“, посочи физикът. Новолунията на 16 май и 15 юни са сравнително близки във времето до лунните перигеи за същите месеци, иначе казано – до моментите на максималните приближавания на Луната до Земята, докато тя обикаля около нас по елиптичната си орбита, поясни Маркишки. Поради това тези новолуния ще бъдат „супер Луни“, макар че при новолуние Луната не може да се наблюдава. За разлика от тези две, ще можем удобно да наблюдаваме суперлуние при пълнолуние в нощта на 23 срещу 24 декември.
Пълнолунието на 31 май ще бъде второ за месец май. Когато има второ пълнолуние в рамките на един календарен месец, е прието то да се нарича „синя Луна“. Това название обаче няма нищо общо с видимия цвят на Луната, каза Пенчо Маркишки.
Освен „синя Луна“, пълнолунието на 31 май ще бъде също и „микро Луна“, тъй като ще настъпи сравнително близо до момента на лунния апогей на 1 юни. Също „микро Луна“ ще бъде и пълнолунието в нощта на 29 срещу 30 юни, макар, че то ще настъпи доста след апогея на Луната на 28 юни.
Засега не се очаква появата на комета, която тази година да стане видима с невъоръжено око, каза Маркишки. Той добави, че изследователи възлагат известни надежди на кометата C/2025 R3 (PanSTARRS), но е малко вероятно тя да стане забележима с невъоръжено око. Тази комета е открита на 8 септември 2025 г. от телескопа Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (Pan-STARRS 1) на вулкана Халеакала, о-в Мауи, Хавай. Кометата ще премине през перихелия си на 19 април 2026 г., на разстояние 74.587 млн. км от Слънцето. Най-близо до Земята тя ще бъде на 26 април, на разстояние 73.153 млн. км. Очаква се яркостта на C/2025 R3 на датата на нейния перихелий да бъде около 6 mag. Тогава тя ще се намира в съзвездието Риби, близо до границата му с Пегас. Ще изгрее близо 1 час и 50 минути преди изгрева на Слънцето (около 04:47 ч. за района на София). Ще може да се наблюдава с бинокъл или малък телескоп, но трудно, тъй като голямата въздушна маса ниско до хоризонта ще понижава нейната яркост. Когато кометата е най-близо до Земята – на 26 април, тя ще се губи в сиянието около Слънцето и няма да може да се наблюдава, уточни физикът.
Той допълни, че максимумът на метеорния поток Персеиди тази година ще може да се наблюдава при отлични условия в последните часове на нощта на 12 срещу 13 август, когато Луната ще бъде в новолуние и няма да създава светъл фон на нощното небе. Желаещите да наблюдават метеори трябва да знаят, че е добре да бъдат на тъмно място, достатъчно далеч от нощните светлини на градове и промишлени зони, съветва физикът. Високопланинска местност при ясно небе би предложила най-добри условия за наблюдения и тогава ще могат да се наброят около 90-100 метеора за час.
Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември около 16 ч. българско време. В момента на максимума активността на потока ще е над 120 средно бързи метеора за час. На 14 декември вечерта Луната ще залезе в 21:55 ч. за София с 27% осветен диск, след което нощта ще бъде тъмна и условията за наблюдения – добри, прогнозира Пенчо Маркишки.
Той каза още, че 2026 г. е започнала с добра видимост на четири от планетите. Още в първите часове на януарските нощи Сатурн ще се наблюдава в съзвездието Водолей, Нептун – в Риби, Уран – в Бик (Телец), а Юпитер – в Близнаци, уточни Маркишки и напомни, че Уран и Нептун не са достъпни за наблюдение с невъоръжено око. Те могат да се видят с телескоп или с по-добър бинокъл, съветва експертът.
По думите му към края на февруари и в началото на март веднага след свечеряване ще има възможност за едновременно наблюдение на всички планети от Слънчевата система, с изключение на Марс. „Тогава Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун ще формират малък планетен парад в съседните съзвездия Водолей и Риби. Още преди небето да се стъмни напълно, ниско над западния хоризонт ще бъдат видими по-ярките от тях – Венера и Сатурн. В същото време Юпитер и Уран ще бъдат високо в небето – съответно в Близнаци и в Бик. Поради това те няма да участват в парада“, разказа Пенчо Маркишки.
През същия период Марс ще изгрява близо 20 минути преди изгрева на Слънцето, поради което ще остава невидим в сиянието на зората, поясни той.
Към края на април отново ще има планетен парад, но рано сутрин. Отначало той ще се наблюдава трудно – ниско на изток в настъпващата зора. Ще бъде формиран от Меркурий, Марс, Сатурн и Нептун. През май този парад ще продължи без Меркурий, но затова пък ще се наблюдава по-удобно.
През цялата година ще има добри условия за наблюдение на ярките планети, обобщи физикът Пенчо Маркишки.
