Дефиницията за музей е утвърдена през 2007 г. от Международния съвет на музеите и тя гласи: „Музеят е постоянна институция с идеална цел, в услуга на обществото и неговото развитие, отворена за публиката, която събира, консервира, изследва, комуникира и показва материалното и нематериалното наследство на човека и обкръжаващата го среда, с цел образование, изследване и развлечение“.
Ръководството на Община Тервел може да се похвали, че вече 50 години развива и обогатява тази толкова значима за опознаването на родния край институция. Похвални са усилията на основоположниците, на които дължим богатото наследство, което те са оставили за поколенията.
През 1972 г., с разрешение на Комитет за изкуство и култура (днес Министерство на културата), в Тервел е регистрирана Етнографска читалищна сбирка. Тя се помещава на първия етаж на сградата на читалището, където в момента се намират кабинетите на ДФТА „Калинка Вълчева“. За да се реализира сбирката са впрегнати силите на много хора- служители в общинска администрация, читалищните секретари, самодейци. Може да се каже, че са обходени всички домове в селата, от където е събран етнографски фонд с над 810 експоната, отразяващи бита на жителите в община Тервел в миналото и тяхното изключително разнообразие. Това се дължи на факта, че тук живеят изселници от различни етнографски групи на България- тракийци, северняци, местни, балканджии, котленци, габровци и т.н, както и представители на различните етноси.
Във връзка с изпълнението на Програма „1300 години Добруджа“, приета от Изпълнителния комитет на Общински народен съвет на 21.08.1979 г., е предоставена самостоятелна сграда за музейна сбирка. Проектът за сградата е приет с протокол №2 на ЕТИС от 30.10.1981 г. От 1986 г. насам музейната сбирка функционира в новата триетажна сграда с експозиционна площ 750 кв.м. Обособени са 4 експозиционни зали с отдели Етнография, Археология и Художествена галерия. На първия етаж се е помещавала зала ГАЛЕРИЯ (днес зала Археология), като в нея са изложени картини, графики и пластика на известни български художници: Светлин Русев, Дечко Узунов, Калина Тасева, Бисера Прахова, голяма част от фонда ѝ са на нашия съгражданин Тодор Балев.
Археологическата експозиция съдържа предмети от античната епоха и Средновековието. Голяма част от тях са открити през 1988 г. по време на археологически разкопки на средновековната крепост „Скала“ край с. Кладенци, където са открити оловна икона „Св. Георги змееборец“, много монети от Х-ХI в., подземни и надземни жилища, оловни печати, много керамика (включително и белоглинена, характерна за Преславската школа), кръстове, накити, 2 старобългарски надписа, разкрити са 4 църкви с уникални мраморни капители. В археологическата експозиция е представен и скелет на млад мъж отпреди над 3500 г., открит в тракийски некропол през 1980 г. между селата Орляк и Зърнево. Скелетът е реставриран от антрополога проф. д-р Йордан Йорданов, който прави и възстановка на образа по черепа.
По същото време са започнати и археологически разкопки в района на Община Тервел (Кладенци, Орляк и др.).
Въз основа на така експонираните културни ценности, през 1986 г., а по-късно и през 1991 г. и 1994г. ръководството на града, с подкрепата на Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“, прави постъпления пред Комитета по култура и пред Министерството на културата, науката и просветата за одържавяване на музейната сбирка и получаването на статут „Държавен музей“. И двете институции не издават положително становище за одържавяването на сбирката.
С Решение на Общински съвет Тервел №14-120 от 22.01.1997 г. се променя статутът ѝ: от градски, музеят става общински. От 2004 г. до 2018 г. материалната база и съответно посрещането на посетители на сбирката се съвместява от служители в общинска администрация Тервел. Издирвателска и научна дейност не се осъществява. Периодично Община Тервел реализира различни инициативи с образователен характер. Пример за това е експонираната постоянна изложба „Кан Тервел- свети кан Тривелий: дипломатът, светецът воин, спасителят на Европа“, създадена по идея на д-р Милен Врабевски от Фондация „Българска памет“ и адв. Росен Иванов от фондация „Бъднини“ със съдействието на Националния исторически музей, през 2009 г.
С Решение № 5-57/ 30.06.2016 г. на Общински съвет Тервел, градският музей се преобразува в Обществена колекция, основание за което са разпоредбите на Наредба № Н-9 от 27.04.2009 г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции. Направени са съответните постъпки и колекцията е регистрирана в Министерство на културата. Новият статут на институцията позволява на общинското ръководство да потърси средствата и мерките за пълното реновиране на сградата, за обновяване на експозициите и разкриване на богатото ни историческо минало със средствата на новите технологии. По този начин на 22.09.2018 г. Тервел се сдобива с една от най- модерните, т.нар. интерактивни музейни сбирки, които привличат вниманието на децата и възрастни посетители не само от страната, но и от чужбина.
Днес Обществената колекция в Тервел представя 1622 музейни ценности, като 434 от тях са в зала „Археология“ на първия етаж, в това число и артефактите, открити по време на разкопките край село Оногур на уникална раннохристиянска базилика от V-VI век- част от стария град Палмате. 165 са произведенията на изкуството, част от които са изложени в галерията на 2-ри етаж. Там е разположена още зала „Кан Тервел“, представяща по най-атрактивен начин жизнения път на владетеля Тервел чрез възстановка на царския му дворец, на традиционно жилище от Средновековието, събрани са всички научни и художествени текстове за Кан Тервел. В залата най-голяма атракция за посетителите са восъчните фигури на Кана, възседнал своя кон, както и холограмата, представяща момента от получаването на титлата Кесар от император Юстиниян. Вторият етаж се допълва със зала „Духовно наследство“, в която са представени молитвените и религиозните храмове на местното население от IV век насам: скалните манастири край с. Оногур и Балик, средновековните църкви край с. Кладенци, най-старият православен храм в с. Безмер, както и една от най-старите джамии- тази в с. Градница. Изложено е копие на уникална икона на Св. Равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий“, представени са моменти от освещаването на новата църква „Св. Вмчк Георги Победоносец“ в Тервел.
Етнографската зала на третия етаж представя с над 980 експоната пълния жизнен цикъл на създаването на семейството в патриархалното общество- от лазаруването и коледуването на момичетата и момчетата, сватбена процесия от младоженци, кумове и шафери, до създадения уютен дом с различните стаи в домакинството. Пресъздадени са дневната, „хлебна стая“, стаята на дъщерята, спалня и „ръкотворницата“ на домакинята с всички чеизи, подготвени на стан. В съседство са показани и произведения за бита, създадени от занаятчиите в т. нар. „Стая на занаятите“. Малка като размери, но голяма по съдържание и емоционален заряд е зала „Памет за войните“, която разказва личните истории на много мъже от тервелския край и участието им в Априлското въстание, в българското опълчение и боевете при Шипка, в Балканската, Първата и Втората световни войни. Фондът от нова и най-нова история наброява 38 единици. Експозицията на третия етаж завършва със съвременно обзаведена и оборудвана конферентна зала за 22 участника.
Богатите интерактивни възможности на Обществената колекция в Тервел са предпоставка тук да се провеждат множество открити уроци и други образователни инициативи. Залите на музея са място за провеждане на културни прояви и такива с обществено значение. Всеки един от етажите разполага с различни занимателни атракции за малките посетители, което е причина тук да пристигат организирани групи от деца от Добрич, Варна и др. за провеждане на т.нар. образователни екскирзии.
