Оригиналното Панагюрско златно съкровище ще гостува в Държавния културен институт – Културен център (ДКИ-КЦ) „Двореца“ в Балчик през август 2021 година, съобщи директорът на Културния център Жени Михайлова.Златните съдове, открити от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови на 8 декември 1949 г. по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, ще останат в лятната резиденция на румънската кралица Мария до края на месец септември.
Изящните творения, изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг, ще бъдат изложени в Каменната зала от 1 август до 30 септември. Съкровището ще бъде транспортирано със специализиран автомобил в трезор и ще бъдат взети всички охранителни мерки – жива охрана и видеонаблюдение, каза още Жени Михайлова.
Съкровището тежи 6,164 кг и се състои от 9 предмета от чисто злато – една фигона и осем ритона. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. Били са използвани за религиозни церемонии, а в стила и украсата им се съчетават тракийски и елински влияния.
Най-големият от предметите представлява амфора-ритон, тежаща 1,7 кг. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. А три от каничките са изящно изработени във формите на богините Хера, Афродита и Атина. Особено впечатлителен е златният ритон, оформен като предна част на тяло на козел.
Застрахователната стойност на Панагюрското златно съкровище е 50 млн. евро. Над 4 милиона туристи от цял свят се възхищаваха на панагюрското злато в Лувъра. Панагюрското злато няма аналог. Част от историците приемат тезата на проф. Иван Венедиков, че съдовете са изработени в ателие на град Лампсак на южния бряг на Мраморно море.
Две са хипотезите кой владетел е поръчал изработката на ритуалния златен сервиз. Едната е, че това е легендарният цар на одрисите Севт III. Другата – че са направени по поръчка на Лизимах, наследника на Александър Велики в Тракия. Но попадат след военна победа в хазната на Севт III.
С обожествяването на Александър Велики приживе се налага традицията владетелят да пие от златни съдове. Така е ставал равен на боговете.
На 8 декември 1949 г. братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови откриват съкровището и го предават на околийския началник Стефан Калпаков. Дейкови помислили, че са открили музикални инструменти. Находката на братя Дейкови веднага след откриването е изложена зад витрините на хавлиената фабрика – на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрци, без охрана. Известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Уникалните съдове са пренесени в Пловдив в обикновена раница и отново без охрана.
През 2012 г. в Панагюрище отваря врати уникалната зала трезор. В нея всяка година оригиналното съкровище гостува за 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли.
В продължение на 8 г. съкровището е „в неизвестност“. Това е най-разпространеният мит около царския сервиз. Наследниците на тримата откриватели твърдят, че със заповед на Людмила Живкова съкровището било изнесено от Археологическия музей в Пловдив с грешен инвентарен номер. И в периода 1974 – 1982 г. никой не знаел къде е.
През 2014 г., след извършени 33 проби, швейцарската „Евротест контрол“ обявява, че Панагюрското злато е 100% истинско. Така окончателно рухва митът, че съкровището не е истинско, че още преди години е подменено с дубликат, а оригиналът е изнесен зад граница и продаден в частна колекция.
Изложбата на Панагюрското златно съкровище ще бъде предшествана от оръжейна експозиция с оригинални оръжия от Руско-турската освободителна война, съвместно с Историческия музей в Панагюрище. НДТ
