Музеят в Добрич отбелязва една тъжна годишнина – на 7 март 2020 година ни напусна големият български литературен историк проф. дфн Иван Сарандев. Нашето желание е да съхраним паметта за тесните дългогодишни връзки на учения с Добрич и Добруджа. Известно е, че сред разностранните му изследователски интереси особено се открояват неговите трудове за Йордан Йовков и поредицата от литературни анкети, между които и анкета с поетесата Дора Габе, както и книга за нея. А тези две имена винаги са се асоциирали с Добруджа. Те неизбежно срещат учения с гр. Добрич и най-вече с Дом-паметник „Йордан Йовков”, тъй като в музея се съхраняват фондове за двамата писатели и са уредени експозициите „Йордан Йовков – мъдрият мълчаливец на българската литература” и „Дора Габе – дъщеря на равнината”.
Проф. Иван Сарандев е сред специалистите, които преди 40 години консултират тематико-експозиционния план за първата постоянна експозиция, открита в тогавашния град Толбухин, в новостроящата се през 1980 г. монументална сграда за музей по повод 100 години от рождението на Йордан Йовков. Разбира се, на 28 ноември ученият е сред официалните гости на изключително тържественото откриване на Дом-паметника. Той е участник и в проведената тогава в гр. Толбухин международна научна сесия „Йордан Йовков – наш и на света“.
Построяването на този своеобразен Антимовски хан, както го нарича дъщерята на писателя Елка Йовкова, задълбочава вече съществуващите контакти на проф. Сарандев с града и региона. Той започва активно да участва в културни събития и научни форуми, организирани в Добрич. Например през ноември 1990 г. ученият произнася тържественото слово на церемонията за връчване на националната литературна награда „Йордан Йовков”, тогава присъдена на писателя Ивайло Петров; а пет години по-късно е научен ръководител на проведената в Добрич национална конференция „Йордан Йовков – живот и творчество”.
Личните ми контакти с проф. Иван Сарандев датират от 2000 година в качеството ми на главен уредник на Дом-паметника. Тогава се свързах с него, за да го поканя за научен ръководител на поредната национална конференция за Йовков, която организирахме в Добрич на 21 и 22 ноември. Той прие поканата, но от своя страна покани специалисти от нашия музей да се включат в организираната от него подобна конференция за 120 години от рождението на писателя в началото на месец ноември в Столична библиотека. Форумът беше под егидата на Института за литература на БАН. Изненадата ни бе голяма, когато се оказа, че от София конференцията ще отпътува към Пловдив, Сливен, Котел и Жеравна. Докладите ни бяха представени за втори път в Народната библиотека „Иван Вазов“ в гр. Пловдив, а след това и в читалището на гр. Котел. Този Йовков литературен маршрут съвсем естествено завърши в село Жеравна. Като пилигрими отидохме да се поклоним в родното място на писателя. Проф. Сарандев бе инициаторът и моторът на този пътуващ научен форум. Впечатляваща бе енергията му, несвойствената му за българин точност, желанието стриктно да се спазва предварителната програма. Благодарение на създадената изключително добра организация ние, участниците, се чувствахме в сигурни ръце и за нас тази седмица бе изцяло посветена на Йовков – един уникален шанс.
През същата година проф. Иван Сарандев бе награден на тържествена церемония в гр. Добрич с националното отличие „Йордан Йовков” за проучване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Това високо признание провокира учения да бъде още по-близо до добруджанци. Затова контактите на нашия музей с проф. Сарандев през следващите 20 години се задълбочиха – най-вече в научната област. Той бе ръководител на конференциите за Йордан Йовков в Добрич през 2005 и 2010 година. А през 2008 година с негово участие реализирахме нещо, което в България едва ли се е случвало: една институция да организира два научни форума за една личност в рамките само на година. Музеят ни с подкрепата на Община град Добрич проведе през месец май 2008 г. конференцията „Теменугите – Дора Габе и другите”, а през месец октомври – конференцията „В света на Дора Габе”. Бе издаден и внушителен том, събиращ докладите от двата форума. Естествено, подобни сборници бяха издавани и в резултат на научните конференции, посветени на Йордан Йовков, и във всеки от тях проф. Сарандев участваше със свое изследване.
Той успя да ни приобщи и към една литературна тема, с която се занимаваше десетилетия – проучване на сборника „Старопланински легенди”. По негова идея през 1997 и 2007 г. в Жеравна бяха проведени две национални конференции, посветени съответно на 70 и 80 години от отпечатването на тази книга, към която самият Йовков има особена слабост. В научните форуми се включиха и специалисти от Дом-паметник „Йордан Йовков”. А през 2007 г. честването се прехвърли в гр. Добрич. В музея ни с литературна вечер отбелязахме 80-годишнината от създаването на „Старопланински легенди“ и 70-годишнината от смъртта на Йовков. Специалният гост на вечерта, разбира се, бе проф. Иван Сарандев.
В желанието си да представим своето сътрудничество с големия български учен няма как да посочим всички подробности. Не сме си поставили и цел да обрисуваме обстоен негов портрет. Научните интереси на проф. Сарандев бяха толкова разностранни, че за тях най-добре биха говорили колегите му от Института за литература, те биха разкрили в пълнота и приносите му в областта на българското литературознание. Да не забравяме и неговата дългогодишна преподавателска работа в Пловдивския университет. Иван Сарандев е обучил хиляди студенти филолози, които се отнасят с уважение към своя професор.
Каква памет за големия ни учен искаме да съхраним ние? В нашите очи проф. Иван Сарандев беше прецизен изследовател, отдаден на своето призвание, добросъвестно изучаващ всеки детайл от разработвания научен проблем, за да аргументира тезите си, да бъде изчерпателен и убедителен в своите изводи. В същото време той беше способен и самоотвержен организатор, който не се страхуваше да наруши комфорта си и да се заеме с неблагодарната задача да реализира не един и два научни форума и други събития. Човекът Иван Сарандев носеше дълбока любов към родния си Ямбол, към Пловдив, към своите родители и семейство, уважаваше добросъвестните си и компетентни колеги, имаше свежо чувство за хумор и приемаше с участие проблемите на другите.
За нас е жив споменът от общуването и сътрудничеството с проф. Иван Сарандев. Благодарни сме за шанса да срещнем по пътя си такъв изследовател и човек, да се учим от него, че всяка работа трябва да се върши всеотдайно, без щадене на сили и време. Контактът с подобни личности обогатява и възвисява.
Кремена Митева
главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“
