6 септември 2008 г. Лиепая. Националният отбор по хокей на България записва 0:82 от Словакия в олимпийска квалификация за игрите във Ванкувър. Съперникът ни отправя 139 удара към вратата ни, нашите не успяват и веднъж. Любомира Шошева успява да улови 54 шута от 134 срещу нея, а Камелия Дражева пуска 5 от 5.
След този мач, който като резултат обиколи всички световни медии, треньорът Мартин Миланов е привикан в спортното министерство, за да му се намекне
да спре с експериментите и да забрави женския хокей
Той отказва да прати момичетата на улицата да си търсят друго препитание, а ги оставя в залата.
17 години по-късно България спечели първото място в III дивизия, група В, в Босна и Херцеговина (седмо ниво на световния хокей) и взе златни медали и купа. С най-младия отбор на шампионата.
Реално дебютираме на световни чак 3 години след онази олимпийска квалификация. И то в София, в пета дивизия, която към този момент е най-ниската. Дори първия си мач печелим срещу Турция с 2:1 с голове на Регина Овчарова и Стефани Стоянова. След това записваме тежки загуби с 0:19 от Полша и 0:7 от Испания.
И в последния ни мач с голове на Мирела Зарева, Амалия Колева и Тина Лисичкова бием Ирландия с 3:0. Така сме на трето място и вземаме медали. Само за да не се включим в следващото по простата причина липса на пари.
Доста време федерацията по хокей въобще е без бюджет и се оправя, без да мрънка
Същата е съдбата на Турция и Ирландия.
Трите отбора се събират в квалификация за дивизия II, група В, през 2013 г. И не успяваме да влезем след 3:4 от туркините и 6:1 над Ирландия. През следващата година няма световни заради олимпийските игри в Сочи.
Следват безуспешни квалификации за същата дивизия, преди международната федерация да направи и трета през 2020 г. И отново в София е първото първенство на това ниво. Ставаме втори след Република Южна Африка, като бием с 2:1 Литва, 4:3 след продължение Румъния и 5:0 Хонконг. Губим 2:4 от Белгия и 1:2 от африканките. Следващата година шампионатът е отменен заради пандемията.
През 2022 година отново турнирът е в София, но само три отбора. Украйна, Румъния и Хонконг не идват в България и нашите са последни след Белгия и Литва. Вече обаче има и дивизия III, група В. И изпадаме там след турнира в Загреб през миналата година, където сме с 5 загуби. За да дойде триумфът в Сараево през тази. След 3 победа и една загуба след продължение и злато.
Вероятно някой ще си каже, че все пак е последното ниво в женския хокей. Но все пак всички отбори, поне като инфраструктура, са далеч от нас. В Сараево има четири покрити пързалки, включително и тази за олимпиадата през 1984 г. За Естония няма дори да говорим. Сингапур разполага с един от най-модерните комплекси за хокей и други ледени спортове в света. А всички са наясно в какво окаяно състояние е всичко в България, включително и Зимният дворец в София.
В България няма първенство за жени,
защото просто няма достатъчно хокеистки. Заради това националният отбор играе извън класирането на юношеските първенства, което явно калява момичетата. Те имат право да играят и в тимовете до 20 години заедно с момчетата, което също им позволява да надграждат. Така например вратарките Моника Недялкова и Ангелина Димова, които са на по 16 години, са титулярки в отборите си,
защото момчетата на тази възраст играят в чужбина
И двете се представиха на сериозно ниво. Моника отрази 88,64% от ударите към себе си, като допусна 2,50 гола средно на мач. Ангелина е с 87,88% спасявания и 1,95 гола средно на двубой. Тези показатели са на едно прилично ниво.
Колкото и учудващо да звучи, в тима има хокеистка, която е играла на първото световно за България през 2011 година. И това е капитанката ни Стефани Стоянова, която завърши турнира с 4 гола и 3 асистенции. Тя е и най-опитната в състава ни със своите 31 години. А в състава Мартина Златева и Лена Иванова са родени през 2009 година, или през тази трябва да станат на 16.
Освен 7-те точки Стефани бе лидер на световното по спечелени були с +52 по този показател, а заедно със Зорница Дикова, Лена Иванова и Мария Руневска са най-ефективни на леда от всички с +8. Статистиката +/- е изключително важна в хокея, защото показва колко си допринесъл за отбора. В нея се смята разликата от това дали си бил на леда при гол за твоя отбор срещу времето на леда при получаване на такъв.
Безспорният лидер на тима ни обаче е 19-годишната Мария Руневска. Тя стана голмайстор на турнира с 5 гола и 6 асистенции, или общо 11 точки. Колкото Стефани – 7, има и Лена Иванова.
Мария от 5 години насам е част от историята на българския хокей
Тя е единственият ни медалист от олимпиада. На младежките игри в Лозана през 2020 г. българката бе част от синия отбор за турнира 3х3, който е по-динамичният вариант на хокея и със сигурност ще бъде включен в програмата и на олимпиадите при големите.
Тогава заедно със Сидре Йозер (Турция), Валери Кристман (Швейцария), Ана Кот (Полша), Мирън Фой (Великобритания), Зузана Добиашова (Словакия), Яна Крашнина (Русия), Мая Щобер (Германия), Реджина Мецлер (Унгария), Каролина Хенгемюлер (Австрия), Ники Шарп (Австралия), Юна Кусамата (Япония) и Яна Юл Петерсен (Дания), Мария стана бронзова медалистка.
За да попаднеш в такъв отбор, предварително се участваше в подборни състезания за оценяване на възможностите.
Догодина националките ни обаче ще имат доста по-сложна задача – да се задържат в по-горната група. А тя е доста по-силна от сегашната. Първенството в дивизия III, група А, стартира на 2 март в Белград и в нея участват освен домакинките още Република Южна Африка (отпаднала от дивизия II, група В през миналия сезон), Румъния, Литва, Хърватия и Тайланд (който бе промотиран от нашата дивизия).
