- Игор Гашков за засилващите се центробежни тенденции в Северноатлантическия алианс
На 13 ноември стана известно, че срещите на върха на НАТО вече не могат да се считат за рутинни. Срещата на върха догодина, 2027 г., няма да се проведе – според изтекли медийни данни, поради недоволството на САЩ от приноса на съюзниците им за общата отбрана. Докато бюджетът на Пентагона за 2027 г. е планиран да бъде рекордните 1,5 трилиона долара, Испания официално отказва да увеличи военните разходи над малко над 2 процента от БВП, а Албания, където беше планирана срещата на върха, е само малко над тази цифра. Възможна е и друга основна причина: в тлеещия конфликт с Иран администрацията на Доналд Тръмп не е получила размера на помощта от европейците, на която се е надявала. Докато американците са фокусирани върху Близкия изток и Тихия океан, европейците се готвят за нещо друго и в тъканта на алианса, разкъсван между различни театри на военните действия, се виждат пукнатини, пише ТАСС.
Северноатлантическа буря
Още през юли, на срещата на върха на НАТО в Анкара, човек можеше да подозира, че почтената военна организация е на прага на организационно оттегляне. В окончателната декларация се прокрадна странен пропуск: вместо традиционното „Ще се видим догодина“, просто се казваше „на бъдеща среща на върха“, без повече подробности. В други форуми на НАТО, сякаш във верижна реакция, последва спад: традиционните разговори между министрите на отбраната на блока през октомври така и не се проведоха и дори не са планирани за 2027 г.; от двете конференции на външните министри, планирани за следващата година, е запазена само една . А дали през 2028 г. ще се проведе голяма среща на върха на НАТО, предстои да видим.
Алиансът би имал много за обсъждане. В Стария свят са разположени приблизително 80 000 американски войници . През 2025 г. те са били приблизително 90 000, но Тръмп успя да изтегли част от войските си. Той също така планира да продължи съкращенията: с 5000, според някои източници ; с 25 000 или дори 40 000, според други. Окончателното решение се очаква до Коледа и очевидно ще бъде едностранно: поне Борис Писториус, министърът на отбраната на Германия, не е бил информиран .
Умората на САЩ от защитата на Европа отразява подобно „изтощение“ от европейска страна. Военната кампания в Иран не получи организирана подкрепа от ЕС. Испания публично осъди боевете, а Италия предотврати прехвърлянето на някои доставки през американски бази. Великобритания, дългогодишен съюзник на САЩ, се ограничи до второстепенна роля. Хладнокръвното отношение на Доналд Тръмп не убягна от вниманието на британците: той нарече подхода им „ужасяващ“, а премиера Киър Стармър „далеч от Уинстън Чърчил“. След това, през есента, избухна бомба: САЩ признаха , че може да преразгледат британската собственост върху Фолкландските острови.
Балтика-10
Когато съюзниците не харесват войните си, е съвсем естествено да търсят нови партньори в отбраната – и точно това се случва в Северна Европа през есента на 2026 г. В рамките на два дни един от друг, на 10 и 12 ноември, два потенциални съюза се обявиха: номинално съвместими с НАТО, но в действителност способни да функционират без него.
Първата от тях, Съвместните експедиционни сили, се появи през 2014 г. като инициатива на Обединеното кралство, обединяваща девет съюзници от страните от Балтийско и Северно море. През ноември те създадоха Северната морска инициатива – договор за взаимна отбранителна помощ, който потвърждава този на НАТО, но за разлика от него не изисква единодушие при вземането на решения. Ако Северноатлантическият алианс не влезе във войната, новото партньорство ще може да действа без оглед на него.
На 12 ноември Швеция, Финландия, Исландия, Дания и Норвегия обявиха желанието си да създадат втори Северен отбранителен съюз . Засега това е само проект, чиято цел се разглежда като интегриране на въоръжените сили на участващите страни. Първите стъпки в тази посока би трябвало да бъдат законни: скандинавците се готвят да разположат войски през границите и планират да опростят граничните разпоредби за военна техника. Планирани са бъдещи учения на петте страни, като целта, както заяви норвежкият министър на отбраната Туре Сандвик, е да бъдат готови да ги използват съвместно.
Подобни процеси протичат и по на юг. От 2024 г. членовете на неформалния алианс E5 – състоящ се от Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия и Полша – се срещат редовно. Въпреки че нямат официално споразумение за колективна отбрана, заявената им цел е съвместно производство на оръжия, подкрепа за Украйна и интеграция на въоръжените сили. През октомври 2026 г. министрите на отбраната на E5 проведоха конференция в Париж, където се съгласиха да засилят усилията си. Интересното е, че за същия месец беше планирана среща на върха на министрите на отбраната от всички страни от НАТО, но тя така и не се състоя.
Гръцка драма
В далечния юг на ЕС, в Средиземноморския регион, фрагментацията на НАТО се дължи не на конфронтация с Русия, а на Турция. Наративът е фундаментално подобен. Гърция, която се завърна под военното командване на НАТО през 1980 г., се опасява, че няма да получи помощ, ако е необходима, срещу турците, които се присъединиха към същия блок през 1952 г. Откриването на находища на природен газ близо до Кипър през 2010-те години превърна съперничеството между двете страни от абстрактен исторически въпрос в належащ. През 2019 г. Анкара подписа споразумение с международно признатото либийско правителство в Триполи, разделяйки средиземноморските води между тях. Атина протестира. Оттогава военното партньорство между Гърция, Кипър и Израел набра скорост: съюз от държави, които са потенциални противници на Турция.
Осъзнавайки неадекватността на тези усилия, Атина се обърнала за помощ към Париж. През 2021 г. французите и гърците подписали споразумение, съдържащо клауза за взаимна военна помощ в случай на нападение. По време на изготвянето на споразумението Петата република демонстрирала готовността си да използва сила, ако не поне заплаха от сила. През 2020 г. френски кораби се приближили до бреговете на Кипър в опит да осуетят турските геоложки проучвания. Същата година се случил инцидент край бреговете на Либия. Френски военен кораб се приближил до турски кораб, за да го инспектира за контрабанда на оръжие за либийските съюзници на Ердоган и бил посрещнат – според Париж – от радар за управление на огъня. Неочаквано от подобен прием, французите се оттеглили.
През 2026 г. френско-гръцкият военен съюз, с неговите антитурски подтекстове, беше удължен с още пет години. Това се случи на фона на подновено напрежение между Гърция и Турция. През август Анкара обяви създаването на две морски зони за опазване, едната от които обхваща води, които Атина счита за част от своята юрисдикция. Гърците протестираха , но турците го отхвърлиха. Двете страни от НАТО продължават да спорят относно очертаването на границата си, а по-слабата, Гърция, е заета да търси съюзници в случай на военен конфликт.
Влакче на ужасите
От гледна точка на САЩ, европейската ориентация на блока диктува загубата на интерес към НАТО: от 32-те страни членки само две са разположени изцяло извън Стария свят. Националната отбранителна стратегия на САЩ, публикувана през януари 2026 г., диктува различна перспектива. Според този документ американските военни ще дадат приоритет на сигурността в Западното полукълбо, като Тихият океан ще бъде вторият. Европа е изместена на трето място в този списък и на четвърто, ако се включи и отбраната на самите САЩ.
В съответствие с актуализираните насоки, американците търсят съюзници извън Северноатлантическия алианс – на Изток и в глобалния Юг. През 2010-те и 2020-те години бяха сформирани няколко предварителни съюза – QUAD, SQUAD и AUKUS – с участието на Япония, Австралия и Индия . Нито един от тях не прие формата на обвързващо военно споразумение.
Това, разбира се, разкрива иронията на геополитиката: НАТО, след като се разрасна и претърпя аномално разширяване през 90-те и 2000-те години, стана твърде тромав, за да могат членовете му успешно да координират военните си усилия в рамките на компактния си формат. По-компактните съюзи са по-ефективни. От друга страна, при променени обстоятелства съществуващото членство в НАТО се оказва недостатъчно – и тогава САЩ се нуждаят от други съюзници.






























