- Как е открита Антарктида преди 205 години и защо продължава да се изследва
В началото на 19 век картата на света е непълна. Изследователите са очертали контурите на почти всички континенти с изключение на един – мистериозния южен континент. Древните географи вече са подозирали съществуването му, но нямало доказателства. Европейски моряци от 17-18 век се върнаха от южните ширини с противоречиви доклади: някои говореха за митичния „топъл юг“, други – за непроходим лед. Легендарният Джеймс Кук, опитвайки се да достигне южния континент, достигна 71 градуса 10 минути южна ширина, но не успя да премине през леда и заключи: „Земите на юг никога няма да бъдат изследвани“. Така идеята за съществуването на Terra Australis Incognita („Неизвестната южна земя“) остава нещо средно между научна хипотеза и картографска фантазия.
„Леден континент“
По това време Русия укрепва позициите си в науката и флота: подкрепата за околосветските пътувания беше не само практическа стъпка към усвояването на нови територии, но и имперски престиж – щастливо съвпадение, което стана, наред с други неща , отправна точка за експедицията на Белингсхаузен и Лазарев от 1819-1821 г. По същото време е изпратена друга експедиция под командването на Михаил Василиев и Глеб Шишмарев с цел намиране на северозападен проход от Тихия океан към Атлантическия, но корабите на юг успяват да открият новата земя, така обобщавайки епохата на Великите географски открития, пише ВЕДОМОСТИ.
Пътуването започва през юли 1819 г. от Кронщад. Експедицията се състоеше от два кораба: шлюпът „Восток“ под командването на Белингсхаузен и шлюпът „Мирни“ под командването на Лазарев. И двата кораба бяха специално оборудвани за дълго пътуване: те бяха оборудвани с допълнителни провизии, корпусите им бяха подсилени, но си струва да разберем колко несигурни се чувстваха изследователите – корабите бяха дървени, не повече от 40 м дължина. На 28 януари 1820 г. моряците за първи път виждат континенталния леден шелф, който по-късно е признат за част от Антарктида. Това събитие се случи край бреговете на това, което днес е известно като Земята на кралица Мод.
Условията бяха тежки: ледени палуби, недостиг на питейна вода и постоянен риск от сблъсък с айсберги на изключително ненадеждни кораби – шансовете за завръщане за моряците от онова време не бяха толкова големи. Моряците не успяха да кацнат на брега – леденият шелф беше практически непроходим. Това обаче не попречи на Белингсхаузен и Лазарев да документират подробно видяното; Белингсхаузен направи бележка в дневника си, която стана първото документално доказателство за съществуването на нов континент: „В 11 часа сутринта видяхме брега; носът на същия, простиращ се на север, завършваше с висока планина, която беше отделена от провлак от други планини <…>. Внезапната промяна на цвета на повърхността на морето дава идеята, че брегът е обширен или поне не се състои само от тази част, която беше пред очите ни.“ Впоследствие Белингсхаузен събира всички записи и публикува книга, озаглавена „Две проучвания в Южния ледовит океан и околосветско пътуване през годините 1819, 1820 и 1821 г.“, която се превръща в едно от най-важните доказателства за откриването на Антарктида.
Руско географско дружество
Година по-късно експедицията се завръща в Антарктида. Девет пъти изследователите се приближиха до бреговете на Антарктида – до три километра, но не успяха да видят нищо освен лед. Въпреки това, при завръщането си в Кронщад, експедицията донесе ценни научни данни. Пътуването на откривателите на Антарктида е продължило 751 дни, като през това време корабите са изминали разстояние от приблизително 92 000 км. В резултат на това експедицията регистрира не само Антарктида, която изследователите нарекоха „ледения континент“, но и 29 нови острова.
Дълго време международната общност не признаваше приоритета на Русия в откриването на Антарктида – през същата 1820 г. експедицията на Едуард Брансфийлд се приближи до Антарктида. Британските моряци се приближиха до новия континент само два дни след руснаците. Освен това американските кораби на Натаниел Палмър извършват китолов близо до тези места. Само че руска експедиция е изпратена специално за търсене на Южния полюс и като цяло съвременната научна общност признава правото на Русия да открие континента.
Леденият архив на човечеството
Антарктида на пръв поглед изглежда като подходяща арена за всякакви луди теории: бели простори, екстремен климат, редки гости. Време е да поговорим за секретни военни бази или извънземни – кой ще провери? Но реалността, както обикновено, се оказа много по-изобретателна от измислицата – под дебелата ледена обвивка се открива пълноценно научно съкровище: следи от древни гори, необичайни микроорганизми и редки метеорити.
Един от митовете на 20-ти век е за така наречените „бази под леда“, за които се твърди, че са построени от нацистите в края на Втората световна война. Според теоретиците на конспирацията германските подводници са доставили цялото необходимо оборудване за създаване на селище в Антарктида. Някои хора все още вярват, че в тези въображаеми убежища има чудодейна технология, събираща прах, достойна за полети до Марс. Но всички военни и научни експедиции, включително американската операция Highjump (1946–1947), не откриха нищо в Антарктида освен лед и безмилостен студ. Дори някой да искаше да намери убежище на този континент, ресурсите на Третия райх не позволяваха да се стартира подобен проект.
Следващият в списъка с конспирации е сюжет за извънземни технологии: сякаш Антарктида е толкова далеч от цивилизацията, че там ще бъде лесно да се скрият останките от марсиански кораб. Тези слухове се подхранват от откриването на метеорити. Най-известният от тях е ALH84001, който пристигна тук от околностите на Марс и породи хипотези за древен микробен живот. Но фактите разказват друга история: тук често се намират метеорити поради контраста между тъмната скала и белия лед и защото студът ги запазва добре. Междувременно самите метеорити са ценен източник на данни за миналото на Слънчевата система. Дронове, термични изображения и специализирани алгоритми все повече помагат за откриването на тези небесни скали, които се превръщат в своеобразна „капсула на времето“. Те предоставят доказателства за процесите на формиране на планети, запазвайки химичния състав и структури, които не са претърпели значителни промени на Земята.
НАСА
Не по-малко впечатляващи са историите за „древни цивилизации“ под леда. На картата на османския мореплавател Пири Рейс мнозина се опитват да видят Антарктида без нейната ледена черупка. Въпреки това, проникващи в земята радарни и радиолокационни изследвания показват, че континентът е бил по-топъл в миналото и е започнал да замръзва преди около 34 милиона години. Някога Антарктида е била част от суперконтинента Гондвана и тук наистина е кипял живот: останки от древни растения и полени, извлечени от ядра (цилиндрични колони, съставени от компресирани слоеве сняг), потвърждават, че Антарктида е претърпяла радикална промяна на климата, а последните изследвания на въглеродните изотопи – че в Антарктида някога е съществувала екосистема, напомняща съвременните тропици. Но под многокилометровия слой лед няма храмове.
Библиотека на музея на двореца Топкапъ
Но подледниковото езеро Восток, изолирано от външната среда преди милиони години, е способно да изненада с реалността си не по-малко от измислените градове. През 2012 г. руски специалисти получиха водни проби, в които откриха бактерии, способни да виреят при екстремни условия: температури далеч под нулата, липса на слънчева светлина и колосално налягане. Разбира се, не е открита пълноценна подводна „цивилизация“ с планктон с три очи, но самият факт на съществуването на тези организми предполага, че животът може да се адаптира към почти всякакви условия.
В Антарктида тече активно сондиране на ледени ядра, което помага за проследяване на климатичните рекорди на Земята. Слоевете лед натрупват полени, въздушни мехурчета и дори останки от вулканична пепел, което прави възможно реконструирането на температурните колебания и състава на атмосферата в продължение на стотици хиляди години. Изследването на концентрацията на въглероден диоксид и изотопи на водород и кислород вътре в ядрата помага на учените да разберат моделите на изменението на климата.
EPA/ТАСС
Иронията е, че истинските открития на Антарктида изглеждат по-невероятни от измислените. Тази замръзнала територия е уникална лаборатория, където те тестват технологии и методи, които един ден ще бъдат полезни при изследване на други ледени светове, като луните на Юпитер или Сатурн. Освен това екстремните условия на континента служат като тестова площадка за изучаване на оцеляването на микроорганизмите и обучение на бъдещи астронавти.
Как държавите разделиха континента
Антарктида е единственият континент на Земята, който не е разделен на различни държави. Това стана възможно в резултат на дълги преговори и множество международни споразумения, благодарение на които районът запази статута си на научен резерват.
През първата половина на 20 в.
Силите започнаха да разглеждат по-отблизо безкрайния лед, обявявайки претенции към едно или друго „парче“ от континента. Британците разчитаха на експедициите на Скот и Шакълтън, Норвегия и Франция също показаха ентусиазъм, Австралия всъщност обяви „ледено разширение“ на своите владения. Но истинските проблеми започнаха след Втората световна война – технологичният прогрес направи възможно изпращането на експедиции до места, където никой човек не беше ходил преди. САЩ и СССР започват да гледат на континента както като потенциална военна база, така и като място за добив на минерали. Пред лицето на потенциален конфликт стана ясно, че е по-лесно да се намери общ език, отколкото да се организира състезание за студено господство в район, където термометърът рядко се вдига над нулата.
През 1959 г. дванадесет държави, включително СССР, САЩ и Великобритания, подписват Антарктическия договор. Той влезе в сила през 1961 г. и постави основите за мирно използване на континента. Сега повече от 50 държави са се присъединили към него. Основните принципи на договора замразяват териториалните претенции на държавите към Антарктида, а също така забраняват добива на минерали и разполагането на военни бази, осигурявайки статута на континента като място за мирни научни изследвания и природен резерват. С течение на времето към договора бяха добавени допълнителни протоколи, по-специално Мадридския протокол (1991 г.), който засили опазването на околната среда на защитената зона и удължи забраната за добив на ресурси поне до 2048 г.
Антарктида се топи
Ясно е, че Антарктика играе жизненоважна роля за поддържането на глобалния климат на Земята. Според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) скоростта на топене на ледовете на континента продължава да се увеличава: през последните 40 години Антарктида е загубила над 2,5 трилиона тона лед. Основният ефект от топенето на ледовете е покачването на морското равнище. Ако шелфовият лед се разтопи, морското равнище може да се повиши с 3-4 m, а пълното изчезване на ледената покривка на Антарктида ще доведе до катастрофално увеличение с до 60 m.
EPA/ТАСС
Ледниците също са естествен архив: въздушните мехурчета в слоевете лед съдържат информация за атмосферата през последните 800 000 години. Тези данни помагат на учените да разберат как климатът се е променил с времето и да предскажат бъдещи промени. Ако загубим този архив, ще загубим възможността да изучаваме по-задълбочено климатичните процеси.
Съществуването на животни като антарктически крил или императорски пингвини също зависи от стабилността на ледената покривка. Унищожаването на това местообитание ще наруши морските хранителни вериги и може да окаже отрицателно въздействие върху риболова, който изхранва огромен брой хора. През 2016 г. 24 държави и ЕС подписаха споразумение за създаване на най-големия в света морски резерват в Антарктика. Обхваща 2 милиона кв. км океан, предпазвайки го от риболов и добив.
Наука и живот
Днес Антарктида е активно развиващ се център за научни изследвания: например през януари 2025 г. руските полярни изследователи завършиха преместването си в нов зимен комплекс на станцията Восток (предишната е била в експлоатация повече от четиридесет години). Откриването му е голямо събитие за научната общност: станцията вече има възможност да провежда изследвания с помощта на най-новото оборудване.
Експедициите до Южния полюс си остават нещо като пътуване в космоса: всичко е екзотично – от графика до времето. Водещият хидрохимик на настоящата антарктическа експедиция Алина Петрова казва, че ежедневието на борда на кораба, когато навън има силни бури и минусови температури, е относително понятие. Ако имате късмет, можете да подремнете между вечерята и нощната среща, но често работата може да започне в пет сутринта или в единадесет вечерта: „Всичко зависи от това в колко часа пристигаме на работното място, какво е времето е като навън, независимо дали е възможно да работите точно сега или трябва да изчакате до края на различни товарни операции. Екипът се избира въз основа на научни задачи, но можете да предложите и своя идея. Постоянният персонал включва океанолози, хидробиолози и хидрохимици за наблюдение на естествената среда на Антарктида. Според Петрова най-трудното в антарктическата експедиция са постоянните смени на часовника: „Почти всеки ден сменяхме времето с час напред, а след това, заради преминаването на 180-ия меридиан, отивахме и се връщахме с ден назад. Добавете полярния ден, когато навън е светло 24 часа в денонощието, и тялото най-накрая спира да разбира какво се случва тук.
Но Антарктида, оставайки земя без флага на нито една държава и без ясно време на деня, изглежда много по-приветлива, отколкото бихте очаквали от най-големия „хладилник“ на планетата. Тук се раждат открития и историите никога не свършват – дори ако трябва да стоите неподвижни под безкрайното полярно слънце, връщайки календара „назад към бъдещето“.
Конспиролози гръмовно: В Антарктида има гигантски адронен колайдер, предизвиква земетресения и природни аномалии (ВИДЕО)
Антарктида продължава за повечето земляни да е велика загадка, която, както смятат мнозина, човечеството още дълго време няма да може да разгадае. Но конспиролозите се придържат към малко по-друго мнение. Те смятат, че леденият континент пази тайните си само за широката общественост, но не и за силните в света, например, илюминатите, пише Езорейтер. Благодарение на уникалното фитнес приложение Strava днес може да проследява придвижването на потребителите на смартфони с помощта на GPS (Global Positioning Systems).
Например, ако се проследи придвижването на хора в най-тайните места на нашата планета, то може с удивление да се открият поразителни неща. Например, в Антарктида под ледовете се намира загадъчно съоръжение, наподобяващо Големия адронен колайдер на ЦЕРН, само че много по-голямо по размери – около него пък сноват хора с мобилни устройства, благодарение на което конспиролозите са успели да засекат съоръжението. Работата е в това, че спътниковите услуги на Google блокират възможността то да бъде разгледано (за разлика от, например, не по-малко загадъчните пирамиди на континента, което навежда на мисълта за огромната секретност на съоръжението). Най-малкото, авторът на блога The Daily Rabbit Hole не е успял да направи това, колкото и да не се опитваше… Щом под ледовете на Антарктида работи гигантска „микровълнова печка“, тогава стават ясни и аномалиите, наблюдавани от изследователската лаборатория на Военноморските сили на САЩ MIMIC (Morphed Integrated Microwave Imagery), чиито произход е ледовития континент на Южния полюс. Затова каналът на конспиролога DAHBOO77, който отделя огромно внимание на тези аномалии, може най-накрая с удовлетворение да съобщи на своите последователи, че причината за тях е намерена.
Трябва да се отбележи, че това не би трябвало да ни успокоява много. Напротив,… Да предположим, че антарктическия колайдер е създаден от земляните, но той е огромен, при това при температура от минус 130 градуса по Фаренхайт, под немислимо дебел лед. Това е просто немислимо. Тогава кой? И по-важното – кога? Най-вероятно в дълбока древност и не от човешки ръце. Но защо тогава този древен колайдер все още функционира, а около него сноват загадъчни работници с мобилни телефони? Още по-шокиращо е твърдението на DAHBOO77, че тази гигантска микровълнова печка създава излъчвания, които предизвикват земетресения и природни аномалии. Наистина ли някой е включил колайдера с цел да унищожи нашата планета?
https://www.blitz.bg
