Общият спад на европейската индустрия остро засегна текстилния бранш на България. Във всеки град, където има членове на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), болшинството от фирмите съобщават, че са затворили и са останали по няколко компании да работят, с изключение на регионите на Русе, Пловдив, Плевен и Петрич, където има концентрация на такива фирми. Това каза в интервю за БТА председателят на БАПИОТ Радина Банкова.
Производствените цени на текстилната ни индустрия са „замръзнали“, а компаниите, за да се задържат, са принудени да изпълняват неизгодни договори, допълни Банкова. На този фон наскоро се появи и европейско предложение за обмисляне на възможността за въвеждането на данък върху новите текстилни изделия, което стана повод БТА да потърси мнението на председателя на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.
Браншът не е оптимистичен в очакванията си икономическата ситуация в България да се промени с новото правителство. Ние си разрушихме индустриалната база и не провеждаме политика за запазване на производствата, каква подкрепа да очакваме и да искаме, в която и сфера на обществения живот да се погледне – образование, здравеопазване, липсата на адекватно национално възприемане и прилагане на еврорегулациите и дали те са релевантни за индустрията като състояние и ниво на развитие, все изникват въпросителни, отбеляза Банкова. Въртим се в кръг на безвремие в очакване на поредните девети избори, обобщи ситуацията в страната тя. Въпреки това от сектора отново поставят нуждата подкрепата за високите енергийни сметки на бизнеса да продължи и догодина, както и да има подкрепа под формата на ковид „мярката 60 на 40“ в секторите, които пряко са засегнати от кризата в големите европейски индустрии, макар че за последното също има песимизъм заради очаквания бюджетен дефицит.
Текстилният бранш на България все още не е тръгнал към тотално закриване, но е в изчакване доколко още ще потъне основният за сектора пазар – Европа. А той стремглаво върви към потъване заради цялостната неадекватна митническа и зелена политика, която не отчита реалното състояние на индустриите и готовността им да отговорят на тези изисквания, коментира Радина Банкова.
По думите й текстилният бранш се опитва да се възползва от безвъзмездни средства от Европейския съюз, но често компаниите не успяват да получат адекватна финансова подкрепа по процедурите поради изисквания, облагодетелстващи други сектори, освен това проблем произтича и от недомисленото райониране на регионите през 2006 г., което все не се преосмисля от 2012 година насам и това поставя фирмите от областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София област и София в неравнопоставено положение. Последните две години за нашите фирми е много трудно да прескочат летвата с критериите за финансиране на МСП, коментира Банкова възможностите за участие на българските фирми в еврофинансирането.
Цените на дрехите
Заради намаленото потребление в момента производствените цени на дрехите в България, включително и на суровините, са „замръзнали“ след ръста между 30 и 50 на сто в периода 2022-2023 г. При постоянно повишаващи се разходи за енергоносители, материали и заплати сме в ситуация да не можем да вдигнем цените дори и с цент, защото клиентите на продукти, произведени в Европа, останаха изключително малко, коментира Банкова. Това принуждава българските текстилни фирми, за да не изгубят работниците си, да изпълняват поръчки на неизгодни цени, но това е само временно решение, предупреди председателят на БАПИОТ и изтъкна, че „ако няма хоризонт за подобряване на икономическата ситуация, браншът няма да издържи дълго“.
Предковидните равнища
Текстилният бранш в България все още не се е върнал към предковидните си равнища. Вървим категорично към намаляване на обемите производство и поръчките заради рецесията на основните ни пазари – Германия и Франция, и масовите фалити на фирми от бранша, и затварянето на големи магазини за дрехи, заяви председателят на БАПИОТ. По думите й в Европа вече е на изчезване така нареченият среден тип клиент в текстилната индустрия. Останаха само най-големите мултинационални играчи, които са на повърхността, защото работят не само за Европа, а в световен мащаб и могат да си диверсифицират доставките, коментира експертът. Тя посочи, че тези компании са насочили износа на продукцията си към Далечния изток, където имат свои големи магазини и възлагат производството си на фирми от тази част на света. Това силно рефлектира върху европейския производител и в частност българския. Все повече фирми затварят както като клиенти, с които работим, така и като производители, коментира Банкова. За миналата година в ЕС промишленото производство отбеляза спад от 37 на сто, такъв е и процентът на спад в текстилния бранш не само в Европа, а в България дори е и над него, каза председателят на БАПИОТ и допълни, че вече има и фалити сред български текстилни фирми. Във всеки град, където има наши членове, болшинството съобщават, че са затворили и са останали по няколко компании да работят, с изключение на регионите на Русе, Пловдив, Плевен и Петрич, където има концентрация на такива фирми, коментира председателят на БАПИОТ. Ние няма как да се диверсифицираме по простата причина, че от 30 години работим основно за европейски марки, освен това българският производител работи в сериозна регионална конкурентна среда в лицето на турската и румънската текстилни индустрии, коментира Банкова. Браншът отчита спад в заетостта, защото няма желаещи да заместят пенсиониращите се работници. В момента близо 15 процента от работещите в индустрията са пенсионери.
Браншът търпи негативи и заради обвързаността си с автомобилостроенето, което в момента също бележи спад в Европа.
Не се сбъднаха и очакванията на сектора след затварянето на производства на големи западни марки в Украйна заради войната фирмите да се пренасочат към България основно заради стагнацията на европейския пазар и по-специално в Германия и Франция, коментира Банкова.
Зелените данъци
Призивът на Европейската организация на рециклиращата индустрия (EuRIC) и Европейската организация за управление на битовите отпадъци (MWE) да се обмисли възможността за въвеждането на данък върху новите текстилни изделия заради задълбочаващата се криза в европейския сектор за сортиране и рециклиране на текстил според председателя на БАПИОТ е лобистки и разбираемо насочен основно към спасяване на фирмите, свързани с реализацията на дрехите втора употреба, за които не е тайна, че от години се изкупуват от складовете за залежали стоки на текстилния бранш. Искането е лобистко и заради съществуващата директива на ЕС, в която е заложено увеличение на рециклирането и депонирането на отпадъци, което е обвързано и със създаването на депа за „постконсюмър дрехи“ във всяка страна членка от ЕС. Този процес дори в Европа е в начален стадий, а у нас дори няма повдигната дискусия по въпроса, смята председателят на БАПИОТ.
Важно е да се подчертае, че според различни научни публикации дрехите втора употреба е възможно да крият рискове за здравето, както на ангажираните в предварителното им третиране работници, така и на крайните потребители, коментира Банкова. Облеклата се пръскат с биоциди, за да се унищожат бактериите и спорите на гъбички по носените дрехи, което може да предизвика сериозен риск за здравето. Препаратите, освен че причиняват кожни болести и алергии, са и толкова силни, че не могат да бъдат премахнати дори с няколко изпирания. Освен за потребителите, третираните дрехи са опасни най-вече за работещите в депата за обработка на дрехите втора употреба, смята председателят на БАПИОТ. Тези служители са в постоянен пряк контакт с биоциди и други силни химически дезинфектанти и всички те работят извън принципите и стандартите за европейски условия на труд на брандовете и фирмите производители, допълни тя. „Дрехите втора употреба са проследими само до тяхното първо пускане на пазара, което е един сериозен недостатък засега. Според изследване на мултинационален екип от учени от Великобритания, Германия, Индия, Италия и САЩ, има индикации, че дрехите втора употреба не могат да се перат на ниска температура, тъй като това не елиминира патогените и може да се увеличи рискът от предаване на инфекции чрез тях. Според друго изследване от Германия бактериите могат да останат в полиестерен материал за период до 206 дни при стайна темература. Затова според ново проучване на изследователи от Университета в Бон новозакупени дрехи втора употреба трябва да се перат при температура 60 градуса по Целзий, което води до по-голяма консумация на електроенергия и вода, т.е. използването на дрехи втора употреба не води до спестяване на природни ресурси, а създава условия за здравни рискове и по-голяма консумация на ресурси“, заяви Радина Банкова.
Колко точно антиекологичен е текстилният бранш
Според Банкова в текстилния бранш в световен мащаб има интерес към рециклираните материали. Тенденцията при всички производители на влакна, платове, прежди е към това да се употребява все повече рециклиран материал, въпросът е къде са мощностите за това рециклиране, липсват и точни данни за количествата произведено рециклирано влакно, коментира Банкова. Рециклирането на дрехите и довеждането им до влакно е поне четири пъти по-енергоемко спрямо това да се произведе нова дреха или ново влакно, заяви председателят на БАПИОТ. Става дума за дараци, сложно оборудване, използване на много водни ресурси, препарати, химикали, които трябва да обработят употребяваните дрехи до специфична маса, която след това да може да се преработва за различни цели на текстилната индустрия, отбеляза експертът. Не знам в момента да има фирма, която да рециклира дрехите у нас и да ги прави до нов субпродукт, който да се предлага на пазара, за да бъде вложен в ново влакно, каза председателят на БАПИОТ. Освен това развитието на такива технологии изисква коопериране на различните страни в сектора – производители на влакна и дрехи с фирмите, занимаващи се с рециклиране, а не противопоставяне, какъвто опит се прави с искането за налагане на допълнителен данък на производителите на дрехи и текстил, смята Банкова.
Според нея като цяло браншът изпитва сериозни затруднения заради свърхрегулациите, свързани със Зелената сделка, въвеждането на разширена отговорност на производителите и завишените изисквания за процента рециклирани материали, които текстилните заводи трябва да влагат в тъканите и то при положение че все още масово няма рециклиращи инсталации. От друга страна, сегашните енергийни цени поставят под въпрос самите инвестиции в рециклиращи мощности, в чиято дейност енергийните разходи имат съществен дял. По ресорна евродиректива до 2030 г. европейските текстилни производители трябва да са вложили в изделията си поне 40 процента рециклирани влакна, до този период трябва да има и изградени действащи рециклиращи инсталации. Банкова обаче изтъкна, че не се взема под внимание фактът, че основно естествените влакна не подлежат на качествено рециклиране – например 100 процента мерино, кашмир, мохер, коприна, които след процеса на рециклиране не могат да възвърнат първоначалните си качества и да бъдат със същия търговски вид заради естеството на тези влакна.
Друг аспект на проблема е свързан с отпадъците в общините и депонирането и сепарирането им и факта, че в България има само един завод за обработка на отпадъци, коментира Банкова. Отдавна е известно обстоятелството, че във всички общини с големи депа големият проблем са контейнерите с отпадъци от текстил, които са налични само на отделни места в страната и от друга страна тяхното депониране, коментира експертът и допълни, че те не са достатъчни за нуждите на текстилния бранш в контекста на евродирективата за задължителните 40 процента рециклирани влакна в новите дрехи.
Екологичният отговор
В края на юни българската компания TexCycle, специализирана в събиране, сортиране, дистрибуция и рециклиране на употребявани дрехи, обувки и други текстилни изделия, напомни, че през 2018 година фирмата стартира първата система съвместно с общини за събиране на непотребен текстил в България, като поетапно разшири дейността си в Румъния и Гърция. През миналата година компанията изгради съоръжение за механично рециклиране, което позволява обработката на до 20 тона текстил на ден. Крайните продукти са рециклирани влакна, които могат да бъдат допълнително преработени в нишки или нетъкан текстил с различен състав.
По данни, цитирани от Асоциацията за текстилно рециклиране през февруари, по-малко от 1 на сто от целия текстил в света се рециклира в нови продукти; годишно в ЕС се генерират 12,6 милиона тона текстилни отпадъци, като само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек всяка година; едва 22 на сто от текстилните отпадъци се събират разделно за повторна употреба или рециклиране; синтетичните примеси и индустриалните багрила в текстилните отпадъци са отговорни за около 35 на сто от микропластмасата, изпускана в околната среда (разграждането на една полиестерна тениска може да отнеме до 200 години).
В изпълнение за заложеното в действащата Рамкова директива за отпадъците изискване до 1 януари 2025 г. държавите членки трябва да имат въведени действащи системи за разделно събиране на текстил, а през 2021 г. в българския Закон за управление на отпадъците са направени изменения и допълнения, с които се въвежда разширена отговорност на производителите на текстил, посочват от Асоциацията. Европейският парламент подкрепи предложението на Европейската комисия за въвеждане на продуктови такси за текстила до 1 януари 2025 г., съобщиха от Асоциация за текстилно рециклиране. Първата страна в ЕС, въвела екотакси за текстил, е Франция. В приетия Закон за управление на отпадъците у нас вече има текст, с който се въвежда изискване за заплащане на екотакси за текстил и обувки.
Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) текстилната индустрия е вторият по големина потребител на вода и е отговорна за около 10 на сто от глобалните въглеродни емисии – повече от всички международни полети и морско корабоплаване взети заедно. Осемдесет и пет на сто от целия текстил отива на сметищата всяка година. Три пети от всички дрехи завършват на сметища или в пещи за изгаряне в рамките на една година от производството – статистика, която се превръща в камион с използвани дрехи, изхвърлени или изгорени всяка секунда, съобщиха от Асоциацията за текстилно рециклиране.
Пет пъти теглото на Националния дворец на културата – над 100 000 тона – толкова текстил изхвърляме годишно само в България. Едва 2 на сто от тях се рециклират, а между 50 и 70 на сто от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба, сочат данни на Асоциацията по рециклиране на текстил.
Текстилната индустрия е сред най-големите консуматори на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството. Около 20 на сто от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси. Текстилната индустрия използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.
Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма. Неслучайно наричат текстила „новата пластмаса“. Парниковите емисии от този бранш са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния транспорт взети заедно.
Годишно Българската асоциация „Кръгов текстил“ обработва около 35 000 тона дрехи втора употреба в България, като от тях 2000 тона са събрани в страната, сочат данни на организацията от 2022 г. От тези 35 000 тона над 24 000-25 000 се изнасят обратно навън – основно за Азия и Африка, или реекспортът е около 75 процента. В България в ритейл търговията постъпват около 10-15 процента от целия капацитет, 10 на сто от внесените дрехи отиват за промишлеността под формата на памучни парцали.
