НА СНИМКАТА: В Опанец местните селяни са вдигнали триумфална арка, окичена с цветя и зеленина. Публикува се за първи път.
- Цар Борис III издава манифест и заповед в 9 ч. сутринта армията да навлезе мирно в Добруджа
- Половин час по-късно военният министър генерал-лейтенант Даскалов и командващият Трета армия ген. Попов пращат телеграми до министър-председателя за неописуемия възторг в новоосвободените земи. В с. Опанец посрещат тържествено кавалеристите от лейбгвардейския на Н. В. полк, разквартирован в селото преди влизане в Добрич
На 21 септември 1940 г. българската войска навлиза в пределите на възвърнатите добруджански земи съгласно Крайовския договор. Цар Борис Трети е издал същия ден манифест и заповед за мирното навлизане на българската войска в новоосвободена Южна Добруджа в 9 ч. сутринта. Половин час по-късно военният министър генерал-лейтенант Даскалов и командващият Трета армия генерал Попов изпращат телеграми до министър-председателя за неописуемия възторг при посрещането на българските войници и офицери, фотографи и журналисти навсякъде от страна на местното население. Сред българските военни са и поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна в бойни униформи.
На 21 септември 1940 г. лейбгвардейският на Негово Величество кавалерийски полк пристига в село Опанец, начело с командващия полковник Тодор Антонов. Военните са разквартировани в село Опанец, на 5 км от Добрич. Селото е сред основните доставчици на вода с водопровод за града по време на Османската империя. Село Опанец е сред малкото в България, което не е променяло името си при чуждите владичества от Истанбул и Букурещ. През 40-те и 50-те години на ХХ век Опанец е било център на община, включваща 8 села.
Деца, ученици и младежи са сред първите посрещачи на българските кавалеристи от полка на Н. В. Царя на българите на 21 септември 1940 г. в добруджанското село Опанец. (То е именувано в миналото и Опанча, на Панчо, благодетел и спасител на селото при огромен порой, и брат на Богдан и Драган, именици на съседните села Богданово и Драганово – по спомени на възрастни жители.)
Дора Габе и Елисавета Багряна пристигат в Добруджа заедно с българската войска.
В Опанец местните селяни са вдигнали триумфална арка, окичена с цветя и зеленина. Тя е достатъчно голяма, за да минат през нея конници и военна техника. На високо са поставени портретите на царица Йоана, княз Симеон и цар Борис Трети, също обвити в цветя и зеленина. Първите нетърпеливи двадесетина посрещачи на българската войска в добруджанското село са деца, ученици и младежи, пременени с празнични дрехи. Едно момиче развява голям български флаг, а младеж е вдигнал лозунг. Две момичета държат огромен венец, а други девойки са приготвили букети с цветя за тържественото посрещане на 21 септември 1940 г. на българските кавалеристите и конете от лейбгвардейския на Н. В. полк, командван от полк. Тодор Антонов.
Текст: Румен Николаев
М А Н И Ф Е С Т
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Българи,
С договор, подписан на 7 септемврий тази година в Крайова, между България и Румъния се възстановява старата граница и Добруджа се връща на България. В съгласие с този договор Аз заповядах на моите доблестни войски да завземат наново този скъп български край и обявявам на възлюбления Ми народ това щастливо събитие.
Ние дълго чакахме тоя час. Чакахме го с воля напрегната към бъдещето и с непоколебима вяра в тържеството на правдата. Нашите мирни усилия и нашето бдително търпение са възнаградени. Добруджа е пак наша. Нейното връщане към Отечеството стана по мирен начин, който не може да остави зад себе си семена на вражди и жажда за отплата, а отваря широко пътища за възстановяване на традиционното приятелство между двата съседни народи.
Добруджа посреща днес родната войска и над нейната благодатна равнина се развяват гордите знамена, върху които са написани имена и дати с безсмъртна слава.
Българи от Добруджа,
Вие, които дълго носихте тежкия кръст на съдбата, запазете завинаги в душите си гордостта на показаната от вас доблест. Вие поддържахте безбоязнено високия пламък на българския дух, свято пазихте българските завети, българската реч и не забравихте никога Майката Родина. Вашият дълъг подвиг увеличи достоянията на българската история. Целият български народ се радва, че вие се връщате пак при нас да присъедините вашите високи добродетели и пламенно родолюбие към общия подем на българските духовни сили.
Българи,
Едно свещено българско възделение се изпълни. Нека благодарим на Бога, че ни даде възможност да дочакаме този исторически ден. Нека всенародната ни радост издигне още по-високо и по-крепко народното ни единение, устрема и вдъхновението за безспирен възход и светли бъднини.
Да живее България! Да живее българският народ!
София, 21 септемврий 1940 г.
На първообразния със собствената на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ ръка написано
БОРИС ІІІ.
Следват подписите на г.г. министрите.
ЦАРСКА ЗАПОВЕД
ПО БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА
Офицери, подофицери, войници,
Добруджа се връща пак към Майката – Родина с договор, подписан на 7 септемврий т.г. в Крайова и сключен доброволно с нашата съседка Румъния в името на правдата, на мира и бъдещето.
ЗАПОВЯДВАМ:
Частите от трета армия да минат днес, 21 септември, 9 ч., границата и да завземат територията на Добруджа в старите й предели.
Офицери, подофицери, войници!
Вам се падна щастието мирно да настъпите през старите бойни полета, по следите на вашите бащи, които покриха българските знамена с безсмъртна слава. Вие влизате днес в тая земя, която бе откъсната от Държавата ни, но която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша не само защото бе откъсната от нас. Тя е двойно по-наша, защото бе обляна в българска кръв и пази спомена на беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добрич и величавите действия на нашата конница навред по Добруджанската равнина.
Поклонете се пред паметта на падналите за Родината герои, покажете се достойни за тях и занесете на нашите братя радост и упование в бъдещето на България. Носители на добродетелите, които от векове красят българския войн, бъдете достойни и за тази скъпа нам земя. Влезте в нея с братска обич към свои и чужди, за да разберат всички, че това е наш роден край, който е люлка на българщината и ще бъде и пребъде вечно българска земя.
На добър час, юнаци! Бог да ни помага!
Издадена в София на 21 септемврий 1940 година.
На първообразната със собствената на Негово Величество ръка написано:
БОРИС ІІІ.
Приподписал: Даскалов
Ген.-лейтенант – Министър на войната.
ТЕЛЕГРАМИ
до Министър-председателя за навлизането на българските войски в Добруджа.
София, Министър-председателя. В изпълнение заповедта на Негово Величество
частите от Трета армия преминаха границата с твърда крачка и нестихващо „Ура!“. Населението посрещна войската и свободата с трогателна признателност и невиждана радост.
От Дунава до Черно море един възглас днес огласява Добруджанската равнина: „Да живее Царят на българите! Да живее целокупна България! Ура!“
21 септемврий 1940 г., 9 ½ ч. сутринта, с. Цар Самуил.
Даскалов, генерал-лейтенант, министър на войната.
София, министър-председателя. От Черно море до Дунава в днешния исторически ден, армията, в изпълнение на заповедта на Негово Величество, премина границата и настъпи в пределите на Добруджа. Възторгът, с който населението посреща войските, е неописуем. Сцените, които се повтарят във всяко населено място, са незабравими. Армията продължава настъплението си според установения план, за да достигне предвидените за днес обекти.
Генерал-лейтенант Попов, командуващ Трета армия.
