• На 27 февруари 1882 година, с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич

На 27 февруари, през 1882 година, с указ на княз Александър Батенберг, град Хаджиоглу Пазарджик е преименуван на Добрич. Прието е името на българския владетел Добротица, управлявал Добруджанското деспотство. Най-старият документ, свързан с началото на нашия град, с който разполага РИМ в Добрич, е един съкратен регистър от 1521 г, т. нар. иджмалъ регистър. По онова време в Османската империя при преброяване на населението са са се изготвяли два вида регистри-муфалъ и иджмалъ регистри. Първият е пълен, а вторият –съкратен. В този регистър нашият град е споменат като село Хаджиоглу.

В навечерито на Освобождението градът е наброявал около 12 000 души, които са живеели в 9 махали – 4 турски, 1 татарска, 2 български, 1 арменска и 1 циганска.

Освобождението на града, а и самата Руско-турска освободителна война е довела до голяма миграция на населението. Много от османските жители тогава напускат пределите на града и неговите околности. В същото време българи от Северна Добруджа, Мала азия и Тракия се заселват в Добруджа.

През 1894 година градът наброява 12 000 жители- 6 000 българи, 3 000 турци, 2 700 тататри, евреи, арменци, цигани и други. Според легендата, основаването на града е свързано с името на богат търговец на име Хаджиоглу.

Според проф. Страшимир Димитров името на нашия град е свързано с преселването на оглуски род, който е носел името Хаджиоглу. Преселванията през онези години са били нещо нормално. Вътрешността на Добруджа е била пустееща и Османската империя е имала за цел да я засели. През 1881 г. на Шадраван площад е организиарано събрание, на което жителите на града избират новото му име.

Тогавашната общинска управа се заема да осъществи тази идея. Направени са постъпки пред Окръжния съвет във Варна, тъй като в административно отношение нашият град принадлежи към Варненски окръг. Варненският окръжен управител възприема това искане и представя пред Министерството на вътрешния ред мотивиран доклад за неговото удовлетворяване от княз Александър. От своя страна доклад до Александър подава и министърът на вътрешните работи Г. Д. Начович.

В този доклад четем: \“Господарю! Жителите на град Хаджи-Оглу-Пазарджик, Варненско окръжие, с прошение подадено на Варненский окръжен управител от 19 октомври 1881 год. просят да се промени турското наименование на градът им, като се замени с името \“Добрич\“ в памет на някогашний български войвода, в имято на когото е наречена Добруджа, и в юго-западна-та част на която се намира този град…\“

Княз Александър удовлетворява искането и на 27 февруари 1882 година, в брой 22 на \“Държавен вестник\“ бива обнародван този доклад със съответен текст: \“На първообразното с собствената ръка на Негово Висо-чество написано: одобрено Александър\“.

През 1949 година град Добрич е преименуван в град Толбухин. На 25 септември 1990 година, когато официално бе отбелязана 50-годишнината от присъединяването на Южна Добруджа към България, с Указ № 1 на президента на Република България Жельо Желев бе възстановено старото име на града – Добрич /тогава Толбухин/. Указът бе връчен от председателя на Народното събрание академик Николай Тодоров.