Човек се плаши от думите „омраза“, „ненавист” и „злоба”. За него това са крайни състояния, които се опитва като взаимоотношение и външна проява, често  да прикрие. Срамува се, да си признае, че тези състояния  се появяват в мислите, в чувствата му, в действията по отношение на различни събития и хора. Причините за появата им могат да бъдат различни –з авист, спорове, противоречия, несъгласие с другите, психическо и физическо  насилие и какво ли още не. Ако омразата и ненавистта са много силни, то те замъгляват погледа и съзнанието и създават в мразещия друга реалност. Реалност на разруха и унищожение, на унижение и личностно падение. Въпреки това омразата, злобата и ненавистта са заложени в различна степен във всеки един от нас.
         В исторически план такива състояния   са предизвиквали войни, сблъсъци, противоречия, концентрационни лагери, унижения и смърт. Всеки осъжда омразата и ненавистта, но не всеки осъзнава защо сe проявяват в нас   такива състояния. Не само в личен, но и в обществен план. Дори и днес се оказва, че не сме имунизирани за  омразата и ненавистта и като че ли  сме разделени повече от всякога до такава степен, че сме готови да се унищожим. Говорим, спорим, обиждаме се, унижаваме се и единствено разума ни възпира от по-драстични сблъсъци. От една страна изпитваме удоволствие от победата и унижението над „противника”, а от друга стои усещането, че прекрачваме границата на нормалните взаимоотношения. И тук, в по-голяма част от нас възниква въпросът: „От къде се появи тази омраза и ненавист и защо това е част от нашето съвремие?”. До вчера нещата някак си изглеждаха по-различни, по-спокойни. А може би, само външно така са изглеждали.  Вътре в нас  тази отрицателна енергия е набирала сили, готова да избухне и се насочи към всички и всеки с различно мислене и позиция.
        Кабалистите казват, че ”Цялата реалност е разделена на три части: Аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и чрез коята искам да разкрия една друга реалност, и светът около мен.
        Светът около нас  се разделя на близки и далечни на нас   хора, нежива, растителна и животинска природа и зад всичко това стои още една, по-висша сила…”
        В такава  реалност  съществуваме и дори да не се замисляме за това,  тя определя нашето поведение, мисли и чувства. Всичко, което се случва с всеки един от нас, в семейството ни, на работата, във взаимоотношенията ни с роднините и света около нас , а и  цялата реалност, е да осъзнаем и разкрием собствената си природа. Написано е: „Човекът, това е малък свят” и в това се заключава цялата тайна на съществуването ни!
        И тук възниква въпросът, означава ли това, че всичко, което съществува в света като взаимоотношения, чувства, усещания, вкус, се намира вътре в моя „малък свят”? Засега, все още възприемам  цялата  реалност като странична, откъсната и неотнасяща се към мен, но според кабала, вичко е вътре в моите чувства и усещане. Целият свят е в мен.
        Да, ние това не го усещаме, защото всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота ни, е егоистичното усещане за света около нас. Оказва се, че имено за това омразата, ненавистта и злобата са толкова  силни. Усещам другите, като мои близки или като врагове, противници и съперници. Виждам ги пред мен, около мен. Чувствам, как ми влияят и как ми въздействат, а това е реалността, в която се намирам. Кабала казва, че съществуваме в илюзорен свят, възприеман чрез нашите егоистични свойства.  Това е и причината за неосъзнаване на случващото се  в обществен и личен план.
        Според написаното в кабала, целта на съществуването ни е чрез духовната искра, дадена ни свише, да усетим себе си, да усетим висшата реалност и от тази точка да осъзнаем цялата ни същност и смисъла на съществуването ни.
        Създадени сме да възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, да осъзнаем своето зло, по отношение на другите. Особено сега, когато сме разделени. Стоим настръхнали и сме готови да унищожим всеки, с който не сме съгласни. Готови сме да унижим и най-близките си, ако не се чувстваме комфортно в нашият егоизъм. Спорим, караме се, обвиняваме се, мразим се, за какво?
        Истината е, че достигайки до такова крайно състояние, трябва да осъзнаем, че злото е във всеки един нас. Целият свят постепенно започва да осъзнава „злото” на сегашното състояние.
        Кабалистите казват, че егоизмът е причина за неправилните взаимоотношения. Виждаме го от това, което се случва с появата на пандемията, конфликтите между държавите и общностите и какво ли още  не. С това зло, което се крие в нас, не можем да устроим добър живот.
        От ден на ден, все по-остро се проявява кризата в нашите взаимоотношения. С други думи се оказва, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем и осъзнаем,  че егоизмът е горивото, с което се развиваме.  Осъзнавайки  го,   ние можем  правилно да го използваме, насочвайки го не към злото и ненавистта,  а към доброто и добрите взаимоотношения. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме, така и осъзнаването на ненавистта и омразата ни дава възможност да поправим това наше свойство.
        Човекът трябва малко да се повдигне на философско ниво, тъй като се намираме в природата, в която  усещанията – любов и омраза, болка и наслада постоянно ни ръководят. Без усещането на  взаимно противоположните свойства не можем да съществуваме.  Ние няма да се чувстваме живи, ако нямаме постоянно усещане за любов и омраза.
        Кабалистите казват, че „трябва да се научим  да мислим позитивно и тогава ще създадем действителност, която ще ни радва. И обратно – гневът, злобата, омразата, завистта, горделивостта привличат неуспех и несполука. „
        Разбира се, че не можем да създаваме живота си в своите фантазии. Трябва да го правим в правилно съответствие с другите, в правилна връзка с другите – аз към тях и те към мен. „Ако от тази добра връзка създавам своя живот, тогава действително той ще бъде добър…”
        През по-голяма част от живота си  човек, във взаимоотношенията с другите е зает с това, да разкрива,  скрива и проявява  любовта, омразата, завистта към тях. Човек има нужда подсъзнателно винаги да се чувства  по-добър от другите, да е  над тях в нещо. Да е прав във всяка мисъл и действие и  винаги другите да са виновни. Това го напълва егоистично, но не му дава реална представа за себе си и за света в който  съществува.
        Според науката кабала,  Висшата реалност е създала във всеки един от нас такова егоистично усещане, като че ли този свят не принадлежи на мен, явявайки се някаква чужда частица, нямаща нищо общо с мен. Това е и причината да го обичам, мразя и ненавиждам в зависимост от изгодата за мен. Ако обаче  успеем да осъзнаем, че това са нашите свойства, че това съм аз самия, то тогава, ще мога да се отнасям към света по друг начин. Светът около мен е проекция на моите свойства и само егоизмът ми създава илюзия за отделеност.
         Не е необходимо да насърчавам любовта към себе си, аз и така несъзнателно се обичам егоистично. Но осъзнавайки себе си и целия замисъл,  сега мога да се науча, да се отнасям положително към  другите, които на базата на  илюзорното ми възприемане на действителността  ги чувствам отделени от себе си.
        Според замисъла на природата, всяка частица, всеки елемент, всичко съществуващо, включително и ние и нашите взаимоотношения, имат своето място и значение в света.    Според кабалистичните източници, не е необходимо да се опитваме да унищожим отрицателните ни свойства,  необходимо е да ги осъзнаем и  да се опитваме, да излезем от състоянието на омразата и ненавистта в нашите взаимоотношение. В противен случай, ще достигнем не до прогрес и благополучие, към което всички се стремим, а  до разруха и самоунищожение.
                Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по кабала

loading...