Какво е това изкуство? Какво е кабала и защо трябва да се прави някаква връзка или паралел между тях? Тук не става въпрос за философстване или говорене заради самото говорене, а за реално отношение на изкуството, считащо себе си за част от духовността, и кабала като наука, изучаваща висшата духовна реалност.
Това е интересна тема. Не за друго, а за да се изясни, какво е това духовност, има ли тя отношение към изкуството и защо е важна част от човешкото съществуване. Влияе ли върху нашия живот, или се отнася само за определени хора, самопределили себе си за духовни. Възможно е по-голяма част от хората да не се интересуват от изкуство, от духовност, още повече от кабала, увлечени в ежедневието на оцеляването си или в придобиването на материални блага. В крайна сметка кой го интересува дали духовността, изкуството и кабала имат връзка помежду си, или са на различни полюси?
И все пак, изкуството не е някакво имагинерно действие на човека, то е продукт на отношението му към обкръжаващия ни свят. Дали хората възприемат този свят като материален, или духовен, това е друг въпрос. Изкуството изразено с картини, музика, танци, поезия, театър, кино или чрез редица други изразни средства, показва нашето вътрешно отношение към заобикалящата ни действителност. Някои го правят за пари, други за показност, трети за себеутвърждаване или всичко взето заедно. Но има и такива хора на изкуството, които не се интересуват от материалната изгода, каквато и да е тя, а да се насладят от самото изкуство. А това е прекрасно усещане. Особено чувство, изпълващо същността на всяка творческа личност. В този ред на мисли може ли да се каже, че изкуството има отношение към възвишеността на човека, или е просто дар, който се дава от природата, а човек го реализира в определена степен и нищо повече от това!
И въпросът е има ли място изкуството в съвременния материален, егоистичен свят и до колко се проявява духовността в него?
Науката кабала казва, че методите и средствата на изкуството и културата обясняват на хората целта в живота и способите за постигане на тази цел. Че в живота няма нищо друго освен това, да постигнеш равновесие с Природата/Твореца. Да усетиш това единство и да почувстваш частта от безкрая… Поетично, нали?! Достатъчно ли е всъщност проявата на някакъв талант у човека, за да бъде наречен той „духовен човек”?
Художникът рисува своята картина на базата на чувствителността си към обкръжаващата го среда. Поетите и писателите пък са силни в перото. Скулпторите от парче камък или дърво извайват различни образи, съобразно таланта си. Какво да кажем за музикантите, които като съединяват звуци, тонове и ритъм оформят мелодии и прекрасни песни. Трудно е да си представим днешния живот без тези прояви на изкуството, нали?!
Разбира се, човек в нашия свят има много прекрасни пориви и стремежи да изрази красотата, любовта, хармонията, която чувства в себе си и в заобикалящия го свят. Колко от нас си задават въпроса: Към какви желания се отнасят тези пориви – към желанията за богатство, слава, знания, власт или нещо друго?… Или това е същият този егоизъм, който иска да се прояви в нас и ние се чувстваме приятно в него? А всъщност това лошо ли е?
Можем да се възхищаваме на произведенията на другите хора и да получаваме от това удовлетворение, но по принцип това е егоистично самоизразяване на човека, стремеж към изразяване на своите чувства, към известност, слава, в известен смисъл и стремеж към власт. Разбира се, в никакъв случай не трябва и да мислим, че това е лошо.
Науката кабала обяснява, че не трябва човек да се вкарва в някакви рамки и да се ограничава да изразява усещанията си. Напротив! Ние сме чувствени същества и като такива изразяваме това, съобразно дадената ни от природата възможност. Как обаче да изразим, опишем или покажем тази духова висша същност, която е в основата на съществуването ни.
Природата, висшата реалност, Творецът или както и да го наречем, според кабала е любов и отдаване. Това е основата, корена на всичко съществуващо. Това е свят на сили, поле от енергия, някои го наричат етерно пространство, Божествена матрица, всичко, което определя нашия материален свят. Може ли чрез изкуството да се изрази тази висша реалност, или чрез съществуващите изразни средства да я материализираме? Някой ще каже да, други не! Къде е истината?
Съществува кабалистична музика и това е интересен раздел в науката, където кабалистите вместо да изразяват своите постижения на духовен език, го правят във вид на звуци. И доколкото мелодията влиза в чувствата ни, сърцето ни, преминавайки през разума и без да го засяга, такова възприемане на кабалистичната информация дава съвършено особен ефект.
Според кабала, когато човекът започне да се занимава с търсене на духовното, обикновено всички останали видове за изявяване в изкуството остават на заден план. Защото той вижда, че с нашите земни средства на практика не е в състояние да изрази това усещане, което той започва да възприема от висшата реалност. Изучавайки свойствата, постепенно започваме да осъзнаваме до каква степен сме ограничени в нашето изкуство. Ние изразяваме само нашия дребен, земен егоизъм и всички сътояния произтичащи от него. Възможно е тук да се появят много аргументи, които ще са против това мнение и реагиращите ще са прави, защото всеки има правото да изразява онова, което чувства.
Ако успеем обаче да се издигнем над нивото на егоитичната ни същност, ще разберем, че е невъзможно усещанията в духовния свят да се опишат с нашите изразни средства. Как да се опише усещането за безкрайността, където миналото, настоящето и бъдещето се сливат в една точка?
Това е такова пространство, в което изменяйки гледната точка, но не чрез петте си сетива, а чувствено, емоционално, над егоиозма си усещаш абсолютно друг свят. Пристъпваш милиметър по милиметър, загърбвайки егоистичните си желание за самонаслаждение, разширявайки кръгозора си, виждаш друга реалност. Картината на нашия свят, всъщност не съществува, тя се рисува в нас. И ние само трябва да поправим нейната основа, както художника, който отначало полага грунд на платното, шлифова го, след това полага още няколко слоя и чак тогава, пристъпва към рисуването на бъдещата картина. Това е постепенен процес, огромна вътрешна работа с всеки един от нас.
Всичко зависи от отношението ни към света на безкрайността. Всеки сам избира ъгъла и начина, по който да се отнесе към разкриването на това ново поле на реалността. На всяка духовна степен се извършва необикновено разширение на познанието и усещанията, които нямат аналог в нашия материален свят. Да, кабалистите описват висшата реалност с езика клоните, притчите, сказанията, езика на сфирот, парцуфим, използвайки различни графики и чертежи и това се явява част от изкуството да се разкрие и опише висшата природа. Реалността е друга… противоположна на тази, която усещаме с петте си сетива и трябва да подходим към нея, като към едно цяло. Може би, след разкриването на тази висша реалност, на която кабала ни учи, различните видове изкуства ще се свържат в едно цяло, в което духовността няма да е някакво бъдещо състояние, а реалност, в която човечеството ще се намира.
Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112
