Над 1700 именици празнуват Йордановден в Добрич

0
418

Над 1700 жители на Добрич празнуват имен ден на Богоявление, съобщиха от местната управа в отговор на запитване от БТА.

Името Йордан носят 753 мъже в областния град, а Йорданка – 607 дами. Следващото най-разпространено е Божидар – така са кръстени 203 добричлии. Двуцифрен брой жители носят имената Божидара – 54, Данчо – 36, Данка – 20, Богдан – 19, Йордана – 16. Дана се казват шест именички, а Богдана – две.

Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението му небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. Оттук идва и названието на празника – Богоявление.

Народното поверие гласи, че през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже изваждат религиозния символ въпреки студа и ниската температура. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година.

На 6 януари се освещават бойните знамена на Българската армия. За първи път в историята ни по инициатива на цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни знамена на 19 август 917 г. преди битката при река Ахелой (20 август 917). До падането на България под османско иго през 1396 г. преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.

Традицията е възстановена през 1880 г. от първия военен министър на Княжество България Пьотр Паренсов. Тогава освещаването на бойните знамена на Българската армия е извършено за първи път на църковния празник Богоявление. Ритуалът се е извършвал до 1946 г., след което прекъсва, и е възстановен на 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната Валентин Александров.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божан,  Божанa, Дана.

БТА