- 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ДИМОВСКИ, СЪЗДАЛ НАД 5 000 ТВОРБИ И ИЛЮСТРИРАЛ 200 КНИГИ
- ТОЙ ПОСТАВИ ПОДПИСА НА Т. ЖИВКОВ В СВИНСКА ОПАШКА В ЕПИГРАМА НА „ЛЮТИ ЧУШКИ“
Румен НИКОЛАЕВ
През есента на 1968 г. се чу, че едни хора обикаляли библиотеките и вземали книгата „Люти чушки“. На ученици и деца ни беше смешно името на книгата – „Люти чушки“. К‘во люто и сгрешено има вътре – чудехме се ние що я прибират, без да сме виждали книжката с това пиперливо заглавие в читалищната библиотека. Казваха, че вътре имало хапливи епиграми против Властта, но „най-лютото“, шептяха приглушено по-възрастните, бил подписът на Първия ръководител на Партията и Държавата – Тодор Живков, поставен на свинска опашка! Ауууу – лошо! Много лошо! И затова изземвали книгата и я претопявали, май. (Оказа се сетне, че направо горили половината тираж в пещта на печатницата.)
1968 година бе размирна година. Имаше военни действия в Далечния Изток. Във Франция милиони студенти, работници, младежи и ученици се бунтуваха срещу бюрократичното капиталистическо общество. Хипитата в САЩ искаха мир, свобода и любов и я намираха (правеха) чак в затънтените азиатски островчета. Тези конфликти и революционни вълнения бяха далеч от нас, но, но, но… През пролетта се чуваше по радиото, че в братската ни социалистическа Чехословакия правели „Пражка пролет“ и искали да строят „социализъм с човешко лице“. Не ни беше много ясно какво значи това, но се усещаше – идвала повече свобода и при нас в Източна Европа: на словото, в търговията, работата, пътуванията. После се случиха размирици и през лятото танковете от армии на Варшавския договор, начело с Големия брат от Москва, влязоха в Прага. „Пражката пролет“ се оказала заговор на Запада срещу социалистическия строй – тръбеше пропагандата – и „социализмът с човешко лице“ пропадна. И в това смутно време остана да чакаме тайно да видим някой път „капитализъм с човешко лице“, ако изобщо го има там, отвъд Желязната завеса и дето и да е.
През есента на размирната 1968 г. зорките очи на Властта привиждат в рисунка на Борис Димовски подписа на партийния и държавен лидер Тодор Живков в една епиграма на хумориста Радой Ралин в наскоро издадената книжка „Люти чушки“ с тираж 40 000 екземпляра (нормален за ония години). Тя е залежавала по издателства три години, докато ѝ дойде редът. И бам – подписът на Първия в опашката на прасе (свиня) при текста: „Сит търбух за наука глух“. Още по-лошо в книжката – има епиграми с намеци за действителността ни по онова време с „недотам човешко лице“, липса на справедливост в иначе най-справедливия строй на земята, както ни казваха агитаторите навсякъде тогава. И пак зле – при някои илюстрации с повечко фантазия може да отгатнеш очите, характерния нос, корем, стойка, ръце и темето на Първия в Партията и Държавата.
Покрай сатиричното книжле „Люти чужки“ Борис Димовски и Радой Ралин изпаднаха за години наред в немилост откъм Властта. Тази книжка обаче ги превърна в родни наши дисиденти, инакомислещи и творящи напук на Системата и Властта, която не позволяваше подобни волности особено в „напечената“ международна обстановка. Двамата ни изглеждаха като самотни апостоли на свободното творчество, слово и мисъл. И повечето хора им се възхищаваха тайно за смелостта.
За подобни и дори по-незначителни „антинародни“ подозрителни деяния след 9.9.1944 г. хора биваха „прибирани“ в лагери и по затвори, пребивани, някои ги изпращаха на „оня свят“, недочакали съд и присъда с често заключение в смъртни актове – „поради сърдечна недостатъчност“. Затова и Борис Димовски, и Радой Ралин бяха като трън в очите на Властта, страхуваща се за тоталитарната си власт над Народа и дори от … опашката на едно прасе. А народът се радваше да има „свои“ любимци от бурната 1968 година, след като си няма родни борци за „социализъм с човешко лице“ като братята в близката ни Чехословакия.
За пръв път видях книжката „Люти чушки“ в дома на Радой Ралин през есента на 1982 г. Заедно с колегата Върбан от Факултета по журналистика на Софийския университет отидохме да вземем интервю от Радой Ралин за студенския празник 8 декември. Отначало ни бе отказал, но после се смили, като видя настойчивостта ни на първокурсници. Не знам дали го направи заради младежкия ни плам на студенти от провинцията и вътрешна възхита към него, или да не ни обезкуражава още отрано да питаме, пишем и да вземем някой лев хонорар към постната ни студентска стипендия.
На бюрото на Радой Ралин до пишещата му машина с полуизтрити букви лежеше отворена книжката „Люти чушки“. Отначало не смеех да я пипна и взема в ръце веднага (предполагах, че в дома на сатирика има скрити камери и микрофони). Домакинът Радой Ралин не бе наблизо в онзи момент. После го помолих да разгледам „най-лютата“ книга от детските и ученическите ни години. Тогава видях набързо илюстрациите на Борис Димовски и най-опасната сред тях – с опашка на прасе, приличаща силно на подписа на Тодор Живков. Партийният и правителствен лидер сетне си попромени подписа, за да няма много съответствия, и да покаже на Големия брат в Москва, че у дома не го подиграват и не клатят Властта (казваха му „уронване на престижа“).
20-ина години по-късно, в 2002 г., чаках на входа на Българската национална телевизия, ул. “Сан Стефано” 8, да свърши предаването “Всяка неделя”. В телевизионното студио Борис Димовски рисуваше наживо гости и събеседници по желание с легендарния водещ Кеворк Кеворкян. По онова време подготвях българското издание за основи, техники и етикет в голфа на шотландския и световен гуру в този бранш – Малкълм Кемпъл, и държах да има и нещо силно “нашенско” в него при илюстрациите за новия в Отечеството ни спорт. Какво по-нашенско може да бъде от рисунки на творец като Борис Димовски!
Художникът излезе от сградата на телевизията. Беше съпровождан от млада жена, дъщеря си Емилия. Представих му се и го поканих да илюстрира подготвяната книга. Показах му оригиналното издание, закупено от книжарница в Лондон, и добавих, че има осигурено финансиране за негови творби. Димовски ми отказа (направо ме „отряза“) с доводите: “не ви познавам”, “провокирате ли ме с тоя голф?” и “те тия работи да не стават току-така”. Извини ми се учтиво в нея хладна вечер и тръгна с щерка си към “Цариградско шосе”.
Няколко месеца по-късно при среща с именития скулптор Георги Чапкънов (Чапа), автор на герба на България, му разказах какво ми се случи при първата си среща с Борис Димовски, жалвах се. Чапа се засмя: “Той си е чешит, особняк като всеки гениален, знаеш. Виж, напиши едно писмо до Борис Димовски и опиши какво издание готвиш и какви илюстрации като тематика искаш. Дай ми писмото, аз се срещам с Борето понякога и ще му го дам. Ще му кажа и аз няколко думи за теб и книгата – да не отказва тази творческа работа. Нали ще заработи нещо допълнително. Мисля – ще го кандардисам, накарам, да се съгласи.”
Няколко месеца по-късно ми се обади Емилия, дъщерята на Димовски. Каза, че баща ѝ направил няколко рисунки и когато е удобно, да се срещна с него. След няколко дни бях в София в любимото заведение на художника, недалеч от дома му. Творбите на тема “голф” бяха повече от поръчаните. И всички бяха чудесни, пълни с неповторим “нашенски” чар. Друго обаче бе най-впечатляващо – как авторът бе “хванал” стойки и особености на замаха, началния удар, завършващата част и други специфики на играта. След време Борето (така го наричаха само най-близките творчески) ще ми каже, че при посещения в Англия и в САЩ е обичал да ходи и да гледа как играят голф. И добавяше: “А бе, там във Великобритания от столетия си го имат това занимание – на пръв поглед селска, пастирска игра, ама вътре има много и за мислене. Не е току-така чобанска, овчарска работа – да удариш с пръчката, тоягата. Там си е влязло през вековете в кръвта на аристокрацията, като ген и ритуал им е. Красива работа. Как елегантно удрят топката. Как се държат уважително по зеленото поле. Тука още ходим боси или по цървули. Младите обаче при нас ще го прихванат по-лесно и бърже. Затова ги правя тия рисунки.”
Всички творби влязоха в книгата “Голф: поведение, етикет, правила, техники”. След време предложих на Борис Димовски да направи рисунки на туристическа и по-селска тематика – петли, кокошки, яйца и птици. Съгласи се. Част от тях влязоха като илюстрации в каталози на акционерни дружества. Почти всички творби бяха включени и в изложбата „Голф, туризъм и още нещо“, открита на 17 април 2008 г. в Художествената галерия в Добрич. Представяни тук творби се показват за пръв път в медии. Те говорят повече за гениалната дарба на твореца Борис Димовски.
Роденият в село Яврово, Пловдивско, преди 100 години на 20.10. художник понякога се шегуваше: “Роден съм в същото родопско село, където е роден писателят Николай Хайтов. Така ставам по-известен”. Особена шеговитост, виц и ирония имаше в думите на твореца, който е бил студент в Художествената академия при Илия Бешков. И двамата с Н. Хайтов са работили дълги години в списание “Родопи”. Първите илюстрации в книгата “Диви разкази” на Николай Хайтов са от Борис Димовски. Художникът е създал над 5000 творби (някои посочват 10 000) и е илюстрирал повече от 200 книги.
След промените в 1989 г. именитият творец бе избиран два пъти за народен представител в парламента. Беше доста разочарован от политиката – „тая парлама и к*рвенска работа“, тъжно и убедено отбелязваше художникът. Ама и за тая работа се искат тънки умения, усмихваше се той и добавяше, че мъжките проститутки в политиката „бая се връткат и надминават“ колежките си в бардаци и по магистрали. Започваше да назовава някои с имената им в празната пицария в неделните предиобеди и накрая ги приключваше с „творческа“ ругатня, псувня. Така му поолекваше някак в особената политическа джунгла на неповторимата ни татковина. „Обичам чистоплътната политика“, казваше преживялият какво ли не роден в родопско село художник и въздъхваше по тоя мираж в столицата и вън от нея. Недочуваше и предпочиташе да наблюдава и рисува. Беше гениален мълчливец и мълчалив гений на карикатурата, сатиричната рисунка, шаржа.
Борис Димовски обичаше свободата, справедливостта, истината. Вярваше в Бог и не се страхуваше от всяка Власт, виждайки нейната суетна преходност. Неговите творби говорят повече отколкото много думи. След 2004 г. най-богатият (вероятно у нас) българин му бе предложил да нарисува творби на тема туризъм, спорт и голф за новия му комплекс. „Приключих с това рисуване“, отвърнал художникът на видния му баща и мощен бизнесмен. Отказа подобна покана и от страна на друг именит българин, летял в космоса. „Някои хора, колкото и да ги уважавам, не могат да проумеят, че не всичко може да се поръча и купи с пари. Рисуването да не е бакалия! Тъжно нещо.“
На 10 ноември 2004 г. следобед, на първите дупки на голф игрище „Света София“ край столицата носителят на Голям шлем в голфа Гари Плеър ни показваше висши техники. 40-ина души гледахме, сякаш бе дошъл извънземен играч и голф дизайнер. След неговата изумителна голф практика за пръв път у нас, подарих една от рисунките на Борис Димовски на Гари Плеър – за спомен от началото на голфа в България и с надежда този спорт да има бъдеще и у нас. Казах му, че авторът е най-известният карикатурист пред последните десетилетия. Гари Плеър разгледа впечатлен творбата и благодари.
Сюжетът в творбата е много „нашенски“ – овчар с калпак, цървули,навуща, ямурлук и гега гледа в дупката дали е вкарал топката вътре. „Be Ge yes!”, блеят две овчички пред него, удивени от голф уменията на чобанина си. Да, да, вътре е – потвърждават те. И вече и ние у нас, в България, (Бе Ге, Be Ge, BG) сме вътре в играта, най-сетне, може би и благодарение на промените след 10 ноември 1989 г., и на такива като Гари Плеър. „Довечера се надявам да Ви видя отново в шоуто на Слави“, казах на Плеър на раздяла. „Кой е този Слави?“, попита ме Плеър, един от тримата живи носители на Голям шлем в голфа. Стоящите наоколо ахнаха – как може някой да не знае кой е Слави?! „Довечера ще го видите в телевизията. Има шоу в Би Ти Ви.“
След 2-3 години Гари Плеър стана дизайнер на две голф игрища у нас. След 7 години България бе избрана за „Неоткрита“ все още за голф туризъм дестинация в Европа. След 9 години, в 2013 г. игрището „Тракийски скали“ по дизайн на Гари Плеър бе домакин на световно първенство по голф и над половин милиард домакинства по света гледаха красотите на голф полето между Каварна и Балчик. Може би и оная рисунка на Борис Димовски „нави“ допълнително Плеър да приеме присърце мисията да отвори вратите на голфа в страната ни и то – къде? По Добруджанското Черноморие.
