Ако си зададем въпрос, към какво се стреми човек  през живота си, почти всеки от нас ще отговори- към  любов, щастие, обич и разбира се, към още куп неща. Степенуването ще е горе долу такова. Трудността започва, ако зададем втория въпрос: „А какво е това любов?”.  И тук вероятно ще започнат различията от  мнения, свързани с някакво бъдещо състояние или отношение между половете, или пък отношение между хората. Всеки по своему ще се помъчи да обясни своята гледна точка – било със заучени фрази, било от сърце, било с философстване или нещо друго.  Поетичните натури ще опишат нещата с поетични думи, другите ще са по-близки в описанията с материалното ни съществуване, а трети ще кажат, че това е страст, „пеперуди в стомаха”, сълзи в очите, порив на сърцето или нещо такова. Написани са хиляди страници и книги, описващи любовта между мъжа и жената, между майката и детето, любовта към родител, любовта към  близък или далечен роднина, към приятел. Въпреки това е трудно да се даде дефиниция на „Какво е това любов”. Още повече пък  Любовта, която да е мост над омраза! Това наистина идва в повече.  Да не говорим, че освен всички различия, някои  мислят, че любовта към самия себе си е в основата на съществуването ни, а други, че любовта към ближния е най-важното за човечеството. Не, че  точния отговор ще е определящ за нашето съществуване, но все пак има хора, които искат да си изяснят това особено състояние, към което всички съзнателно или несъзнателно се стремим.

Няма точно описание какво в същност е това състояние.  Любовта не е наука, която подробно да се изучава, не е и предмет в училище, за да прочетем в учебниците и да си кажем, че ето аз вече знам, какво е това любовта. Разбира се, някои се вълнуват, а други не, от подробности по тази тема. Това обаче не пречи, да си празнуваме деня на любовта и да се  чувстваме щастливи, отнасяйки се поне през този ден с любов към близките си. Какво значение има това, че любовта на нашето материално, егоистично ниво има други измерения и различно усещане. Важното е да се чувстваме добре.                                                                                                            Но, ако се задълбочим в изследването, ще осъзнаем, че например родителите инстинктивно обичат децата си и децата инстинктивно обичат родителите си – според това, доколко получават онова, което желаят от тях. И всичко това е проникнато от егоистични намерения.

Ако се  заглуши в майката майчинския ѝ инстинкт към нейното дете, то навярно тя ще се отнася към него така, както към останалите деца. Оказва се, че родителското чувство не е любов, а инстинкт.

Любовта пък между половете се предизвиква от хормоните. Ако се даде на човек съответния препарат, ще може да се види как любовта внезапно изчезва или обратното- се пробужда на същото място. Тук става въпрос за хормонално влечение.

Според науката Кабала, описаното се отнася до животинското ниво и нищо повече. Но ние естествено възпяваме това чувство и му приписваме духовна същност,просто,защото на него се наслаждаваме повече от всичко друго и съответно искаме да го възвисим в своите очи. Всъщност, в това няма нищо лошо, така разбираме нещата и така се чувстваме. И тук веднага възниква въпросът -нали Природата е любов и отдаване, защо любовта, която ние  изпитваме да е егоистична?!

Ето какво казва Проф. М. Лайтман – ръководител на Международната академия по Кабала, пред студенти:  „Цялата реалност е разделена на три части: аз, духовната искра в мен, която не ми дава покой и желае да разкрия една друга реалност, и светът около мен.

Светът около мен се разделя на близки и далечни на мен хора, нежива, растителна природа, животни. И зад всичко това стои още една, по-висша сила. Засега все още възприемам цялата видима реалност като странична, неотнасяща се домен. Макар всичко това да са части от мен самия, които засега не усещам заради разделянето, което е настъпило в моето съзнание и усещане.

Сякаш сами сложили обезболяваща инжекция в ръката, от което тя е станала абсолютно безчувствена и не я усещам като своя. Може да я отрежат, а аз няма и да забележа – толкова е мощен анестезикът.

Ето, така чувствам целия свят, сякаш той не принадлежи на мен. А работата се заключва в това, да се борим против тази наркоза, против това усещане.

Това е направено нарочно, защото – ако мисля, че този свят не принадлежи на мен, сякаш съм упоен, за да го изключат от его измами, то аз ще мога да се отнасям към него алтруистично, отдавайки, като на някой чужд. Мога да се науча да го обичам.

Не искам да насърчавам любовта към себе си – аз и така се обичам егоистично. Но сега мога да се науча да обичам другите, които са отделени от мен, от тази упойка, тази илюзия за разбитост. Защото любовта е свойство на Природата/Твореца, а не свойство на творението.

С това разбиване Природата ми дава възможност даполуча такова свойство, което не ни е присъщо и не ни принадлежи. Ние не разбираме какво е това любов. Но, когато се опитвам да се науча да обичам тези, които са извън мен, като самия себе си, т.е.  да се отнасям към ближния както към самия себе си – това се нарича любов.

Работя върху любовта, срещу своя егоизъм.Това е особена сила в мен, която постоянно се съпротивлява.Така става сблъсък между две сили, действащи в две различни посоки. Желанието привлича наслаждението къмс ебе си, но над него е екранът (силата на моето съпротивление), който избутва наслаждението и е готов да се откаже от него.

И тогава, от взаимодействието на тези две сили мога да разбера какво е това истинска любов към чужд човек, а не към собственото ми дете, моето куче или моето тяло” – завършва проф. Лайтман.

Малко сложно за разбиране и това е напълно естествено, защото излиза извън рамките на обичайното ни аналитично и логично мислене. Още повече, ако кажа, че колкото повече се развивам, се развива и противоположното свойство на любовта в мен, ненависта ми към ближния. И само, ако се издигна над това свойство, ще почувствам истинската любов. Както е казано в кабалистичните източници: „Любовта ще покриев сички престъпления“.

Интересно нали?! Духовният смисъл на любовта се заключава в преодоляване на естествения егоизъм на човека. Разбира се, всеки човек вижда самия себе си като най-висша ценност, обича себе си повече от всичко, грижи се за себе си и само себе си пази. Всеки човек е център на своя вътрешен свят, това е оста, около която се въртят неговите чувства, мисли и желания. И ако си представим, че човек със същата сила, с която обича себе си, се обърне към другия, към ближния, към обществото, то неговото съществуване ще се  изпълни с нов смисъл, смисъла за другите. Така е изградена Природата и ако всеки един от нас успее да се издигне – въпреки своя егоизъм, на това висше ниво, то тогава любовта ще се превърне наистина в мост над омразата и ненавистта между хората.

Но, за това са необходими много усилия и борба с нарастващия ни егоизъм, който в днешно време се е превърнал в снежна топка, над която постепенно започваме  да губим контрол.

Георги ГРАДИНАРОВ

 

loading...