Знае ли някой какво точно представлява душата на човека? Къде се намира тя? Съществува ли изобщо? Има ли нещо общо с тялото на човек и каква роля играе тя в нашия живот. Много хора говорят за това, но малко се замислят за същността на въпроса. А може би и не е необходимо. Какво ще ми помогне в моя живот изясняването на този въпрос. Нищо! По-голяма част от хората не се и замислят за това. Задайте въпрос на някой, който не се интересува от тия неща и реакцията ще е доста интересна и дори бурна. Задаващият въпроса може да бъде обявен за невменяем, религиозен, човек без работа и какъв ли още не! В края на краищата, в нашето забързано ежедневие малко хора се замислят за това. Е, разбира се, като дойдат празници, запалваме по някоя свещ за опрощаване греховете на душата ни /не, че знаем какво е това/, но се нареждаме на опашката в църквата и повтаряме каквото правят всички останали.
Разбира се, когато говорим за душата, винаги поставяме до нея тялото. Или, казано направо, тялото и душата са неразривно свързани. Но, за разлика от тялото, което чувстваме и познаваме, душата се явява скрита субстанция за нас. До някъде – дори обвита в мистицизъм. Защо ли? Защото не познаваме нейната същност, макар и да става дума за моята душа. От това, което сме чели, знаем, че душата оживява тялото, но реално няма научно доказателство, че душите съществуват като неизменна част от човека. Няма и няма как да има доказателства, по простата причина, че душата не съществува във времето и пространството на материалния свят. Е, някои казват, че душата тежала не знам си колко грама, но това са теории за наивници. И понеже говорим за неразривната връзка между душата и тялото, то и тук има доста различни теории. Като се започне от религиозните постулати, та се стигне до философски разсъждения, например – от къде идва душата при раждането на човек и къде отива след смърта. Каква роля има тя по време на нашето съществуване? Помага ли ни, вреди ли ни? Вечна ли е, или умира заедно с материалното ни тяло? Въпросите, които възникват, са много повече от отговорите.
Но, разбира се, докато не си изясним какво е това душа, няма как да продължим напред. В Уикипедия можем да намерим достатъчно определения на различни учения, като се започне от древногръцките философи, та до религиозните определения, а те са, че душата е нематериална същност, свързана с човека. В християнството душата се смята за нематериална и докато тялото е земният, материалният аспект на човека, душата изразява неговата същност.
А ето какво казва науката Кабала за душата. Всеки от нас притежава частица от Висшата реалност, която наричаме зародиш на душа. Но, за да развием този зародиш, е необходимо да излезем от своята егоистична обвивка, в интерес на другите и това чувство се нарича душа. Човекът има множество желания, като в егоистичните желания аз усещам себе си и целия свят. Но има възможност частично да преработя егоистичните си желания в алтруистични и тогава ще започна да чувствам Висшата сила, Природата /Твореца/. И когато човек започва да придобива свойството на Природата, а тя е любов и отдаване, тогава ще започне да чувства свойство на душата. Но, докато душата или свойството отдаване и любов е затворено в огромния слой егоизъм, ние не усещаме необходимост или стремеж да опознаем и свържем себе си с тази Висша същност, наречена Природа. Става сякаш излизане от себе си – от живот за себе си в живот за другите. И когато продолеем съпротивлението на егоизма си, ще усетим свойството на душата. А до тогава ще живеем като високо интелигентни животни, без желание и необходимост да разкрием тази висша реалност, в която съществуваме.
Действително е малко сложно за разбиране, не за друго, а защото – като материални същества, трудно излизаме от собствената си егоистична обвивка. Но, когато човек започне да си задава въпроса за смисъла на случващото се около него, за смисъла на живота, за смисъла на собственото си съществуване, той несъмнено достига до желанието да види другата, невидимата, скритата от петте му сетива реалност. Там, където пребивава неговата духовна същност. А тя определено стои над материалната. Разбира се, че по-голяма част от хората не се интересуват от това и дори се надсмиват на такива разсъждения, но вътре в себе си, извън материалната си, консуматорска същност, всеки усеща подсъзнателно, че материалният свят е само частица от общото определение, наречено Живот.
И понеже говорим за желание, възниква логичният въпрос – къде се намира това желание – душата? В мен или извън мен? Ако попитаме за това обикновения човек, той ще каже: „Желанието се намира в мен, аз желая”. А дали е така?
Различните традиции на различните народи посочват, че душата се намира в тялото. Някой твърдят, че тя се намира в слънчевия сплит, други в сърцето, трети в главата и т.н., и т.н.
Индианците „Мая киче” полагат мъртъвците по гръб, за да може душата им да излезе безпрепятствено през устата и Бог да я изтегли в отвъдния свят. За канадските индианци „Наскапи” душата е пламъче, сянка или искра. За други народи душата се намира в сърцето.
Разбира се, че могат да се изпишат още десетки традиции и вярвания за мястото на душата относно нашето тяло. Въпросът е, че ние разсъждаваме ограничено във възприемането на света чрез времето и пространството, а извън нас не съществува време и пространство. Ние живеем в силово поле, енергия – духовна същност и – според квантовата физика, всяка частица от това поле се намира навсякъде. Да не говорим, че и нашият материален свят е илюзорен – ограничен в петте ни сетива. В този ред на мисли няма долу, няма горе и движение отдолу на горе или спускане от горе на долу. И тук възниква логичният въпрос – а къде се намира моята душа и душите на всеки един от нас, при положение, че тя се явява частица от Висшата реалност? Означава ли това, че и душата се намира извън нас?
На това разсъждение реакцията на скептиците ще бъде остра и вероятно ще се свърже с теорията на конспирацията. Други пък ще го подминат със снизходителна усмивка и ще продължат напред. И това е нормално. Всеки живее в собствените си желания, в собствената си реалност и разбирания, съобразно своята си същност.
На базата на това, което казва науката Кабала, всеки човек трябва да се вгледа в себе си. С какво е зает от сутрин до вечер, къде се намират всичките му проблеми, грижи и в съответствие с това ще разбере колко далече се намира от разкриването и развитието на своята душа. Разбира се, че всеки ще намери оправдание в системата, държавата, правителството и в какво ли още не. Но истината е, че Природата от хиляди години ни е довела до днешното състояния, в което да осъзнаем смисъла на нашето съществуване и пътя, по който трябва да продължим. И ако мислим за другите повече, отколкото за себе си, тогава ще разкрием, че ние преди всичко сме духовни същества и материалната ни, егоистична същност е преход от едно състояние, към друго, по-висше.
Действително, тези които се интересуват от науката Кабала и искат да научат нещо повече за душите, за реалността и нейното възприемане, за Висшите светове и смисъла на съществуването ни, могат да посетят сайта http://www.kabbalah.info/bg/ или да се включат в курсовете за обучение, които се организират от Международната академия по Кабала в България.
За голяма радост за желашите да се докоснат до тези необятни знания, Международната академия по Кабала – Бней Барух, от 08.11.2019 г. до 10.11.2019 г., организира Европейски конгрес по Кабала в България, в хотел „Самоков“ в Боровец. Под ръководството на световно известния кабалист проф. М. Лайтман, участниците на конгреса ще се докоснат до тази велика мъдрост и заедно със стотиците присъстващи ще почувстват на практика какво е Кабала и защо е необходимо да я изучваме.
На снимката: Михаел Лайтман
Георги ГРАДИНАРОВ
