© |
Интервю с комуникационния експерт Любомир Аламанов за предаването „Нюзрум“ по Радио „Фокус“.
Между 4 и 5 часа, точно толкова беше работното време на депутатите в първите два дни на старта на новото Народно събрание. В следващите минути на предаването Нюзрум ви представяме първите два работни дни на новите народни представители през погледа на комуникационния експерт Любомир Аламанов. Сякаш получихме Déjà vu, г-н Аламанов.
Да, донякъде е така, повтаря се ситуацията от миналия парламент.
Единствената разлика тази година сякаш бе, че вече кучето Фернандо си има дом, а Бойко Борисов отново бе в пленарната зала като депутат. Как видяхте вие първия ден от работата на новите 240 депутати?
Ами, за съжаление по начина, по който мнозина очаквахме, а именно че на думи ГЕРБ уж се опитват да направят работещ парламент и работещо правителство, а на практика правят всичко възможно това да не се случи.
Казвате на думи. Уви, г-н Аламанов, отново в фалстарт, отново нямаме председател на Народното събрание, чухме призиви за диалог, разум и компромиси, но какво от това, нали уж дела трябват, а не думи?
Ами да, ГЕРБ на думи казват: „Ние сме готови на всякакви компромиси“, и след това не казват даже и един компромис, които са готови да направят. Всичко, което казват след това е: „Или избирате нашето правителство, или ние блокираме бюджета и цялата държава“. Това ли е компромисът, който предлагат? Даже „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които получиха ясен мандат от своите избиратели да не изключват никакво споразумение с ГЕРБ, правят опит и предложение за някакво решение, така че малко от малко да се мине нататък, и малко от малко да се намери някакво решение. Но и това, както е видно, изобщо даже не се обсъжда. Фактически в момента ГЕРБ полагат всички усилия отново да се отлага и да се изчаква, за да може да се упражнява натиск върху ПП и ДБ да приемат ултиматума на ГЕРБ. В момента вместо да се обсъжда доста разумното и европейско предложение на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, ГЕРБ започват в типичния си стил: „Ама то сега ние преговаряме с ДПС, ама то сега ние преговаряме с „Възраждане“, които са много сериозни, ама то това, ама то онова“, нали уж бяха много евроатлантици, защо преговарят и казват, че „Възраждане“ са сериозен партньор? Това е абсурдно просто, което се случва в момента. И за всичко са виновни само ГЕРБ.
Нека само да кажем за нашите слушатели, че предложението на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ е за ротационен председател на Народното събрание. Това, според експерти по конституционно право, обаче не върви съвсем ръка за ръка с Конституцията ни. Това според вас добра идея ли е, компромисен вариант ли е?
Както знаем, българските чиновници са изумително изобретателни, когато трябва да покажат, че нещо не може да стане. Да, в този елементарен вид може би не може да стане, но е очевиден начинът, по който може да стане: сключва се споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, в което се казва: „Да, в първите два месеца вашият председател и вие определяте какво ще се вкара в парламента като закони за гласуване, след това този председател си подава оставката, и идва наш председател, който ще определя какво да се вкарва и какъв да бъде дневния ред“. То е очевидно как може да се случи. Те просто нямат желание да се случи, и за съжаление огромна част от т.нар. „експерти“, коментатори, конституционни интелектуалци и всякакви други, търсят начини, по който нищо да не се случи, освен ултиматума на ГЕРБ.
Г-н Аламанов, това, което се случва за пореден път с провала на избора на парламентарен шеф, дали не предопределя и краха на едно евентуално редовно правителство?
Ами ако мога да цитирам думите на ген. Бойко Борисов, „спечелилите, победителите, най-силните, най-добрите, най-прекрасните в едни избори, те определят какво да се случи“, ако те не могат да определят, ами да кажат, че не могат и толкова, и да се приключва с тази драма. Не може едновременно да искаш да ползваш плюсовете на това, че си победител, но и да не носиш отговорностите на това, че си некадърен да направиш управление.
Председателстващият сега Народното събрание Вежди Рашидов призова в предстоящите светли великденски празници депутатите да размислят, да се смирят. Според вас това възможно ли е? Защото това Народно събрание ще отбележи своеобразен рекорд – 8 дни без председател. Разбира се, знаем, че те няма да работят толкова дни заради Великден, но следващия им работен ден е чак на 19 април, сряда. Ще се смирят ли депутатите, и може ли изобщо да говорим за смирение?
Доколкото всички видяхме, депутатите от ПП и ДБ се смириха, и даже направиха първа стъпка, въпреки че не е тяхна работа, а отново казвам, работа е на победителите да се опитат да дадат някакво предложение и да кажат: „Ами хайде тука, нали правим компромиси, ето от наша страна ние правим някакъв компромис, направете и вие някакъв компромис“. Но победителите не го направиха, а ПП и ДБ се смириха, направиха компромис, и казаха: „Добре, ето ви някакъв вариант, някакво предложение“. Изведнъж победителите се правят, че не са чули, и отново казват това общо „всички да се смирим“. Аз бих могъл да призова пък председателстващия в момента Вежди Рашидов да се смири, и например да си извини за изказването, което направи в миналия парламент, че ако не бъде поканена руския посланик в България, това е акт на война, нали, което не отива твърде много на един изявен, ярък евроатлантик, за какъвто би трябвало да го приемам него. Така че отново на думи имаме създаване на пушилка, на практика притискане и опит за силово налагане на решението, което единствено и само ще облагодетелства ГЕРБ, но няма да е в полза за никой друг в тази държава.
Г-н Аламанов, „Умирай трудно“ и „Мисията невъзможна“ – такива сравнения се чуха миналия път, когато се опитваха да направят правителство. Този път вие може ли да определите как ще протекат нещата?
Всичко зависи от това каква е целта на партиите. Ако целта на партиите наистина е създаване на работещо правителство, всички трябва да се смирят и да отстъпят назад, не само някои. Но ако целта на една партия е единствено опазване на имиджа на нейния председател, ако целта на тази партия е да нямат ясни отговори кой построи „Руски поток“, къде е пътната карта с „Газпром“, защо няма натовски учения в Черно море и всички други въпроси, на които все още ние нямаме отговор, но те се опитват да се направят на яростни евроатлантици, то няма как да се получи. Разбирате ли? Самата основа на предложението е нестабилна като плаващи пясъци и затова е цялата тази истерия, за да се хвърли прах в очите на хората и да се фейкне, и да се манипулира, че все едно някакви уж евроатлантици правят предложение. А това не е така. От там идват всичките проблеми. В математиката има едно много просто правило в математическата логика – когато се тръгне от лъжа, всичко е възможно. В случая се тръгва от една лъжа и затова нещата изглеждат толкова странно.
Г-н Аламанов, след като видяхме началото на парламента, какъв може да бъде неговият край и кога?
Неговият край може да бъде твърде бърз и твърде печален и ако всичко се извърти много бързо, ние даже на 2 юли можем да отидем на избори.
Това е съвсем скоро.
За съжаление на всички нас – да.
И все пак, трябва ли да се страхуваме от едни нови избори?
Изборите са наше право, така че човек не би трябвало да се страхува от правата си. Трябва да ги разберем по-точно, а именно – какво са изборите. И трябва да спрем да гласуваме фенски, т.е. за нашите любимци, а трябва да гласуваме за хората, които наистина имат някаква визия как да ни спасят от тези кризи. Ако няма визия, няма смисъл да се гласува. Докато все още част от хората не гласуват и смятат, че с това наказват някой друг, освен самите себе си, нищо няма да се промени.
Добре. Може би в края на нашия разговор – в навечерието на Великден сме, иска ми се да завършим, ако може, оптимистично. Вие, ако може да намерите нещо оптимистично, какво би било то от цялата тази ситуация?
Оптимистичното е, че непрекъснато падат маските и непрекъснато се вижда, че въпреки яростната кампания на най-различни анализатори и интелектуалци, няма как от лъжа да се роди истина. Просто няма как от лъжа да се роди истина, просто няма как да се случи това нещо. И колкото повече хора го разберат, толкова по-добре. Празници като тези, когато човек наистина остава насаме с мислите и вярата си, може да дадат доста по-ясна представа кой наистина иска да направи нещо.
Г-н Аламанов, много ви благодаря за отделеното време и светли празници желаем на вас!
Светли празници на вас и вашите слушатели!
Веселка Иванова
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
