Политиката го разделя със Слави, бе единственият депутат в забавно тв жури
Любо Дилов-син даде на цяло едно наше поколение свободата като възможност. Повечето свобода у нас можеш да опиташ на вкус, но не можеш да живееш в свобода. Да си я позволиш – скъпа е. Любо ни показа, че няма ограничения, ще можем да пишем, да се подиграваме, да грешим и да не се извиняваме за свободата си. Такъв Любо е нужен на всяко поколение автори, писачи и артисти. Ето такъв е свободният Любен Дилов, видян през очите на журналиста Мартин Карбовски, който с тези думи се прощава с него във фейсбук.
Навремето във Факултета по журналистика на Софийския университет студентите с обич наричаха Любо Дилов бащицата. Вече петокурсник през 1989 г., той имаше три собствени деца, но с присъщата си лекота в общуването успяваше да се погрижи и за всеки студент, потърсил го с някакъв свой си проблем. А и междувременно бе председател на комсомолския съюз (ДКМС) в университета.
Така тръгва и телевизионната му кариера, съвпаднала с идването на демокрацията – не просто да е журналист, а да е първи – все да измисля и да създава нещо ново. И прави „Ку-ку“ – студентското предаване, просъществувало едва 4 години, но оставило ярка и незаличима следа и до днес.
БНТ излъчва първото „Ку-ку“ на 27 януари 1990 г., два месеца и половина след падането на Берлинската стена. Европа се тресе от граждански вълнения, тук все още са на власт комунистически министър-председател и президент, обявил пред многохиляден митинг, че е „най-добре танковете да дойдат“. Предаването трепти с вибрациите на промените, на фона на потресаващите кадри от „Тянанмън“ с младежа, който сам препречва пътя на танк, водещата тема е: „Бихте ли спрели танк?“.
„В началото на януари 1990 година група студенти започват да правят в Българската национална телевизия „Ку-ку“ – студентско телевизионно предаване, като един от първите плодове на свобододумието, настъпило след партийния преврат в БКП от 10 ноември 1989 година“ – така след време Дилов описва старта на шоуто в книгата „Ние сме Ку-ку“. Не се самоизтъква, макар че е сред създателите заедно с Петър Курумбашев, Емил Кошлуков, Камен Воденичаров, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Август Попов, Влади Въргала. Всъщност учредителите му са представители на паритетен принцип – на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД), чийто председател е Емил Кошлуков, и останките от Университетския комитет на ДКМС – Комсомола, прекръстил се малко по-късно в БДМ (Българска демократична младеж), а след това – напълно изчезнал.
До 22 декември 2021 г. „Ку-ку“ е по-скоро необичайно публицистично-младежко предаване, което провокира тв публиката. Но на този ден предизвиква първия голям медиен скандал – редовното издание на шоуто е симулативно прекъснато от съобщение, че „в Козлодуй не се е случило нищо страшно“. Девет десети от населението, което гледа в момента, е убедено, че атомната електроцентрала е избухнала, а сензацията се разпространява и от чуждите телеграфни агенции.
И до днес зрителите наричат този епизод „Козлодуйското Ку-ку“, а създателите, които повтарят медийния експеримент на Орсън Уелс с радиопиесата „Война на световете“, дълго време обясняват дори и в съда, че са искали да накарат аудиторията да бъде скептична към всичко, което й се поднася.
Въпреки скандала „Ку-ку“ продължава, но е спряно окончателно на 16 октомври от Хачо Бояджиев, тогава генерален директор на БНТ. По това време обаче „Ку-ку“ отдавна не е просто телевизионно шоу. Неговите създатели списват вестник със същото име, издават касети, гастролират с концерти из страната, въртят верига магЪзини, пускат дори фирмени вафли и цигари.
Скандалът с телевизията ги мобилизира и те залагат на изборите. На 7 ноември 1994 г. – съвсем умишлено избрана дата, Народно движение „Ку-ку“ е регистрирано по Закона за политическите партии и подава документи в ЦИК. Негови лица стават експродуцентът Петър Курумбашев, идейният бос Любен Дилов-син и бившият новинар Камен Воденичаров. Досущ като партийните централи и „Ку-ку“ реди листи, а в тях влизат Слави Трифонов – първи в листата за Плевен, и Зуека.
Според Дилов по онова време е почти сигурно, че двамата влизат в парламента.
„Те (Слави и Зуека – б.р.) първо ще оправят точно тия две неща, които засягат нашия бизнес: данъчни облекчения за фирмите, подпомагащи националната култура, и премахване на данъка добавена стойност върху българската книга, медиите и рекламите в тях. След което Зуека и Слави просто трябва да се дръпнат, ама веднага, и да пуснат след себе си някакви смислени хора, които да не одрискат тия места, които сме заели. Хора, които могат да го правят, разбират го – икономисти разни, банкери“, казва Дилов в интервю в началото на ноември преди регистрацията на движението.
Всички тези идеи обаче угасват като недостижим блян, тъй като НД „Ку-ку“ изобщо не е допуснато до изборите. Дали нарочно, или случайно, публикуването на регистрацията му в „Държавен вестник“ се забавя.
По-късно, вече усетили сладостта на бизнеса, славата и печалбата, ще се роди продуцентската компания „ТриВоДи“ ООД (на Трифонов, Воденичаров и Дилов), която успява да излъчи през 1998 г. по БНТ само едно издание на революционното предаване „Хъшове“. В него има смайващи с насмешката си скечове с управляващите, рекламодател им е „Овъргаз“, а онзи период е известен като „Газовата война“. Предаването не само е спряно от телевизията, но и никой друг не иска да го приюти. Това е времето, в което „24 часа“ подава ръка на екипа, който започва да прави по 2 страници в събота под рубриката „Хъшове“.
След няколко години именно политическите стремежи на Дилов го разделят с Трифонов. Партията „Гергьовден“ е вододелът – Дилов се отправя с нея към парламента, а другият се потапя в телевизионния бизнес, обграждайки се плътно със съмишлениците си от „Ку-ку бенд“ и сценарния екип.
Онзи романтичен период отминава, но Любо Дилов не се отказва от телевизията. През 2021 г. обаче той е свален от Би Ти Ви като част от журито на „България търси талант“. Телевизията прекратява договора му заради политическите му ангажименти, тъй като Дилов е депутат от ГЕРБ в 45-ото Народно събрание и дори е предложен за министър на туризма в евентуален кабинет.
Забавното е, че 11 години преди това има почти същия казус, но Дилов, макар и действащ депутат, остава в предаването. Лично Саймън Кауъл – създателят на тв формата „България търси талант“, дава разрешението.
Тогава предстои първият сезон на предаването (2010 г.) по Би Ти Ви, а Дилов е в парламента. Затова от телевизията пращат запитване до компанията „Фриментъл“, която държи правата. Лично Кауъл ги уверява, че всъщност е много симпатично депутат да е и жури в шоуто, само да не намесва политика в него.
Печатът, културата, Черноморието – част от каузите му в парламента
Несъмнено един от най-колоритните депутати – и по изказ, и по облекло. Любен Дилов-син не обиди опонент от трибуната дори когато ставаше напечено. Изказваше се рядко, но отроумно и никога по теми, които не разбира.
В края на 2022 г. бе един от най-големите защитници за сваляне на ДДС за печата и книгите от 20 на 9%. „Това е високо облагане на знанието и на колективната памет на нацията – периодичните издания и книгите са точно това. Печатната периодика наистина е не само независимост и свобода на медиите, не само много по-достоверен източник на информация, но и паметта на нацията“, каза тогава в интервю за „24 часа“.
В края на 2025 г. пък беше съвносител на промени в Закона за меценатството. Искаше и да организира обществена дискусия за промените в закона, но кабинетът падна и за проекта не остана време.
Като депутат от Бургас често бе в града, любимо му беше рибарското селище Ченгене скеле. В началото на 2024 г. не подкрепи изграждането на вятърни електроцентрали в Черно море, внесени от собствената му група ГЕРБ и от ДБ – за да не пострадат околната среда, туризмът и риболовът. Противопоставяше се на застрояването, работеше за облекчено наемане на сезонни работници в туризма от трети страни, особено от историческите ни диаспори.
