Книгата „Комунистическите концлагери и политически затвори в България“ разказва за места на страдание и жестокост, но не само, защото те са и символ на съпротива. Това каза авторът Борислав Скочев при представянето на справочника в Чешкия център в столицата.
Книгата е наречена „справочна“ в заглавието като жест към организацията „Мемориал“ в Русия, от чиито изследвания съм се учил и които съм анализирал, посочи Скочев. Тя разглежда различните форми на репресия в концлагерите и политическите затвори. Авторът определи темата като мрачна.
Скочев посочи, че не знаем достатъчно за опитите на съпротива срещу съветизацията на България. „Не знаем достатъчно за опитите на хората да си върнат добитъка и инвентара през 1951 г. В почти всяко българско село е имало женски митинги и бунтове. Между 200 и 500 жени са се събирали в центъра на селото и са скандирали срещу комунизма“, разказа той. Затворите не са само средство за потушаване на този бунт – в тях се ражда и съпротивата, заяви Скочев.
Публицистът Едвин Сугарев определи жанра на книгата като „по-дълбок и по-силен от обикновен справочник“. Тя придава обем на всички тези истини, до които е стигнал авторът, и изважда на повърхността логиката на комунистическото насилие в лагерите и затворите, каза Сугарев. „Става ясно, че тук няма нищо общо с някакво отклонение, случайни образувания или временни мерки. Става дума за самите инструменти, с които се изгражда тоталитарната власт“, допълни той.
Сугарев посочи, че Борислав Скочев съзнава моралната тежест на материала, с който работи. Той знае много добре, че истината за историите, за които говори, може да стигне до читателя само ако е поднесена чрез факти и ако той сам си направи изводите, добави публицистът.
Тази книга картографира цялото човешко страдание и всички включени в него човешки истории, каза писателят Захари Карабашлиев.
Проф. д-р Даниела Колева, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разказа за учудването си, когато е споделила със студентите си за подготовката и издаването на книгата.
„Тези млади хора смятаха, че нещо такова отдавна съществува, че е било направено още в първите години на демокрацията и на прехода. Те не си представяха, че можем да стигнем дотук, без да има подобна равносметка. Смятаха, че вече не говорим за лагерите, защото сме казали всичко“, каза тя.
„Книгата беше отдавна дължима на нашето общество, особено на онези млади хора, които искат да знаят“, допълни проф. д-р Колева.
Книгата излиза с помощта на екипа на фондация „Софийска платформа“. Разработен е интерактивен сайт, чрез който хората могат да „разговарят“ с оцелели от лагерите и затворите. Лицата на оцелелите са записани предварително, но желаещите могат да им задават въпроси, като с помощта на изкуствен интелект се намират отговори по ключови думи.
