На 24 октомври, вторник от 18.30 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“ заповядайте на концерт с подбрана интересна програма, а именно с произведения от:
Василий Калинников /1866-1901/ – композитор от Руската империя. Творчеството му се състои от две симфонии, няколко допълнителни оркестрови произведения и множество песни, всички от които пропити с характеристиките на народната песен. Симфониите му са често изпълнявани в началото на 20 век. В концерта ще прозвучат неговите Серенада за струнен оркестър и Chanson triste / Тъжна песен.
От непознатия за широката публика естонски съвременен композитор Арво Пярт или Перт /роден 1935 г./ ще чуем „Братя“. Първата му вокална композиция е кантатата „Нашата градина“ за детски хор и оркестър от 1959 г. След военна служба Пярт постъпва в Консерваторията в Талин, където учи композиция при Хайно Елер и завършва обучението си през 1963 г. От 1957 до 1967 г. той работи като продуцент за Естонското национално радио. През 1962 г. музикантът е упрекван заради използването на сериална техника в своята композиция „Некролог“, която е първата 12-тонова творба, създадена в Естония. Но девет месеца по-късно той печели Всесъюзния конкурс по композиция сред 1200 произведения. Неговата духовна творба „Credo“ от 1968 г. е повратна точка в кариерата му. Той преминава през творческа криза, след която се отказва от някои техники и изразни средства. Заради авангардния дух на ранните си творби и религиозният аспект на неговата музика през 70-те, Пярт е критикуван постоянно от официалната съветска власт и музикалните институции. През 1980 г. той и семейството му са принудени да напуснат СССР. Преместват се първо във Виена, а след това в Берлин, където остават почти 30 години. Творчеството на Пярт е богато и многостранно. То включва множество мащабни композиции за хор и оркестър, четири симфонии, произведения за солисти и оркестър, както и множество хорови пиеси и камерна музика. Сред най-известните му и изпълнявани творби са „Кантус в Памет на Бенджамин Бритън“, „Табула раза“, „Фратрес“ І,ІІ и ІІІ, „Огледало в огледалото“, „Магнификат“, „Те Деум“, „Стабат Матер“, „Блаженства“, „Ламентате“, „Плачът на Адам” и др.
Третият автор е Ян Сибелиус /1865 – 1957/. Той е познат с представата за необикновено красива музика, изпълнена с образни внушения, със специфичната атмосфера на северната скандинавска природа. Основоположник на финландската композиторска школа, той е първият творец, който свързва органично епичните предания и традициите на националната финска музика с достиженията на европейската култура от епохата на късния романтизъм. Автор с широко амплоа, Сибелиус оставя мащабно творчество в почти всички жанрове – симфонии, симфонични поеми и сюити, камерни творби, хорови и солови песни, музика към драматични спектакли по пиеси на Шекспир, Метерлинк, Стриндберг, както и масонска музика. В световния концертен репертоар особено популярни са неговите оркестрови опуси – седемте симфонии, цигулковият концерт, оркестровите „Финландия”, „Карелия”, „Тъжен валс”, „Лебедът от Туонела” и др. Маестро Чифчиян е подбрал за добричката публика Романс в До мажор.
Последният автор за вечерта е Роберт Фукс (1847–1927) – австрийски композитор и музикален педагог от втората половина на ХІХ-ти век, дългогодишен професор по музикална теория във Виенската консерватория, който обучава редица забележителни композитори от своето време. Роден в Австрия, Фукс учи във Виенската консерватория при Феликс Ото Десоф и Йозеф Хелмесбергер. По-късно започва преподавателска работа там и е назначен за професор по музикална теория. Сред учениците му в академията са видни музиканти като Джордже Енеску, Ерих Корнголд, Густав Малер, Ян Сибелиус, Хуго Волф и Александър Цемлински. Композиционното творчество на Фукс съдържа произведения от почти всички жанрове: две опери („Кралска невеста“, 1889 г. и „Дяволската камбана“, 1893 г.), три симфонии, пет оркестрови серенади, четири струнни квартета, концерт за пиано, сонати и мн. др. От всички тях най-известни са неговите серенади, заради които той получава прозвището „Серенаден Фукс“. Йоханес Брамс се изказва особено хвалебствено за музиката на композитора. „Той е прекрасен музикант, всичко е толкова фино и толкова умело, толкова очарователно измислено, че човек винаги остава доволен.“ Диригентите Артур Никиш, Феликс Вайнгартнер и Ханс Рихтер често изпълняват негови оркестрови творби. Все пак за най-голямо постижение на твореца е считана неговата камерна музика.
В концерта на 24 октомври ще прозвучи Серенада № 1, оп. 9 – една от най-красивите му камерни творби.
