Това, че санирането на сградния фонд у нас от кампанийно се превръща в постоянно, е нещо, което трябва да се приветства.
Но нуждите са толкова големи, че средствата, за да се приведат само жилищните сгради в нормално състояние, така че да не харчат енергия като стар “Москвич”, са огромни.
И в задачата се пита кое е по-добре? Да се наливат пари, с които да се поемат изцяло разходите на хората, или да се върви към това собствениците на жилища сами да доплащат?
Вторият вариант е по-справедлив, но в големите жилищни блокове живеят твърде различни хора. Не всеки ще иска да изплаща заем, колкото и евтин да излиза. Дори при 100% поемане на разходите много хора се дърпаха, какво остава, ако трябва да плащат.
При първия вариант и 100 години няма да стигнат за енергийно обновяване на всички български домове. Защото все пак по-голямата част от жилищата у нас са строени по времето, когато разходите за отопление не правеха впечатление.
