КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 9 ЮНИ

Започва XVIII Световно първенство по футбол. Мондиалът e открит от президента на Германия Хорст Кьолер, придружен от шефа на ФИФА Сеп Блатер и председателя на организационния комитет Франц Бекенбауер. Кралят на футбола Пеле донася световната купа, която победителят получава на 9 юли. Гвоздеят в програмата е дефилирането на 170 бивши носители на световната титла от седем държави. Първият мач от програмата на Световното първенство е Германия – Коста Рика.

Югославия и НАТО сключват договор за прекратяване на бомбардировките в замяна на изтеглянето на югославските войски от Косово и разполагане на умиротворителни сили.

Умира Мигел Анхел Астуриас – гватемалски писател; лауреат на Нобелова награда за литература за 1967 г. Роден е на 19 октомври 1899 г. в Гватемала. През 1923 г. завършва университет, а от 1925 г. до 1933 г. е емигрант в Европа. В Париж пише книгата „Легендите на Гватемала“ (1930 г.), като използва фолклорни мотиви. Около 1933 г. завършва романа си „Сеньор президентът“ (изд. 1946 г.), в който изобличава режима в страната. Световна известност му носи трилогията „Силният вятър“ (1950 г.), „Зеленият Папа“ (1954 г.), „Очите на мъртвите“ (1960 г.). В творчеството на Мигел Астуриас е особено важна връзката на писателя с коренното население на Гватемала – маите, с техния фолклор. Автор е и на романа „Мулатката като мулатка“ (1964 г.), на книгата с легенди „Огледалото на Лида Сол“ (1967 г.).

По време на Шестдневната война израелската армия достига Суецкия канал и нанася поражение на своите противници Сирия, Египет и Йордания. На следващия ден военните действия са прекратени.

Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. Тя е превантивна военна кампания, инициирана от генерал Деян в качеството му на израелски министър на отбраната срещу Египет, Сирия и Йордания. Войната е причинена от постепенната ерозия, под египетския натиск, на мироопазващия корпус на ООН, дислоциран след Синайската кампания от 1956 г., от концентрацията на арабски армии по израелските граници (май 1967 г.) и от новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване. Във военно отношение войната е забележителен успех за Израел. Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като авиацията достига чак до Луксор и Ран Банас. Египетските танкови сили са разгромени в Синай, а на 7 юни е достигнат и Суетския канал, като целия западен бряг на р. Йордан е окупиран същия ден. Накрая израелците овладяват Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия. В политическо отношение поражението на Египет временно отслабва позициите на Насър. Израелската победа отваря отново залива Акаба и премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове. След войната нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупирания Западен бряг на река Йордан. Арабско-израелският въоръжен конфликт е подновен с Октомврийската война от 1973 г.

САЩ пускат в експолатация първата си подводница с ракети “Поларис” на борда – “Джордж Вашингтон”.

Умира Константин Стоянов – обществен и държавен деец. Той е роден в София през 1885 г. Завършва машинно инженерство във Виена, след което работи по системата на ЖП транспорта в България. Работи като инженер в „Гранитоид“ за периода 1930 г.–1935 г. Константин Стоянов изпълнява и длъжността председател на Българското инженерно-архитектурно дружество в София. От 23 ноември 1935 г. до 4 юли 1936 г. е министър на железниците, пощите и телеграфите.

Започва процес срещу заловените българи – инструктори на партизанското движение: 18 души са осъдени на смърт, 7 – на доживотен затвор и 2-ма – на 15 г. затвор.

На посещение в София пристига барон фон Нойрат за активизиране на българо-германските политически отношения.

Константин фон Нойрат е германски държавен деец. В периода 1932-1948 г. е министър на външните работи . Възглавява протектората Бохемия и Моравия (1939–1942 г.). На Нюрнбергския процес е осъден на 15 години затвор, но е освободен още през 1954 г.

Създава се Дирекция на обществената обнова, подчинена на премиера. Тя трябва да пропагандира мерките на режима, да цензурира печата и да контролира обществения живот в страната. Дирекцията на обществената обнова е създадена с царски указ. Има за задача да насочва духовния живот в страната в служба на нацията и държавата, да следи духовния живот в чужбина и да осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура, както и да съдейства за организирането на гражданството в единна идейна обществена групировка. Намира се на пряко подчинение на министър-председателя и се ръководи от главен директор. Към нея действа Постоянен съвет, в който влизат ръководителите на отделите й. По места има на разположение щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници във всяко селище. Дирекцията разгръща огромна дейност за разработване и пропагандиране на идеите на деветнадесетомайското правителство за преустройство на страната по нов модел. Осъществява контрол върху печата, театрите, кината и събранията. Организира мащабна лекционна пропаганда. Изпълнява важни правителствени поръчения по организиране на населението по професии, изграждането на единна младежка организация и създаването на солидна политическа опора на правителството и др. Закрита е с наредба закон от 28 юни 1935 г., като функциите и се поемат от МС – по организацията на младежта, от Министерството на външните работи и изповеданията – по печата, от Министерството на вътрешните работи и народното здраве – по пропагандата, от Министерството на народната просвета – по културните въпроси, и от Министерството на народното стопанство – по организиране на населението по професии.

След полета им от Калифорния до Брисбейн, Австралия, Чарлз Кингсфор-Смит и Чарлз Улм стават първите хора, прелетели Тихия океан.

След преврат на Военния съюз е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков (на снимката), а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

В началото на юни 1923 г. председателят на Централното управление на Военния съюз издава директива, с която определя извършването на преврата срещу правителството да е 8 срещу 9 юни.

Повод за преврата са силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923 г., произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение изчерпва търпението на монарха и той дава знак за извършване на преврата.

В провинциалните гарнизони са изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, е наредено да се явят вечерта на 8 юни 1923 г. в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установяват и самите водачи на преврата – полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др. В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включва с непосредствени действия. На 7 юни 1923 г. той посещава министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да занижи неговата бдителност.

Акцията започва по предварително изготвен план. Най-напред се вдигат заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започва и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправя към двореца „Врана“, за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като се убеждава, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписва поднесените му укази.

Завършва бунтът в 27-ми Чепински полк.

В периода 1915-1918 г. се вдигат войнишки бунтове. Те са стихийни бунтове на войниците от много части на българската армия по време на Първата световна война (1914-1918 г.). Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на военните действия. Първи се надига 27-ми пехотен Чепински полк, който се разбунтува на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия – избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери, както и дезертиранията от фронта. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове.

В перида 9 юни – 9 юли Петото ВНС изменя конституцията под председателството на Стоян Данев (прогресивнолиберал). Конституцията от 1911 г. е известна като Сребърна Конституция. Петото Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с международно-правния статут на България след обявяване на независимостта (22 септември 1908 г.) навсякъде, включително и в нейното название, думите Княжество и Княз са заменени с царство и цар. Освен редакционни, поправките са и по същество. Българският монарх разширява пълномощията си и заедно с правителството получава право да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание. Мандатът на българския парламент става 4 г. Създават се две нови стопански министерства като общият им брой става 10.

В периода 9 – 10 юни на среща в Ревал (Талин) английският крал Едуард VII и руският император Николай II се договарят за общ натиск върху Османската империя за нови реформи в Македония.

Лондонският симфоничен оркестър изнася първия си концерт.

Излиза първият Временен правилник за службата през време на военното положение. Той е следствие от бунта против натуралния десятък през май – юни 1900 г. в Дуранкулак, Балчишко. На 5 юни е обявено военно положение в Шуменски и Варненски окръг и в околиите Поповска, Исперихска, Беленска, Кубратска, Тутраканска, Еленска, Дряновска и Кесаровска. На 7 октомври военното положение е отменено.

Умира Тодор Искров Кесяков – български политик, обществен деец. Той е роден на 20 февруари 1831 г. Завършва Пловдивската гимназия. Заема длъжността областен касиер на Пловдивския санджак, член е и на Епархийския съвет. След Освобождението е председател на губернския апелативен съд. В периода 1879-1882 г. е директор на правосъдието. Един от създателите на Либералната (Казионната) партия. Председател е на Постоянния комитет. Участник в подготовката на Съединението през 1885 г. Депутат е в областното събрание на Източна Румелия и в I и VI НС (1887-1893 г.).

Роден е Пьотр Леонидович Капица – руски физик, един от създателите на физиката на ниските температури и физиката на силните магнитни полета. Ученик на А. Ф. Йофе и на Ъ. Ръдърфорд. През 1916 г. завършва Петербургския политехнически институт , работи заедно с Е. Ръдърфорд в Кавендишовата лаборатория. Организатор и първи директор на Института по физически проблеми при Руското АН. През 1938 г. открива свръхтечните свойства на течния хелий . Разработва оригинален метод за втечняване на газовете. През 1978 г. получава нобелова награда за физика.Умира на 8 април 1984 г. в Москва.

В Рим, на мястото, където е изгорен Джордано Бруно, е открит негов паметник.

Джордано Бруно е италиански философ. Развива системата на Н. Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Бруно е разобличител на суеверието и схоластиката, вдъхновен разпространител на научните знания. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим на 17 февруари 1600 г. Автор е на съчиненията „За причината, началото и единното“ (1584 г.), „За безкрайността, вселената и световете“ (1584 г.), „За монадата, числото и фигурата“ (1591 г.).

Умира Дженерариъс Макгахан – американски журналист. След потушаване на Априлското въстание през 1876 г. е изпратен от английския в. „Дейли нюз“ в България. След като посещава някои от районите на въстанието, изнася многобройни факти за жестокостите на османските власти над надигналото се българско население, с които предизвиква съчувствие към него не само на английското, но и на европейското демократично обществено мнение. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е специален кореспондент към щаба на руската армия. Свидетел е на всички по-важни сражения между руските войски и османската армия. В дописките си отразява и героичните подвизи на българските опълченци. Присъства и на подписването на Санстефанския мирен договор 1878 г., но поради неочаквано заразяване от тиф скоро след това умира близо до Цариград.

Роден е Хенри Халет Дейл – английски фармаколог и физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина (заедно с О. Леви) за изследванията му относно участието на ацетилхолина в предаването на нервни импулси. През 1909 г. завършва медицина в Кеймбридж. От 1928 г. до 1942 г. е директор на Националния институт за медицински изследвания в Хемстад, Лондон. През 1939-1959 г. е професор по физиология в Лондонския университет, от 1942 г. до 1946 г. е ръководител на лабораторията на Деви – Фарадеб в Кралския институт. От 1914 г. е член на Кралското дружество, от 1925 г. до 1935 г. е генерален секретар и в периода 1940-1945 г. е президент на Кралското дружество. От 1947 г. е президент на Британската асоциация за научен прогрес . Основните му научни разработки са по проблеми на фармакологията и физиологията на предаването на импулси посредством нервни окончания. Пръв отделя хистамина и ерготоксина. Умира на 23 юли 1968 г. в Кеймбридж.

Умира Чарлс Дикенс- английски писател. Автор е на множество романи („Коледни разкази“, „Дейвид Копърфийлд“, „Малката Дорит“, „Приключенията на мистър Пикуик“ и др.), в които бичува лицемерието и егоизма, като си служи с много тънък хумор. Много от произведенията му са преведени на български език.

Роден е Херардус Боланд – холандски философ хегелианец. През 1896 г. е професор в Лайден. В трудовете си прави опит да примири кантианската критика на разума и хегелианската логика. В религиозното си тълкуване на философията на Хегел се доближава до идеите на „истинското“ хегелианство от 30-40-те год. на ХIХ в. в Германия. Херардус Боланд умира на 11 февруари 1922 г. в Лайден. След смъртта му Хьойзинг, Ван Нунес и други организират „Боландско дружество“ – философска „община“, която се опитва да приложи на практика принципите на Боланд.

Във Франция са забранени публичните митинги.

Турски отряди излизат в тила на въстаническите позиции при местността Извоз, Белоградчишко. Същият ден въстаниците, обграждащи Белоградчик, са нападнати от две страни и след тежко сражение са разбити. В Белград е получено изложение от името на 118 села от Северозападна България, в което се настоява за оказване на помощ на въстанието от страна на Сърбия.

Родена е Берта фон Зутнер (родена графиня Кинска)– австрийска писателка. Тя е дъщеря на австрийски фелдмаршал и имперски шамбелан граф Кински. Работи като гувернантка в дома на барон Зутнер. Омъжва се за неговия син. В периода 1876-1885 г. живее в Грузия, където започва своята литературна дейност. Първото £ произведение е „Опис на една душа“ (1883 г.). След завръщането си във Виена през 1885 г. основава дружество за мир (1891), води кореспонденция с обществените дейци и писатели. Най-известното £ произведение е „Долу оръжията!“ (1889 г.), в което прокарва пацифистки идеи. По-късно издава неговото продължение „Децата на Марта“ (1902 г.), „Романът на писателя“ (1888 г.), „Шах на мъчението“ (1899 г.), сборник със статии „Войната и борбата с нея“ (1904 г.), мемоари (1908 г.). През 1905 г. получава Нобелова награда за мир . Умира на 21 юни 1914 г. във Виена.

Умира Фридрих фон Генц – австрийски политик, публицист и дипломат. Роден е на 2 май 1832 г. в Бреслау. През 90-те години на ХVIII в. е противник на Френската революция, след това – на Наполеонова Франция. Близък съветник и доверено лице на княз К. Метерних. В периода 1814-1815 г. е секретар на Виенския конгрес, на конференцията на съюзните министри в Париж (1815 г.) и на конгресите на Свещения съюз в Аахен, Верона, Лайбах (Любляна) и Тропау. Защитник на монархизма. Един от главните съставители на договорите, сключени на конгресите във Виена, Лайбах и Верона.

Фанатизирани мюсюлмани, разгневени от военните неуспехи срещу Русия, убиват самоковския митрополит Игнатий.

След смъртта на Игнатий І, гръцки митрополит в Самоков, българското население настоятелно се опитва да издейства назначаването на Неофит Рилски на негово място, но Патриаршията поставя за самоковски митрополит отново грък – Игнатий II.

Подписан е заключителният акт на Виенския конгрес, свикан през септември 1814 г. след свалянето от власт на Наполеон Бонапарт. В него вземат участие всички европейски страни без Османската империя. Решенията на конгреса предопределят разделянето на Европа – Русия получава територията на Полша, а Холандия и Швейцария стават независими държави.

Роден е Георг Фридрих Гротефенд – германски филолог. Той е първият учен, който започва да разчита древноперсийските клинописи. За основа на дешифровката използва два надписа от времето на Ахеменидите. Изхождайки от повторяемостта в надписите на думата „цар“, разчетена от него, и опирайки се на верига от логически разсъждения. През 1802 г. Георг Гротефенд прочита началото на първия надпис като „Дарий, цар велики, цар над царете, син на Хистасп, Ахеменид“, а началото на втория надпис като „Ксеркс, цар велики, цар над царете, син на цар Дарий, Ахеменид“. Умира на 15 декември 1853 г. в Хановер.

Роден е Леополд І – австрийски владетел, император на Свещената Римската империя от Хабсбургската династия (от 1658 г.). Той е син на Фердинанд II. Като се опира на Католическата църква, се опитва да укрепи абсолютизма. Политиката му по отношение на Унгария (ликвидиране на автономията, католическа реакция) предизвиква поредица от антихабсбургски бунтове. Войната с турците, които обсаждат Виена през 1683 г., приключва с Карловацкия мир (1699 г.). Леополд І взема участие във войната за испанското наследство (от 1701 г.), като се стреми да обедини в ръцете на Хабсбургите испанския и австрийския престол.