КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 9 НОЕМВРИ

С решение на ХХХІХ Народно събрание от Наказателния кодекс отпада съдебното наказание за банкери, разрешили необезпечен кредит.

Умира Ив Монтан (псевдоним на Иво Ливи) – френски актьор и певец. Роден е на 13 октомври 1921 г. в Монсумано Алто, Италия в семейство на италиански евреи, които за да се спасят от фашистко преследване емигрират в Марсилия, където Ив Монтан припечелва пеейки в кафенетата. Дебютира в Париж през 1944 г., където се среща с Едит Пиаф. В киното е от 1946 г. (“Вратата на нощта”, режисьор М. Карне); през 1949 г. се запознава със С. Синьоре, която му става съпруга (1951 г.) Автор е на мемоарите “Пълна със слънце глава” (1956 г.). Умира докато подготвя концерта си в Спортния дворец в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез. Филмография: “Идолът” (1948 г.), “Възнаграждение за страха” (1953 г.), “Салемските вещици” (1956 г.), “Големият син път” (1957 г.), “Хора и вълци” (1957 г.), “Светлище” (1960 г.), “Хайде да правим любов” (1960 г.), “Войната свърши” (1966 г.), “Гори ли Париж?” (1966 г.), “Живееш, за да живееш” (1967 г.), “Z” (1969 г.), “Червеният кръг” (1970 г.), “Всичко е наред” (1972 г.), “Обсадно положение” (1973 г.), “Венсан, Франсоа, Пол и другите” (1974 г.), “Дивакът” (1975 г.), “Питон 357” (1977 г.), “Пътищата на юг” (1977 г.), “И като Икар” (1979 г.), “Блясъкът на жената” (1980 г.), “Избор на оръжие” (1981 г.), “Ало, келнер” (1983 г.), “Старецът и детето” (1986 г.), “Завръщането на Нечаев” (1991 г.), “ИП-5” (1992 г., на екран след смъртта му).

Източногерманското правителство отваря границата на страната към Федерална република Германия – започва събарянето на Берлинската стена.
След II световна война Берлин се разделя на окупационни зони между СССР, Великобритания, САЩ и Франция. През 1948 г. западните държави обединяват трите части и образуват демократичен магистрат. Източен Берлин е обявен за столица на Германската демократична република на 7 октомври 1949 г. След смъртта на Сталин през 1953 г. на чело на СССР застава Никита Хрушчов. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например Федерална република Германия влиза в НАТО, докато Германската демократична република е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 година между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонени стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. Затова си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.
След падането на Берлинската стена Берлин става столица на вече обединената Германия (3 октомври 1990 г.).

На заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров и Димитър Станишев. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На 10 ноември 1989 г. пленум на ЦК на БКП гласува оставката на Тодор Живков като генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов.

Умира Апостол Милев Карамитев – български актьор. Роден е на 17 октомври 1923 г. Завършва ВИТИЗ през 1951 г. Дебютира във филма “Утро над родината” (1951 г.). През 50-те години изгражда образа на пламенен и всеотдаен герой, живеещ със самочувствието на новото общество. В края на 60-те години превъплъщава поредица драматични образи, в които разкрива големия си талант и духовната сложност на героите си, тяхната нравствена извисеност, чувството им за дълг и отговорност пред обществото. Играе в: “Под игото” (1952 г.), “Наша земя” (1953 г.), “Песен за човека” (1954 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), “Това се случи на улицата” (1956 г.), “Легенда за любовта” (1957 г.), “Хайдушка клетва” (1958 г.), “Любимец 13” (1958 г.), “Три звезди” (1959 г.), “Нощта срещу 13-ти” (1961 г.), “Специалист по всичко” (1962 г.), “Приключение в полунощ” (ТВ, 1963 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Малки тайни” (1969 г.), “Свобода или смърт” (1969 г.), “Сватбите на Иван Асен” (1975 г.). Участва и в постановки на телевизионния театър: “Прикованият Прометей” (1967 г.), “Новият” (1967 г.), “Цената” (1969 г.), “Тойфеловата кула” (1971 г.), “Рожден ден” (1971 г.), “Най-достойният” (1972 г.), “Не подлежи на обжалване” (1973 г.).

Умира Шарл Мари де Гол – президент на Франция от 1959 до 1969 г., генерал. Роден е на 22 ноември 1890 г. Председател е на временното правителство (1944-1946 г.). Заема поста министър-председател от юни до декември 1958 г. Офицер е в I световна война; бригаден генерал е в битката за Франция през май 1940 г. След капитулацията през юни 1940 г. възглавява комитета „Свободна Франция“ в Лондон. През 1943 г. създава Френския комитет за национално освобождение. Поставя основите на Петата република, създава нова конституция; ликвидира алжирската криза. Подава оставка след референдум, гласувал недоверие към реформите (1969 г.).

Започва да функционира първият атомен изследователски реактор край София.

Демократът Джон Кенеди е избран за президент на САЩ. Той е роден на 29 май 1917 г. в Бруклейн, Масачусетс. Завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. Занимава се с журналистика (1945 г.). През 1947— 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). През 1953—1961 г. е сенатор. На изборите през 1960 г. побеждава кандидата на Републиканската партия Ричард Никсън. Встъпва в длъжност президент на САЩ на 20 януари 1961 г. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономическия растеж и ограничаване на расовата дискриминация. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за „масираното възмездие“ с доктрината за „гъвкавото реагиране“. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите. Обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът му подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г., погребан е в Арлинггьнското национално гробище.

Роден е Александър Морфов – български режисьор и актьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Актьорско майсторство” и “Куклена режисура” (1984 г.). Работи в драматичен театър в Смолян (1989-1990 г.), в театър “София” (1991-1992 г.), в първия частен театър “Ла Страда” (1993-1994 г.), а от 1994 г. е в Народен театър “Иван Вазов”. Асистент е по режисура за драматичен театър на проф. Гр. Островски (1992-1995 г.). Носител е на “Аскеер” за спектакъл и режисура (1994 г.). Като актьор изпълнява главна роля в римейка на “Козият рог” (режисьор Н. Волев). Поставя “Хамлет”, “Дон Кихот”, “Татко Юбю” и др. Особено впечатляваща е постановката му на “Бурята” в Народен театър “Иван Вазов”. През лятото на 1998 г. работи в Швеция. От 2000 г. до 2002 г. е директор на Народен театър “Иван Вазов”.

Умира британският поет Дилън Томас( роден 1914 г. ).

Умира Хаим Вайцман – израелски държавник и политик; професор по химия. Роден е на 27 ноември 1874 г. близо до Пинск. Получава образованието си в Русия, Германия и Швейцария. Един от лидерите на ционисткото движение. През 1920-1931 г. и 1935-1946 г. е президент на Световната ционистка организация, а през 1929-1931 г. и 1935-1946 г. – на Европейското агентство за Палестина. Първи президент на новосъздадената държава Израел (1948-1952 г.).

САЩ първи провеждат подземно изпитание с атомна бомба.
Бомбата с делене (атомна бомба) се състои от две или повече маси от подходящо делящо се вещество (например уран 235 или плутоний 239), всяка от които е по-малка от критичната маса. При взривяване на бомбата подкритичните маси се събират светкавично и образуват надкритична група така, че едно делене в момента на контакта дава началото на неуправляема верижна реакция. Освободената от нея ядрена енергия предизвиква опустошителен взрив, ефектът от който е сравним с взривяването на десетки килотона тротил.

В България се приема Кодексът на труда. Приета е идеята за кодифициране на трудовото законодателство. Кодексът на труда обхваща трудовоправните отношения, общественото осигуряване и пенсионирането на работниците и служителите. Кодексът е многократно променян, допълван и усъвършенстван, действа и днес.

Умира Александър Спиров Развигоров – македонски революционер, учител. Брат на М. Развигоров. Роден е през 1874 г. в Щип. Завършва Кюстендилската педагогическа гимназия. Учителства в с. Гюешево, Кюстендилско (1902-1904 г.), и в Македония. Активен функционер на ВМОРО; председател на революционен комитет в Кочани. След 1913 г. е прогонен от сръбските власти в България, учител в Плевенското лозаро-винарско земеделско училище (1914-1928 г.). Един от издателите и редакторите на албум-алманаха „Македония“ (1933 г.).

Поделения от 4-а армия освобождават Щип.
Четвърта армия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско-велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко-струмишката настъпателна операция. Задачата на армията е да овладее района на Щип и като прегради направленията Струмица–Пехчево и от Щип към Кратово, да осигури левия фланг на българската армия. Първоначално Четвърта армия има в състава си само 5-а пехотна дивизия, но в хода на бойните действия са й придадени 7-а пехотна дивизия и 2-ра конна бригада. Предвижда се съдействие и от югославския Брегалнишко-струмишки корпус.
Настъплението на армията започва на 15 октомври. Като сломяват последователно противниковата съпротива, войските освобождават Кочани, а по-късно овладяват района на Щип. Това им позволява да преминат в преследване на оттеглящия се към долината на Вардар противник. На 10 ноември е овладян Велес, а три дена по-късно се оказва съдействие на Първа армия за освобождаването на Скопие. С това завършва Брегалнишко-струмишката операция.
Така с близо двумесечни активни настъпателни действия на българската войска в Източна Сърбия, Вардарска Македония и Косово завършва първият период на войната. Армията прониква на повече от 200 км. и с чест изпълнява поставените й задачи. Разгромени са 4–5 противникови съединения, а броят на убитите, ранените и пленените достига 35 000 души. Унищожени или пленени са 32 танка, 377 оръдия и минохвъргачки, 3276 автомобила и влекача, 1000 картечници и картечни пистолета и др.

Американският радист Гари Тернер поставя световен рекорд като предава 175 знака от Морзовата азбука по ръчен предавател.
Морзовата азбука е международен телеграфен код, при който на всяка буква и цифра от 0 до 9 съответства комбинация от сигнали с кратка (точка) и голяма (тире) продължителност.

Канада прекъсва дипломатическите отношения с Франция.

Умира Георги Порфириевич Стаматов – български писател белетрист. Роден е на 25 май 1869 г. в Тираспол, Русия. Учи във Военното училище в София (1882-1888 г.). Служи като офицер в трети артилерийски полк в Пловдив, а след това в Сливен (1889 г.). Уволнен от военна служба през 1889 г. като русофил. Следва право във Висшето училище (дн. СУ) (1893-1895 г.) и в Женева (1895-1900 г.), завършва в София (1902 г.). Работи като съдебен кандидат в София и военен съдия по време на I световна война. До 1921 г., когато се пенсионира, работи в различни съдебни ведомства в София и провинцията. Не подписва нито една смъртна присъда. Литературната си дейност започва през 90-те години на XIX в. (дебютира през 1891 г. в сп. “Денница”). Сътрудничи на сп. “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Съвременник”, “Съвременна мисъл”, “Листопад”, “Златорог”, “Българска мисъл”, “Изкуство и критика”, на в-к “Литературен глас”, “Вестник на жената” и др. Съч.: “Избрани очерци и разкази” (т. I, 1905 г.), “Лигурийци” (фарс, 1910 г.), “Скици” (1915 г.), “Паладини” (1924 г.), “Разкази” (т. I-II, 1929-1930 г.), “Прашинки” (1934 г.), “Рибари” (1942 г.).

Умира Артър Невил Чембърлейн – английски общественик и държавник, един от лидерите на Консервативната партия. Роден е на 18 март 1869 г. в Ечбастан, Бирмингам. Син на Дж. Чембърлейн. Завършва елитарно училище в Ръгби и Бирмингамския колеж. Дълго време работи като предприемач. Кмет на Бирмингам (1915-1916 г.), депутат в Парламента от Консервативната партия (от дек. 1918 г.). Министър на пощите (1922-1923 г.), министър на здравеопазването (1924-1929 г., 1931 г.), министър на финансите (1923-1924 г., 1931-1937 г.). Председател на Консервативната партия (1931-1933 г.). Министър-председател и лидер на Консервативната партия (1937-1940 г.). Като министър-председател подписва Мюнхенското съглашение (1938 г.), което ликвидира независимостта на Чехословакия и я прави протекторат на фашистка Германия. Политиката на умиротворяване, провеждана от Чембърлейн, довежда до II световна война, в която Великобритания се намесва при крайно тежки и сложни условия. След военните неуспехи на Великобритания Чембърлейн подава оставка (1940 г.) като министър-председател, но остава в правителството на У. Чърчил и лидер на Консервативната партия (до септeмври 1940 г.).

Немските спецслужби в Холандия залавят двама англичани, обвинени в организация на похищение срещу Хитлер.

В Германия по време на т. нар. “Кристална нощ” нацистите разрушават и запалват 267 синагоги, а повече от 30 000 евреи са изпратени в концентрационни лагери. През 1988 г. денят е обявен за Международен ден за борба срещу расизма, ксенофобията и антисемитизма.

Роден е Карл Сейгън – американски астроном и писател. Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век и предложил идеята за програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум. Неговата научна и творческа дейност е пряко свързана с НАСА. Взема активно участие в програмата „Вояджър“. Сейгън става световно-известен с научно-популярните си книги и със съавторството си в телевизионния сериал “Космос”. Той също така е автор и на романа “Контакт”, който има екранна реализация от 1997 година с Джоди Фостър в главната роля.
Умира на 20 декември 1996 г. в Сиатъл, САЩ.

Родена е Александра Николаевна– руска композиторка. Завършва Московската консерватория в класа по композиция на проф. В. Я. Ш***ин (1953 г.). Авторка е на детски песни, на музика към филми, оркестрови произведения, вокални цикли – „Прегръщайки небето“ (1965-1966 г.), „Песни за Ленин“ (1969-1970 г.), „Съзвездието на Гагарин“ (1970-1971 г.). Най-популярните й песни са: „Песен за тревожната младост“ (1958 г.), „Куба – любов моя“ (1962 г.), „Най-важното, младежи – сърцето да не старее“ (1963 г.), „Старият клен“ (1962 г.), „Нежност“ (1966 г.) (първа награда на фестивала в Сочи), „Ненагледен мой“ (1970 г.), „Мелодия“ (1973 г.), „Надежда“ (1974 г.) и др.

Състои се учредителна конференция на дамските групи към съюз „Добруджа“.

Германският кайзер Вилхелм II абдикира и напуска страната два дни преди германското командване да подпише своята капитулация в Първата световна война. Германия е обявена за република.
Вилхелм II е пруски крал и германски император, коронясан през 1888 г. Роден е през 1859 г. в Берлин. Син е на Фридрих III и на императрица Виктория, сестра на Едуард VII. Освобождава се от опекунството на Бисмарк и усвоява политика, която цели развитието на мощта и благосъстоянието на Германската империя чрез подема на земеделието и индустрията, чрез създаване на множество усъвършенствани стопански мероприятия, чрез увеличаване на армията и бойния материал и чрез създаване на силна военна флота. През неговото царуване Германия става една от най-мощните държави в света. Вилхелм II допринася също за разширяването на германските колониални владения (Кяу Чеу, Камерун), но неговата балканска политика и големите му симпатии към мюсюлманите и специално към турците безпокоят Русия, Франция и Англия. В съглашенските среди смятат Вилхелм II за главен виновник за I световна война. След злополучното за Германия завършване на войната, на 10 ноември 1918 г. бяга в Холандия. На 28 ноември същата година подписва абдикацията си от германския престол.

Роден е Спиро Агню – вицепрезидент на САЩ, принуден да подаде оставка през 1973 г. заради обвинения в укриване на данъци. Умира на 17 септември 1996 г. в Берлин, щата Мериленд.

Румъния нарушава Букурещкия мирен договор с Германия, като иска незабавно извеждане на немските войски от румънска територия.

Роден е Павел Вежинов (псевдоним на Никола Делчев Гугов) – български писател белетрист с усет към психологическата, социалната и фантастичната проза. Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Автор е на сборник с разкази, романи, киносценарии, репортажно-пътеписни книги, повести на спортна тематика и др. Съчинения: „Улица без паваж“ (1938 г.), „Дни и вечери“ (1942 г.), „Синият залез“ (1947 г.), „Втора рота“ (1949 г.), „В полето“ (1950 г.), „Сухата равнина“ (1952 г.), „На олимпиадата в Хелзинки“ (1953 г.), „Следите остават“ (1954 г.), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.), „Момчето с цигулката“ (1963 г.), „Сините пеперуди“ (1968 г.), „Нощем с белите коне“ и др. Той работи с успех в детското приключенско кино – „Следите остават“ (1956 г.), в криминалния жанр – „Краят на пътя“ (1961 г.), „Произшествие на тихата улица“ (ТВ, 1973 г.), „Синята лампа“ (ТВ, 1974 г.), в мелодрамата – „Това се случи на улицата“ (1956 г.), „Среднощна среща“ (1958-1963 г.), „С дъх на бадеми“ (1967 г.), в психологическата драма – „Неспокоен дом“ (1965 г.), „Процесът“ (1968 г.), „Сърце човешко“ (1971 г.), „Бариерата“ (1979 г.), „Нощем с белите коне“ (ТВ, 1985 г.), в битовата комедия – „Специалист по всичко“ (1962 г.), в трагикомедията – „Тримата от запаса“ (1971 г.), във фантастиката – „Трета след слънцето“ (1972 г.), в епичното повествование – „Зарево над Драва“ (1974 г.), „Сами сред вълци“ (1979 г.). Павел Вежинов има заслуги за утвърждаването на ТВ сериал с популярния партизанско-шпионски филм „На всеки километър“ (1969-1972 г.), отчасти с поредицата „Издирва се …” (1983-1984 г.), „Бронзовият ключ“, „Кутията на Пандора“. Той е сред създателите на оригинална драматургия за ТВ театър – „Вълни отдалече“ (1962 г.), „Вечерен гост“ (1966 г.), „В една тъмна нощ“ (1966 г.), „Черни криле“ (1972 г.), „Неаполитанско капричио“ (1975 г.). Опитът му за екранизация на „Втора рота“ (1964-1965 г.) не успява поради смъртта на режисьора Стефан Сърчаджиев. Умира на 21 декември 1983 г.

Роден е Николай Трофимович Федоренко – руски филолог, синолог, държавник и дипломат, професор (1953 г.), член на АН на СССР (1980 г., чл. кор. от 1958 г.). Завършва Московския институт по източни езици (1937 г.). Извънреден и пълномощен посланик на СССР (1954 г.), зам.-министър на външните работи (1955-1958 г.), посланик в Япония (1958-1962 г.), постоянен представител на СССР в ООН и Съвета за сигурност (1963-1968 г.). Гл. редактор на сп. “Иностранная литература”. Автор на повече от 36 монографии по история на културата на Китай и Япония, кит. класическа и съвременна литература и по общотеоретични проблеми на литературата и изкуството и на мемоарните книги “Дипломатически записки”, “Специалният район на Китай” и др.

По време на Балканската война се създава Лозенградското военно губернаторство за управление на Одринска Тракия начело с ген. Георги Вазов. От 15 март 1913 г. се преименува на Тракийско военно губернаторство с три окръга (Лозенградски, Родопски и Дедеагачки) и 32 околии.

В периода 4 и 9 ноември ЦК на ВМРО публикува декларации в Солун против насилията на сръбските и гръцките войски над македонските българи.

В Париж е патентована неонованата реклама.

Теодор Рузвелт става първият президент на САЩ, който посещава друга държава, като прави 17-дневна визита в Панама и Пуерто Рико.

Учредено е историческо дружество, издаващо от 1905 г. „Известия на Историческото дружество“.

Роден е Христо Георгиев Казанджиев – български белетрист, публицист, драматург. Учи в Германия оперна режисура и музикално изкуства. Работи като артистичен секретар на Народната опера в София и драматург на Пловдивския театър. Автор на сборник “Легенди” (1919 г.), пиесите “Актьорът” (1913 г.), “Блудният син” (1917 г., “Черней горо” (1941 г.), на спомени за бълг. писатели и др. Умира на 3 септември 1955 г.

Роден е полковник Христо Новаков, командир на 12-а пехотна дивизия (18 септември 1944 – 15 декември 1944 г.) и на 7-а рилска пехотна дивизия от 15 декемри 1944 г.

Роден е Жан Моне – френски държавник, който след Втората световна война е един от инициаторите за създаването на първите интегрирани европейски структури. (Умира през 1979 г. ).

Привърженици на Стефан Стамболов начело с Димитър Петков (на снимката) и Захари Стоянов заплашват със саморазправа непризнатия от правителството наместник на екзарха митрополит Климент Търновски и го отстраняват от София.

Роден е Херман Вейл – германски математик. Завършва университета в Гьотинген (1908 г.). През 1913-1930 г. е професор в Цюрихската политехника, през 1930-1933 г. – в Гьотингенския университет. През 1933 г. емигрира в САЩ, работи в Института за перспективни изследвания (Institute for Advanced Study) в Принстън. Трудовете му са посветени на тригонометричните редове и редовете на ортогоналните функции, разработва теория на функцията на комплексното променливо, проявява интерес и към диференциалните и интегралните уравнения. Въвежда в теорията на числата т. нар. „сума на Вейл“. Най-значителните му разработки са върху теорията на постоянните групи, както и върху тяхното представяне и приложение в геометрията и физиката. Представител на интуиционизма в областта на философията на математиката.

По време на Сръбско-българската война след сраженията при Сливница, завършили с българска победа сръбската армия обкръжава Видин. Същия ден започва отстъплението на Нишавската армия в посока на Драгоман и Цариброд.
В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче се съпротивляват упорито и не позволяват на неприятеля да премине линията Драгоман – Сливница. След съсредоточаването на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят назад. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Данаил Николаев, командващ Източния корпус, майор Аврам Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори – при Драгоман, Цариброд и др. Изключителна храброст проявяват и защитниците на Видинската крепост. Под командването на капитан Атанас Узунов те не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и други миражът на крал Милан за една лека разходка до София не само че рухва, но той се вижда и принуден да отправи тревожен апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) те обаче са разгромени от българските войскови части и принудени да отстъпят на запад по посока на Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия се вижда изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се явява Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия ще се даде повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи се изработват във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор (1878 г.) се счита за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия се подписва на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор). Победата на България в Сръбско-българската война (1885 г.) изиграва изключително важна роля за укрепване на международното й положение и за признаването на акта на Съединението (Българо-турска спогодба от 1886 г.). Заедно с това тя нанася силен удар върху авторитета на сръбския крал Милан и става една от причините за последвалата му скорошна абдикация от сръбския престол.

Закрит е Държавният съвет.
Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно учреждение със законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създава се след държавния преврат от 1881 г. Уставът му се изработва по проект на Марин Дринов и се обявява с манифест на княз Александър I Батенберг (на снимката) на 14 септември 1881 г., според който Държавният съвет се състои от министрите, 1 митрополит, избран от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници една трета се назначават от княза и две трети се избират сред хората с висше образование чрез двустепенни избори. Държавният съвет има право да обсъжда всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от правителството. Той продължава своята дейност до 9 ноември 1883 г., когато се отменя от правителството на Др. Цанков с премахването на режима на пълномощията (1881 – 1883 г.).

Роден е Йордан Стефанов Йовков – български писател белетрист, класик на българската литература. Завършва гимназия в София (1900 г.) и Школата за запасни офицери в Княжево (1913 г.). Започва да учи право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, но прекъсва поради липса на средства. Участва във войните като офицер. Учителства 11 години в Добруджа. През 1920 г. е аташе по печата в българската легация в Букурещ. Понижен е през 1925 г. поради липса на ценз – факт, изживян твърде болезнено от писателя. Подава оставка през 1927 г. и става преводач в Министерство на външните работи в София. Дебютира през 1906 г. със стихове – бледи подражания на символизма. Първия си разказ „Овчарова жалба“ печата в списание „Просвета“ през 1910 г. Освен разкази, очерци, цикли разкази и романи Йовков пише драми и комедии. Романтик-реалист, той създава дълбокохуманна психологическа проза, лишена от външноефектна, динамична фабула, но пропита от оптимизъм, стремеж към красота и нравствена извисеност. Заедно с Елин Пелин е един от най-добрите майстори на българския разказ. Съчинения: „Разкази“ (т. I-II, 1917-1918 г.), „Жетварят“ (1920 г.), „Последна радост“ (1926 г., 2 издание, 1933 г., под заглавие „Песента на колелетата“), „Старопланински легенди“ (1927 г.), „Вечери в Антимовския хан“ (1928 г.), „Разкази“ (т. I, II, III – 1928 г., 1929 г., 1932 г.), „Албена“ (1930 г.), „Милионерът“ (1930 г.), „Боряна“ (1932 г.), „Чифликът край границата“ (1934 г.), „Женско сърце“ (1935 г.), „Ако можеха да говорят“ (1936 г.), „Обикновен човек“ (1936 г.), „Приключенията на Гороломов“ (1938 г.). През 1970 г. излизат „Събрани съчинения“ в 7 тома под общата редакция на С. Султанов. Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив.

Роден е Любомир Бобевски – поет. Роден в Тетевен. Автор е на песента “Съюзници- разбойници” и на химна “О, Добруджански край”. Умира през 1960 г.

Руски части под командването на генерал-майор Леонов освобождават Враца. На същия ден руски части превземат и първия гребен на Зелените хълмове край Плевен.

Пожар в Бостън унищожава 930 сгради, загиват 12 души.

В Калофер е основано читалище “Напредък”.

Роден е полковник Атанас Раковски – първият началник на ПВО на България.

В английската армия е отменено наказанието – бой с пръчки.

Роден е Никола Дончев Войновски – български революционер, военен ръководител на четата на Христо Ботев. Учи в Габровското класно училище, по-късно завършва частно търговско училище в Галац, Румъния, където изучава румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно училище. В началото на май 1876 г. постъпва в четата на Христо Ботев. Военните му способности се проявяват при завладяването на парахода „Радецки“, боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Христо Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в бой с турска потеря. Умира през 1876 г. в с. Чифлик, Ловешка област.

Роден е Едуард VII – крал (от 1901 г.), първи от Сакс Кобург Готската династия (от 1917 г. Уиндзорска династия). Участва активно в създаването на Антантата. При среща с император Франц Йосиф I неуспешно се опитва Австро-Унгария да не се съюзява в Германия. Влиянието му във вътрешната политика е незначително. Умира на 5 май 1910 г. в Уиндзор.

Английският филантроп Мойсей Монтефьор става първият евреин, удостоен с рицарска титла.

Роден е Иван Тургенев – руски писател.
Иван Сергеевич Тургенев е член на Петербургската АН от 1860 г.. През 1837 г. завършва Философския факултет на Петербургския университет (1837 г.), продължава образованието си в Берлин и Рим. Магистър е по философия на Петербургския университет (1842 г.). Първите му публикувани творби са стихове и поеми – “Параша” (1843 г.), “Помешчик” (1846 г.), “Андрей” (1846 г.), които са високо оценени от Белински. През 1847 г. излиза първата му прозаична творба “Хор и Калинич”, включена по-късно в цикъла разкази “Записки на ловеца” (1852 г.). Пише пиеси: “Храненикът” (1857 г.), “Месец на село” (1850, изд. 1855 г.). В социално-психологическите си романи “Рудин” (1856 г.), “Дворянско гнездо” (1859 г.), “В навечерието” (1860 г.), “Бащи и деца” (1862 г.) и повестта “Ася” пресъздава герои, представители на загиващата дворянска култ и новите герои на епохата – разночинци и демократи, образи на самоотвержени руски жени. В романите “Дим” (1867 г.) и “Целина” (1877 г.) изобразява живота на руските емигранти, народническото движение в Русия. В края на живота си създава лирико-философските “Стихотворения в проза” (1882 г.). Тургенев оказва съществено влияние върху развитието на руската и световна литература. Иван Сергеевич Тургенев умира през 1883 година.

Роден е Велимир Хлебников (Виктор Владимирович)– руски поет. В периода 1903-1911 г. учи във Физико-математическия факултет на Казанския университет, а по-късно във Физико-математическия и Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. През 1905 г. са публикувани първите му естественонаучни съчинения, а първите му литературнонаучни съчинения – през 1908 г. Хлебников влиза в литературното обединение “Гилея”, печата във футуристичните издания. Създава поемите: “Жерав” (1910 г.), “Шаманът и Венера” (1912 г.), “Война в мишеловка” (1915-1919 г.), “Ладомир” (1921 г.), “Нощ в окопа” (1921 г.), “Нощ пред Съветите” (1921 г.), “Нощен обиск” (1921 г.). Като отделни книги излизат “Изборник” и “Творения” (1914 г.). Много от малките му произведения в ранния период от творчеството му имат експериментален характер (“Смешно заклинание” и др.). Пише драми (“Маркиза Дезес”, 1910 г.; “Зангези”, 1922 г., и др.), проза (“Ка”, 1916 г., “Октомври на Нева”, 1917-1918 г., “Разин”). Хлебников се опитва да провери чрез математически изчисления и изясняване на “законите на времето” мечтата за всемирното братство между хората, поетическите предчувствия за “новото космическо съзнание”: кн. “Учител и ученик” (1912 г.), “Времето – мяра за света” (1916 г.), “Дъските на съдбата” (1922 г.). Стреми се към синтетизъм на знанието, към сближаване на методите на науката и изкуството, опитвайки се по този начин да открие възможността за създаване на “нова митология” и “свръхезик” на свободното човечество.

Американската войска разбива индианското племе Крик в битката при Таледеги.

Роден е Гейл Борден – американски бизнесмен, изобретател на кондензираното мляко.

С помощта на армията Наполеон ликвидира режима на Директорията (т.нар. преврат от 18 брюмер) и според новоприетата конституция властта преминава в ръцете на трима консули, първи от които става самият Наполеон.

В писмо изпратено от Алба Юлия (Трансилвания, Румъния), се съобщава, че “тези дни оттам минал братовчедът на архиепископ Станиславов, когото турците накарали насила да приеме исляма, но той успял да избяга и отново приел католичеството”. Това е Никополският католически епископ Филип Станиславов, автор на книгата “Абагар”, издадена в Рим през 1651 г. Книгата представлява молитвеник, предназначен за покатоличените павликяни в България. Книгата “Абагар” е написана на кирилица. Родствениците на Филип Станиславов – Иван и Михаил Станиславови се сражават по време на Чипровското въстание. През 1745 г. Никола Станиславов – най- младият потомък на семейството на Иван Станиславов, получава от императрица Мария-Терезия благородническа титла.