КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 6 МАРТ

2013 г.

Парламентът и правителството на Финландия се обявяват против пресъединяването на Румъния и България към Шенген.

2012 г.

Правителството на Япония обявява 23 необитаеми острова за държавна собственост, включвайки ги в границите на изключителната икономическа зона на страната. В списъка влиза остров Сенкаку в Източнокитайско море, за който претендира и Китай.

2012 г.

Мощният тропически щорм „Ирина“ взема 65 човешки жертви в Мадагаскар.

2012 г.

Източна Либия се обявява за автономен район.

2009 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Румяна Нейкова орден „Стара планина” първа степен „за изключителния ѝ принос за развитието на физическото възпитание и спорта.“

2009 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Свилен Нейков орден „Стара планина” първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.“

2009 г.

Президентът Георги Първанов връчва на Никола Корабов орден „Стара планина” първа степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата и филмовото изкуство.“

2002 г.

Президентът Георги Първанов налага първото си отлагателно вето върху Закона за приватизацията, приет на 21 февруари от парламента. Основни мотиви за ветото са, първо, че е отказано да се запази възможността работниците и служителите в дружества да се сдобият с част от капитала с преференции по време на приватизацията. В дотогавашния закон за работниците са предвидени 20%, които могат да се купят с преференции. Второ срокът – 30 септември 2002 г., след който българските граждани не могат да участват в приватизацията с инвестиционни бонове, е твърде кратък. По този начин се отнемало едно социално право на българските граждани. Други несъгласия на държавния глава по отношение на закона са свързани с отмяната на параграф 6 от стария закон. Чрез премахването на параграфа се намалявала сигурността на инвеститорите за реалното финансово състояние на предприятието към момента на сделката. Отменяла се необосновано и разпоредба, която досега е задължавала купувачите на раздържавени предприятия да изпълняват задачи по подготовка на страната във военно време и в кризи. Президентът Първанов изразява несъгласие и по отношение на ограничаването на съществуващите възможности малки и средни предприятия да участват при облекчени условия в приватизационни сделки по Закона за малките и средни предприятия. Държавният глава не се съгласява и с
централизирането на приходите от приватизацията в бюджета.

2000 г.

Президентът Петър Стоянов връчва на Хавиер Солана, върховен представител на по въпросите на общата външна политика и политиката на сигурност и генерален секретар на Съвета на Европейския съюз орден „Стара планина” първа степен

1998 г.

Умира Костадин Спасов Кюлюмов – български писател, сценарист. Роден е на 19 ноември 1925 г. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), “Школникът” (1965 г.), “Опасен полет” (1967 г.), “Слънце над Пирин” (1973 г.), “Четвърта оперативна зона” (1974 г.), съсценарист е на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Пише драмите “Вечерен гост” (1965 г.), “Последният шанс” (1969 г.) и др. Някои прозаични книги: “Момичето и предателят” (1964 г., в съавторство с В. Диаватов), “Урок по толерантност” (1973 г.), “Момъкът и планината” (1974 г.), “Залезът” (1975 г.), “Безсънни нощи” (1976 г.), “Скалите на пролетта” (1977 г.), “Не отбивай водата” (1978 г.), “Възшествието” (1978 г.), “Тихи утрини” (1979 г.), “Разлюлени сенки” (1979 г.), “Да дочакаш слънцето” (1980 г.), “Записки на Иван Козарев” (1980 г.), “Мисли на майстора” (1981 г.), “Младостта на инспектора” (1982 г.), “Яне” (1982 г.), “Скендер войвода” (1983 г.), “Срещу вятъра” (1983 г.), “Фаталният изстрел” (1985 г.), “Душманин на империята” (1985 г.), “Смърт за надежда” (1987 г.), “Полковникът” (1989 г.), “Убийството на хан Кубер” (1992 г.) и др.

1995 г.

Велко Вълканов е преизбран за председател на Комитета по правата на човека.
Велко Вълканов е роден на 16 ноември 1927 г. в Елхово, Бургаска област. Завършва специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор на юридическите науки на Лайпцигския университет, Германия. Адвокат. Сътрудник на Законодателния съвет при Министерство на правосъдието. Старши научен сътрудник по наказателно право в Института за държавата и правото при Българска академия на науките 1981-1988 г. Професор е по конституционно право. Има публикувани 7 монографии и 60 научни статии.Член е на Изпълнителното бюро и говорител на Комитета по правата на човека. Председател е на Комитета по правата на човека. Председател на Централния съвет на Българския антифашистки съюз. Председател на Международна фондация „Георги Димитров“. Депутат е от София в VII Велико народно събрание (Парламентарна група на БСП). Първи заместник-председател на ПГ на БСП в VII ВНС. Заместник-председател e на Законодателната комисия в VII ВНС. Депутат e от Варна в XXXVI Народно събрание (Парламентарен съюз за социална демокрация). Независим кандидат за президент, подкрепен от БСП през януари 1992 г. Депутат в XXXVII НС (Парламентарна група на Демократичната левица). Председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в XXXVII НС. Депутат от Пловдив в XXXVIII НС( Парламентарна група на Демократичната левица). Член на парламентарната Комисия по образованието и науката в XXXVIII НС. През 1999 г. създава Национален комитет в защита на Абдула Йоджалан. През септември 2000 г. по покана на югославската парламентарна комисия по външна политика е наблюдател на президентските избори в Югославия. Съпредседател e на Международния инициативен комитет в защита на Милошевич. На 10 декември 2001 г. е удостоен с Наградата за човешки права за 2001 г. от Дружеството за защита на гражданските права и човешкото достойнство – Германия.

1994 г.

Умира Мелина Меркури – гръцка драматична актриса, певица, кинозвезда, политик. Роден е на 6 януари 1923 г. Завършва немския колеж в Атина. Учи в Националната елинска драматична школа. Работи в Националния театър в Атина. През 1952 г. гастролира в Париж, където се преселва по-късно. Дебютът й в киното (“Стрела”, 1955 г.) й носи международна известност. След това работи предимно със съпруга си Жул Дасен. Работи като концертираща певица, снима се в комедии. Противник на режима на полковниците (1967-1974 г.). От 1974 г. е в Гърция и продължава творческата си дейност до 1981 г. Участва активно в политическия живот на страната. Участва във филмите: “Този, който трябваше да умре” (1956 г.), “Христос отново разпнат” (1957 г.), “Никога в неделя” (1960 г.), “Да живее Анри IV, да живее любовта” (1961 г.), “Федра” (1962 г.), “Топкапи” (1964 г.), “Механичните пиана” (1965 г.), “Обещанието на зората” (1970 г.), “Един път е малко” (1975 г.), “Страстната мечта” (1978 г.). Министър е на културата на Гърция (1981-1989 г., 1993-1994 г.). Автор е на мемоарите “Родена съм гъркиня” (1983 г.). Получава Международна награда за мир. Символ е на свободата в Гърция. Умира от рак на белите дробове в Ню Йорк. Погребана в родината си.

1994 г.

На проведен референдум в Молдова по-голямата част от населението гласува за обявяване на независимост. Молдовското княжество се създава през 1359 г. начело с Богдан I (1359-1365 г.). След руско-турската война (1787-1791 г.) към Русия са присъединени земите от левия бряг на Днепър. Останалата част от Молдова получава независимост след Одринския мир. През декември 1917 г. е установена съветска власт. Румъния присъединява Бесарабия през март 1918 г. През месец август 1940 г. от Молдовска АССР и част от дадената на СССР Бесарабия е образувана Молдовска ССР. След Втората световна войната Молдова е съюзна република в СССР. През 1990 г. Висшия съвет на Молдовската ССР приема Декларация за суверенитет на републиката, учреден е пост “президент”; първият президент е П. Лучински (1991 г.); от 2000 г. – Владимир Воронин. От 1992 г. Молдова е член на ОНД и на ООН.

1994 г.

Умира Тенгиз Евгениевич Абуладзе – грузински режисьор. В периода 1943-1946 г. учи в театралния институт „Шота Руставели“. Работи в сътрудничество с Р. Чхеидзе, с когото снима документалните очерци „Държавен ансамбъл за грузински народни танци“ (1954 г.), “Наш дворец“ (1954 г.) и игралния филм „Лурджа на Магдана“ (1955 г.). Като майстор при изграждането на цялостни образи го представя филмът „Чужди деца“ (1958 г.). Нов етап от развитието му като режисьор е трагикомедията „Аз, баба, Илико и Иларион“ (1963 г.), „Молба“ (1968 г.). Други негови творби са лиричната комедия „Огърлица за моята любима“ (1973 г.), „Дървото на желанията“ (1977 г.). Специална награда на журито в Кан през 1987 г. получава за творбата си „Покаяние“, създадена през 1984-1987 г.

1992 г.

Хиляди компютри в света са заразени с компютърния вирус “Микеланджело”.

1991 г.

Умира Александър Пантелеев Карасимеонов – български писател. Роден е на 12 септември 1930 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (1948 г.), кинодраматургия и Висшите сценични курсове в Москва (1966 г.). Работи като редактор във в. “Литературен фронт”, Студията за игрални филми, сп. “Септември”. Публикува от 1953 г. Автор е на разкази, очерци, фейлетони, сценарии на филми (“С особено мнение”, “Обич”, Началото на деня”). Публикува сборник разкази “Главният свидетел” (1963 г.), повестта “Толкова очаквани приятелства” (1966 г.), романите “Обич” (1969 г.), “Приближаване” (1976 г.) и др.

1988 г.

Умира Константин Николов Илиев – български композитор и диригент. Роден е на 9 март 1924 г. в София. Завършва БДК – композиция при проф. П. Хаджиев и проф. П. Владигеров и диригентство при М. Големинов. Специализира в Прага (1957 г.). В България е диригент на оркестрите в Русе и Варна, а от 1956 г. в продължение на повече от 25 години е диригент на Софийската държавна филхармония. Професор е в Консерваторията. Пише статии по музикални проблеми, монографии. Работи в почти всички жанрове: създава 5 симфонии, симфонични пиеси (Дивертименто, Вариации, Кончерто гросо, Фрагменти, Китка), вокално-инструментални творби (кантатата „Септември 1923“, „Похвално слово за Константин Философ, наречен Кирил“), камерно-инструментални творби, песни. Автор е на оперите „Боянският майстор“, „Еленово царство“, „Време разделно“.

1974 г.

В казино в Монте Карло италиански гражданин печели на рулетка рекордна за времето си сума – 1 млн. 920 хил. долара.

1973 г.

Умира Пърл Бък – американска писателка, лауреат на Нобелова награда за литература за 1938 г. Родена е на 26 юни 1892 г. в Хилсбъро, Западна Вирджиния, САЩ. През 1929 г. публикува романа „Източен вятър, западен вятър“, а през 1931 г. – романа „Земя“. Темата за Китай неизменно присъства в творчеството й. На тази тематика са посветени творбите й „Синове“ (1932 г.), „Майка“ (1934 г.). През 50-те години създава социално-битови и „семейни“ романи под псевдонима И. Седж. Сюжетите на романите са вдъхновени от съвременния американски живот.

1970 г.

В Англия излиза сингълът на “Бийтълс” “Let It Be”.
Групата е основана в Ливърпул, Англия, в началото на 60-те години в състав: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни, Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни, Джордж Харисън – китара, вокал, ситар, Ринго Стар – ударни, вокал, Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.), Пит Бест – ударни (до 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява Пол Маккартни, а през 1958 г. и Джордж Харисън. Сменят названията на групата на „Johny and the Moondogs“, „Long John and the Silver Beatles“. Свирят в ливърпулските клубове „Казба“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името „Бийтълс“, заминават да свирят в Хамбург, Германия. Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия, самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън. След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г. През 1962 г. Бест е заменен с Ринго Стар. „Бийтълс“ започват издаване на плочи с „Парлофон“, създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „бийтълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. След разпадането всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на „Бийтълс“ търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт-музиката до по-твърдия рок и баладата, с влияния на места на английския фолклор. Групата осъществява и няколко филма. Албуми в Англия до 1970 г. са: „Please, Please Me“ (1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „А Hard Day’s Night “ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965 г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „A Collection of Beatles’ Oldies“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1968 г.), „Abbey Road“ (1969 г.), „Let it Be“ (1970 г.). Други албуми: „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „CD Singles Collection“ (1999 г.); „1962 Live At The Star Club in Hamburg“ (2000 г.), „The Beatles 1” (2001 г.).

1964 г.

На съвещание на ЦК на БКП се обсъжда работата сред българите- мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към „изоставащия“ в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения, които са особено остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство. През месец април редът е възстановен.

1964 г.

Умира Павел I – гръцки крал (от 1947 г.) от династията на Глюксбургите. Роден е на 14 декември 1901 г. в Атина. Син е на Константин I, брат на Георг II. Завършва военноморско училище, като офицер служи във военноморския флот, участва в Гръцко-турската война (1919-1922 г.). След победата на републиканците на изборите (декември 1923 г.) заминава за Великобритания, пътува до САЩ и живее там известно време (1925 г., 1934 г., 1935 г.). През ноември 1935 г. се завръща в Гърция като престолонаследник. Когато немците нахлуват в Гърция (април 1941 г.), бяга на о-в Крит, а след това през Египет. Завръща се в Гърция (1946 г.). След смъртта на брат си Георги II е провъзгласен за крал.

1961 г.

Открива се Национална изложба на младите художници, обединени в създаденото през пролетта на 1960 г. Ателие на младия художник. Наградите за живопис получават Светлин Русев, Георги Баев, Иван Филчев.

1957 г.

Провъзгласена е независимостта на Гана. През 1960 г. К. Нкрума провъзгласява Гана за република, а себе си за президент. Той забранява всички опозиционни партии. През 1966 г. е свален от поста президент на република Гана. Умира през 1972 г. в изгнание в Румъния. След свалянето му от президентския пост следва период, през който се сменят редица нестабилни правителства. През 1992 г. се провежда референдум за нова конституция. В резултат е възстановена многопартийната система, но страната изпада в тежка икономическа криза. През 1993 г. лейтенант Джери Роулингс е избран за президент. Законодателната власт принадлежи на еднокамарен парламент, избиран за 5 години. Гана е член на Организацията за Африканско единство от 1963 г. и на ООН от 1957 г.

1953 г.

На мястото на починалия Сталин за председател на Съвета на министрите на СССР е назначен Георгий Маленков.

1949 г.

На Двадесет и третия конгрес на Българската радикална партия се решава партията да се саморазпусне и членовете й да се влеят в ОФ.
След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика. Те са приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.

1949 г.

Умира Ана Карима – българска писателка. Ана Карима е псевдоним на Ана Тодорова Велкова-Сакъзова. Основателка е на много женски дружества, създава няколко благотворителни дружества и сиропиталища. Член е на Съюза на българските писатели. Редактира сп. “Почивка”, в. “Женски глас”, сп. “Нова струя”, в. “Равноправие” и др. Автор е на драмите: “Подхлъзна се” (1900 г.), “Над зида” (1912 г.), “Поп Богомил” (1930 г.), “Зла свекърва” (1930 г. ), “По-силният” (1930 г.), “За свободата” (1931 г.) и др., разкази, повести, между които “Под натиска на живота” (1901 г.), “Чиста любов” (1924 г.), “Голгота” (1933 г.), както и романите “Мъртво сърце” (1940 г.) и “Разкаяние” (1941 г. ).

1948 г.

ВНС приема закон, по силата на който всички гори в България стават държавна собственост.

1945 г.

Започва Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителната фаза на Втората световна война. В същия ден започва и Балатонската отбранителна операция на 3-и украински фронт.
България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

1945 г.

Умира Вячеслав Яковлевич Шишков – руски писател. Роден е на 3 октомври 1873 г. Роден е в семейството на търговец, завършва средно техническо училище. Започва да публикува през 1908 г. Неговите очерци и разкази са реалистични и продължават демократичните традиции на руската литература. В сп. “Летопис” редактирано от М. Горки, отпечатва повестта си “Тайга” (1916 г.). Създава историческата епопея “Емелян Пугачов” (т. I-III, 1938-1945 г.). Създадената след продължително изучаване на исторически документи епопея представя ярко и правдиво руската действителност от средата на ХVIII в.

1944 г.

В хода на Втората световна война при въздушна атака на Берлин английската авиация губи 69 самолета. Това е най-голямата загуба на самолети в една битка за времето на цялата война.

1943 г.

Роден е Александър Бръзицов – български композитор, аранжор, автор на филмова музика. Сред филмите, за които е писал музика са „Фильо и Макензен“, „Похищение в жълто“, „Ламята“ и др. Създава песни от началото на 70-те години. Печели награди у нас и в чужбина. Един от водещите аранжори на забавна музика в България през 70-те и 80-те години. През 1984 г. издава авторски албум в „Балкантон“.

1938 г.

Започват избори за XXIV ОНС, проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии, спечелени от управляващите. За тях гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители.

1937 г.

Родена е Валентина Владимировна Терешкова – руски летец космонавт, първата жена, летяла в Космоса, полковник-инженер (1968 г.). Завършва Ярославския техникум за лека промишленост (задочно, 1960 г.). Занимава се с парашутизъм в Ярославския аероклуб. От 1962 г. е в отряда на космонавтите. От 16 до 19 юни 1963 г. в групов полет с В. Ф. Биковски пилотираният от Терешкова кораб “Восток-6” извършва 48 обиколки около Земята за 70 ч и 41 мин, като изминава около 2 млн. км. Депутат е във ВС на СССР на VII-IХ конгрес. Председател е на Комитета на съветските жени (от 1968 г.), вицепрезидент на Международната демократична федерация на жените (от 1969 г.), член е на Световния съвет за мир. На името й е наречен кратер на обратната страна на Луната.

1933 г.

Роден е Стойчо Панчев – български физик-метеоролог, академик (1997 г.). Завършва физика в СУ “Св. Климент Охридски” (1956 г.), специализира метеорология в СССР. Професор (1970 г.), ръководител на Катедрата по метеорология и геофизика на физическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, декан на факултета (1979-1983 г.). Член е на Английското кралско метеорологично дружество (1973 г.), на Американското метеорологично дружество (1973 г.), на Европейското дружество по теоретична физика (1975 г.). Заместник-председател е на БАН (1988-1991 г.). Автор е на научни публикации (на руски, английски, китайски език), на учебници. Интересите му са в областта на динамиката на атмосферата и океана.

1930 г.

В търговската мрежа на град Спрингфилд (Масачузетс) за първи път в света започва продажбата на замразени хранителни продукти.

1928 г.

Роден е Габриел Гарсия Маркес – колумбийски писател, драматург, журналист, сценарист и публицист. Получава Нобелова награда за литература (1982 г.). През 1946 г. постъпва в Юридическия факултет на университета в Богота, но скоро започва да се занимава с журналистика. През 1954 г. е кореспондент на столичния в. „Ел Еспектадор“, а през 1959-1960 г. е кореспондент на агенция „Пренса Латина“. След това работи в Париж и в различни европейски страни. От 1961 г. живее в Мексико, а от 1964 г. дълго време живее и работи в Испания. Пише сценарии (сценарист на сериала „Трудна любов“, „Наемам се да мечтая“). Президент на фондация „Ново латиноамериканско кино“. Работи и в театъра („Любовна диатриба пред един седнал човек“, 1988 г.). Автор е на романите: „Изгорелите листа“ (1955 г.), „Никой не пише на полковника“ (1958 г.), „Лош час“ (1962 г.), „Сто години самота“ (1967 г., награда „Ромуло Галиегос“), „Есента на патриарха“ (1975 г.), „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981 г.), „Любов по време на холера“ (1985 г.), „Генералът в своя лабиринт“ (1987 г.), „За любовта и други демони“ (1995 г.), на сборник с разкази: „Погребението на Великата Мама“ (1962 г.), „Дванадесет странстващи разкази“ (1992 г.) и др. През 1986 г. Фр. Рози екранизира като игрален филм „Хроника на една предизвестена смърт“. Маркес въвежда в разказите и романите си т. нар. „магически реализъм“. Реалистичното изображение е съчетано с многоплановост и критика на действителността. Основните мотиви в творчеството му са любов, смърт, живот.

1927 г.

Роден е Гордън Купър – американски космонавт, полковник от ВВС. Лети на космическите кораби “Меркурий” (май 1963 г.) и “Джемини – 5” (август 1968 г.).

1926 г.

Роден е Анджей Вайда – полски режисьор, създател на „полската школа“. Филмите му, често екранизации на национална филмова класика, се отличават със зрителна експресия и поетично богатство на изразните средства: „Канал“ (1957 г.), „Пепел и диамант“ (1958 г.), „Пепелища“ (1965 г.), „Всичко за продан“ (1969 г.), „Пейзаж след битката“ (1970 г.), „Сватба“ (1973 г.), „Обетована земя“ (1975 г.), „Госпожиците от Вилко“ (1980 г.), „Една любов в Германия“ (1983 г.), „Хроника на една любов“ (1987 г.), „Бесове“ (1988 г.), „Корчак“ (1990 г.), „Пръстен с коронясан орел“ (1993 г.), „Настася“ (1994 г.), „Страстната седмица“ (1996 г.), „Пан Тадеуш“ (1998 г.), „Пан Тадеуш“ (1999 г.), „Отмъщението“ (2002 г.). „Оскар“ за цялостно творчество (2000 г.).

1925 г.

Започва издаването на всекидневен информационен вестник “Днес”. Излиза в София от 6 март до 16 април 1925 г. Издател и главен редактор е Й. Хербст. Сътрудници: А. Разцветников, Н. Фурнаджиев, А. Каралийчев и др. На 16 април 1925 г. по повод атентата в църквата „Св. Неделя“ в София вестникът излиза с второ издание. Същия ден Й. Хербст „изчезва безследно“.

1919 г.

Приета е първата конституция на Украйна. Сега действащата конституция е приета през юни 1996 г. Украинският Парламент се състои от 450 души и се избира за 4 годишен мандат, а Президентът — за 5. Премиерът и кабинетът се излъчват от Президента, а Парламентът ги одобрява.

1915 г.

Роден е Борис Александрович Серебреников – руски лингвист, доктор на филологическите науки, професор, действащ член на Академията на науките на СССР, почетен член на редица чуждестранни АН. Завършва класически езици и литература в МИФЛИ (1940 г.). Аспирант (1945-1948 г.) в Катедрата по сравнителна граматика на индоевропейските езици в Московския университет. Директор (1960-1864 г.), завеждащ секция “Общо езикознание” в Института по езикознание на АН на СССР. Кандидатска дисертация защитава през 1949 г., а докторска – през 1956 г. Специалист в областта на общото и сравнителното езикознание, тюркологията и индоевропеистиката. Публикува повече от 350 научни работи, между които: “Общо езикознание” (1970-1973 г., съавтор), “Граматика на финския език. Фонетика и морфология” (1958 г.), “Историческа морфология на пермските езици” (1963 г.), “Историческа морфология на молдавските езици” (1967 г.), “За относителната самостоятелност на развитието на езиковите системи” (1968 г.), “Вероятностните обоснования в компаративистиката” (1974 г.) и др.

1913 г.

Генерал Радко Димитриев е изпратен с дипломатическа мисия в Санкт Петербург да защити пред руския император накърнените български интереси от страна на съюзниците – сърби и гърци. Командването на Съединените 1-ва и 3-а армия се поема от генерал-лейтенант Васил Кутинчев.
Генерал Димитриев е роден на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Сливенско. Взема участие в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, а по време на Сръбско-българската война е пом. нач.-щаб на Западния корпус. Русофил по убеждения, Димитриев е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.). След неуспеха и емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 г. Включва се във военното управление на страната – началник-щаб на армия (1904–1907 г.) и началник на 3-та Военноинспекционна област (1907–1912 г.). По време на Балканската война 1912–1913 г. е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война е пом.-главнокомандващ Действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война 1914–1918 г. Димитриев си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия. Разстрелян е при метеж на есери и меншевики във Владикавказ на 18 октомври 1918 г.

1913 г.

В Сан Франциско в пресата за първи път се появява думата “Джаз”. Джазът е музикален стил, които започва историята си в началото на XVIII век в южната част на САЩ. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни жанрове на света. Джазът започва да се слуша и разширява популярността си около 1920 година и още с навлизането си става популярен в големите американски градове (Ню Йорк, Чикаго).

1911 г.

Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките. Самото дружество е основано в края на септември 1869 г. в Браила (Румъния) от представители на българските общини във Влашко, Молдова и Южна Русия. На първото общо събрание е приет устав на БКД, който регламентира организационното изграждане. За пръв председател на БКД е избран проф. Марин Дринов. Дружеството издава и свой печатен орган – „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. По време на Априлското въстание 1876 г. и Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. БКД временно прекратява своята дейност. Непосредствено след Освобождението в Браила е свикано общо събрание, което взема решение за неговото преместване в София. В столицата на дружеството се отпуска от княжеското правителство ежегодна субсидия. През 1884 г. е приет нов устав на БКД, според който то фактически се превръща в академия. За осъществяване на научния му живот се създават три клона: историко-филологически, природо-медицински и държавно-научен. През 1901-1911 г. дружеството издава „Летопис на Българското книжовно дружество в София“, а от началото на 1902 г. започва да излиза и поредицата „Българска библиотека“. През 1903 г. дружеството се натоварва и с издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, излизал до този момент като орган на Министерството на народното просвещение. От 1906 г. то открива нова поредица- „Български старини“. БКД развива богата и многостранна дейност, особено в годините непосредствено след Освобождението.

1909 г.

Роден е Станислав Йежи Лец – полски писател-хуморист. През 1933 г. той завършва Юридическия факултет на Лвовския университет . През 1941 г. е изпратен в концлагер, от който успява да избяга през 1943 г. В периода 1944 -1945 г. е офицер от полската армия. От 1946 г. до1950 г. е дипломат. През 1933 г. излиза първата му книга със стихове – „Цветове“. Най-известните му произведения са циклите с афоризми, сентенции и епиграми „Невчесани мисли“ (1957 г.) и „Нови невчесани мисли“ (1964 г.).

1899 г.

Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина. Половин година преди това той открива лечебните свойства на ацетилсалициловата киселина, докато се опитва да намери лекарство за своя болен от ревматизъм баща.

1896 г.

Роден е Никола Димитров Обрешков – български математик, академик (1945 г.), доктор по математика на университета в Палермо (1932 г.), доктор по математика в Сорбоната в Париж (1933 г.). Завършва математика в СУ “Св. Климент Охридски” (1920 г.), специализира в Берлин (1922-1923 г.), доцент (1922-1925 г.), професор (1925 г.) и ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (1928-1963 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Има значителен научен принос в различни области на математиката. Създава научна школа. Умира на 11 август 1963 г. в София.

1885 г.

Роден е Ринголд Уилмър Ларднър – американски писател-сатирик. Автор е на сборник с новели: „Гнездо на любовта“ (1926 г.), „Закръгление“ (1929 г). Умира на 25 септември 1933 г. в Ийст Хемптън, Ню Йорк.

1884 г.

В Торонто е открита първата безплатна обществена библиотека.

1877 г.

Роден е д-р Никола Василев Михов – български библиограф, икономист, сатирик, академик (1947 г.). Завършва социални науки в Женева и Брюксел. Дълги години работи в библиотеките на Виена, Берлин, Дрезден, Лайпциг, Женева, Брюксел, Париж, Лондон, София и др. Трудове (издания на БАН): “Библиографски източници за историята на Турция и България” в 4 т. (I – 1914 г., II – 1924 г., III – 1928 г., IV – 1934 г.), “Населението на Турция и България през ХVIII и ХIХ в.” в 4 т. (I – 1915 г., II – 1924 г., III – 1929 г., IV – 1935 г.). Вторият му труд е започнат през 1912 г. в Мюнхенската държавна библиотека, а е завършен през 1932 г. в Британския музей в Лондон. Умира на 5 април 1962 г. в София.

1874 г.

Роден е Николай Александрович Бердяев – руски философ. Роден е в Киев във военно-дворянско семейство. В периода 1884-1894 г. учи в Киевския кадетски корпус. От 1894 г. до 1898 г. учи естествени науки и право в Киевския университет. През 1894 година става член на марксически кръжок и заради участието си там през 1898 г. е изключен от университета, арестуван е и е заточен за 3 години във Вологда. Първата книга, която му носи европейска известност е „Новото Средновековие“ (1924 г.). По време на пребиваването си извън границите на родината Бердяев не прекъсва обществената си дейност. Запознава се с много западни интелектуалци (М. Шелер, Кайзерлинг, Ж. Маритен, Марсел, Л. Лавел), организира редовни срещи между католици и православни. За периода 1927-1946 г. са публикувани творбите му : „Философия на свободния дух“ (1-2, 1927-1928 г. ) „Източници и смисъл на руския комунизъм“ (1937 г.), „Руска идея“ (1946 г.). В годините на Втората Световна война контактува с представители на съветската власт (1944-1946 г.), но е разочарован от репресиите и идеологическите кампании в СССР. Най- зряло изложение на своята философия Бердяев дава в книгата „Опит за есхатологическа метафизика“ (1947 г.) и във философската си автобиография „Самопознание“ (1949 г. ). От 1947 г. е избран за почетен доктор по богословие на Кеймбриджкия университет. Николай Бердяев е автор на около 40 книги. Умира на 24 март 1948 г. в Кламар, Франция.

1872 г.

Умира Христо Георгиев – български обществено-политически и стопански деец, брат на Евлоги Георгиев. От 1842 г. живее при брат си в Румъния – отначало в Галац, а по-късно в Букурещ, където до смъртта си ръководи създаденото от двамата и от техни сродници търговско съдружие. Той е русофил, привърженик на идеята за освобождение на България по мирен път. Един от основателите и водачите на Добродетелната дружина (1854 г.), член на Комитета за набиране на доброволци по време на Кримската война (1853-1856 г.). Има съществен принос за успеха на преговорите със Сръбското правителство във връзка с организирането, дейността и разпускането на Втора българска легия (1867-1868 г.). Заедно с брат си подпомага културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Братята Евлоги и Христо Георгиеви даряват 6,8 млн. лева и парцел в центъра на София за построяването на висше училище. Най-старото и най-голямото висше учебно заведение в България е основано на 1 октомври 1888 г. като Висш педагогически курс с едногодишен срок на обучение. Със Закон за университета през 1904 г. Висшето училище приема статут на университет и е преименувано на Български университет “Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”. На 4 януари 1905 г. университетът е преименуван на “Св. Климент Охридски”.

1867 г.

Роден е Георги хаджи Бонев – български писател (псевд. Г. Малиновски). В творбите си описва живота на селяните и псевдоинтелигенцията. Някои от разказите са повлияни от Ал. Константинов, М. Георгиев, Ив. Вазов. Съчинения: „Братът на бай Ганьо Балкански“ (1897 г.), „Разкази из българския живот“ (1898 г., с предговор от Ив. Вазов), „Една рожба на времето“ (1898 г.), „По своя вина“ (1899 г.). Умира на 21 юли 1909 г. във Враца.

1867 г.

Умира Петер фон Корнелиус – немски художник. Роден е на 23 септември 1783 г. в Дюселдорф. На 19-годишна възраст изписва купола на църквата в Ройс. В Рим рисува илюстрации за Гьотевия “Фауст” и за “Песента на Нибелунгите”. През 1821 г. организира Дюселдорфската академия, а през 1824 г. става директор на Мюнхенската академия. Автор е на стенописите “Историята на Йосиф” (в римския дворец “Бартолди”), на илюстрации за “Божествена комедия”, на колосалната композиция “Второ пришествие” в мюнхенската църква “Св. Лудвиг” и др.

1857 г.

Върховният съд на САЩ постановява, че робите са имущество, а не граждани.

1853 г.

Във Венеция се състои премиерата на операта на Джузепе Верди “Травиата”.
Джузепе Верди е италиански оперен композитор. Роден е на 10 октомври 1813 г. в Ронколе, провинция Парма, Италия. Учи в Бусето, където се занимава и с музика. Подпомогнат от Баредзи, прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Впоследствие учи при Винченцо Лавиня – композитор и диригент в Миланския оперен театър „Ла Скала“. На 24 години пише първата си опера „Оберто граф Бонифачо“ (1839 г.). Верди умира на 27 януари 1901 г. в Милано.

1837 г.

Със заповед на руския император Николай І Зографският манастир си възвръща изгубените имоти в Бесарабия, като получава и компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли.
Манастирът „Свети Георги Зограф“, наричан още Зографски манастир, се намира в монашеската „република“ на полуостров Атон, Република Гърция. Според преданието е създаден през X век от трима българи от Охрид – Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). Прието е да се смята, че това е историческият български манастир в Света гора, тъй като традиционно го населяват монаси от България. До средата на XIX в. манастирът е обитаван освен от български монаси и от сръбски и не малко гръцки, но постепенно обителта става изключително българска. Там сега живеят около 10 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.
Зографският манастир притежава богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява черновата на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Тук Паисий завършва този свой труд през 1762 г. В библиотеката се съхранява житието на св. Наум Охридски, запазено в препис от XV век, житието на св. Петка от XIV век, Зографската история, ценни хрисовули и др. Манастирската библиотека притежава днес 126 гръцки и 388 славянски ръкописи и приблизително 10 хиляди печатни книги.

1834 г.

В Канада град Йорк е преименуван на Торонто. Градът е най-големия в Канада и е център на провинция Онтарио. Той се намира на северозападния бряг на езерото Онтарио. Торонто е финансовият и икономически център на Канада.

1815 г.

Роден е Пьотр Павлович Ершов – руски писател. Следва във Философско-юридическия факултет на Петербургския университет (1831-1835 г.). От 1836 г. живее в Тоболск, от 1857 г. е директор на Тоболската гимназия. По време на следването си създава своето най-добро произведение – „Конче-вихрогонче“ (1834 г., пълно издание 1856 г.). Автор е на лирични стихотворения, на пиесата „Суворов и станционният надзирател“ (1835 г.), разкази („Есенни вечери“, 1857 г.). Умира на 30 август 1869 г. в Тоболск.

1810 г.

Илинойс става първият американски щат, в които е въведена практиката на задължителна ваксинация на населението.

1749 г.

Британското правителство одобрява план за заселване на Нова Скотия (Канада).
Нова Скотия (превод от латински Нова Шотландия) е една от десетте провинции на Канада. Областта е с население от 934 405 жители (2006 г.) и площ от 55 283 км².

1665 г.

В Лондон излиза първото списание – “Философски трудове на Кралското общество”.

1521 г.

Фернандо Магелан открива о. Гуам. Поради някои инциденти с местните жители той го нарича Острова на крадците.
Остров Гуам се числи към Микронезия. Той представлява плоско коралово варовиково плато с вулканичен произход, което има стръмни склонове в северната си част и хълмист ландшафт във вътрешността. На юг също е осеян с планински вериги. Гуам се намира в земетръсна зона. Островът е дълъг 48 км и широк 14,5 км. Намира се на около 5300 км западно от Хавай, на 2400 км източно от Филипините и на 2500 км южно от Япония. Днес островът е владение на САЩ.
Фернандо Магелан е португалски мореплавател. Първоначално е назначен на португалска служба в Индия, след това в Африка. През 1512 г. е назначен на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. През 1519 г. Магелан потегля от Испания с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, наречен впоследствие на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Магелан извършва първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Благодарение на неговите експедиции се установява единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

1475 г.

Роден е Микеланджело Буонароти – италиански скулптор, живописец, архитект и поет. Учи при живописеца Гирландайо в периода 1488-1489 г. и при скулптора Бертолдо ди Джовани от 1488 г. до 1490 г. Работи в Рим, където създава статуята “Бакхус”, в която личи влиянието на античната традиция. През 1501 г. се връща във Флоренция. От този период е статуята “Давид”. През 1505 г. папа Юлий II го кани в Рим и му възлага изработката на статуите в храма “Св. Петър”. Микеланджело работи близо 40 години върху този проект, но създава само 6 статуи, между които шедьоврите “Мойсей” (в църквата “Сан Пиетро ин Винколи”, Рим), “Въстаналият роб”, “Умиращият роб” (и двете се намират в Лувър, Париж). Поради конфликт с папата заминава за Флоренция, но скоро се помирява със своя покровител и извайва негова колосална статуя от бронз за град Болоня. От 1508 г. до 1512 г. рисува известната серия фрески в Сикстинската капела във Ватикана: “Бог разделя светлината от тъмнината”, “Сътворението на света”, “Отделянето на земята от водата”, “Сътворението на жената”, “Изкушението”, “Изгонването от Рая”, “Жертвоприношението на Ной”, “Потопът”, “Пияният Ной”. При заемането на папския престол от Лъв Х Микеланджело създава гробниците на Медичите в базиликата “Св. Лаврентий” във Флоренция (1519-1534 г.) . По време на обсадата на Флоренция от войските на императора и папата (1529 г.) републиката го назначава за ръководител на фортификационните работи. След падането на града Микеланджело работи над завършването на капелата на Медичите. През 1534 г. се установява в Рим. В последвалите години от живота му се наблюдава постепенно обръщане от скулптурата и живописта към архитектурата и поезията. В Рим рисува огромната фреска “Страшният съд” върху олтарната стена на Сикстинската капела (1536-1541 г). Връзките му с известната поетеса Витория Колона го подтикват към поезията. Неговите “Рими” (канцони, сонети и др.) се смятат за едни от най-добрите в италианската поезия. Към края на живота си работи върху скулптурните композиции “Оплакване на Христа” (завършена от ученика му М. Т. Калкани) и “Пиета Ронданини” (останала в стадии на първоначална обработка). Архитектурната му дейност е свързана със сградата на библиотеката Лауренциана във Флоренция (1523 г.-1534 г.). От 1546 г. до края на живота си ръководи строителството на ансамбъла в Капитолия в Рим, издигането на прочутия купол на храма “Св. Петър” във Ватикана.

961  – Завладяването на Хандак от византийския император Никифор II , краят на Критското емирство .

632 Последната проповед  на Мохамед .