КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1916 – Фелдмаршал фон Макензен утвърждава българския план за настъпление на 3-а армия в Добруджа 1945 – С решение на Министерския съвет 9 септември е обявен за „Ден на победата“ и общонароден празник 1955 – Уилям Коб демонстрира в Чикаго първия в света автомобил със слънчева батерия 1980 – В Полша е създаден профсъюзът “Солидарност” 1997 – При автомобилна катастрофа в Париж умира Даяна Спенсър, принцеса на Уелс

ПРАЗНИЦИ:

 

2023 г. – пожар в Йоханесбург , 77 загинали.

2021 г.Талибаните официално обявиха Ден на победата над силите на Западната коалиция след 20 години война в Афганистан .

2020 г. – Умира Пранаб Кумар Мукерджи (р. 1935 г. ), индийски държавник, президент на Индия ( 20122017 г. ).

Умира Пранаб Кумар Мукерджи (р. 1935 г. ), индийски държавник, президент на Индия ( 2012 – 2017 г. ).

2016 г. – Президентът на Бразилия Дилма Русеф е отстранена от поста с гласуване от 61-20 в Сената.

2015 г.

125 души са ранени при безредици в Киев след като Върховната рада на Украйна приема на първо четене президентския законопроект за внасяне на промени в конституцията.

2014 г.

Ислямистката групировка „Либийска зора“ превзема американското посолство в Триполи.

2012 г. – Умира Сергей Соколов, съветски маршал (* 1911 г.)

Умира Александър Ефимов (р. 1923 г. ), маршал на авиацията на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз.

2012 г.

В Ангола се провеждат парламентарни избори с убедителна победа на Народното движение за освобождение на Ангола – Партия на труда в резултат на което президентът Жузе Едуарду душ Сантуш съхранява поста си.

2011 г.

При самовзривяване на двама терористи-самоубийци в Чечения загиват 8 човека от които 7 полицаи.

2008 г.

В интервю, излъчено на тази дата от руските телевизионни канали, Дмитрий Медведев представи подробно „пет принципа“, основополагащи за руската външна политика:
– „приоритет“ на международното право;
– „многополюсен“ свят;
– желанието да „се избягват конфликт и изолация“
– „защитата на живота и достойнството на руските граждани, където и да са; защита на предприемачите в чужбина“;
– признаването от Русия на „зони на привилегировани интереси“.
Тази доктрина е предназначена да служи като потвърждение на силата на Русия в 2 отношения. От една страна тя заявява пред Запада, особено пред НАТО, че е възвърнала положението си на велика сила и че вече няма да приема да й се диктуват да условия на поведение.

2006 г.

Нидерландия депозира ратифицирания договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на италианското правителство.

2006 г.

На Терминал 1 на Летище София е въведена в експлоатация нова писта. Тя е дълга 3600 м., широка 45 м. и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

 

2005 г.

Международен ден на свободата и солидарността

Обявен с Декларация, приета на 31 август 2005 г. в Гданск (Полша), по повод 25-ата годишнина от създаването на полския профсъюз „Солидарност“ (30 август 1980 г.). От българска страна Декларацията е подписана от министър-председателя Сергей Станишев. Отбелязва се по Решение на Европейския парламент от 28 септември 2005 г.

2005 г.

На тази дата руският президент Владимир Путин издава писмена заповед на руското Министерство на външните работи да уведоми естонската страна за намерението на Русия да не участва в граничните споразумения между Руската федерация и Република Естония. На 06 Септември 2005 Министерствто на външните работи на Русия изпраща известие, което гласи, че Русия няма да бъде страна по споразумението за границата между Естония и Русия, и не се счита за обвързана с обстоятелствата, свързани с предмета и целите на договора.

2005 г.
Парламентът на босненските сърби предава правомощията по отбраната на централните държавни институции с което отваря пътя за създаването на единна босненска армия. Сърбия и мюсюлманско-хърватската федерация в Босна са свързани с общи централни институции с малки правомощия, всяка има собствен парламент, правителство, армия и полиция. Общите военни сили са изискване за пълноправно членство в НАТО.

 

 

2004 г.


Югославският президент Слободан Милошевич започва дълго отлаганата си защита в международният трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия. Той окачествява обвиненията срещу него като «безскрупулни лъжи». Югопрезидентът се явява в съда с вратовръзка в цветовете на югославското знаме. Той протестира срещу това, че за първоначалната му защитна реч се полагат само четири часа, докато в началото на процеса през февруари 2002 година обвинението разполага с три дни за да представи тезата си. Милошевич категорично отхвърля обвиненията, че е главен организатор на войните в бивша Югославия през 90-те. Той обявява, че войната е била само една, и тя е била за цялостта на страната. Югославският президент обвинява международната общност в подривна дейност, която е довела до разпадането на Югославия. Милошевич е съден за геноцид, престъпления срещу човечеството и военнопрестъпления. Въпреки че лошото здравословно състояние на югославския президент става причина за десетки отлагания на заседания, той настоява, че ще се защитава сам и няма нужда от юрист, който да го представлява. Процесът срещу Милошевич започва на 12 февруари 2002 г. и е разглеждан като най-важния от този род от Нюрнбергския процес в края на Втората Световна война насам. Милошевич иска да призове над 1600 свидетели за 150 дни, като сред тях са американският президент Бил Клинтън и британският премиер Тони Блеър. Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 г.

 

 

2004 г.

Жена-камикадзе се взривява близо до входа на московското метро, убивайки 10 души и ранявайки над 50. Взривът избухва към 20.15 часа московско време близо до метростанция “Рижская” в Москва. Сред загиналите има и 4 деца.

 

 

2004 г.


Тайфунът “Чаба” достига Южна Япония и причинява смъртта на 5 -има души. Близо 100 са ранените. Природната стихия прекъсва електроснабдяването на близо 400 хиляди домакинства на о. Кюшу. Властите са принудени да евакуират над 38 хиляди души от острова на съседния Сикоко. В района е парализиран пътния, железопътния и въздушния трафик.

 

1999 г. – Избухват първите взривове от поредицата терористични бомбени атентати срещу жилищни блокове в Русия.

1998 г. – Съгласно сведенията Северна Корея изстрелва своя първи изкуствен спътник – Кванмьонсон-1.

1997 г.


При автомобилна катастрофа в Париж умира Даяна Спенсър, принцеса на Уелс. Трагедията става на 30 срещу 31 август (около 23.35 ч.) в тунела Понт де л’Алма на р. Сена, малко след като принцесата е напуснала парижкия хотел Риц.

Даяна Спенсър е родена на 1 юли 1961 г. в аристократично семейство. Баща й е осмият лорд Спенсър и след неговата смърт през 1975 г. тя наследява титлата лейди Даяна Спенсър. След развода на родителите си през 1969 г. Даяна остава да живее при баща си в семейната къща в областта Сандрингам, където се запознава с кралското семейство. Даяна и Чарлз започват да излизат заедно през 1980 г. Чарлз й предлага брак през февруари 1981 г. От брака си двамата имат двама сина принц Уилям Артур Филип Луис (1982 г.) и принц Хенри Чарлз Албърт Дейвид (1984 г.).

Чарлз и Даяна се развеждат на 28 август 1996 г. След развода Даяна се отказва от титлата кралица на Англия в бъдеще и от обръщението „Ваше Височество“, но в замяна получава 20 млн. долара компенсации, плюс 600 000 долара ежегодна рента, с която да поддържа офиса си; получава и еднакъв достъп до синовете си – принцовете Уилям и Хари.

През 2002 г. Даяна се нарежда на трето място в анкета на Би Би Си за определянето на най-великите британци, а по-рано става трета и в аналогично допитване, обхванало целия свят. Тя и кралица Елизабет Първа са единствените жени в Топ 10 на великите британци, заедно с учени като Нютон и Дарвин, политици като Чърчил и Кромуел и хора на изкуството като Шекспир и Джон Ленън.

 

 

1994 г.


Радиостанциите „Дойче веле“ и Радио Франс Ентернасионал получават лиценз за излъчване на програма у нас.

 

 

1994 г.

Русия официално прекратява военното си присъствие в бившата Източна Германия и Балтийските републики.

 

 

1991 г.


Киргизстан е обявен за независима република. Република Киргизия (Киргизстан) има площ 198.5 хил. кв. км. Граничи с Таджикистан, Китай, Узбекистан и Казахстан. Населението й е 4 860 хил. жители. Тя е република, начело с президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган е Върховен съвет, състоящ се от две палати – Законодателно събрание (35 депутата) и Събрание на Народните представители (70 депутата). Изпълнителен орган е правителство, начело с премиер-министър. През I век е в състава на Кушанското царство. През XIII в. е завладяна от монголите. От 1830 г. е в състава на Конадското ханство. В периода 1863-1876 г. страната е завладяна от Руската империя и е включена в Туркестанското генерал-губернаторство. През 1926 г. е създадена Киргизка АССР, а през 1936 г. – Киргизка ССР в състава на СССР.

 

 

1980 г.


В Полша е създаден профсъюзът “Солидарност”.

През август 1980 г. работниците от корабостроителницата “Владимир Илич Ленин” в Гданск започват голяма окупационна стачка. Месеци след споразумението между стачкуващите работници от корабостроителницата в Гданск и Полската обединена работническа партия – както се нарича тогавашната комунистическа, е основан профсъюзът Солидарност. Тогава той има 10 млн. членове. Лидер на движението е Лех Валенса (на снимката). През декември 1981 г. икономическото положение в страната се влошава и е обявено военно положение, при което организацията е разформирована, а повечето й лидери – пратени в затвора. Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение, но през 1988 г. е легализирано и през юни 1989 г. печели в първите демократични избори срещу управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). През август е съставено коалиционно правителство с комунистите начело със съветника на Валенса – Тадеуш Мазовецки. През 1990 г. самият профсъюзен лидер е избран за президент и остава на този пост до 1995 г., когато губи от кандидата на демократичната левица Александър Квашневски.

 

1972 г. – самолет Ил-18 на Аерофлот се разбива край Магнитогорск, убивайки 102 души.

1970 г.

Подписана е дългосрочна търговска спогодба между България и Дания за периода 1971- 1975 г.

 

1969  – военна хунта завзема властта в Бразилия .

1967 г.


На официално посещение в България пристига министър-председателят на Кралство Дания Йенс Ото Краг. На 2 септември е подписана спогодба за научно, индустриално и техническо сътрудничество.

Дания е разположена на полуостров Ютланд и 406 острова, от които 97 са населени. Граничи с Германия и има брегова линия със Северно и Балтийско море от 7 314 км. По-големи острови са Зееланд (7 448 кв. км), Фюн (3 486 кв. км), Лоланд (1 795 кв. км), Борнхолм (588 кв. км). Общата площ на страната е 43 094 кв. км, без Гренландия и Ферьорските острови, които са с особен статут. Населението на страната е 5 260 хил. души, от които 97% са етнически датчани.

 

 

1962 г.


Тринидад и Тобаго са провъзгласени за независима държава.

Република Тринидад и Тобаго е разположена в Карибско море до североизточните брегове на Южна Америка. Състои се от о-в Тринидад (4 813 кв. км), о-в Тобаго (301 кв. км) и 25 малки острова. Общата площ на страната е 5 130 кв. км и има обща брегова линия от 524 км. Населението й е 1 380 хиляди жители Републиката влиза в състава на Съдружество, начело с Великобритания, но има собствен държавен глава – президент, избиран за 5 години. Законодателната власт е парламент, съставен от сенат (31 члена) и палата на представителите (36 депутата), избирани за 5 години. Изпълнителна власт е правителство, начело с премиер-министър.

През 1498 г. о-в Тринидад е открит от Христофор Колумб. През 1532 г. е назначен първият испански губернатор. От 1797 г. Тринидад е колония на Великобритания. О-в Тобаго също сменя няколко господари, като през ХVIII в. за кратко време е владение на херцога на Курландия (сега Латвия). От 1814 г. е владение на Великобритания; индианското население е унищожено и на двата острова се внасят негри-роби. През 1834 г. се отмяна на робството, започва внос на работници от Индия, Китай и Португалия. През 1899 г. двата острова са обединени административно. През 1976 г. страната е обявена е за република.

 

 

1957 г.

В България пристига правителствена делегация от Монголската народна република. В декларацията за преговорите се подчертава, че двете страни „безрезервно поддържат миролюбивите предложения на съветското правителство за намаляване на въоръженията и за забрана на опитите с термоядрени оръжия“, както и нуждата от „сплотяване на социалистическия лагер начело със СССР“. Решено е в близко време да се подпише спогодба за стокообмен за периода 1958-1960 г. В резултат на преговорите е подписана културна спогодба.

 

 

1957 г.


Провъзгласена е независимостта на Малайската федерация.

Федерация Малайзия се състои от две части, разделени от Южнокитайско море – Западна (Малая) на полуостров Малака и Източна в северната част на остров Калимантан. Има площ 332.8 хил. кв. км. Населението й е 22 330 хил. жители. Страната е федерация – конституционна монархия. Държавният глава се избира за 5 години от владетелите на щатите – султанства. Законодателен орган е двупалатен парламент – Горна палата – Сенат от 70 сенатора, избирани за 5 години. Изпълнителната власт е министерски съвет, начело с премиер-министър.

През ХV в. територията е обединена в Малакско султанство – разпространява се ислямът. От 1511 г. султанството е завладяно от Португалия. През 1641 г. холандци, в съюз със султана Джохор, изгонват португалците. През 1819 г. остров Сингапур е завладян от Великобритания. В периода 1880 – 1909 г. Великобритания постепенно завладява цялата територия. От 1941 г. от 1945 г. страната е под японска окупация; през 1948 г. е образувана Малайската федерация, като колония на Англия. През 1965 г. Сингапур излиза от състава на федерацията.

 

 

1957 г.


Вячеслав Молотов е снет от поста министър на външните работи на СССР и е назначен за посланик в Монголия.

Вячеслав Михайлович Молотов е роден на 9 март 1890 г. Той е съветски политик, член на РСДРП от 1906 г. Взема участие в Петроградския военен революционен комитет по време на Октомврийската революция през 1917 г. Председател е на Съвета на народните комисари (1930-1941 г.), първи заместник-председател на МС (1941-1957 г.), народен комисар и министър на външните работи на СССР (1939-1949 г., 1953-1956 г.). Член на ЦК (1921-1957 г.), член на Политбюро (Президиума) на ЦК на КПСС (1926-1957 г.). Член е на Централния изпълнителен комитет на СССР. Изваден е от състава на ЦК на КПСС през 1957 г., а през 1962 г. е изключен от партията. Възстановен е през 1984 г. Умира на 8 ноември 1986 г.

 

 

1955 г.

Уилям Коб демонстрира в Чикаго първия в света автомобил със слънчева батерия.

 

 

1954 г.


Роден е Роберт Кочарян – президент на Армения. През 1982 г. е завършва електротехническия факултет на Ереванския политехнически институт. Избран е за президент на Република Армения на 30-ти март 1998 г., а 2003 г. е преизбран за втори мандат. През септември 2003 г. е на посещение в Пловдив. В Пловдив е съсредоточена най-голямата част от общността на арменци, живеещи в България. Това са близо 6000, живеещи за постоянно и около 4000 – временно. Президентът на Армения се среща със своите сънародници в двора на църквата “Сурп Кеворк”.

 

1951  – Първата дългосвиреща грамофонна плоча със скорост на въртене 33 1/3 оборота в минута е пусната в продажба в Дюселдорф , Западна Германия .

1950 г. – Самолет Lockheed Constellation , експлоатиран от американската Trans World Airlines, се разбива  в Египет . 55 души бяха убити, включително роденият в Русия архитект Мачей Новицки .

1949 г.


Роден е Ричард Гиър – американски киноактьор. Завършва „North Syracuse Central High School“ през 1967 г. Получава спортна стипендия (в училище се занимавал с гимнастика), която му помага да постъпи в Масачузетския университет, където изучава философия и драматично изкуство. Прекратява следването си, за се посвети на театъра, а за известно време даже се подвизава и в една рок-група. Поверяват му водеща роля в рок-мюзикъла „Grease“ (1973 г.), поставен в Лондон. През 1975 г. Гиър дебютира в епизодични роли в киното, забелязан е след изпълнение във филма с участието на Даян Кийтън „В търсене на мистър Гудбар“ (1977 г.). На следващата година получава главната роля във филма на Терънс Малик „Небесни дни“ (1978 г.). Цялата 1978 г. посвещава на пътуване из Непал, където изследва живота на будистките монаси и тибетските бежанци. Оттогава свързва съдбата си с тази на Тибет и дори самият той става будист. В САЩ се завръща през 1980 г. и изпълнява на сцената на Бродуей ролята на затворник в концентрационен лагер в пиесата „Bent“, за която е отличен с наградата „Theatre World Award“. През същата година изпълнява роля във филма на Пол Шрайдър „Американско жиголо“. Две години по-късно се отправя на пътешествие из Хондурас, Никарагуа и Салвадор – точно по времето на гражданската война там. Посещава много бежански лагери. През 1992 г. се жени за манекенката Синди Кроуфорд. Бракът им се разпада през 1995 г. Впоследствие живее с актрисата Кери Лоуъл, от която има син, роден на 6 февруари 2000 г. Филмография: Американски жиголо (1980 г.), Офицер и джентълмен (1982 г.), Без милост (1986 г.), Вътрешни афери (1990 г.), Хубава жена (1990 г.), Г-н Джоунс (1993 г.), Съмърсби (1993 г.), Точка на пресичане (1994 г.), Първият рицар (1995 г.), Първичен страх (1996 г.),Червеният ъгъл (1997 г.), Булката беглец (1999 г.), Есен в Ню Йорк (2000 г.), Д-р Т. и жените (2000 г.), Изневяра (2002 г.), Послания от мрака (2002 г.), Чикаго (2002 г.), Ще танцуваме ли (2004 г.).

 

 

1948 г.


Умира Андрей Александрович Жданов – руски държавен и партиен деец. Член е на КПСС от 1915 г. Участва в Октомврийския преврат през 1917 г. и в Гражданската война. Председател е на Тверския изпълком от 1922 г., от 1924 г. – председател на Нижегородския градски комитет на Горкиевския партиен комитет. Член на военния съвет в Отечествената война. От 1930 г. е член на ЦК на КПСС, член на Политбюро на КПСС (1939 г.), депутат във ВС на СССР (1937 г.). След смъртта на Жданов родният му град е наречен на негово име – Жданов.

 

 

1946 г.

В България е публикуван Закон за здравна защита на майчинството и детството.

 

 

1945 г.

С решение на Министерския съвет 9 септември е обявен за „Ден на победата“ и общонароден празник.

 

 

1944 г.


Премиерът Иван Багрянов предлага българска делегация, водена от него, да замине за Москва за решаване на спорните въпроси. На съветски военни в Румъния са показани арестувани немски войници в България. Решено е да не се оказва съпротива на съветската армия, ако навлезе в България. Спира се прилагането на антиеврейското законодателство и е отменена по-голямата част от Закона за защита на нацията.

Иван Иванов Багрянов е български политик, роден на 17 октомври 1891 г.. Адютант е на цар Фердинанд I и на цар Борис III. Народен представител (1938-1944 г.). Министър е на земеделието и държавните имоти (1938-1941 г.), министър-председател е от 1 юни до 2 септември 1944 г. Правителството на Багрянов прекратява антиеврейските мероприятия, но продължава борбата срещу НОВА; обявява неутралитет и започва преговори с Великобритания и САЩ за преустановяване на положението на война с тях. Осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран през 1945 г. Присъдата е отменена през 1996 г.

 

1944 г.  – Великата отечествена война : Войските на 2-ри украински фронт навлизат в столицата на Румъния , град Букурещ .

1941 г.


Умира Марина Цветаева – руска поетеса. Родена е на 8 октомври 1892 г в Москва. Дъщеря е на И. В. Цветаев, основател и първи директор е на Московския музей на изящните изкуства. Първите й сборници със стихове са “Вечерен албум” (1910 г.) и “Вълшебния фенер” (1912 г.) През есента на 1922 г. емигрира отначало в Чехословакия, а след това във Франция (след 1925 г.). В емиграция издава книгите: “Занаят”, “Психея” (1923 г.), “Юнак” (1924 г.) и др. Публикува няколко трагедии с антични сюжети: “Ариадна” (1924 г.), “Федра” (1927 г.) и др. Завръща се в СССР през 1939 г. и е подложена на преследване от болшевиките. Самоубива се. Творбите £ са преведени на много езици.

 

 

1939 г.


Хитлер обявява за свой политически наследник Херман Гьоринг.

Херман Гьоринг е маршал по време на Третия райх. От 1922 г. е член на нацистката партия. През 1932 г. е председател на Райхстага. От 1933 г. е министър на авиацията. На Нюрнбергския процес е осъден на смърт като нацистки военен престъпник. Отравя се в затвора през 1946 г.

 

 

1933 г.


Роден е Александър Василев Лилов – български общественик, един от идеолозите на БКП (БСП). Член-кореспондент е на българската академия на науките (БАН) от 1989 г., професор и доктор е. Завършва гимназия в Белоградчик през 1951 г. От 1962 г. е член на бюрото на ЦК на ДКМС, секретар на ЦК на ДКМС в периода 1963-1966 г. До 1969 г. е аспирант в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Защитава дисертация в Катедрата по литературознание и изкуствознание. От 1969 г. е в апарата на ЦК на БКП. През 1971 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от юли 1972 г. е член на ЦК. Следващата година е секретар на ЦК, от 1974 г. – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Народен представител в IV и VI Народно събрание; депутат от листата на БСП след 1989 г. През 1971 г. издава книгата „Критика на съвременните буржоазноестетически концепции за природата на изкуството“. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990-1992 г.

 

 

1931 г.

Роден е Ангел Заберски – български композитор, аранжор и вокалист. Завършва Вокалния факултет на Българската държавна консерватория в класа на проф. Хр. Бръмбаров (1955 г.). Работи като музикален редактор в редакция „Забавна музика“ на Българско радио (до 1974 г.). В началото на 60-те години участва във вокалния квинтет „Приятели на песента“. Заберски е един от основателите на Школата за естрадни певци при Българско радио и преподавател в нея, главен художествен ръководител на Естрадния факултет при БДК (1974-1984 г.). Член на СБК. Автор е на политически мюзикъли, вокално-инструментални произведения („Оратория за деветте кръга“), оркестрови творби („Рапсодия за духов оркестър“), телевизионни мюзикъли („В Чинцано всичко е спокойно“), детски и хорови песни, музика към документални филми. Неговите естрадни песни се изпълняват от Георги Кордов, Райна Денева, Лили Иванова, Бисер Киров, Мими Иванова, Панайот Панайотов и др. Някои от оркестровите му пиеси представляват съчетание на фолклорни мотиви и елементи от джаза („Спомен от Странджа“, „Тракийски акварел“). Песни на Заберски са издавани на плочи в Канада, Полша, Чехословакия и Куба. Албуми: „Избрани песни“ (1982 г., 1983 г.), „Звезден миг“ и др.

 

 

1927 г.

Родена е Лада Анто Бояджиева – българска режисьорка. Завършва журналистика в Париж и режисура във ФАМУ, Прага. Работи в студия за хроникални документални, за научнопопулярни и за игрални филми. Сценарист и режисьор на своите филми, тя започва с „Аз съм трактористка“ и „Златните ябълки“, в които търси героизма на ежедневието от първите следдеветосептемврийски години. По-късно Бояджиева допринася съществено за развитието на българските изкуствоведски филм: „Ахейци“ (1961 г.), „Завръщането на иконите“ (1965 г.). Във филма си „Каменни джунгли“ прави обобщение за непреходните стойности в изкуството. В Студия за игрални филми снима „Завръщане“ (1967 г., премиера през 1989 г.), „С особено мнение“ (1970 г.), „Вятърът на пътешествията“ (1972 г.), „Виза за океана“ (1975 г.). Втора награда за филма „Две срещи“ (Кюстендил, 1971 г.); Получава награда за най-високо постижение в документалния филм за „Достойнство“ (Варна, 1971 г.). Умира на 27 октомври 1988 г. в София.

 

1925 г.  – приемане на указ за въвеждане на всеобщо начално образование в СССР .

1925 г.


Роден е Атанас Наковски – български писател белетрист. Завършва Стопанския факултет през 1949 г. За пръв път публикува през 1946 г. във в-к „Литературен фронт“. Работи във в-к „Студентска трибуна“ (1947-1948 г.), Радио София (1949-1958 г.), редактор, завежда отдел „Белетристика“ и главен редактор в издателство „Български писател“ (1958-1975 г.). От 1975 г. е зам.-главен редактор на сп. „Септември“ (1975-1989 г.). Наковски е автор на разкази, повести, романи, произведения за деца. Започва творческия си път с разкази, постепенно се насочва към повестта и краткия роман. Съчинения: „Разкази“ (1949 г.), „За три дни“ (1955 г.), „Просено зърно“ (1957 г.), „Мария против Пиралков“ (1962 г.), „Грапавини“ (1963 г.), „Улица над реката“ (1964 г.), „Безкрайната улица“ (1968 г.), „Без сенки“ (1970 г.), „Бреговете на реката“ (1971 г.), „Да достигнеш края“ (1972 г.), „Светът вечер, светът сутрин“ (1973 г.), „Катастрофата“ (1982 г.), „В епицентъра на една омраза. Роман“ (1983 г.), „Криминални романи“ (1985 г.), „Върхът на айсберга“ (1986 г.), „С любов и без любов, или разминаване на полюсите“ (1989 г.) и др. С най-новите си романи „Миражи“, „Спирала“, „Зловеща вселена“ създава галерия от образи на прехода към демокрация: политикани, гешефтари, хитреци и деградирали хищници.

 

 

1924 г.


Убит е Тодор Александров – македонски революционер; създател (през 1919 г.) и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Щип, Вардарска Македония. От 1903 г. е член на Щипското околийско ръководство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След три години е назначен за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМРО чрез писмено договаряне между ръководителите на организацията. Организира и ръководи атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), които ускоряват избухването на Балканската война. По време на Първата световна война служи в щаба на Действащата армия. След войната заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възстановява ВМРО. Проявява се като твърд и енергичен ръководител на организацията, създава стройна и дисциплинирана организация, вярна на идеите за освобождение на Македония. Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните й съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. През 1923 г. ВМРО на Тодор Александров подкрепя Деветоюнския преврат и свалянето на правителството на БЗНС.Опитва се да използва помощта на комунистическите сили на Балканите и на Коминтерна, в резултат на което се стига до подписване на Майския манифест от 1924 г., но скоро след това се отказва от Виенската договореност. Макар че Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ, публикуването му води до огромен удар за ВМРО и загуба на неговия престиж в самата България. Водачът на ВМРО, подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.

 

 

1922 г.


От Русия са изгонени или са заточени в Сибир 160 културни дейци, по обвинение за контрареволюционни действия. Сред тях са Николай Бердяев (на снимката), Сергей Булгаков, Сорокин и други.

Николай Александрович Бердяев е руски религиозен философ, представител на персонализма и екзистенциализма. Възприема марксистката критика на обществото през 19 и 20 в., но в същото време е противник на марксизма и на социализма. През 1922 г. е изгонен от Съветска Русия. Автор е на „Философия на свободния дух“, „Смисълът на историята“ и др.

 

 

1921 г.

Българското правителство отговаря на връчения на 2 август ултиматум на Междусъюзническата контролна комисия за разформироване на въоръжените сили.

 

 

1920 г.


Умира Вилхелм Вунд – германски физиолог и философ. Автор е на „Елементи на физиологическата психология“, „Психология на народите“ и др. Вунд смята философията за синтез на отделните науки, предназначена да задоволи изискванията на чувството.

 

 

1919 г.


Родена е Амрита Притам – индийска писателка, преводачка и общественичка. Авторка е на повече от 30 книги. Пише и превежда на езика пенджаб. Посещава многократно България. Посвещава на България един от очерците в книгата си „Пътепис“ (1978 г.). Популяризира в Индия поезията на социалистическите страни. От български език превежда творби на Хр. Ботев, Ив. Вазов, Елин Пелин, и Й. Йовков, Хр. Смирненски, Гео Милев, Дора Габе, Е. Багряна, Мл. Исаев, Блага Димитрова, Ст. Пенчева и др. Издава „Избрани стихотворения“ (1960 г.) от Н. Вапцаров. Печели Индийска литературна награда „Баратия Джанпит“ (1982 г.) и Международна литературна награда „Н. Й. Вапцаров“ (1979 г.).

 

 

1916 г.

Фелдмаршал фон Макензен утвърждава българския план за настъпление на 3-а армия в Добруджа.

 

 

1915 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) България получава трета нота от Антантата, в която й е предложена „безспорната зона“ от Вардарска Македония в замяна на нейната ненамеса във войната. На 14 септември Антантата обещава съглашенските войски да окупират „безспорната зона“ като гаранция за предаването й на България.

Първа нота на Антантата е изпратена на 16 май 1915 г. В нея се настоява България да нападне Портата и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос, а след войната ще получи „безспорната зона“ във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа.

На 21 юли 1915 г. е изпратена втора нота на Антантата, която повтаря предложението от май с.г.

Цар Фердинанд І и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 и още една – с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.

 

1907 г

1903 г.

Българското правителство изпраща нота до Великите сили за отблъскване на евентуално османско нападение срещу България с армейски части.

 

 

1885 г.

Излиза последният брой на в. “Южна България” – орган на източнорумелийската Либерална партия. Излиза в Пловдив, веднъж седмично от 6 януари 1883 г. Основател и главен редактор е Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областното събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, “като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ”. Когато в Пловдив се създава Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), вестникът се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема становището, че оставането на княз Александър на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международната политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българското население в Македония.

 

1892  – Павел Третяков предлага на Московската градска дума да подари на града създадената от него картинна галерия .

1877 г.

Умира Фьодор Матвеевич Горталов – руски майор от 61-и пехотен Владимировски полк. Служи като подофицер, получава офицерски чин (1859 г.). Участва в Руско-турската освободителната война (1877-1878 г.) при обсадата на Плевен, където загива. При третата атака на града (30 август 1877 г.), Горталов действа под заповедите на ген. Скобелев: заети са най-важните редути на югозапад от Плевен. На 31 август Горталов издържа пет турски атаки, като дружината му претърпява големи загуби; дава нареждане желаещите от подчинените му да се оттеглят; с малцина от най-храбрите остава в редута, където в бой с турците е вдигнат на щиковете им при шестата атака. Подвигът му е изобразен в много картини и гравюри и се смята за класически. На мястото, където загива, има паметник.

 

 

1876 г.


В Цариград е извършен нов преврат. Султан Мурад V е детрониран, а на престола се възкачва Абдул Хамид II.

Абдул Хамид II е османски султан в периода 1876-1909 г. Син е на Абдул Меджид. Заради арменските погроми е наречен „кървав султан“. След Младотурската революция е детрониран. През управлението му в резултат на Руско-турската освободителна война е освободена България (1878 г.).

 

 

1874 г.


С излизането на 29-ти брой на вестник „Източно време“, той се обособява като български. Преди това вестникът се нарича „Источно време“ („The Levant Times“) и е българско издание на англо-френския вестник Левант таймс“. Той е седмичник, изразител на английската политика в Близкия изток. Излиза в Цариград от 1874 г. до 1877 г. Редактори на вестника са П. Сандов, Др. Цанков, Хр. Ваклидов, В. Мачуковски, Н. Генович, Д. П. Минков и др.

 

 

1869 г.

Роден генерал-майор Константин Кирков, изтъкнат военен педагог и командващ българския военноморски флот от 1914 до 1920 г. След завършването на Априловската гимназия той постъпва във Военното училище по военната специалност артилерия. През 1889 г. вече като подпоручик е назначен за командир на батарея в 4-и артилерийски полк, а по-късно служи в Софийския арсенал и планинската артилерия в Берковица като завеждащ материалната част. Скоро след това е изпратен да се учи в Апликационната артилерийска школа на италианската военна академия в Торино. Завършва през 1892 г.и се завръща като артилерийски инженер. Назначен е за преподавател-инструктор по артилерията във Военното училище, където изявява качествата си на методист и педагог. Разработва редица педагогически трактати, които му определят мястото на изявен теоретик.

Няколкогодишната му преподавателска дейност е високо оценена и е назначен на командирски длъжности в артилерията на гарнизоните в Стара Загора и Видин.

По време на Балканските войни е началник на Видинската крепост, която по време на Междусъюзническата война с 25 оръдия успешно отбива сръбските удари.

През 1914 г. вече като полковник е назначен за началник на българските морски войски. Под негово ръководство през Първата световна война флотът успешно се бори с руските атаки към варненския порт. За цялата си командно-организаторска и педагогическа дейност е награден с различни отличия. Изведен в запаса със званието генерал-майор.

 

 

1867 г.


Умира Шарл Бодлер – френски поет. Известен е със стихосбирките си „Цветя на злото“ (1857 г.). Виден представител е на декадентството. На български език са преведени „Естетически и критически съчинения“ (1976 г.) и „Цветя на злото“ (1984 г., 1993 г.).

 

 

1864 г.


Умира Фердинанд Ласал – германски философ, един от основателите на немския социализъм. Син е на богат търговец евреин. Ласал е юрист, забележителен оратор и писател. През 1848 г. е осъден на затвор за клевета. Когато избухва конфликтът по Пруската конституция, се опитва да организира работническа партия. Ласал е организатор и ръководител на Общогерманския работнически съюз (1863 г.). Отново осъден на затвор, обнародва редица брошури и речи, в които призовава за създаването на работнически сдружения с помощта на държавата. Автор е на съчиненията „Философията на Хераклит Тъмния от Ефес“ (1858 г.), „Система на придобитите права“ (1861 г.); на драмата „Франц фон Зикинген“ (1859 г.) и др. Една романтична злополука слага край на бурния му живот: страстно влюбен в дъщерята на един дипломат – Елена фон Дьонигес, той призовава на дуел нейния годеник и е убит.

 

 

1853 г.


Роден е Алексей Алексеевич Брусилов – руски офицер, генерал от кавалерията. Командва полк, дивизия и армейски корпус. В началото на Първата световна война командва армия, а по-късно – Югозападния фронт. След Октомврийската революция служи в централния апарат на Червената армия, инспектор на конницата (1923-1924 г.). Автор е на мемоари „Моите спомени“ (1929 г.). Умира на 17 март 1926 г. в Москва.

 

 

1823 г.


В битката при Трокадеро французите разгромяват испанската армия.

Испанският крал Фердинанд VII (на снимката) отказва да възстанови либералната Конституция от 1812 г. и по този начин провокира избухването на революция (1820 г.), която е водена от Рафаел дел Риего и Нунес. Поддръжниците на конституцията детронират краля, което не се приема добре от европейските монархии. През октомври 1822 г. във Верона е свикан международен конгрес, на който е дадено разрешение на Франция да влезе с войски в Испания и да възстанови на трона Фердинанд VII.

 

 

1821 г.


Роден е Херман Лудвиг Фердинанд Хемхолц – германски естествоизпитател, работил в областта на физиката, математиката, физиологията и психологията. Професор по физиология в университета в Кьонигсберг (от 1849 г.), Бон (от 1855 г.) и Хайделберг (от 1858 г.), професор по физика в Берлинския университет (от 1871 г. ), директор на Държавния физико-технически институт в Берлин (от 1888 г.). Изследва процесите на гниене и ферментация и произхода на топлината при мускулната работа (1843-1847 г.). Изучава мускулното съкращение и скоростта на предаване на нервното възбуждане (1850-1854 г.). Има голям принос в областта на физиологията на слуха и зрението. Създава учение за слуховата функция на кортиевия орган въз основа на физическите закони за резонанса. Изследванията му по физиологична оптика и изобретеното от него очно огледало създават епоха в офталмологията и офталмоскопията. Създава теория за акомодация на окото (1853 г.), за цветното зрение и цветната слепота (1859-1866 г.). Разработва и някои проблеми на физиологическата акустика. Формулира математически закона за запазване на енергията и показва валидността му във всички известни природни процеси. Прилага принципа за най-малкото действие към решаването на задачи от термо- и електродинамиката. Поставя основите на теорията на вихровите движения в течности (1858 г.). Изгражда учение за електричеството. Застъпва йероглифната теория. Умира на 8 септември 1894 г.

 

 

1811 г.


Роден е Теофил Готие – френски поет, белетрист и критик. В младостта си е привърженик на романтизма. Готие е духовен баща и родоначалник на школата „Парнас“. В ранните му произведения се забелязват следи от демонизма на Байрон; склонността към фантастика се съчетава с изяществото на стиха. В книгата „Новото изкуство“ (1852 г.) дава едно от първите подробни обяснения на теорията на „изкуството за изкуството“; отхвърля както еснафската морализация, така също и демократичната идейност в литературата. В богатото си творчество Теофил Готие се проявява като ярък апостол на романтизма. Автор е на: „Емайли и камеи“, „Капитан Фракас“, „Романът на мумията“, „Гротески“ и др. Умира на 22 октомври 1872 г. в Ньой.

 

1806 – Александър I провъзгласява безкористността като основен принцип на руската външна политика .

1652  – синът на Богдан Хмелницки се жени за дъщерята на молдовския владетел Василий Лупу .

1492 г.  – Сключен е първият мирен договор между Московското княжество и Османската империя .

1422 г.


Умира Хенри V – крал на Англия (от 1413 г.), от династията Ланкастър. Син на Хенри IV. Стреми се към помирение с феодалите, като им връща владенията, конфискувани от баща му. Потушава въстанието на лолардите през 1414 г. Възобновява Стогодишната война, нанася на французите решително поражение при Азенкур през 1415 г.; завладява Северна Франция и Париж. Признат е за наследник на френския крал Карл VI и за регент на Франция на 21 май 1420 г.