КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 3 ЮНИ

Черна гора обявява независимост. Независимостта е обявена от парламента на тържествено заседание, на което е прието Решение за обявяване на независимост и Декларация за независима Черна гора. В решението се посочва, че Черна гора е независима държава с пълен международно-правен статут в нейните съществуващи граници. В подкрепа на двата документа гласуват депутатите от управляващата коалиция – Демократическа партия на социалистите и Социалдемократическа партия, както и от Гражданската партия, Либералната партия, Демократическия съюз на албанците и Демократическия съюз в Черна гора.

В заседанието участва черногорският президент Филип Вуянович, премиерът Мило Джуканович, президентът на бившето държавно обединение Сърбия и Черна гора Светозар Марович и висши представители на съдебната власт. В залата на парламента не присъстват депутатите на Социалистическата народна партия, Народната партия, Сръбската народна партия, Демократическата сръбска партия и Либералния съюз, както и официални представители на Сърбия.

В референдума за независимостта на Черна гора, състоял се на 21 май 2006 г., право на глас имат 419 240 избиратели. На 31 май Републиканската комисия за организиране на референдума официално потвърждава резултатите от референдума за независимост на републиката – 55,5 % от гласоподавателите гласуват за независимостта на страната.

На 84-годишна възраст почива известният български кинорежисьор Зако Хеския. Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български режисьор. Роден е на 21 септември 1922 г. в Цариград, Турция. Завършва полувисшето държавно училище по кинематография и фототехника през 1952 г.

Работи в Студия за игрални филми “Бояна” (1952 – 1991); член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). До средата на 60-те год. на XX в. работи като асистент – режисьор (“Животът си тече тихо”, 1958; “Звезди”, 1959; “А бяхме млади”, 1961).

Утвърждава се като един от признатите майстори на българското кино. Хеския интерпретира националната литературата във филми като “Горещо пладне” (1966), снима партизански екшъни – “Осмият” (1969), и епоси – “Бой последен” (1976), прави творби за т. нар. Отечествена война – “Тримата от запаса” (1971) и “Зарево над Драва” (1974), популярни и професионално реализирани тв сериали – “Сами сред вълци” (1979) и “Нощем с белите коне” (1985), детски филми – “Йо-хо-хо!” (1981). Промяна в неговото творчеството настъпва с новаторската психологическа драма – “Без драскотина” (1989). Автор е и на документалните филми – “По време на едно учение” (1995). Печели наградите “Златна роза”, Варна (1974 и 1978), специална награда на журито на Московския фестивал за филма “Йо-хо-хо” (1981) и др.

Умира Антъни Куин (псевд. на Антони Рудолф Каксака) – американски актьор от мексикански произход. Роден е на 21 април 1915 г. в Чихуахуа, Мексико. Дебютира в “Парола” (1936 г.). Играе второстепенни роли в уестърни на Сесил де Мил, в които талантливо пресъздава образи на мексиканци и индианци – “Човекът от равнината” (1937 г.), “Юниън Пасифик” (1939 г.). Най-добрите му изяви през този период са в “Кръв и пясък” (1941 г.), “Черният лебед” (1942 г.), “Инцидентът в Окс Боу” (1943 г.), “Бъфало Бил” (1944 г.). Печели “Оскар” през 1953 г. за поддържаща мъжка роля във филма “Пътят”. Опитва в режисурата, довършвайки последния филм на Мил “Пиратът” (1958-1959 г.). Снима се още в: “Под три флага” (1951 г.), “Вива Сапата!” (1952 г.), “Одисей” (1954 г.), “Див е вятърът” (1955 г.), “Жажда за живот” (1956 г., “Оскар” за главна мъжка роля), “Парижката Св. Богородица” (1957 г.), “Синдбад Мореплавателя” (1958 г.), “Последният влак от Гън Хил” (1959 г.), “Бели сенки” (1960 г.), “Реквием за един боксьор от тежка категория” (1961 г.), “Оръдията на Навароне” (1961 г.), “Барабас” (1963 г.), “Зорба Гърка” (1964 г.), “Отряд без контрол” (1965 г.), “Хепънинг” (1966 г.), “Авантюристът” (1967 г.), “Тайната на Санта Виктория” (1968 г.), “Обувките на рибаря” (1969 г.), “Последният воин” (1970 г.), “Дон Анжело е мъртъв” (1973 г.), “Един път е малко” (1973 г.), “Марсилски заговор” (1974 г.), “Мойсей” (1975 г.), “Исус от Назарет” (тв, 1976 г.), “Прехвърлянето” (1978 г.), “Гръцкият тайфун” (1978 г.), “Децата на Санчес” (1979 г.), “Саламандър” (1981 г.), “Големият риск” (1982 г.), “Удовлетворението” (1985 г.), “Отмъщението” (1990 г.), “Последният екшън герой” (1993 г.), “Магьосникът” (1993 г.), “Да обикнеш някого” (1994 г.), “Разходка в облаците” (1995 г.), “Седемте прислужника” (1996 г.), “Кметът” (1996 г.), “Отмъщението” (2001 г.). През 1973 г. издава мемоарите “Първородният грях”, а след това пише романа “Мама Лучия”. Изявява се като художник и скулптор.

Умира Невена Коканова – българска актриса. Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Дълго време е наричана „първата дама“ на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма „Години за любов“ на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на „Тютюн“ (1962 г.). Следва печално-страстната Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964 г.), обречена на любов жена в безпощадно време. Идва ред на Ана от „Карамбол“ (1966 г.), на Герда от „Дъх на бадеми“ (1967 г.), на Неда от „Отклонение“ (1967 г.) и т.н.

Участва още в „Инспекторът и нощта“, 1963 г., „Момчето си отива“, 1972 г., „Дърво без корен“, 1974 г., „Матриархат“, 1976 г., „Трите смъртни гряха“, 1980 г. и др.

Умира Аятолах Хомейни – шиитски духовник и идеен ръководител на ислямската революция в Иран през 1978-1979 г.

Рухолах Мусави Хомейни е роден на 17 май 1900 г. в Хомейн, макар, че точната му рождена дата е оспорвана. Обявен е за аятолах през 1950 г. Поради критиките си към режима и заради участието си в бунт, през 1963 г. е принуден да напусне страната. Първоначално пребивава в Турция, а по-късно в Наджаф (Ирак). До 1978 г. остава в Ирак, където организира иранската опозиция. Принуден е от Саддам Хюсеин да напусне страната, поради което се установява във Франция.

От Париж се връща на 1 февруари 1979 г. поради революцията в Иран. 11 дни по-късно Хомейни поема властта и обявява Иран за Ислямска република.

Още през първата година Хомейни налага строги религиозни порядки в иранското общество. Левите и монархистични групи са преследвани и принуждавани да емигрират, a либералните религиозни групи са силно ограничавани. При налагане на своята власт Хомейни разчита на паравоенни милиции.

Хомейни умира на 3 юни 1989 г. Погребан е в мавзолей в южната част на Техеран.

Папа Йоан Павел ІІ напуска болницата, след покушението извършено от Али Агджа, в центъра на Рим и станало тясно свързано с т.нар. „българската следа.”

Умира сър Арч***д Вивиан Хил – английски физиолог, член на Лондонското кралско дружество (от 1818 г., през 1935-1945 г. е секретар). Лауреат е на нобелова награда за физиология и медицина за 1922 г. (заедно с О. Майерхоф). Завършва Кеймбриджкия университет (1907 г.). През 1914-1919 г. преподава физическа химия в Кеймбриджкия и физиология в Манчестърския университет. През 1920-1923 г. е професор по физиология в Манчестърския университет, през 1923-1925 г. е професор по физиология в университетския колеж в Лондон. Председател е на Дружеството за подкрепа на науката и образованието (1946-1963 г., от 1963 г. е президент). Основните му трудове са по термодинамика на мускулната дейност и механизмите на мускулното съкращение. Усъвършенства термоелектрическия метод за измерване температурата в мускулите и създава редица точни прибори за изучаване на топлообразуването в нервите и мускулите. Въвежда понятията “кислороден дълг” и “устойчиво състояние” като характеристики на връзката между потреблението на кислород и отстраняването на продуктите на разпада в мускулите.

Умира Ралф Глийсън – създателят на музикалното списание „Ролинг Стоунс”. Роден е през 1917 г.

По време на военни учения в Южно Китайско море самолетоносачът „Мелбърн” /Австралия/ разсича на две американския ескадрен миноносец „Франк Евънс”, при което загиват 74 души от екипажа.

Американският астронавт Едуард Уайт прекарва за първи път 22 минути в открития космос при полета на кораба „Джемини – 4”.

Умира папа Йоан XXIII. Светското му име е Анжело Джузепе Ронкали. Роден е на 25 октомври 1881 г. От 28 октомври 1958 г. е избран за Папа. Заема важни църковни постове: папски делегат в България, Гърция и Турция, нунций във Франция. Наричан е още Червения папа. Започва дипломатическата си кариера през 1925 г. като папски визитьор (дипломатически представител) в София, където по-късно става делегат и остава до края на 1944 г. Противник е на „студената война“, проповядва мир и дружба между всички страни и народи на земята. През 1962 г. свиква Втория Ватикански събор. Привърженик е на „обновяването“ на Църквата, за да се приспособи към условията на съвременното общество.

Във Виена се провежда първата среща на държавните глави на САЩ и СССР след 1945 г.

Сингапур получава независимост от Великобритания и е обявена за самоуправляваща се държава в състава на Общността. Република Сингапур е държава в Югоизточна Азия с териториална площ 581 кв. км. и население над 3 000 000 души. Официалните езици в страната са малайски, китайски, тамилски, английски.Столицата на държавата е Сингапур. Паричната единица – сингапурски долар. Законодателен орган – еднокамарен парламент. Основа на икономиката е външната търговия и промишлеността – електроника, текстил, корабостроене и кораборемонт, преработка на нефт. Чрез жп линия и шосета е свързан с Малайзия. Основни външнотърговски партньори са САЩ, Япония, Малайзия и др. Сингапур има силно развит туризъм (повече от 3,2 млн. туристи годишно). До 1819 г. островът е владение на султанат Джохору, а след това на Великобритания. От 1826 г.-1946 г. Сингапур е колония на Великобритания. През 1942-1945 г. държавата е окупирана от Япония. От 1959 г. е обявена за самоуправляваща се държава в състава на Общността. От 1963 г. до 1965 г. е в състава на Федерация Малайзия. На 9 август 1965 г. е провъзгласена за независима държава.

Състои се съдебно дело срещу католическите дейци отец Роберт Прустов и Стефан Цоков, принудени от комунистическия режим да направят „признания“ за извършван от тях „шпионаж“ и събиране на сведения за чужди разузнавания.

Френска експедиция покорява за първи път един от най-високите върхове в света – Аннапурна (8091 м).

Родена е Сузи Куатро – американска поппевица и китаристка. Свири от 7-годишна възраст. Звездата й изгрява през 1973 г. във Великобритания. Лансирана е от авторско-продуцентския тандем Ники Чин и Майк Чапмън (лансирали групи като “Суит” и “Смоуки”). Песните й са известни предимно в Европа през 70-те години. Осъществява съвместно турне в САЩ с А. Купър (1974 г.). В края на 70-те години се снима в американското телевизионно шоу “Щастливи дни”. Има издадени над 10 албума.

Умира Михаил Иванович Калинин – руски държавник. Той е роден на 19 ноември 1875 г. в с. Верхная Троица, дн. Кашински район, Калининска област. Михаил Калинин е председател на ВЦИК от 1919 г., на ЦИК на СССР от 1922 г., председател е на Президиума на Върховния съвет на СССР (1938 г.-1946 г.). През 1896 г. е стругар в Путиловския завод, където организира кръжок в състава на ленинския Петербургски “Съюз за борба за освобождение на работническата класа”. Многократно е арестуван, интерниран и изселван от царския режим. През 1906 г. е член на Петербургския комитет на РСДРП. Поддържа т. нар. Ленинското крило на IV конгрес на РСДРП (1906 г.). През 1910 г. е арестуван и изгонен от Русия. На VI (Пражка) конференция на РСДРП (1912 г.) е избран за кандидат-член на ЦК на РСДРП. Участва в основаването на в-к. “Правда” и във Февруарската революция през 1917 г. На VIII конгрес на РКП (б.) през март 1919 г. е избран за чл. на ЦК на РКП (б.), а след смъртта на Я. М. Свердлов е председател на ВЦИК. След ХIV конгрес на ВКП (б.) (1925 г.) е в състава на Политбюро на ЦК на ВКП (б.). Калинин влиза в най-близкото обкръжение на Сталин. Изтъкван е на преден план като “човек от руския народ”, на практика – марионетъчна политическа фигура. През 1931 г. гр. Твер е наречен на негово име. Погребан е до Кремълската стена.

В Бергхоф се провеждат разговори за положението в Гърция. Оказан е натиск върху България да завземе цяла Егейска Македония със Солун и Моравската долина.

Канадският физиолог Фредерик Бантинг – изобретател на инсулина, получава рицарско звание. Фредерик Бантинг е роден на 14 ноември през 1891 г. През 1916 г. завършва медицина в университета в Торонто. В периода 1916 г. – 1919 г. служи в канадската армия в медицински корпус. Награден е с “Военен кръст” за оказвана интензивна помощ на ранените във войната. След като завършва военната си служба продължава образованието си и през 1922 г. получава степен доктор по медицина. От 1921 г. работи в университета в Торонто в катедрата по физиология. През 1923 г. получава Нобелова награда по физиология и медицина за изобретението на инсулина съвместно с Дж. Маклеод.

Роден е Илчо Иванов Димитров – историк. Завършва история в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Специализира във Франция, Италия и Англия. Ръководи Катедрата по история на България. В периода 1979 г. – 1981 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, директор е и на Центъра по българистика. Работи и като научен секретар и заместник-председател на БАН. Заместник-завеждащ отдел „Идеология и агитация“ на ЦК на БКП. Илчо Димитров е министър на народната просвета в годините 1986 г.-1989 г.; 1995 г.-1997 г. Изследванията му са в областта на новата и най-новата история на България. Най-популярното му произведение е: „Князът, конституцията и народът“ (2 изд., 2001 г.). Умира на 11 март 2002 г. в София.

Четници на ВМРО взривяват жп. линията Скопие-Велес, в отговор на репресиите на сръбския режим в Южна Бановина / сега Македония /.

Умира Франц Кафка – чешки писател. Той е роден на 3 юли 1883 г. в Прага. Определян е като един от “тримата влъхви” на модерната западноевропейска проза (заедно с М. Пруст и Дж. Джойс). Кафка учи в гимназията в Старе место, Прага. От 1901 г. следва в Юридическия факултет на Немския университет в Прага. Дипломира се като доктор по право. От 1907 г. е на работа в застрахователното дружество “Асекурациони дженерали”. Пътува до Париж и Берлин с М. Брод през 1910 г. Запознава се с Ф. Бауер, а през 1913 г. – с Г. Блох. През 1914 г. сключва официален годеж с Ф. Бауер, който по-късно разтрогва. Запознава се с Ю. Вохризек през 1918 г., с която се сгодява, но през 1920 г. разтрогва годежа. През 1922 г. се пенсионира по болест. Умира след продължително лечение в различни санаториуми. Автор е на съчиненията: “Съзерцание” (1912 г.), “Преображението” (1915 г.), “Пред закона” (1915 г.), “Присъдата” (1916 г.), “Селски лекар” (1919 г.), “В наказателната колония” (1919 г.). Романите му “Америка”, “Процесът” и “Замъкът” (незавършени), както и неговите дневници и писма, излизат посмъртно.

Четата на Таню войвода води сражения с турския аскер и сръбските чети на Йован Бабунски и Григор Лямев при селата Никодин и Ракле, Прилепско, Македония.

В рамките на месец от 3 юни до 4 юли варненци на три пъти не допускат новия гръцки владика Неофитос да слезе на пристанището и завземат гръцките черкви в града.

Родена е Жозефина Бекер – известна танцьорка и певица. Носител е на ордена на почетния легион. До 1925 г. работи в Ню Йорк. В Париж дебютира във „Фоли Бержер“ (1926 г.) и се налага като една от звездите на мюзикхола. До 1930 г. прави гастроли в около 25 държави. През 1956 г. прекъсва артистичната си дейност, за да се посвети на благотворителни проекти; материалните нужди отново я връщат на сцената. Последно представление: „Историята на Жозефин Бекер“ в зала „Бобино“ в Париж. През 1970 г. посещава България с рецитал на „Златният Орфей“.

Войводите Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и нейната слугиня Катерина Цилка. С действията си комитите на ВМРО целят да предизвикат обществено внимание върху тежкото положение на българския народ в Македония и в краен случай да си осигурят пари за оръжие от откупа, който са поискали.Случката влиза в историята под името Аферата „Мис Стоун”.

66-те опозиционни депутати в X ОНС издават Манифест към българския народ за борба срещу правителството на Димитър Греков.

Умира Йохан Щраус – австрийски композитор, диригент и цигулар. Той е роден на 25 октомври 1825 г. във Виена. След смъртта на баща си обединява семейните оркестри и многократно обикаля с концерти Европа и Америка. Известно време ръководи концертните сезони в Павловск (до Петербург) (1856-1865 г., 1869 г., 1872 г.). След 1866 г. изнася концерти в Петербург и Москва. С руската тематика са свързани произведенията му “Прощаване с Петербуг” (1858 г.), полката “В павловската гора” (1869 г.), валсът-фантазия “Руското село” (1873 г.). Обогатява танцовата музика с разнообразни произведения (ок. 500 валса, полки, кадрили и др.). Създава класическия виенски валс и е наречен от съвременниците си “кралят на валса”. Мелодиите на най-хубавите му валсове (“На хубавия син Дунав”, “Животът на артиста”, “Случки във Виенската гора”, “Виенска кръв”, “Есенни гласове”, “Вино, любов и песни”), полките (“Трик-трак”, “Пицикато полка”) са популярни в целия свят. Създава класическите образци на виенската оперета. Сред произведения му са: “Прилепът” (1874 г.), “Една нощ във Венеция” , “Цигански барон” (1885 г.). Композитори, диригенти и негови помощници са по-малките му братя Йозеф (1827 г.-1870 г.) и Едуард (1835 г.-1916 г.).

В Москва е подписан секретен договор между Русия и Китай. Русия се задължавала да защити Китай от японска агресия, заради което получила правото да строи в Манджурия, Китайско- Източната ж.п. линия.

На събрание на привържениците на правителството на Константин Стоилов в София по предложение на д-р Минчо Цачев е учредена Народна партия с орган в. „Мир“ (от 22 септември). Централен клуб: д-р М. Цачев, д-р Петър Минчович, Петко Горбанов, ген. Данаил Николаев, д-р Георги Странски, Йов Титоров, д-р Димитър Моллов и Никола Манов. На 12 юни са основани два клуба на Народната партия в Пловдив, на 22 юни – в Русе и т. н. Лидер на партията е Константин Стоилов.

Роден е Асен Павлов Карастоянов – български композитор, музикален педагог, общественик. Завършва Държавното музикално училище (дн. БДК) в София. Специализира флейта и хармония в Берлинското висше музикално училище (1921 г.), в Париж (Екол Нормал) – композиция и контрапункт в Скала Канториум. В България работи като диригент. Автор е на “Балканска сюита” (1924 г.), симфония №1 “Рудничари” (1937 г.), “Рудничарски марш”, “Родопска сюита” (1940 г.) и др.

Под натиска на правителството в София владишки берати получават българските митрополии в Охрид и Скопие, Македония.

Умира Оскар Колберг – полски етнограф и композитор, основател на полската фолклористика. Учи във Варшава и специализира музика в Берлин. Събира и изследва богат материал от полска народна поезия, култура и бит. Автор е на много обработки на народни мелодии и танци за пиано. Издава сб. “Народни песни в обработка за пеене” (2 части, 1842 г.) и “Песни на полския народ” (1857 г.). Научна стойност имат етнографските му изследвания: “Народ, неговите обичаи, начин на живот, език, предания, пословици, обряди, поверия, развлечения, песни, музика и танци” (23 т., 1865-1890 г.), “Етнографски картини” (1882 г., по време на живота му излизат 11 тома). Автор е на музика за театрални постановки, танци, фантазии и етюди за пиано, романси и обработка на народни песни, публикува много статии за полския музикален фолклор, народни инструменти в полския периодичен печат и във “Всеобща енциклопедия”.

Приключват изборите за IV ОНС, спечелени от крайните либерали.

Изобретателят Александър Бел за първи път използвал две мембрани за управление на електромагнити, което позволявало да се предават звукови сигнали на разстояние.

Умира Жорж Бизе – френски композитор. Роден е на 25 октомври 1838 г. в Париж, в семейство на музиканти. Син е на учител по пеене. Един от най-значителните представители е на френското оперно творчество от втората половина на XIX в. На 17 години създава известната „Симфония в до мажор“, а през 1857 г. печели с „Доктор Миракъл“ обявения от Жак Офенбах конкурс за оперета. Същата година завършва Консерватория и с кантата си „Кловис и Клотилда“ печели Римска премия. В Италия е от 1857 г. до 1860 г. Създава комичната опера „Дон Прокопио“, операта „Гуслата на емира“, оркестрови и инструментални пиеси, кантатата „Васко да Гама“. Усилено продължава да твори и след завръщането си в Париж: „Ловци на бисери“ (1863 г.), „Красавицата от Перт“, „Джамиле“, музиката към „Арлезианката“ от А. Доде, „Кармен“. При първата постановка през 1875 г., театър „Опера Комик“, Париж операта не е приета от публиката, но постановката във Виена е посрещната с изключителен ентусиазъм. Умира 3 месеца след премиерата на „Кармен“.

Роден е Ото Леви – австрийски физиолог, доктор по медицина (1896 г.). Емигрира в САЩ през 1940 г. Установява химическата природа на предаването на възбуждането чрез синапс и ролята на ацетилхолина в този процес. Съвместно с Г. Х. Дейл е лауреат на Нобелова награда за 1936 г.

Ото Леви умира през 1961 година.

Роден е Ото Леви – австрийски физиолог, доктор по медицина (1896 г.). Емигрира в САЩ през 1940 г. Установява химическата природа на предаването на възбуждането чрез синапс и ролята на ацетилхолина в този процес. Лауреат на Нобелова награда за 1936 г. (съвместно с Г. Х. Дейл). Умира на 25 декември 1961 г. в Ню Йорк.

Роден е английският крал Георг V.

Роден е Ренсъм Олдс – създателят на „Олдсмобила”.

Олдсмобил (на английски: „Oldsmobile“, а на някои места името се среща „Olds + Mobile“) е марка автомобили собственост на Дженеръл Мотърс. Основана е от Ренсъм Илай Олдс и се произвежда в САЩ от 1897 до 2004 г. В своята 107 годишна история тя произвежда 35,2 милиона автомобила заедно с 14 милиона построени във фабриката в Ленсинг. Когато е закрита Олдсмобил най-старата американска и една от най-старите световни марки, след Даймлер и Пежо.

Рънсен Олдс умира на 26 август 1950 година.

В дните между 3 – 5 юни в Белград избухват сражения между местното население и войници от турския гарнизон в сръбската столица. По силата на Одринския мирен договор (1829 г.) Високата порта запазва правото да поддържа свои гарнизони на сръбска територия като гаранция за васалния статут на Сърбия. В стремежа си да извоюва пълна независимост сръбското правителство многократно се опитва да закрие тези гарнизони. Събитията от 3-5 юни са предизвикани от улично спречкване между сърби и турски войници, след което започват истински сражения. Възникналият конфликт е разрешен с помощта на европейските дипломати, които протестират срещу извършения от турците артилерийски обстрел на Белград. Българската легия участва в сраженията срещу турския гарнизон в Белград, спечелвайки си признателността на местното население.

По време на войната на САЩ срещу Мексико, селището Йерба-Буена преминава административно към САЩ. Населението му се състои от 375 бели и 83 негри, индианци и хавайци.Това селище дава основата на град Сан Франциско.

Роден е Шарл Льокок – френски композитор /1832-1918 г./.

Умира Николай Михайлович Карамзин – руски писател, публицист и историк. Той е роден на 12 декември 1766 г. в с. Михайловка, Оренбургска област. Син е на помешчик от Симбирска губерния. Получава образование в частен пансион в Москва, където учи до 1783 г. Посещава лекции в Московския университет. Върху формирането на мирогледа и литературните схващания на Карамзин влияят философията на Просвещението и творчеството на английски и немски писатели сантименталисти. Той публикува множество преводи и оригиналната повест “Евгений и Юлия” (1789 г.) в сп. “Детско четене за сърцето и разума”. Сближава се с руски масони от обкръжението на Н. И. Новиков, но скъсва с тях през 1789 г. и пътешества из Западна Европа. След завръщането си в Русия издава “Московски журнал” (1791 г.-1792 г.), в който публикува – “Писма на руския пътешественик”, повестите “Лиодор”, “Бедната Лиза”, “Наталия – болярската дъщеря” и др. Внимателно следи Великата Френската революция. Разочарован е от периода на Якобинската диктатура (1793 г.-1794 г.). Одобрява буржоазния ред, запазен и заздравен от Наполеон I. При царуването на Павел I е принуден да не публикува нищо. След смъртта му обнародва в своето сп. “Вестник на Европа” умерена консервативна програма. Литературната дейност на Карамзин, признат за лидер на руските сантименталисти, изиграва определена роля в разработването на проблемите за личността в руската литература и от проблемите на историята от средата на 1790 г. Историческите му схващания се определят от рационалистичните представи за хода на общественото развитие: човешката история е история на всеобщия прогрес, чиято основа е борбата на разума със заблуждението, на просвещението с невежеството. Основен способ за обясняване на историческите събития при Карамзин е психологическият анализ. Издава 18-томна “История на Русия”, която е нов етап в развитието на дворянското направление в руската историческа наука. Историческата концепция на Карамзин се превръща в официална концепция на Руската империя.

Роден е Ян Бартолд Йонгкинд – холандски художник и график. Учи в Хагската художествена академия от 1837 г. и в Париж в годините между 1846 -1849 г. Работи в Холандия (1855 г.-1860 г.), Белгия (1866 г.-1869 г.) и Франция. Реалистичното му творчество оказва влияние на първите импресионисти. Работи като акварелист и офортист. Умира на 9 февруари 1891 г. в Кот Сен Андре, Франция.

Роден е Ричард Кобден – британски политик, идеолог на промишлената буржоазия, лидер на фритредерите, фабрикант. Един от ръководителите на Организацията против хлебните закони (осн. 1838 г.). Депутат в Камарата на общините (1841-1857 г., 1859-1865 г.). Бори се за отмяна на привилегиите на земевладелската аристокрация. Защитава системата на неограничената конкуренция и пазарното регулиране на икономиката. Противник е на трудовото законодателство и профсъюзите. Взема участие в организацията на много световни конгреси за мир (1848-1851 г.). Умира на 2 април 1865 г. в Лондон.

Роден е Хенри Шрапнел – офицер от британската армия. Той е създателят на артилерийския снаряд с картеч, наречен на негово име.Шрапнелът е снаряд с готови порязващи елементи и е използван за първи път от англичаните срещу холандците в Суринам.

Хенри Шрапнел умира на 13 март 1842 година.

Роден е Никола Апер – сладкар, и майстор-готвач, поставил основите на консервирането на храните.

Апер умира през 1841 година.

Умира Ян Замойски – полски държавник. Роден е на 19 март 1542 г. Следва в университетите в Париж, Рим и Падуа. Кралски канцлер е от 1578 г. и велик кралски хетман (от 1581 г.). Един от инициаторите е за съставянето на „Хенриковите артикули“ (1573 г.) и „Пакта конвента“ (1573 г.). Съдейства за избирането на полския престол на Стефан Батори, играе важна роля в организирането на неговите походи срещу Русия. Решителен противник е на Хабсбургите. Разбива под Бичин (1588 г.) и взема в плен претендента за полския престол ерцхерцог Максимилиан.

Умира цар Иван Шишман – последният владетел (1371 г. – 1393 г.) на Търновското царство. Син е на цар Иван Александър (1331 г.-1371 г.) от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приема името Теодора, като на първата му жена). Цар Иван Шишман заема търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Иван Срацимир от трона. Това става причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволява да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) води до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, цар Иван Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362 г.-1389 г.). Но този компромис не води до трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник през 1387 г. той прави опит да влезе в съюз със своите западни съседи. През следващата година османските турци предприемат настъпателни действия против Търновското царство и обсаждат цар Иван Шишман в Никополската крепост. Поставен в безизходно положение, той е принуден да сключи мир с тях при тежки условия. Този мир обаче не продължава дълго. През 1393 г. последва ново нападение на османските турци, в резултат на което е покорено Търновското царство. Цар Иван Шишман успява да избяга и известно време се укрива в Никополската крепост. През 1395 г. е пленен и убит. Заради неговата борба против османските поробители името му било възпято в народния епос.

Воините от Първия кръстоносен поход след дълга обсада завземат малоазийската крепост Антиохия – ключ към превземането на Ерусалим